Кажи само дума

Детайли

Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

30 Юни 2017

"Но кажи само дума!" (Мат. 8:8). Това казал стотникът, който дошъл при Иисус, молейки за изцеление на слугата си. Този човек е разбрал, че словото на Иисус изцелява. Това, което е от полза, не са хорските слова. Словата са си слова, думи, т. е. те са като вятъра, който изчезва. Едно-единствено беше истинското Слово – Иисус Христос, Който е Словото Божие. И Той не само не е говорил напразно, но и е умрял действително за нашето изкупление. А ние в Църквата се събираме, за да Го чуем, когато Той изговаря Евангелието, това жизнено слово, за да се изцелим чрез него и то да стане в нас действена истина.

Всяка група вярващи хора желае да си построи църква, в която да се освещава, за да й бъде тя храм, който е сякаш низхождащо над нея небе. Камъните, които се поставят в този храм, не са нищо повече от символи, които обозначават насъбралите се около Словото-Христос сърца и възнасящите се към Него мисли. Това е небе, носено от всеки, който пожелае да го носи в себе си, и Бог, снизхождащ над всеки, който иска да постави единствената Истина върху вътрешния си престол, който е човешкото сърце.

Двата стълба на Христовата църква

Детайли

Архим. Павел Бачковски

28 Юни 2017

Богослужебното честване на св. апостоли Петър и Павел в един и същи ден има по-късен произход и е учредено с определена цел: да няма „аз съм Павлов, аз Аполосов, а аз Петров“ и т. н., а само „Христов“ (1 Кор. 1:12).

Макар и различни по обществено положение, образование, култура и характер, те – единият като апостол на юдеите, другият като апостол на езичниците – са двата централни стълба, на които се крепи изграденото върху крайъгълния камък Иисус Христос здание на Христовата църква (Еф. 2:20).

Единият, ревностен привърженик на Спасителя, по време на Неговата земна спасителна мисия разпознал в Него „Христос, Сина на живия Бог“ (Мат. 16:16), отрекъл се от Него по време на съдебния процес, но разкаял се след възкресението Му, станал отново ревностен Негов апостол, привличайки още с първата си проповед, в деня на Петдесетница, три хиляди души към току-що основаната Христова църква (Деян. 2:41).

За богатеенето в Бога

Детайли

Неврокопска митрополия

24 Юни 2017

III Неделя след Петдесетница. Събор на св. Доростолски мъченици; св. прпмчца Феврония; преп. Дионисий Атонски; св. прпмчк Прокопий Варненски

Литургийно свето евангелие: Рече Господ: светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината? Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът? Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци! И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. (Мат. 6:22-33)

Кога нашите духовни очи са здрави и кога боледуват?

След като ни е посочил как трябва да се молим (чрез Господнята молитва „Отче наш”, която съдържа в себе си всички молитви); след като е изяснил смисъла на поста, нашият Господ Иисус Христос насочва вниманието ни към преходното значение на земните блага, към мимолетното богатство на земята и вечното богатство на небесата, чиито наследници можем да бъдем.

Бъдете носители на светлината

Детайли

Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планината Ливан

23 Юни 2017

"Ако окото ти бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно" (Матей 6: 22).

Ако речем да преведем този стих на разбираем за нас съвременен език, това ще рече: Ако твоят поглед към нещата бъде добър, изхождащ от Христовата простота, и цялото твое битие ще бъде светло; ако пък твоят поглед към нещата и хората бъде тесногръд, изхождащ от някакво криещо се в душата ти зло, то тогава ти ще носиш мрак на другите, ще ги виждаш само от лошата им страна и така битието ти също ще се помрачи.

Взорът, който отправяме към нещата, трябва да бъде прост, тоест непосредствен, така че да съответства на настоящата реалност. Дали това означава че Господ ни призовава да бъдем наивни, за да сме като децата? Ние трябва да бъдем деца по сърце, а не по разум. Тъй като човек може да бъде велик със своя ум и в същото време - дете със своята простота и невинност. Светото Евангелие ни призовава да виждаме светлината, която се крие в хората, понеже всички са нейни носители.

Човекът като литургийно същество

Детайли

Архим. Георгиос (Капсанис)

21 Юни 2017

Човекът обикновено бива характеризиран като разумно и независимо същество. Тези отличителни признаци са верни, но не отразяват човешката природа в пълнота.

Опитът на богослужението ни дава възможност да почувстваме, че човекът преди всичко е литургийно същество. Той е бил създаден, за да служи, да отдава себе си и целия свят на Бога с благодарност, славословие и любов. И в това непрестанно дарение – жертва – служение, да се съединява с Бога, да се освещава и да живее.

Разумността, независимостта и другите царски качества не са били дадени на човека случайно. Чрез тях той може да бъде в литургийни отношения с Троичния Бог. В това литургийно приношение човек действа „по образ Божи“ и постепенно се въздига до „подобие“.

Животът на човека в Рая е божествена Литургия. Човекът служи на Светата Тоица заедно с ангелите. Изпадайки в себелюбие обаче, той е изгубил способността с благодарност да принася себе си и света на Бога и да участва в райската Литургия.

Отлъчил се по своя воля от райската Литургия, човекът е останал и на земята без Литургия. Престанал е да съществува като „образ Божи“. Някакви остатъци обаче и искри от тази способност за Литургия, която е имала място (в живота му) преди грехопадението, са се запазили в него. Те са го подтикнали да принася жертва и да въздава почит на Бога.