Покаяние на думи и на дела

Детайли

Румънски патриарх Даниил

21 Януари 2018

Днешното литургийно евангелие ни показва, че промяната на начина на съществуване на един богаташ може да му донесе спасение, когато от алчен човек стане милостив, проявявайки се не само на думи, но и на дела.

Мирът, радостта и блаженството на душата не се придобиват чрез нечестно трупане на материални блага

През времето на Спасителя митарите (митничарите), т. е. хора, определени от римския окупационен режим да събират данъци за империята, ламтели за забогатяване, събирайки нечестно от народа повече налози, отколкото позволявал законът. Един от тях бил Закхей – човек мразен от народа заради неговата алчност, а и му завиждали заради богатството, натрупано за кратно време, но по нечестен начин.

Благочестието съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот

Детайли

Фтиотидски митрополит Николай

21 Януари 2018

Неделя на Закхей. Преп. Максим Изповедник; св. мчк Неофит

Неделно апостолско послание: „Чедо Тимотее, верни са тия думи и достойни за всяко възприемане. Затова се и трудим и укори търпим, защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните. Поръчвай това и поучавай. Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота. Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване. Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството. За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко.” (1 Тим. 4:9-15)

Да пазим отеческото благочестие

Ако не вярвахме, че Христос следи и наблюдава всяка стъпка в нашия живот, то животът ни щеше да се превърне в истинско мъченичество сред облаците на безнадеждността, които всекидневно се разпростират от света на греха. Без присъствието на Христос, обществото се деформира, а човешкото лице подивява. С Божията благодат, трудовете са благословени, а гоненията произвеждат святост.

Укорите заради Евангелието

Кръстният знак

Детайли

Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

19 Януари 2018

Днес искам да поговорим за кръстния знак и за начина, по който трябва да се прави той. В книгата на св. Василий Велики Послание за Светия Дух (4 в.) светецът говори за неща, които сме възприели от апостолите, тъй като не всичко е записано в Светото Писание. Посочва, че има неща, които са достигнали до нас чрез Преданието, т. е. чрез устните учения, достигнали до нас от първите християни, и не са били записани в началото, а след това. Св. Василий Велики споменава някои неща, едно от които е Кръщението чрез трикратното потапяне, и казва, че това са неща, неспоменати в Новия Завет, но ние сме ги възприели по предание от онези, които са живели с апостолите и са достигнали до нас, предавани от род в род.

Св. Василий Велики придава голямо значение на кръстния знак в трикратното потапяне, а и ние винаги се прекръстваме, т. е. правим кръстния знак всеки път, когато се споменава името на Светата Троица. И така, ако бъде казано „Слава на Отца и Сина, и Светия Дух“ или ако бъде казано „В името на Отца и Сина, и Светия Дух“, ние правим кръстния знак върху себе си. Забелязваме, че кръстният знак се прави по различни начини. Свещеникът по време на богослужението, например, прави кръстния знак над групи от хора. Виждаме, че той го прави с вдигната ръка отгоре-надолу и отляво-надясно, докато стигне до хората, които стоят от дясната му страна, после се обръща към тези, които стоят от лявата му страна, защото хората стоят в дясната част, но това е вляво на свещеника, и накрая към тези вдясно за него.

А познатият ни кръстен знак е този, който всеки от нас извършва върху себе си при множество поводи: при влизането си в храма или при излизането си от него, или при излизане от своя дом, или ако чуе определени молитви, или при споменаването на св. Кръст, или ако чуем от Евангелието израза „и поклониха Му се“. Ние забелязваме, че вярващите православни християни, когато чуят думата „поклон“ или „покланям се“, се навеждат и извършват кръстен знак над себе си. И това означава, че кръстният знак е свързан с Божието споменаване и споменаването на Пресветата Троица.

Мисионерството – живо свидетелство за присъствието на Христос в света

Детайли

Тирански и на цяла Албания архиеп. Анастасий (Янулатос)

17 Януари 2018

Има много моменти, които би трябвало да бъдат предмет на сериозно изследване в православното мисионерско усилие. Ще разгледаме няколко основни черти, които трябва да отличават това мисионерско активизиране.

Израз на покаяние и грижа на цялата Църква

а) Често се изказва мнението, че след като имаме толкова проблеми в нашата страна, мисионерският труд е „лукс“. Напротив, ние вярваме, че този труд е въпрос на покаяние и засяга всяка една православна общност, както и всеки един вярващ. Откриването и разширяването на нашия хоризонт не са по-маловажни за духовното ни развитие от всичко, което се върши в полза на хората, към които е насочена мисията. Съгласно основната заповед на Господа и съгласно автентичното православно предание промяната в мисленето и делата е въпрос на покаяние.¹

Никога не сме успявали да се избавим от вътрешни проблеми, нито някога ще стане нещо подобно. Когато апостолите са се отправили „към езичниците“ (т. е. към нашите предци), проблемите на Църквата в Палестина далеч не са били решени. Св. Атанасий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Фотий, примерно, е трябвало да се борят с много проблеми в Църквата, но това не им е попречило да покажат изключителен личен интерес към християнизацията на други области. Най-сериозният вътрешен проблем е дали сме готови да пазим всичко, което Господ ни е заповядал (Мат. 28:20), или ще създадем собствено тълкувание на Евангелието, добавяйки и отнемайки заповеди съгласно нашето възприятие и съответните съвременни потребности.

И за седящите в сянка смъртна изгря светлина

Детайли

Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

12 Януари 2018

Днес празнуваме отдание на Богоявлението, в което чествахме събитието на Кръщението на Спасителя в р. Йордан. Църквата е намерила за добре да се прочете този откъс от Евангелието според св. Матей, в който се говори за светлината и евангелист Матей цитира текст от книгата на св. пророк Исаия, който нарича „езическа Галилея“ областта, в която е живял Господ, „земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в сянка смъртна, изгря светлина“ (Мат. 4:15-16 по Ис. 9:1-2).

Светлината се изля с идванато на Иисус. А ние в православното изповедание казваме, че Църквата се основава върху това, което са ни предали апостолите и чрез което оставаме в Светлината. Много са злите помисли в света и те ни атакуват по най-различни начини: чрез чужди догмати и странни помисли и чрез обществено поведение, чуждо на нашата вяра. Църквата е атакувана от всички страни на живота, а хората са объркани, защото са поставени между Евангелието и лошите неща от ежедневието, които възникват ден след ден. Но твърдият вярващ не се отклонява от това, което е възприел в светата Църква от доброто изповедание, и от това, което светият апостол Павел, съкратено казано, е писал: „А ние вярваме, че Христос умря и след това възкръсна“. Ние пазим тази вяра, за да останем непокътнати от грешката и греха.