Нова година: най-дълбокото и най-непреходното
- Детайли
- Прот. Александър Шмеман
Тя е насочена към една дума, която никога не умира – щастието. Нова година, нов късмет! Към всеки от нас, това щастие, този късмет се обръща по свой начин, лично. Самата вяра обаче, че то може да се случи, че може да го чакаш, да се надяваш, е обща вяра. Кога човек е истински щастлив?
Днес, след толкова столетия натрупан опит, след всичко, което знаем за човека, вече не можем да отъждествяваме щастието с едно нещо, нещо външно − пари, здраве, успех, за което знаем, че не съвпада с онова винаги тайнствено, винаги неуловимо понятие: щастието.
Да, ясно е, че физическата удовлетвореност е щастие. Но не е пълно щастие. Че парите са щастие, но и мъка. Че успехът е щастие, но и страх. И поразителното е, че колкото повече външно щастие имаме, толкова по-крехко е то, толкова по-голям е страхът да не го загубим, да не го запазим, да го изпуснем. Може би затова в новогодишната нощ пожелаваме ново щастие, понеже „старото“ никога не ни се получава истински, все нещо не му достига. И затова се взираме пак напред, с молба, мечта и надежда…
Трите велики завета на св. апостол Павел
- Детайли
- Прот. Поликарп Тимбас
Неделя след Рождество Христово – преп. Мелания Римлянка (Отдание на Рождество Христово)
Неделно апостолско послание: „Чедо Тимотее, във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни. Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи. С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване” (2 Тим. 4:5-8).
Равносметката
Изпълненият с победни борби и драматични перипетии живот на апостола на езичниците Павел, приближава своя край. Окован във веригите на влажните затвори на Рим, той вижда как смъртта приближава. Взема в ръка перото и изпраща на ученика си Тимотей и на всички верни християни своите последни завети. Те същевременно са и равносметка за делото му. Кратко, просто, но богато на дела, на служение и вяра. То е триумф, изповед, светло напътствие към всички подвижници на добрия подвиг.
Надеждата да ни окриля през Новата година
- Детайли
- На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф
Не можем да живеем без надежда. Ала с нея можем да бъдем спокойни. Няма значение какви затруднения изживяваме, щом не губим надежда, можем да вървим напред.
Надежда – хубава дума, чудесно слово, което ни дава сили, изпълва ни с кураж и оптимизъм, помага на погледа ни да бъде устремен само напред и нагоре!
Хубаво е да прекрачим прага на Новата година с надежда. Наистина, какво ни очаква през Новата година, нито ти, приятелю в Новородилия се Богомладенец, нито аз знаем. Можем само да спекулираме, но не знаем със сигурност съдбата си. Със златния ключ на надеждата обаче ние можем да носим кръста си уверено, ревностно, оптимистично.
Началото и краят
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Годината свършва, а надеждите не свършват и Бог ти дава от земните блага и от Своето благоволение. Дарява ти от Своите блага това, което не заслужаваш, и ден след ден ти вървиш с Господ и Той с тебе. Бог те приближава към Себе Си и биваш жив, и черпиш от Неговата благодат и се освещаваш и оставаш жив.
Ти си дарен отгоре, не забравяй! И ако разбереш това, ти ще вървиш пред Него. А ако вървиш пред Него, ти няма да се спънеш и да се нараниш, като паднеш насред пътя, но ще се изправиш, защото Господ иска да си с Него до края. И знай, че всички премеждия пред тебе ще се премахнат, когато Той бъде твоят път и краят на твоя път. И не забравяй за целта на твоето шествие, тоест за Самия Бог, тъй като преди Него нищо не е било, нито след Него ще бъде нещо. И ако по време на твоето шествие се нараниш, то Той ще превърже раните ти, за да можеш да изтърпиш всичко.
Витлеемската странноприемница
- Детайли
- Отец Ипомоний
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Отново се подготвяме да посрещнем светлото Христово Рождество. И пак мислено се пренасяме през вековете към скромната Витлеемска пещера, където в тези часове се случва чудото – раждането на Младенеца, Спасителя на света, положен в яслите на безсловесни. И подобно на пастирите в полето нека чуем ангелското слово: „ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:10-11). И да възпеем, заедно с ангелите, „слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14).
Такава благочестива картина би ми се искало да ви опиша, братя и сестри, но струва ми се, че тя не би била съвсем достоверна. Нашето присъствие в тази благословена сцена често пъти е малко по-различно. Не, ние не сме пастирите. Не сме за жалост и мъдреците, последвали от Изток Звездата, за да се поклонят и принесат дарове на Младенеца. Най-вероятно сме... гостите в странноприемницата, в която е нямало място за Него.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
