Из стихосбирката „Полети“: „Върви по стъпките ми сянка черна“
- Детайли
- Двери
На 8 ноември 1948 г., в деня на своята 60-та годишнина, в двора на току-що осветената църква „Св. Димитър“ в петричкото село Коларово е убит от упор Неврокопският митрополит Борис. Убиецът е бивш свещеник, вербуван от новата комунистическа власт... През април т. г. Св. Синод на Българската православна църква сложи началото на канонизацията на митрополит Борис, който по Божи промисъл ще стане първият канонизиран новомъченик у нас. В деня на неговата памет публикуваме стихове от стихосбирката „Полети“, която той издава през 1934 г. като архимандрит, под псевдонима Ивайло Орлин. В тези стихове младият духовник разкрива огромната си жажда за красота и свобода, описва болката на страдащата душа, болезнено чувстваща оковите на злото на този свят (1 Иоан. 5:19), любовта си към природата, която проповядва Бога, самотния път на човешкия дух, стремящ се все нагоре към духовните върхове. Последните няколко стиха от „Полети“, които публикуваме тук, разкриват и острото предчувствие на бъдещия митрополит, че злото вече е неудържимо и скоро безбожието ще завладее страната. Финалният 76-ти стих на поемата звучи наистина пророчески: Мойта ранна връст – мъченишки кръст. Моят път в живота – Пътят към Голгота...
Патриарх, преминал времето на многото трудности
- Детайли
- Ставр. ик. Ангел Ангелов
Споменът за дните, свързани с кончината на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, винаги ме връща в часовете на пътуването към манастира. Този дълъг път към Троянската света обител, многото автомобили, построени в кортеж, мълчанието, което беше завладяло пространството, и притихналото време, притиснато и понесло тежестта на тъгата. Помня хората, обикновените хора, натъжените жители на селата и градовете, през които преминавахме, как при вида на първия автомобил, който превозваше тялото на патриарха, хвърляха цветя. Много, много есенни цветя, които като древни монети падаха с оранжевокафявите си багри и правеха сивия студен асфалт топъл и живописен. Автомобилите не спираха своя бяг, мъже и жени стояха покрай пътя, държаха свещи и стелеха цветя, полетата и планините присъстваха някак по своему самотни, а цяла България, цялата ни страна се прощаваше със своя патриарх, който беше поел своето последно земно пътуване.
Помня също и навлажнените очи на множество столичани, отронвайки сълза за този, който беше благият, сърдечен митрополит на града им, града на Божията Премъдрост, в който град патриархът устоя времето на трудните периоди, за да запази вярата Христова на родната ни Църква. В съзнанието ми са многото лица на опечалени, които носеха върху си тъгата и заставаха смирено пред саркофага в деня на прощаването в столичния митрополитски храм. Те целуваха патриаршеската десница, прекръстваха се и преминаваха, за да дадaт място на следващите. Когато видях дългата редица от хора пред храма, осъзнах, че нашият патриарх беше много обичан и неговият народ демонстираше това толкова ярко чрез множеството присъстващи.
Притчата за богаташа и бедния Лазар
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Пета неделя след Неделя подир Въздвижение – св. свмчк Зиновий, еп. Егейски и св. мчца Зиновия; св. крал Стефан Милутин
Литургийно св. евангелие:
Рече Господ тази притча: Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят (Лука 16:19-31).
Притчата за богаташа и бедния Лазар
Бедните и смирените
Днешното евангелско четиво предава притчата за богаташа и бедния Лазар. В тази Своя притча Господ Иисус Христос говори за двама души: за един богаташ и за бедния Лазар. Разказва, че богаташът в този живот прекарвал в разкош и наслади, без ни най-малко да се интересува от участта на бедния Лазар, който бездомен страдал от глад и болести. Но след смъртта всичко напълно се променило. Лазар заживял във вечна радост в лоното на Авраам (т. е. в Рая – бел. ред.), а богаташът се измъчвал в ада от непрестанна и страшна жажда, без да има някаква възможност да получи и най-малкото утешение.
Похвалните песни и надгробният плач към св. Богородица в православното богослужение
- Детайли
- Прот. Димитриос Атанасиу
Вече е станало неотделима съставка от последованията в чест на св. Богородица през Богородичния пост изпълняването на така нареченото „Последование на надгробния плач“ по подобие на Надгробния плач към Господ Иисус Христос. Това последование е станало любимо на много хора или по-точно – фолклорен придатък.
По повод на това нововъведение, което съдържа голяма степен на своеволие и затова предизвиква значително литургическо объркване, ще отблежим следното:
1. По правило тези похвални песни – и това е известно на свещениците – не са включени в официалните разпоредби на типика за празника Успение на Пресвета Богородица. В типика на Великата църква (Константинополската патриаршия – бел. ред.) се отбелязва следното: „На места, ... уж за по-голяма слава и чест на св. Богородица, се пеят така наречените похвални песни на св. Богородица по подражание на същите към нашия Господ, които се пеят на утринната на Велика събота (изпълняват се във Велики петък вечерта – бел. ред.). Великата църква, като осъжда всяко нововъведение, плод на погрешна ревност, макар и то да става в чест на св. Богородица, официално отхвърля тези неща и дори строго ги забранява“ (Типик на Великата църква, с. 306, бел. 4). И в „Диптиха“ (годишния календар на Гръцката православна църква с типикарски указания за всеки ден – бел. ред.) от 2008 г. пише: „В типика, който е в употреба (ТВЦ, с. 306, бел. 4), когато говори за т. нар. похвални песни за св. Богородица, нарича ги нововъведения, плод на погрешна ревност, и не разрешава тяхната употреба“ (Диптиха от 2008 г., бел. 186).
