Социалната дейност на Църквата: „Мястото на ближния е вакантно“

Детайли

Двери

11 Декември 2017

В навечерието на Рождество Христово, когато предстои празникът, напомнящ за Божията милост и любов към нас, много българи с готовност участват в кампаниите за подкрепа на бедни и нуждаещи се. В тези дни ставаме по-чувствителни към страдащите и като християни се питаме дали нашето милосърдие има сезонен характер, само от пари ли се нуждаят бедните, къде е ролята на Църквата в грижата за страдащите.

По тези въпроси разговаряме с Миряна Маламин-Сирийски, програмен директор на фондация „Светът на Мария“, която предоставя социална услуга Дневен център за хора с интелектуални затруднения „Светове“, а също участва в редица общински и държавни работни групи и експертни изследвания за промяна на нормативната уредба в сферата на социалните услуги и социалното подпомагане. Доброволец е към Енорийски център „Покров Богородичен“. Преди това Миряна повече от осем години работи с холандската организация „Де Пасарел“ в разработване на методики за различни социални услуги в подкрепа на хора с интелектуални затруднения, а в периода 2010-2012 г. ръководи за България консултантски проект на социалното министерство за реформа в социалните услуги за хора с увреждания. Със социалната тема Миряна се среща във фондация „Покров Богородичен“, където през 1997 г. координира социална кухня за бедни, а през 1998 г. ръководи проект „Споделено пространство“ в подкрепа на децата от Дома в гр. Угърчин, който проект по-късно прерасна в Православна доброволческа инициатива. Като обучител в социалната програма на Фондация „Покров Богородичен“ се среща с духовници и миряни от БПЦ и други православни църкви, които развиват прицърковна социална и милосърдна дейност.

- Вие познавате социалната система на държавата, но имате и опит от организиране на църковна милосърдна дейност. По какво се различават те? Можем ли да кажем, че щом държавата има изградена система за социално подпомагане на гражданите, то не е необходимо Църквата да навлиза в тази сфера?

За духовните оръжия и Божието всеоръжие

Детайли

Неврокопска св. митрополия

10 Декември 2017

Десета неделя след Неделя подир Въздвижение – св. мчци Мина, Ермоген и Евграф

Неделно апостолско послание: „Братя, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово“ (Еф. 6:10-17).

Духовните оръжия

Животът на християнина е една духовна борба, една всекидневна война. Тази борба не е против плът и кръв, подчертава св. апостол Павел, т. е. не е срещу човеци, а е война с безплътните бесове. Те се наричат и светоуправници, защото властват над онези, които живеят в зло. Разбира се, тази своя власт в настоящия свят те имат по Божие допущение, за да бъдат изпитани по този начин избраните и достойните.

Силата на молитвата

Детайли

Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

08 Декември 2017

В една от синагогите Той поучаваше в събота; и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. Като я видя Иисус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога. При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден? И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него. (Лука 13:10-17)

Пребиваващият в нас Свети Дух е Този, Който се моли, тъй като ние в началото на богослужението казваме: „Царю небесни, Утешителю, Душе на истината, дойди и се всели в нас…“, т. е. ние се обръщаме към Него чрез силата, която Той е низпослал към нас. Той е Този, Който ни променя от едно състояние в друго и извисява душата ни до молитвено състояние.

„Ако искаш пустинята да се превърне в град...”

Детайли

Златина Иванова

05 Декември 2017

Как живеели монасите във Великата лавра на св. Сава Освещени (439-532, чества се на 5 декември)

Великата Лавра на свети Сава (Mar Saba), кападокиец по произход и ученик на преп. Евтимий Велики, е разположена на западния бряг на Йордан, в долината Кедрон. Тя безспорно е най-известният манастир, основан от този подвижник, който поставя началото на общо четири лаври, шест манастира и четири странноприемници. Житието на Сава Освещени, написано от Кирил Скитополски и второ в неговата поредица от биографични портрети[1], съдържа всички елементи, характерни за живота на големите раннохристиянски подвижници – ученичество при известен аскет (св. Евтимий Велики), отшелнически живот (в пещера в долината Кедрон), събиране на собствени ученици, основаване на нови киновии или килии, ангажираност с проблемите на градския живот, изпълняване на обществени мисии и посредничество пред императорския двор или други висши държавни служители. Във Великата лавра на св. Сава живеели 150 киновийни монаси и 70 отшелници.

Христос да е Вдъхновител на нашия живот

Детайли

Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

01 Декември 2017

„В онова време, когато Иисус се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмриха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.“ (Лука 18:35-43)

Йерихонският слепец поискал милост от Иисус, а за него милостта била да прогледне. Това означавало, че той в миналото бил зрящ, а не се е родил сляп, изпитал е красотата на зрението и е искал да си го възвърне. Казали му, че новият галилейски Учител изцелявал болни, затова той два пъти се провикнал за помощ. Бил уверен, че Иисус е способен да го изцели. Но Господ поискал да разговаря със слепеца и затова го попитал: "Какво искаш да ти сторя?" И когато слепецът се помолил, Господ го изцелил.