Св. Симеон Богоприемец – затворник на вярата

Детайли

На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф

01 Февруари 2018

Много обичам утвърдените вече в речника на Българската православна църква благозвучни наименования като Богомладенец, Богоотец, Богоприемец, Богоносец, Боговидец, Богослов, Богомил, както и Богородица. И всички тези наименования е прието да започват с главна буква, поради величието на подвига в живота на носителите им.

На 2 февруари всяка година отбелязваме Господския празник „Сретение Господне”. Евангелското повествование за деня ни свидетелства за удивителната роля на св. Симеон Богоприемец в земния живот на Богомладенеца, което е дало повод светият Старец да стане активен участник в нарочния Господски празник, макар на следващия календарен ден да го честваме пак.

Кой е св. Симеон Богоприемец и защо го поменаваме като такъв? Чудна е историята на неговото послушание. За мене той е Божи избраник за възможна неповторима мисия на Божието домостроителство, очевидец на спасението, приготвено пред лицето на всички народи, и учител на жива вяра, скрита за много години нейде в дълбините на сърцето му.

Патриаршеските вина на Сръбската църква

Детайли

Двери

01 Февруари 2018

Сръбска православна църква произвежда собствена марка вина и ракии – патриаршески. Нейните изби в Сремски Карловци са продължители на вековна традиция. Избите се намират в Стария дворец, а лозята са разположени в околността на Фрушкогорското селище. Патриаршеските изби пазят, както и някога, превъзходни вина: патриаршеско червено, патриаршеско бяло, както и десертни вина, от които, при всички случаи, най-известното е берметът. Разбира се, виното се произвежда и за богослужебни цели, като евхаристиен дар, защото от всички дела на човешките ръце за производство на хляб и вино е нужен най-много труд.

Винарската традиция в Сръбската православна църква води началото си още от нейното основаване и от първия ѝ духовен водач св. Сава Неманич. Около 1230 г. архиепископ Сава сключва договор със светогорския „Протат“ относно границите на хилендарските лозя. Св. Сава лично поставя и контролира граничните камъни. „Лично се договарям и относно това, когато това място бъде превърнато в лозя, да държа в притежание и да управлявам тези лозя несъмнено, необезпокоявано и неотменимо, докато пребивавам между живите, а след края на живота си едната половина от лозята завещавам на килията си, която е посветена на нашия преподобен отец Сава и се намира в близост до Карея, и която съм изградил от основи, а другата половина – на съборната църква в Карея...“ – това е волята и завещанието на св. Сава в конкретния случай.

Болестта на фарисея

Детайли

Златина Иванова

31 Януари 2018

Който е чел Евангелията, е забелязал, че няма човешки грях, нито постъпка, които да накарат Христос да страни от човека, да го отпише като неблагонадежден, като неспособен да вмести в себе си Словото Му. Обвинявали Го, че „яде и пие с грешници“, ходи в домовете на най-презрените хора, общува с другородци и иноверци и изпълнява молбите им. Дори на справедливо осъдения разбойник на кръста Христос прощава в последния миг и му обещава: „Истина ти казвам, затова, че повярва в Мен, днес ще бъдеш с Мен в рая“.

Има само един грях, с който Христос е непримирим, който предизвиква гнева Му, срещу който Той изрича най-тежките си думи, увековечени в евангелските текстове. И това е лицемерието. „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери“ кънтят словата Му вече векове. „Варосани гробници“, отвънка хубави, а отвътре пълни с нечистота. Христос не зачита и „мисионерските усилия“ на тези хора – „обикаляте земи и морета да спечелите един последовател, за да го направите след това достоен за огнената геена, като вас самите“.

Благодатният дар на смирението

Детайли

Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

26 Януари 2018

Днес започваме един нов религиозен период – триодния период, който ни въвежда в благословения пост. Този период се нарича триоден заради книгата Триод, която ние използваме по време на тези десетина седмици, тоест от тази неделя, неделята на митаря и фарисея, до съботата на благодатния огън (Велика събота). Думата триод е гръцка и означава трипеснец, свързан е с църковната музика и пеене. В тази неделя Църквата ни прочита един откъс от евангелието на св. Лука, който е свързан с две личности, противоположни една на друга по отношение на тяхното житие. Едната от тях е фарисеин, който принадлежал към една група хора, които отделяли себе си от другите хора и превъзнасяли собственото си житие пред това на другите, хвалели се, че те били учени и тълкуватели на Писанието, издавали присъди, с които възпрепяствали учението на Писанието, и задължавали хората с това, с което Сам Бог не ги задължавал. Те били изцяло „православни“ от гледна точка на изповеданието, тъй като вярвали във Възкресението, а други не вярвали в него, но тяхното поведение било лицемерно.

В тази евангелска притча се разказва, как един от фарисеите дошъл в храма, превъзнасяйки се и хвалейки се с това, че той не бил като един грешен митар, който стоял там някъде отзад. Митарите били събирачи на данъци, които се занимавали със събирането на данъци от целия град и околност, като взимали от хората повече от това, което трябвало да плащат на държавата, тоест те били крадци в прекия смисъл на думата.

Време е да се обединим около необходимостта от превод на богослужението на български език

Детайли

Русенски митрополит Наум

25 Януари 2018

Приветствие, произнесено на 22 януари 2018 г. в аулата на Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ на представянето на книгата „Мисията на Църквата – по стъпките на Христос“ от Тиранския и на цяла Албания архиепископ Анастасий (Янулатос)

Искрена радост и висока чест е за мене да съм днес тук, сред всички вас, събрани за представянето на книгата Мисията на Църквата. По стъпките на Христос от бележития архипастир и богослов, дълбоко уважавания от целия православен свят предстоятел на Църквата в Албания архиепископ Анастасий (Янулатос).

Не е моя задача да представям тук пред вас личността на архиепископ Анастасий, неговото дело и неговото творчество. Вярвам, че за това са се погрижили издателите на тази прекрасна и изключително важна за нас книга: уважаваните наши братя и сестри, приятели и колеги от Центъра за образователни инициативи „Двери“.

Вместо това бих искал да споделя с вас някои мои лични наблюдения и размисли във връзка с голямата тема на тази книга, които имат отношение главно към ситуацията у нас. Да предложа на вниманието ви личното си виждане за състоянието и проблемите на мисионерската дейност на Православната църква в България – нашата, както всички тук обичаме да казваме, родна Българска православна църква. Често забравяйки обаче, че Църквата е преди всичко Църква Христова и вселенска, и едва след това вмествана в тесните национални, политически и каквито и да било граници.