Необходимо е съработничество между академичната катедра и църковния олтар
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Обръщение на Румънския патриарх към Конференцията на православните богослови в Яш
В съвременното общество, белязано от подчертана секуларизация, т. е. от релативиране на религиозните и нравствените ценности, е все по-необходимо обновяването на актуалното православно богословие посредством представяне на дълбоката връзка между истините на вярата, литургичния живот и мистично-аскетичния опит на Църквата. Това динамично свързано представяне трябва да се извърши чрез задълбочаване на големите теми за вярата и живота на Църквата в диалог с настоящите пастирски и мисионерски нужди.
1. Единството е основно свойство или признак на Православната църква, изповядван в Символа на вярата: „Вярвам в едната света, вселенска и апостолска Църква“. Разбирането на единството на Църквата, осъществяването му и неговата проява на равнището на конкретния живот на Църквата трябва да бъде едно постоянно занимание както в богословски и духовен, така и в пастирско-мисионерски план.
Благовестието за Царството
- Детайли
- Бейрутски митр. Илия (Ауди)
„Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Мат. 4:7).
Двата израза – „небесното царство“ (който се повтаря тридесет пъти в Евангелие според Лука, четири пъти в Евангелие според Марк и три пъти в Евангелие според Матей) и „Божието царство“ (който се повтаря тридесет пъти в Евангелие според Матей) – представляват сърцевината на християнското благовестие в трите синоптични евангелия. Те се срещат в новозаветните книги под различни форми като: „царството на Отца“ (Мат. 13:43; 26:29; Лука 12:31), царството на Сина (Кол. 1:13, Лука 1:33; 22:29-30; Евр. 1:8), „царството на Сина Човечески“ (Мат. 13:41; 16:28), „царството Христово“ и „царството Господне“ (Еф. 5:5; 2 Петр. 1:11; Мат. 20:21; Иоан 18:36; 2 Тим. 4:1; 4:18) или под много простата форма на думата „царство“, която винаги се свързва с божественото Евангелие, слово и слава. Думата царство (василѝя) не означава царство в земния смисъл на думата, т. е. държава с определени граници, с войска, с институции, с официални органи, с админстративна структура и изменчива политика... В най-точния си смисъл тази дума сочи към вездесъщото „царство Божие“, нетварната Му власт, вечната Негова слава и крайната Му власт, която ще изпълни небесата и творението при очакваните негови откритие и поява.
Вековните предания на Църквата vs спасението на чедата на Църквата
- Детайли
- † На САЩ, Канада и Австралия митр. Йосиф
Мнения на св. Филарет (Дроздов), Московски митрополит, по актуални въпроси от църковно-обществен характер
Св. Филарет, Московски митрополит († 1867 г.), е един от знаменитите архиереи не само на Руската православна църква, но и на цялото Православие. Надарен от Бога с големи способности, той придобил обширни познания почти във всички области на човешката култура. Бил силно волева натура. Не само за времето си, но и днес още респектира с авторитетните си мнения по много въпроси от църковно-обществен характер, които са вълнували руското общество, а са имали влияние и в чужбина. Авторитетен бил св. Филарет и в областта на библеистиката, и по каноническите въпроси, по които мненията му се отличават с голяма ерудиция.
Интересна е неговата препоръка: „Неизменността на същественото да се запази от някои снизхождения в допустимото“. Тази мисъл св. Филарет вложил в съставеното от него през 1866 г. проектопослание по въпроса за самостойността на Румънската църква. „Без съмнение, Светейший Владико, – писал той на Константинополския патриарх, – не се е изтощила Вашата отеческа любов към Влахо-Молдавската църква и към чедата ѝ. Не ще ли се намери средство да ободрите чрез слово на любов и твърди убеждения в църковната правда, да утвърдите колебаещите се, да обърнете делата в мирни сношения и неизменността на същественото да се запази от някои снизхождения в допустимито?“ (Собрание мнений и отзывов Митроп. Филарета, т. 5, с. 808).
Благостта, милосърдието и снизхождението на Бога
- Детайли
- Автор: Силуан (Муса), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
При благославянето на Новата година ние отново и на много места чухме думите, с които изразяваме нашата радост като вярващи и като общност, живееща чрез нашия Спасител: „Слава на Твоята благост, слава на Твоето милосърдие, слава на Твоето снизхождение, о, Ти, Който си единствен Човеколюбец“.[1]
Несъмнено съзерцаването на Божието домостроителство изпълва сърцето на човека с истинска радост. Песнописецът подчертава това чрез повторението на думата слава, с която ние величаем Бога и която присъства във всички наши молитви и богослужения.
Започваме беседата, като обръщаме внимание на Божията благост, защото тя е твърдата основа на нашата вяра. Като отдаваме слава на Бога за Неговата благост, ние изповядваме, че Неговата любов е абсолютно благо, както Неговата справедливост и воля. От това следва, че ние признаваме относителността на нашата любов, справедливост и воля от гледна точка на това, което е добро и полезно, както и че сме готови да заменим нашата относителна благост с Божията абсолютна благост и Неговата добра воля – с нашата воля; и няма да се стремим да подчиним Божията воля на нашите желания, похоти, мироглед и схващания.
Не се става християнин с клипчета от youtube
- Детайли
- Мариус Фундуля
Интервю с архиепископа на Роман и Бакъу д-р Йоаким (Джосану) от Румънската православна църква. През януари 2019 г. се навършват четири години от интронизацията на един от изявените духовници на Румънската църква, автор на много книги и богословски статии, включително на Житие и акатист на св. Емилиан Доростолски, 2002. Архиеп. Йоаким е член на Богословската, литургичната и образователната комисия на Св. Синод на Румънската църква, съставил е и редактирал службите и акатистите на над 30 светци, канонизирани от Румънската православна църква.
- Ваше Високопреосвещенство, кои са основните промени в епархията, която вие на практика управлявате от 20 години - първо като викарий, а от 4 години като архиепископ?
- В архиепископията на Роман и Бакъу новостите са както в областта на милосърдната дейност, така и на административно-стопанско и социално равнище, а и в областта на мисионерската работа. В тези две десетилетия, в които по Божия милост се потрудих като архиерей на това място, наситено с история и духовност, се опитах да поставя евангелското послание в нова светлина и в съответствие с времето, в което живеем. Евангелието никога не остарява, нито се изчерпва, то е ново и обновяващо „до свършека на вековете“.
| Словото стана плът |
|---|












