Мобилно меню

4.876404494382 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (89 Votes)

76771.pЙоаким и Анна дълго били безплодни. Така казва Преданието. Какво означава това безплодие, е трудно да разберем. Но трябва да се постараем. Безплодието на утробата е като една продължаваща събота. Съботата се е отнасяла не само за непосредствената работа, но и за отношенията с робите, със земята и домашните животни. Земята под угар също е в съботен режим за Бога. И волът, оставен да почива, също е бил в съботен режим. Утробата на Анна също се е намирала в състояние на съботен покой.

Сега да минем от тези думи към други. Когато убили Господ Иисус Христос, когато Той умрял на позорния кръст, тогава настъпвала събота. Набързо снели тялото Иисусово от оръдието на смъртта и Го положили в нов гроб, „за да не останат телата на кръста в събота, защото беше велик денят на тази събота“. А жените мироносици, намиращи се под игото на Закона, е трябвало да изчакат цяло ритуално денонощие, за да могат по изгрев в първия ден на седмицата да отидат при гроба Господен с миро в ръце. Този съботен покой на жените мироносици, вероятно е най-тежкият в историята на Израилския съботен покой. Едно е, когато си почиваш. Но съвсем друго е, когато си готов да тичаш, да си скубеш косите, да плачеш и да отидеш незнам си къде, а по заповед си длъжен да седнеш и да седиш на място цяло денонощие. О! Това е било велико денонощие на много тежко бездействие. Изобщо бездействието е нещо много трудно.

Сигурно си мислите, че повечето хора са уморени от суетенето  и искат да си починат? Това изобщо не е така. Те не могат да живеят по друг начин освен в суетене и мотаене. Сложи ги някъде на тихо и спокойно и те ще започнат да си удрят главата в стената, за да ги пуснете там, където гърми телевизорът, където мигат реклами, където се разказват клюки и слухове. Вие това не го ли знаехте? Тогава вие не разбирате смисъла на съботния покой. Господ заповядал на Своя народ да се упражнява в мълчание и бездействие. За глупости ние винаги намираме сили. А да стоим тихо и мирно не можем. Много е трудно да стоиш без да правиш нищо, когато се случва нещо велико. „Как без мен? Как няма да видя?“. Ето, всички хукнаха, само аз седя и спазвам съботата. Това си е мъчение. Съботата е мъчение за суетния човек.

А ако утробата е в съботен режим? Ако искате деца, а утробата не задържа семето? Съвременният човек е нетърпелив. На неговия егоизъм днес служат техническите средства и медицинските технологии. Няма деца – ще ги добием. Ще се осеменим с чуждо семе. Ще наемем сурогатна майка. Всякакви чудеса ще направим, но няма да стоим със скръстени ръце. Нали така? А Йоаким и Анна съботничели.[1] Утробата била безплодна и нищо освен молитва не предприемали остарелите праведници. Трябва да се почувства разликата между техния мироглед и нашия. Трябва да се почувства.

Накрая търпението се възнаграждава. Аз дръзвам за секунда да проникна в спалнята на родителите на св. Богородица, за да кажа: това е чудо! Похот в старостта вече няма, но желанието да се роди дете е останало. И в умъртвените тела е възникнало взаимно съпружеско влечение, и е имало свята близост между престарелите праведници – близост, която след време се е проявила с тежест под сърцето. Съботата завършила. Завършило търпеливото чакане на милост и свещено бездействие. Настъпило времето на възкресението, на първия ден на седмицата. Така е била увенчана свещената празност. Има греховна празност, безделие, родено от мързел и униние. А има и свещено бездействие, родено от мисълта, че не всичко в света зависи от мен. Всичко вече е направено. Аз трябва да почивам и да не се натоварвам с това, което не зависи от мен. Това бездействие е проява на вяра и мъжество пред Този, Който твори всичко правилно.

Значи и ние трябва да се учим на свещено бездействие. На някои трябва да им се набива в главата мисълта, че трябва да се трудят и три пъти да се препотяват, защото са заклети лентяи. Но има и много, на които трябва да им се внушава идеята за безмълвното очакване, идеята на мълчаливото бездействие в очакване на отговори от Бога, към Когото ти си отправил молитви.

Да се научим с времето на доброплодна активност и доброплодно намаляване на активността. И едното, и другото да ни станат присъщи. Защото сухотата, празнотата, дългото очакване на милостта, чувството за безплодност, също са полезни за човека. Те го закаляват. Те помагат да се усети величието на идващия след това Божи дар. Какво щеше да е влизането в Обетованата земя, ако зад гърба не се мяркаха дългогодишните призраци на пустинята?

Йоаким и Анна дълго са били безплодни. Йоаким и Анна накрая си родили дете. Йоаким и Анна са съботствали в безплодието. Йоаким и Анна са дочакали подобието на Възкресението, раждайки майката на Иисус.

Да ни споходи и нас духовната плодовитост след много години истинско безплодие. Нека стане така – когато Бог поиска и когато ние сме готови.

Превод: Полина Спирова


[1] Думата „съботничи“ се използва само веднъж в Библията – 2 Ездр. 1:58, и означава съботен покой, свещено бездействие (бел. ред.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wruyh 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.