Бог посети Своя народ
- Детайли
- Сп. „Моето паство“
С тази фраза завършва повествованието за възкресяването на сина на вдовицата (Лука 7:16) от Наин, едно село, което е запазило името си до ден днешен. Това чудо, за което споменава само св. ев. Лука, завършва както повечето чудеса на Иисус с прослава на Бога. Св. ап. Лука така завършва описанието на чудесата Христови: „И страх обвзе всички, и славеха Бога“ (Лука 5:26); „върна се (прокаженият), прославяйки Бога“ (Лука 17:15). По същия начин пише и св. ап. Марк: „Всички се чудеха и славеха Бога“ (2:12). Също и при св. ев. Матей: „А народът, като видя това, почуди се и прославяше Бога“ (Мат. 9:8). Какво се съдържа в това прославяне и какво означава то? За да разберем по-добре това, трябва да прочетем още веднъж внимателно повествованието и да се опитаме да разберем някои подробности.
Първото, което привлича вниманието на читателя при този евангелски откъс, е краткостта и простотата на разказа, който е без много подробности. Две множества се срещат при градските врати: първото следва носилото на единствения син на вдовицата и споделя скръбта ѝ, а второто следва Иисус, Който казва: „Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете“ (Лука 6:21). С една дума, която доказва властта на Иисус, Той възкресява мъртвия и го връща на майка му.
Църковните разделения в Македония и Украйна се коренят в етнофилетизма и политиката
- Детайли
- Двери
Интервю на Двери с Охридския архиепископ Йован Вранишковски (Православна Охридска архиепископия, автономна църква към Сръбската патриаршия)
- Три съседни Православни църкви решиха да отбележат отделно 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия, претендирайки за институционална връзка с църковната структура, основана от император Василий II Българоубиец. Според Вас, симптом на какво са тези поредни чествания в Охрид, София и Битоля? Боледува ли Православието на Балканите?
- Това, което споменавате, е може би най-малкият проблем в Православието. Да се празнува църковен юбилей на повече места не е болест, а полза. Това показва, че Църквата е едно тяло и че юбилеите са общи. Това, което не е добре, е друго. Ако това, което споменахте, е мотивирано от етнофилетизма, или, по-лошо, ако то има политически причини. От всички поместни Православни църкви в Скопие беше поканена единствено Българската православна църква, но тя не отиде. В София не беше поканена нито една православна църква, а в Битоля заедно с другите православни църкви беше поканена и Българската църква, но тя не изпрати своя делегация. Сега вие, като журналисти, проучете защо е станало така, но дори и да е някаква болест, тя е много по-незначителна от това, което ни се случва като проблем въобще в Православието.
Любовта към враговете
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Св. евангелие на Неделя 19 след Петдесетница е изпълнено с духовни поучения и ни разкрива коя е разликата между езичници и християни, или по-добре казано - между грешника и святия човек.
Нашият Господ Иисус Христос е знаел, че в Стария Завет е казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“ (съгл. Мат. 5:43). Той обаче донася радикална промяна - на мястото на омразата към враговете, донася нов закон: закона за любовта към враговете. Посредством това Господ Иисус Христос надминава всички законодатели в човешката история, защото никой законодател не е заповядвал някога човек да обича своите врагове.
Човешката щедрост прославя Бога
- Детайли
- Бейрутски митр. Илия (Ауди)
Проповед върху неделното апостолско четиво – 2 Кор. 9:6-11
Прочетеният днес текст от Апостола е от Второто послание на св. ап. Павел до коринтияни. Забелязваме, че апостолът избира своите думи подобно на художник и умел златар, който със своето „остроумие“ преодолява границите на словото. Това, разбира се, е силата на Светия Дух, тъй като словото е слово Божие, а Светият Дух е Този, Който е избрал Павел за Свой съсъд и апостол.
Днешният текст започва с фразата „който сее скъдно“ (2 Кор. 9:6) вместо „малко“, защото нейният смисъл е ясен и непосредствен. Това, което се смята за малко от единия човек, може да се смята за много от друг (виж Марк 12:41-44), докато смисълът на „скъдно“ е един – недостатъчно, пестеливо.
Затова апостолът използва фразата „щедро“ вместо „много“. Освен това, в същия контекст използва метафората „който сее, ... ще пожъне“ вместо прекият ѝ израз: „който дава, ... ще получи“. Тези негови думи изпращат следното послание: това семе получава друг вид плодородие – плодородие от Бога, и затова реколтата е по-изобилна от количеството на посетите семена.
Бог не мери всички с еднаква мяра
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Въпрос: Ако някой външно се държи добре, но има скрита гордост и егоизъм, които не усеща и изпада в заблуда, неговият духовен отец трябва ли да му го каже или да не го прави по някаква друга причина?
Ти си учител. На кой клас преподаваш? На четвърти. Е, на 4. клас преподаваш уроци за 4. клас. Няма да преподаваш уроци за 6. клас. Не е ли така? Въпреки че знаеш и за 6. клас. Така един духовен наставник може да вижда някои неща в душата на другия човек, но едновременно с това вижда и знае немощите и възможностите му. Трябва да бъдем изключително внимателни как ще говорим на другия човек, защото той не винаги е готов да чуе това, което ще му кажем. Бях ви споменал за пример, когато едно дете попитало духовния си наставник дали в рая ще има котенца и кученца. Духовникът се засмял и казал:
- Не, няма да има котенца и кученца в рая!
На детето това обаче не му харесало и му казало:
- След като няма да има котенца и кученца, не искам да ходя в рая!
Духовникът се замислил и попитал един съвременен му старец, свят човек:
- Да не би да не му отговорих правилно?
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
