Отреклият страха
- Детайли
- Владимир Шаронов
Посвещава се на осемдесетгодишнината от рождението и петгодишнината от гибелта на прот. Павел Аделгейм. За неговата мъченическа смърт през 2013 г. – тук
В малък руски град почти четиридесет години живя един обикновен православен свещеник. При среща на улицата познати и приятели го поздравяваха с особено уважение. Но и мнозина други случайни минувачи неволно забелязваха този човек. Причината е не толкова силното куцане, подсказващо наличието на голяма протеза, и не расото, а красивото лице с правилни черти, което с приветливостта си рязко се открояваше на фона на обичайно тревожните, често намусени физиономии. Погледът на свещеника искреше от радост и не се плъзгаше над околните, както се случва при хората, уморени от живота. Очите му запазваха вниманието, свойствено на децата, готови да се изумят пред разкрилото им се чудо на света.
Във всичко останало, гледайки този скромно облечен човек, беше трудно да се предположи, че неговото мнение по най-различни въпроси – от църковните до светските – ще има значение за все повече хора, включително известни и значими, както от Русия, така и от много страни в чужбина. Внезапната му мъченическа смърт се превърна в онзи тласък, който започна да разкрива действителния мащаб на личността му, и колкото повече се отдалечава денят на неговата гибел, толкова по-значим става о. Павел. Една от причините за сегашната му широка известност, разбира се, е биографията му, събрала в един възел немалко събития: дългите скитания и страданията на оцелял след разстрела на близките, неправедните гонения заради вярата, поразителната устойчивост, проявена в затвора…
Когато искаме да говорим с децата си
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава
Както всички заповеди, така тази има за цел не просто да регулира връзката между децата и родителите, а да ни покаже, че нейното изпълнение има вечни измерения в царството Божие, защото всяка заповед има пряко въздействие върху целия човек. Всъщност проводникът на Божията благодат, която е кислородът на нашата душа, е пазенето на заповедите. Един отец казва, че както Адам, така и дяволът не се отрекли от Бога - те не са паднали заради това. Не казали, че Бог не съществува или отричаме се от Него, а нарушили Неговата заповед. Затова пазенето на Божиите заповеди води до пряко общуване с Бога и има спасително, сотириологично значение за нас.
Ще отговоря на няколко въпроса, които сте ми задали:
Какво да правя, когато родителите не ме разбират и не мога да комуникирам с тях?
Когато те спорят и не говорят помежду си, трябва ли да бъда с единия или с другия?
Прошката ни прави милостиви като Бога
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Евангелието на Неделя единадесета след Петдесетница ни разкрива голямата благост на Бога, Който прощава прегрешенията на човеците и същевременно задължението на хората да прощават на свой ред прегрешенията на другите. Поради тази причина евангелското поучение е следното: Бог ни прощава прегрешенията и иска и ние да простим на другите техните прегрешения. Ако обаче ние не простим на другите, Бог преминава от опрощаване към справедливост, наказвайки за изправяне непризнателния и немилостивия, така че той научава и изпълнява по необходимост, по принуда, онова което не е направил доброволно и по собствена инициатива.
Евангелието на прошката от тази неделя ни казва, че един слуга дължал на своя господар десет хиляди таланта, огромна сума, равна на 490.770 кг злато, т. е. над 490 тона злато, защото по времето на Господ Иисус един талант съдържал 49.007 кг злато. За това задължение той е трябвало да бъде продаден, заедно със съпругата, децата, дома и цялата му собственост. От духовна гледна точка тази продажба на хора и имоти означава неизмерима загуба, т. е. раздяла от Царя, на когото е служил, изгубване на свободата и на човешкото достойнство, духовна смърт предшестваща физическата смърт на човека. Затова длъжникът паднал на колене и молил за прошка своя господар, да отложи изплащането на задължението. А господарят, изпълнен с милостива любов и великодушие, не само че отложил плащането на дълга, но го опростил, т. е. анулирал го, или напълно го е заличил. Длъжникът обаче, чийто дълг е бил опростен, не пожелава да прости на своя длъжник един съвсем малък дълг, от 100 динария, т. е. 450 грама сребро, и го хвърля в тъмница, за да му изплати дълга, казва Евангелието.
Прощавайки, подражаваме на Христос
- Детайли
- Бейрутски митр. Илия (Ауди)
Св. Църква ни предлага притча, която Господ Иисус разказал на св. ап. Петър (Мат. 18:23-35), когато той Го попитал за прошката, като казал: „Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?“ (Мат. 18:21). От тази притча на Господ, както и от други Негови поучения става ясно, че Той гледа много строго на прошката, като изтъква, че е невъзможно човек да получи прошка от Бога, ако сам не прощава на другите.
Притчата започва с думите на Господ Иисус: „царството небесно прилича на“ (Мат. 18:23). Ще рече: това, на което Господ Иисус иска да ни научи чрез тази притча, се отнася до състоянието, което се изисква човек да достигне, за да намери своето място в Царството. И това състояние се нарича прошка. Значи в Царството няма място за този, който не прощава на другите.
През три планини до Рилския манастир (фоторепортаж)
- Детайли
- Двери
За девета поредна година поклонници от цяла България се отправят от София през три планини, за да стигнат Рилската св. обител и да се поклонят на нейния основател – св. Йоан. Поклонническият път „Рилският Чудотворец“ не е туристически преход, той е пътуваща църква, която отправя молитви на хора, събрани заради любовта си към Бога и Рилския светец.
Всяка година маршрутът е един и същ, но поклонническият път е различен за участниците в него. За една година те са се променили, променя ги и молитвеното преминаване през трите планини, за да пристигнат в Рилския манастир и да честват празника на Христовото Преображение и личното си преобразяване в пътя към Рилския Чудотворец.
Снимките на Стефка Борисова предават неповторимата атмосфера на тазгодишното пътуване.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
