Свещеномъченик Исаак Хамаски (14-15 в.)
- Детайли
- Архим. Тома (Бийтар)
Светият свещеномъченик Исаак Хамаски е живял през 14-15 в. Текстът на житието му се пази в арабски пергамент №254, който се намира в Париж и датира от 15 в. Св. Исаак е бил родом от района на Ханнак недалеч от днешния сирийски гр. Хама, откъдето идва и прозвището му. Според някои изследователи, това е била древна епархия на Антиохийската църква, чийто център е бил на мястото на съвременния християнски православен гр. Махарде в северозападната част на Сирия.
Като свещеник на Антиохийската църква, който открито и смело е изповядвал вярата си в Иисус Христос, св. Исаак Хамаски е бил заловен от мюсюлманите, за да попречат на проповедта му. Понеже той не е спирал да проповядва и да учи, че Христос е Син Божи, че Той е истински Бог и че християнското вероизповедание е най-достойното и най-доброто измежду всички изповедания. Тъй като обаче св. Исаак е бил уважаван от управниците, те започват внимателно и кротко да го увещават, като едновременно с това го ласкаят и му обещават големи суми пари, в случай че реши да отстъпи от своето мнение и от своята вяра. Той в отговор им казва: „О, маловерни и малоумни люде! Този свят заедно с благата, богатствата, гордостта и всичко, което е в него, е преходен и ще премине. Затова и моята свята вяра е скъпа и скъпоценна за мене“. След което ги упреква и изобличава с много строги слова. Тогава съдиите, разбрали, че той твърдо се придържа към православната вяра и не слуша това, което му казвали било чрез ласкателства, било чрез заплахи, го осъждат на смърт чрез обезглавяване. След това го извеждат извън пределите на гр. Хама – до мястото, на което той ще приеме мъченическата смърт. Тогава той ги моли да му дадат време да се помоли.
Хаджи поп Петър Аврамов – свещеник, посветил се на свободата
- Детайли
- Йордан Петков
През 2018 г. се навършват 195 г. от рождението и 110 г. от смъртта на х. поп Петър Аврамов
Интересните и колоритни епизоди от живота на х. поп Петър Аврамов, за които много се е разказвало в семейството и са се предавали на следващите поколения, силно заинтригуваха и разпалиха желанието на моята майка Денка Йорданова Николова – Петкова (1926 – 2005 г.) да проучи основно неговата личност. Учителка по професия, тя притежаваше подобен много чист възрожденски дух и се възторгваше от съприкосновението с такива натури като неговата, а от друга страна той беше неин прадядо и мой прапрадядо. За тази цел още от 1960 г. тя започна да събира сведения от неговите потомци, част от които са живели в неговата къща и са имали лични спомени от него. Това са майка й Вичка Андонова, дъщеря на неговите син Андон и снаха Донка, които подробно са й разказвали за живота на х. поп Петър Аврамов, и много други. По-късно и аз се включих в това издирване, при което сме анкетирали над 15 души. Изследвайки фактите от онази възрожденска епоха, аз самият постепенно бях увлечен от идеята да направя едно по-обстойно проучване и да напиша история на национално-освободителните борби в Чирпан и околията, което и мисля да осъществя в бъдеще.
В този материал съм обобщил всичко по-важно от нашите изследвания и на него не трябва да се гледа просто като на родово проучване, а като на допълнение към Чирпанската история с нови и неизвестни досега факти.
Пътят на царството
- Детайли
- Бейрутски митрополит Илиас (Ауди)
След като Бог завършил подготвянето на света за човека, който възнамерявал да създаде, Той взел пръст от земята и направил от нея тяло, а след това вдъхнал в него от Светия Свой Дух жизнено дихание. Когато Бог създал човека, Той му дарувал две природи: телесна и духовна. Всичко това не било безцелно.
Преди падението си, човекът живеел според вдъхнатия му Божий Дух, тоест според благодатта на Светия Дух. Той не живеел според плътта си, нито се грижел за това, какво ще яде и какво ще пие, както и не осъзнавал, че е гол. Следователно човек не отдавал никакво значение на своето тяло преди падението си, но възлагал цялата си надежда единствено и само на Бога. Човекът останал в това състояние докато змията не прелъстила Ева, изкушавайки я и възползвайки се от свободата, която Бог дарувал на човешкия род, когато му вдъхнал жизнено дихание. Бог вдъхнал в човека от Своя Дух и той станал жив, а змията вдъхнала в него от своята отрова, прелъстявайки го и той умрял.
Слово на всечестнòто Успение на преславната Владичица наша Богородица
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
Гавриил виждам, разпореждащ се на земята и небесните сили приканващ с песни и дароношения да възнесат Приснодевата и майката на Царя, защото вече дължимото на естеството отдава и при Сина и Бога се преселва.
Преселва се, но света не изоставя;
възнася се, но благодат долу изпраща;
земята напуска, но родствената близост не забравя.
Подобаваше впрочем съсъдът на Бога,
заради Когото светът се освети,
в надмирското да бъде пренесен.
Подобаваше майката на Царя
към славата на Сина да се приобщи.
Подобаваше ковчегът, позлатен от Духа,
във Вишния Иерусалим да се пренесе
и в Светая светих да се внесе:
не от ръце свещенически,
както е в старозаветното,
а от ръце Синовни,
ръце съзидателни,
ръце нетленни,
чест подобаваща на майката въздаващи.
Отреклият страха
- Детайли
- Владимир Шаронов
Посвещава се на осемдесетгодишнината от рождението и петгодишнината от гибелта на прот. Павел Аделгейм. За неговата мъченическа смърт през 2013 г. – тук
В малък руски град почти четиридесет години живя един обикновен православен свещеник. При среща на улицата познати и приятели го поздравяваха с особено уважение. Но и мнозина други случайни минувачи неволно забелязваха този човек. Причината е не толкова силното куцане, подсказващо наличието на голяма протеза, и не расото, а красивото лице с правилни черти, което с приветливостта си рязко се открояваше на фона на обичайно тревожните, често намусени физиономии. Погледът на свещеника искреше от радост и не се плъзгаше над околните, както се случва при хората, уморени от живота. Очите му запазваха вниманието, свойствено на децата, готови да се изумят пред разкрилото им се чудо на света.
Във всичко останало, гледайки този скромно облечен човек, беше трудно да се предположи, че неговото мнение по най-различни въпроси – от църковните до светските – ще има значение за все повече хора, включително известни и значими, както от Русия, така и от много страни в чужбина. Внезапната му мъченическа смърт се превърна в онзи тласък, който започна да разкрива действителния мащаб на личността му, и колкото повече се отдалечава денят на неговата гибел, толкова по-значим става о. Павел. Една от причините за сегашната му широка известност, разбира се, е биографията му, събрала в един възел немалко събития: дългите скитания и страданията на оцелял след разстрела на близките, неправедните гонения заради вярата, поразителната устойчивост, проявена в затвора…
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
