По стъпките на Христос

Детайли

Златина Каравълчева

23 Януари 2018

Представяне на книгата „Мисията на Църквата – по стъпките на Христос“ от Албанския архиепископ Анастасий (Янулатос) в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, 22 януари 2018 г.

Неслучайно книгата на Албанския архиепископ Анастасий (Янулатос) е озаглавена „Мисията на Църквата – по стъпките на Христос“. Пътят, по който авторът призовава всеки един християнин да тръгне, е прокаран от Христос: „Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, и Сина, и Светия Дух“. Според архиепископ Анастасий мисионерството не е просто един от многото пътища, по които може да тръгне вярващият в Христос. Да, Бог призовава едни за учители, други за апостоли, т. е. мисионери, всеки според уникалния Божи промисъл за човека. В тази книга обаче архиепископ Анастасий много убедително показва, че мисионерството е начин на мислене на християнина – независимо на кое поприще го е призовал Христос. Нещо повече – не само на християнина. Мисионерството, мисията е сърцевината на църковното съзнание. Мисията е свидетелството за живеца на Светия Дух, който Църквата получава на Петдесетница...

Християнин, който не желае или не може да свидетелства за живота си в Христос е подозрително доколко е познал Христос в живота си. Християнин, който се страхува да наруши личния си комфорт, е подозрително доколко е вкусил свободата в Светия Дух.

Покаяние на думи и на дела

Детайли

Румънски патриарх Даниил

21 Януари 2018

Днешното литургийно евангелие ни показва, че промяната на начина на съществуване на един богаташ може да му донесе спасение, когато от алчен човек стане милостив, проявявайки се не само на думи, но и на дела.

Мирът, радостта и блаженството на душата не се придобиват чрез нечестно трупане на материални блага

През времето на Спасителя митарите (митничарите), т. е. хора, определени от римския окупационен режим да събират данъци за империята, ламтели за забогатяване, събирайки нечестно от народа повече налози, отколкото позволявал законът. Един от тях бил Закхей – човек мразен от народа заради неговата алчност, а и му завиждали заради богатството, натрупано за кратно време, но по нечестен начин.

Благочестието съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот

Детайли

Фтиотидски митрополит Николай

21 Януари 2018

Неделя на Закхей. Преп. Максим Изповедник; св. мчк Неофит

Неделно апостолско послание: „Чедо Тимотее, верни са тия думи и достойни за всяко възприемане. Затова се и трудим и укори търпим, защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните. Поръчвай това и поучавай. Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота. Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване. Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството. За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко.” (1 Тим. 4:9-15)

Да пазим отеческото благочестие

Ако не вярвахме, че Христос следи и наблюдава всяка стъпка в нашия живот, то животът ни щеше да се превърне в истинско мъченичество сред облаците на безнадеждността, които всекидневно се разпростират от света на греха. Без присъствието на Христос, обществото се деформира, а човешкото лице подивява. С Божията благодат, трудовете са благословени, а гоненията произвеждат святост.

Укорите заради Евангелието

Кръстният знак

Детайли

Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

19 Януари 2018

Днес искам да поговорим за кръстния знак и за начина, по който трябва да се прави той. В книгата на св. Василий Велики Послание за Светия Дух (4 в.) светецът говори за неща, които сме възприели от апостолите, тъй като не всичко е записано в Светото Писание. Посочва, че има неща, които са достигнали до нас чрез Преданието, т. е. чрез устните учения, достигнали до нас от първите християни, и не са били записани в началото, а след това. Св. Василий Велики споменава някои неща, едно от които е Кръщението чрез трикратното потапяне, и казва, че това са неща, неспоменати в Новия Завет, но ние сме ги възприели по предание от онези, които са живели с апостолите и са достигнали до нас, предавани от род в род.

Св. Василий Велики придава голямо значение на кръстния знак в трикратното потапяне, а и ние винаги се прекръстваме, т. е. правим кръстния знак всеки път, когато се споменава името на Светата Троица. И така, ако бъде казано „Слава на Отца и Сина, и Светия Дух“ или ако бъде казано „В името на Отца и Сина, и Светия Дух“, ние правим кръстния знак върху себе си. Забелязваме, че кръстният знак се прави по различни начини. Свещеникът по време на богослужението, например, прави кръстния знак над групи от хора. Виждаме, че той го прави с вдигната ръка отгоре-надолу и отляво-надясно, докато стигне до хората, които стоят от дясната му страна, после се обръща към тези, които стоят от лявата му страна, защото хората стоят в дясната част, но това е вляво на свещеника, и накрая към тези вдясно за него.

А познатият ни кръстен знак е този, който всеки от нас извършва върху себе си при множество поводи: при влизането си в храма или при излизането си от него, или при излизане от своя дом, или ако чуе определени молитви, или при споменаването на св. Кръст, или ако чуем от Евангелието израза „и поклониха Му се“. Ние забелязваме, че вярващите православни християни, когато чуят думата „поклон“ или „покланям се“, се навеждат и извършват кръстен знак над себе си. И това означава, че кръстният знак е свързан с Божието споменаване и споменаването на Пресветата Троица.

Мисионерството – живо свидетелство за присъствието на Христос в света

Детайли

Тирански и на цяла Албания архиеп. Анастасий (Янулатос)

17 Януари 2018

Има много моменти, които би трябвало да бъдат предмет на сериозно изследване в православното мисионерско усилие. Ще разгледаме няколко основни черти, които трябва да отличават това мисионерско активизиране.

Израз на покаяние и грижа на цялата Църква

а) Често се изказва мнението, че след като имаме толкова проблеми в нашата страна, мисионерският труд е „лукс“. Напротив, ние вярваме, че този труд е въпрос на покаяние и засяга всяка една православна общност, както и всеки един вярващ. Откриването и разширяването на нашия хоризонт не са по-маловажни за духовното ни развитие от всичко, което се върши в полза на хората, към които е насочена мисията. Съгласно основната заповед на Господа и съгласно автентичното православно предание промяната в мисленето и делата е въпрос на покаяние.¹

Никога не сме успявали да се избавим от вътрешни проблеми, нито някога ще стане нещо подобно. Когато апостолите са се отправили „към езичниците“ (т. е. към нашите предци), проблемите на Църквата в Палестина далеч не са били решени. Св. Атанасий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Фотий, примерно, е трябвало да се борят с много проблеми в Църквата, но това не им е попречило да покажат изключителен личен интерес към християнизацията на други области. Най-сериозният вътрешен проблем е дали сме готови да пазим всичко, което Господ ни е заповядал (Мат. 28:20), или ще създадем собствено тълкувание на Евангелието, добавяйки и отнемайки заповеди съгласно нашето възприятие и съответните съвременни потребности.