Да вършим благодеяния с цялото си сърце

Детайли

Митрополит на Нова Смирна Симеон

13 Ноември 2017

Неделно апостолско послание: „Братя, който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да отдели, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава. А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело, както е писано: „пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно”. А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда, та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.” (2 Кор. 9:6-11)

Ние, християните, сме членове на едното тяло на Църквата. Това налага „членовете еднакво да се грижат един за други”, тоест да мислят и да проявяват грижа един за друг. „И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове” (1 Кор. 12:25-26).

Освен това, всички ние, бидейки Божии чеда, чеда на един небесен Отец, сме братя. И като братя в Христа, това, което ни обединява и ни поставя близо един до друг, е любовта. Любовта, която би трябвало да проявяваме на практика към нашите братя – „на своите по вяра”, според един много красив израз на св. ап. Павел (Гал. 6:10), които, намирайки се в бедност и различни други изпитания, имат нужда от нашата братска помощ и подкрепа.

Най-вече на този дълг на добротворство към бедните братя от Палестина св. апостол обръща вниманието на коринтските християни във втората част на Второто си послание (8:1-9, 15).

Стани ближен на твоя близък!

Детайли

Свещ. Василе Михок

12 Ноември 2017

Проповед за Осма неделя след Неделя подир Въздвижение

Законникът от днешното евангелие и младият богаташ задават на Спасителя един и същ въпрос: „Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?” (Лука 10:25). Спасителят препраща и двамата към божествените заповеди. „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си” (Лука 10:27). Христос представя двете заповеди, като синтез на цялото старозаветно Откровение. Книжникът потвърждава, че „да любиш ближния като самия себе си е повече от всички всесъжения и жертви” (Марк 12:33).

Чрез притчата за милостивия самарянин Христос подчертава различните отношения към пострадалия от разбойниците юдеин и най-вече контраста между отношението на свещеника и левита, от една страна, и отношението на самарянина, от друга.

Въпросът на живота

Детайли

Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

10 Ноември 2017

Въпросът на живота е: „Кой е моят ближен?“. За хората ближният, това е съпругът или синът или чичото, всички тези личности ги наричаме ближни и хората правят разлика между ближния и чуждия човек. Ближният, това е този, с когото харесваме едни и същи неща, имаме същата религия или родствена близост, а чуждият човек – това е онзи, с когото имаме различия и недоразумения и за това го смятаме за чужд.

От евангелското четиво за тази неделя научаваме, че при Иисус е отишъл един законоучител – човек, смятан за богослов в Израил, който би трябвало да знае отговора на въпроса си преди да го зададе. Затова и Писанието казва за него, че е дошъл, изкушавайки Иисус, и Го попитал: „Как да се спася?“. Иисус му отговорил: „Обикни Господа, твоя Бог, от цялото си сърце, от всичката си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си“. Този човек добре е знаел, че старозаветният закон заповядва любов към ближния, но той прави разлика между един и друг вид ближен. Законът казва: Обикни само юдеина, а неюдеите са езичници и юдеите нямат общение с тях.

Трудно се възстановява нормалността след 45 г. организирано бедствие

Детайли

Свещ. Георги Калчу-Думитряса

09 Ноември 2017

Разговор с отец Георги-Калчу Думитряса:

- Ето, че мина повече от година от единственото посещение, което направихте в Румъния след падането на диктатурата на Чаушеску. Беше, ако не се лъжа, през февруари-март 1990 г. Нима това посещение Ви остави един толкова горчив привкус, че повече не бяхте изкушен да дойдете повторно?

Моето посещение в страната, малко след падането на Чаушеску, се случи наистина на фона на едни не само неприятни, но дълбоко обезпокоителни дела. Тогава се извърши, под широката усмивка на бъдещия президент Илиеску, първото масово нахлуване на миньорите в столицата.[1] Сега, поглеждайки ретроспективно събитията, си давам сметка, че е било прелюдия на миньорската вълна от юни 1990 г. и че тактиката на неокомунистическата власт от самото начало е била ясна и единна. Разбрах, че тогава са вършени позовавания и върху моята скромна личност, като са ми присъждани пред лицето на цялата нация някои колкото тежки, толкова и неоснователни обвинения. Аз току-що бях пристигнал в страната и, заобиколен от роднини и приятели, не следях излъчването по телевизията. Познавам инцидента по-скоро от изложенията на други. Не съм обвинявал миньорите нито тогава, нито по-късно. Вината принадлежи на тези, които са ги използвали безскрупулно, съзнателно дългосрочно компрометирайки образа на румънския народ в очите на целия цивилизован свят.

Пътят на Бога носи отмора

Детайли

Лимасолски митр. Атанасий

08 Ноември 2017

Продължение на беседата „Не можем да живеем без Бога“

Не бива никога да се отчайваме. Разбойникът, разпнат до Христос, е използвал своя кръст, инструмента за неговото наказание, и се е спасил. Следователно, човек никога не трябва да се отчайва, защото отчаянието е най-големият грях. Защото, ако човек се отчая, така сякаш хули Бога, казвайки Му: „Не можеш да ме спасиш! Такъв, какъвто съм сега, не можеш да ме спасиш!“. А така хулим Бога. Все едно да кажеш на своите родители: „Може да сте ми майка и баща, но не ме обичате, никога не ме обикнахте!“. Така хулиш родителя си. Защото няма родител, който да не обича детето си, макар и по начина, по който всеки го разбира. Затова всеки се наранява, ако детето му каже така. Колко повече, ако кажеш на Бога: „Знаеш ли, Боже, не можеш да ме спасиш! За мене няма спасение!“. Сякаш отхвърляш Христовата кръв, която Той е пролял на Кръста, отменяш Неговата жертва. Нима съществува грях, страст или нещо друго, което Христовата кръв да не може да измие? И Христовият Кръст не може да те спаси?  Нима Христос напразно се разпна за теб? Затова човек никога не трябва да се съмнява в силата на Христовата жертва. Затова в Църквата никога не можем да кажем на никого, каквото и да е направил, какъвто и да е той: „Не знам какво да правя с теб, чедо… Такъв, какъвто си станал, няма спасение за теб. Никой не може да те спаси!“. Това е недопустимо в Църквата. За всекиго, какъвто и да е той, има възможност за спасение, колкото и да е грешен, колкото и злини да е извършил, и това е лесно, ако с покаяние се обърне към Бога. Една дума е казал разбойникът и се е спасил, но я е казал от сърце. Сърцето му се е пречупило и в съкрушението си той е казал на Христос: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си“. И е чул отговора: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая“.