И за седящите в сянка смъртна изгря светлина

Детайли

Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

12 Януари 2018

Днес празнуваме отдание на Богоявлението, в което чествахме събитието на Кръщението на Спасителя в р. Йордан. Църквата е намерила за добре да се прочете този откъс от Евангелието според св. Матей, в който се говори за светлината и евангелист Матей цитира текст от книгата на св. пророк Исаия, който нарича „езическа Галилея“ областта, в която е живял Господ, „земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в сянка смъртна, изгря светлина“ (Мат. 4:15-16 по Ис. 9:1-2).

Светлината се изля с идванато на Иисус. А ние в православното изповедание казваме, че Църквата се основава върху това, което са ни предали апостолите и чрез което оставаме в Светлината. Много са злите помисли в света и те ни атакуват по най-различни начини: чрез чужди догмати и странни помисли и чрез обществено поведение, чуждо на нашата вяра. Църквата е атакувана от всички страни на живота, а хората са объркани, защото са поставени между Евангелието и лошите неща от ежедневието, които възникват ден след ден. Но твърдият вярващ не се отклонява от това, което е възприел в светата Църква от доброто изповедание, и от това, което светият апостол Павел, съкратено казано, е писал: „А ние вярваме, че Христос умря и след това възкръсна“. Ние пазим тази вяра, за да останем непокътнати от грешката и греха.

Нашите мъки не са основание, а повод за славата ни

Детайли

Архим. Йоил (Янакопулос)

06 Януари 2018

Неделя след Богоявление – св. Йоан Кръстител

Неделно апостолско послание:

„В ония дни, докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици, каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий. Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение. Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса. И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват. Всички бяха около дванайсет души. А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие“ (Деян. 19:1-8).

Покайното кръщение

„Докле Аполос беше в Коринт“, т. е. когато Аполос, вървейки към Ефес, е отишъл в Коринт, „Павел премина през горните страни“, т. е. св. ап. Павел е преминавал през планинските области на Галатия и Фригия, страни във вътрешността на Мала Азия, „дойде в Ефес“, т. е. слязъл след това в Ефес, „и, като намери там някои ученици“, срещнал някои християни. Ап. Павел разбрал за някои сериозни празноти във вярата и в живота им, който не бил украсен с благодатта на Светия Дух, и, „каза им“, т. е. попитал ги е: „Като повярвахте, приехте ли Светаго Духа?“, т. е. вярвайки в Христа, приехте ли Светия Дух? А те му отговорили: „Нито сме и чули, дали има Дух Светий“. Не сме чули дори, че съществува Свети Дух.

Светилникът пред идващия Спасител

Детайли

Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

04 Януари 2018

В деня, който следва празника на Богоявлението, ние възпоменаваме Събор на св. Йоан Кръстител. Св. Йоан се явява пред нас като разтърсваща личност, която провокира заспалите души. Той е бил човек, смирил се докрай, за да разкрие на Израил Христос. Той самият не се е разкривал и е смятал, че неговата мисия е изпълнена с идването на Онзи – Великия и Очаквания. Затова той е завършил своето дело, след като е кръстил Иисус, а после е бил затворен заради истината, която не е спестил на Ирод.

Може би ще се запита някой: как св. Йоан е постигнал такова смирение, как е успял да живее аскетичен живот в пустинята, как е съумял да се противопостави така смело на несправедливия владетел, което го е довело до мъченическата смърт? Тайната се крие в това, че той се е въздържал от всичко, което хората са притежавали и което са желаели. Йоан е живеел усамотен в пустинята, за да покаже, че единството на човешката личност се състои в неговата среща с Бога и истината. А това става чрез живот в пустошта – без храна и подслон.

200 години от мъченическата смърт на свещеномъченик Онуфрий Нови (Габровски)

Детайли

Двери

04 Януари 2018

Точно преди 200 години, на 4 януари 1818 г. на гръцкия остров Хиос е убит от турците св. Онуфрий, наричан Нови. Този Христов изповедник е роден в Габрово. В неговото гръцко житие, написано от светогорския монах Онуфрий Иверски, са запазени сведения за неговите българи родители – Дечо и Анна. Христовият изповедник умира едва на 32-годишна възраст.

Св. Онуфрий се родил през 1786 г. в Габрово, до Велико Търново, в България, от благочестивите родители Дечо и Анна. Към края на живота си баща му станал монах с името Даниил. На 9 години малкият Матей (както било кръщелното име на светеца) преживял събитие, което наранило дълбоко чувствителната му душа. Веднъж, по неизвестна причина, родителите му го набили – може би заради някаква детска беля. Той се разгневил много и в детския си проетст казал пред намиращите се там турци, че иска да се потурчи и да стане мюсюлманин. Обещал, изрекъл дума, която обаче никога не изпълнил. Въпреки това с времето светецът не намирал мир в съвестта си. Смятал се за виновен и омърсен пред Бога заради моментното намерение да се отрече от Него. Затова още в младежка възраст заминал за Света Гора. Пристигнал в Хилендарския манастир. Там търсил прошка от Бога. Живял подвижнически и понеже имал голямо благочестие и любов към Бога, бил ръкоположен за дякон с името Манасий. Тук той се радвал на Божията милост към него, но вътре в него нараствало едно свещено желание – една мисъл, която не му давала мира: искал да измие напълно, с мъченическа кръв душевната си рана, нанесена чрез лекомисленото обещание да се отрече от Христос. Той започнал да моли Бога да го укрепи.

Тъжен празник ли е Нова година?

Детайли

Свещ. Сергей Круглов

31 Декември 2017

Откакто настъпиха последните времена, а както учи Църквата те идват тогава, когато Господ слиза на земята и става човек – в деня на неговото Рождество, оттогава светът започва да се дели по най-различни признаци, паралели и меридиани.

И едно от разделенията е следното: има хора, които зависят от календара, и свободни хора, които живеят във вечния живот и не зависят от календара.

Сред хората, които зависят от календара, има мнозина, които се смятат за въцърковени, православни, носят кръст, ходят в храма, изповядват се, причастяват се, правят всичко, което е нужно.

Това са хора, които вярват в Бога. Те всяка сутрин отварят молитвословите и в утринните молитви намират и четат Символа на вярата, в който се говори за живота в бъдещия век, живота вечен, в който трябва да вярва един християнин. В действителност те съвсем не желаят този живот и не са готови за него. Те измерват живота със сегашното време.