Доверието в Христос
- Детайли
- Силуан (Муса) митр. На Библос, Ал-Батрун и Планина Ливан
Проповед върху Марк 2:1-12 (за изцеряването на разслабения в Капернаум)
„Като видя вярата им“ и „Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си“ са две кратки части от литургийното евангелско четиво за Втората неделя на Великия пост, които ни срещат с Иисус. Първото изречение говори за една плодотворна среща с Иисус, в случая – на четиримата приятели и парализирания, когото донесли при Него. Тази среща дала плодове на покаяние, здраве, надежда и възхвала на Бога от мнозинството присъстващи. Докато втората част ни представя срещата на Иисус с книжниците, обвиняващи Го в богохулство, защото опростил греховете на парализирания. Това е безмълвна среща, която разкрива безплодието на нашата оценка на Божието дело чрез ограничените средства на знанието, разсъдъка и разбирането за собствена праведност.
Проповедта сред младежите изисква креативност, динамичност и чувствителност
- Детайли
- Свещ. Кирил Синев
Интервю с архим. Никодим (Петре), оглавяващ в Отдела по Мисия, статистика и пастирска прогноза на Яшката архиепископия, игумен на манастира „Бучум“
В началото на м. март имах духовната радост да се поклоня на мощите на св. Петка в Яш, Румъния. Бях приет в отдела по Мисия, статистика и пастирска прогноза на Яшката архиепископия. В подотдела Pro vita се запознах с мащабния проект Марш в защита на живота (насочен срещу абортите), озаглавен Уникален от първата секунда, който ще се проведе на 23 март в Румъния и Молдова. С отец Александру Бачу, отговарящ за подотдела Ромско малцинство, разговаряхме за пастирската дейност сред ромите. А с отец Йоан Пую беседвахме за църковните лагери и пешеходни поклоннически пътувания.
Всички домакини проявиха откритост в разказите за своята дейност и ангажираност към потребностите на вярващите в България, както и готовност за сътрудничество в областта на православното мисионерство.
За мен беше голяма чест да бъда приет от архим. Никодим (Петре), епархийски съветник, оглавяващ целия отдел по Мисия, статистика и пастирска прогноза на Яшката архиепископия, който сподели за българската аудитория своя ценен опит в работата с младежта.
Трактат за валидността на хиротониите, извършени от низвергнат и схизматичен епископ
- Детайли
- Анхиалски митрополит Василий
„Справедливият трябва да е човеколюбив“
(Прем. Сол. 12:19)
През 1901 г. Варненският и Преславски митр. Симеон публикува в току-що основания официоз на Българската православна църква Църковен вестник свой превод на „Трактат за валидността на хиротониите, извършени от епископ в низвержение“ от Анхиалския митр. Василий (на днешния български град Поморие). В приложението, което излиза към вестника и след 20 години се обособява като списание Духовна култура (излизало и през комунистическия период, но преди ок. 15 г. спряно от Св. Синод), митр. Симеон е добавил и свои въведителни думи, озаглавени: „Свещенодействията, извършвани от българското духовенство, имат ли сила?“. Там той разказва за причините, довели до създаването на трактата през 1874 г. и утвърждаването му от патриаршеския синод през 1877 г., а те са свързани с началото на българската църковна схизма. Тогава се получават канонични затруднения в общуването между православните от различни юрисдикции поради обявяването на Българската екзархия за схизматична. Затова през 1874 г. Св. Синод на Константинополската патриаршия създава нарочна синодна комисия, която да проучи как Православната църква е разрешавала този въпрос през вековете. Начело на комисията е поставен Анхиалският (по-късно, от 1884 г., Смирненски) митр. Василий като виден познавач на църковните канони, на старогръцки и латински език, преподавател, а и на два пъти ректор на Халкинската богословска школа. Своите изводи митр. Василий излага във въпросното проучване, утвърдено от Св. Синод на Патриаршията през 1877 г. Свое паралелно църковно изследване прави и друг преподавател в школата – архим. Йоан (така е посочен в писмото на митр. Василий до патриарха, но от 1878 г. Йоан е Кесарийски митрополит), с което потвърждава изводите в трактата на Анхиалския митрополит. И двамата автори, мотивирани от научната обективност, са били благоразположени към българския въпрос и дори са обвинявани за това. По време на изготвянето на становищата Йоан е бил още архимандрит и преподавател по Църковна история в Халки, където митр. Василий е бил ректор и като такъв е ръкоположил Йоан в презвитерски чин (за йеромонах).
Да станем икони на православната вяра
- Детайли
- Сп. „Моето паство“
Венецът на първата седмица от св. Четиридесетница е Неделя на православието. Постният триод указва, че трябва да се направи шествие със св. икони в храма и около него в края на утринната, когато се четат решенията на Седмия вселенски събор, свикан в гр. Никея през 787 г. Шествието се извършва, за да си припомним възстановяването на употребата на иконите в храмовете, случило се в първата неделя от Великия пост през 842 г., по времето на имп. Теодора. Тя е изпълнила решенията на споменатия събор и е сложила край на иконоборството, което минава през два етапа: първият от 726 г. до 787 г., а вторият – от 812 г. до 842 г.
Постът не е абстрактно лично благочестие
- Детайли
- Сп. „Моето паство“
Неделята, предшестваща светия Велик 40-дневен пост, се нарича Неделя на прошката. Това е така, защото в този ден Църквата два пъти поставя темата за прошката. Сутринта на Литургията се чете евангелският текст от Мат. 6:14-21, който започва с думите на Господ Иисус: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“. А вечерта на вечерното богослужение започват великопостните песнопения и по традиция правим три дълбоки поклона, като всеки иска прошка от всички присъстващи в храма. Това се нарича взаимно опрощение.
На този ден Църквата възпоменава изгонването на Адам от рая в резултат от нарушението на Божията заповед към него да не яде от дървото за познаването на добро и зло. На пръв поглед причината за това възпоминание изглежда ясна, защото заповедта, която Адам не е спазил, е заповед за „пост“. А ние днес се намираме пред вратите на един друг пост и затова Църквата ни поощрява да спазим заповедта за въздържание, за да не загубим, подобно на Адам, Божията благодат. Защото църковните отци, утвърдили се в поста и молитвата, знаят какво значение има постът и какви са духовните му ползи, и от какво ще се лиши този, който не го практикува.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
