Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (34 Votes)

onoufriosТочно преди 200 години, на 4 януари 1818 г. на гръцкия остров Хиос е убит от турците св. Онуфрий, наричан Нови. Този Христов изповедник е роден в Габрово. В неговото гръцко житие, написано от светогорския монах Онуфрий Иверски, са запазени сведения за неговите българи родители – Дечо и Анна. Христовият изповедник умира едва на 32-годишна възраст.

Св. Онуфрий се родил през 1786 г. в Габрово, до Велико Търново, в България, от благочестивите родители Дечо и Анна. Към края на живота си баща му станал монах с името Даниил. На 9 години малкият Матей (както било кръщелното име на светеца) преживял събитие, което наранило дълбоко чувствителната му душа. Веднъж, по неизвестна причина, родителите му го набили – може би заради някаква детска беля. Той се разгневил много и в детския си проетст казал пред намиращите се там турци, че иска да се потурчи и да стане мюсюлманин. Обещал, изрекъл дума, която обаче никога не изпълнил. Въпреки това с времето светецът не намирал мир в съвестта си. Смятал се за виновен и омърсен пред Бога заради моментното намерение да се отрече от Него. Затова още в младежка възраст заминал за Света Гора. Пристигнал в Хилендарския манастир. Там търсил прошка от Бога. Живял подвижнически и понеже имал голямо благочестие и любов към Бога, бил ръкоположен за дякон с името Манасий. Тук той се радвал на Божията милост към него, но вътре в него нараствало едно свещено желание – една мисъл, която не му давала мира: искал да измие напълно, с мъченическа кръв душевната си рана, нанесена чрез лекомисленото обещание да се отрече от Христос. Той започнал да моли Бога да го укрепи.

Манасий разбрал, че в скита на св. Йоан Предтеча в Иверския манастир живее опитен духовник, папа-Никифор, който подготвил за мъченическо свидетелство преподобномъчениците Акакий, Игнатий и Евтимий. Младият дякон доверил на този духовник желанието си. Той го посъветвал „да се подвизава преди мъченичеството така, сякаш е в болката на мъченичеството“. В продължение на четири месеца Манасий живеел сам в светогорска килия, подвизавайки се усърдно под ръководството на папа-Никифор, без да общува с никого. Тук, в непрестанна молитва, принесъл на Бога своите покайни сълзи и коленопреклонни молитви, които понякога стигали до 4000 на ден. Житиеписецът пише, че „скръбта, съкрушението и покаянието били неизменно в сърцето му“. Светецът вече бил готов. Приел велика схима с името Онуфрий. Душата му била пронизана от божествената любов. Нищо не можело да пречупи небесния му копнеж. Той тръгнал към мястото на своето мъченическо свидетелство със съзнанието, че е „най-грешният от всички хора и недостоен да се нарича християнин“.

Място на неговата мъченическа кончина станал остров Хиос. Той пристигнал там на 25 декември, Рождество Христово, през 1817 г., придружаван от благочестивия монах Григорий Пелопонески. Той щял да покрепя мъченика в трудните часове, както бил правил и с преподобномъчениците Акакий, Евтимий и Игнатий.

Останал няколко дни в доверена къща, далеч от хорските очи – единствено пред Божиите. Светецът постил, молил се, изучавал живота на новомъчениците, приел „мъченическата храна“ – Божественото Причастие. Онуфрий раздал всичките си пари на бедните. Посетил светите места на острова. Покланял се на св. мощи и икони на новомъчениците, които умолявал да му дадат сили. Григорий го съветвал да бъде спокоен, смирен, прост в намерението си и да прогонва всяка тщеславна мисъл. 

За ден на мъченическата си смърт светецът избрал 4 януари. Новата година, 1818 г. вече била започнала. Като приел св. Причастие, светецът се облякъл в турски дрехи – като спомен за детското си отричане от Христос – и се отправил към храма на св. Матрона. След това отишъл в местната болница, където дал последна милостиня и стигнал до храма на св. Богородица Кехаритомени, където помолил да отслужат специално за него параклис към Пресветата Дева, за да го укрепи.

След това отишъл към лобното си място. Първият му опит бил неуспешен, защото нямало мюфтия. После обаче Онуфрий отишъл в събранието на агите и заявил пред тях: „Преди 15 години си нанесох голяма рана. Обиколих много места, но не можах да я изцеля. Лекарите ми казаха, че трябва да дойда тук, където съм я получил, за да се излекувам“. Кадията недоумявал какво иска да каже странният посетител.

Той обаче продължил: „В детска възраст, поради незнание, се отрекох от Христос и изповядах, че желая вашата религия. Никога обаче не съм я обичал. Признанието, което направих тогава, смятам за смъртоносна рана в душата си. Помолих Бога да ми прости, но помислите ми не се умиротвориха, защото изповядах пред вас лъжлива вяра. Днес изповядвам смело пред вас, че съм християнин! И се отказвам и проклинам вашата вяра“.

След това мъченикът хвърлил зелената чалма, която носил. Агите му казали да уважава вярата им и да вдигне „светата вещ“, която е хвърлил. Онуфрий не се подчинил. Продължил да говори срещу вярата на Мохамед. Тогава те се разгневили и извикали, че трябва да умре. Измъчвали го много и го хвърлили в затвора, в очакване да се откаже от думите си. След това дошла присъдата: „Онуфрий да бъде обезглавен с меч и да бъде хвърлен в морето, заедно с кръвта си“.

В областта Вунаки на острова, където преди 17 години пострадал новомъченикът Марк (1801 г.), точно там, в петък, 4 януари 1818 г., в 9 часа сутринта той бил „посечен заради любовта си към Агнеца Христос“. И след мъчението, свидетелства житиеписецът, лицето му излъчвало божествена благодат.

Според издадената заповед св. мощи на мъченика трябвало да изчезнат. Малцината християни, които отишли на лобното му място, не успели да вземат за благословение дори частица от мъченическото тяло. Агаряните бързо хвърлили не само тялото, но и окървавената пръст, събрали ги в чувал и с лодка ги хвърлили навътре в морето, за да не успеят християните да вземат нищо.

На връщане измили старателно лодката, за да не би християните да вземат части от нея, до които се докоснало окървавеното тяло на мъченика.

В България почитта към преп. Онуфрий се разпространява много рано. През 20-те години на 19 в. архимандрит Йосиф Соколски носи от Света Гора ръкописа „Габровски сборник“, в който е описано житието на св. Онуфрий Габровски. То е било преписано от габровеца Петко х. Манафов. През 1903 г. Васил Карагьозов е на поклонение в Зографския манастир на Света Гора. Оттам донася в Габрово житието и службата на св. Онуфрий и ги дарява на Габровския девически манастир „Свето Благовещение“.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uadaq 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.