Мнения на св. Филарет (Дроздов), Московски митрополит, по актуални въпроси от църковно-обществен характер
Св. Филарет, Московски митрополит († 1867 г.), е един от знаменитите архиереи не само на Руската православна църква, но и на цялото Православие. Надарен от Бога с големи способности, той придобил обширни познания почти във всички области на човешката култура. Бил силно волева натура. Не само за времето си, но и днес още респектира с авторитетните си мнения по много въпроси от църковно-обществен характер, които са вълнували руското общество, а са имали влияние и в чужбина. Авторитетен бил св. Филарет и в областта на библеистиката, и по каноническите въпроси, по които мненията му се отличават с голяма ерудиция.
Интересна е неговата препоръка: „Неизменността на същественото да се запази от някои снизхождения в допустимото“. Тази мисъл св. Филарет вложил в съставеното от него през 1866 г. проектопослание по въпроса за самостойността на Румънската църква. „Без съмнение, Светейший Владико, – писал той на Константинополския патриарх, – не се е изтощила Вашата отеческа любов към Влахо-Молдавската църква и към чедата ѝ. Не ще ли се намери средство да ободрите чрез слово на любов и твърди убеждения в църковната правда, да утвърдите колебаещите се, да обърнете делата в мирни сношения и неизменността на същественото да се запази от някои снизхождения в допустимито?“ (Собрание мнений и отзывов Митроп. Филарета, т. 5, с. 808).
По-пълен, дори обстоен възглед по този въпрос св. Филарет е изразил в мнението си за отношенията между Константинополския патриарх и Българската църква през 1861 г. „На Светейшия патриарх, – писал той по този случай, – се приписват следните думи: „Ако дори всички българи бяха поискали да преминат в католичество, то аз по-скоро бих се съгласил да допусна това последното, отколкото да изменя „нещо във вековните предания на Църквата“, т. е. да дам самостойност на българския архиепископ в управлението на Българската църква“. Но Негово Светейшество, мисля, няма да отрече, че в Църквата има както предания неизменни, така и предразположени към изменение. Да се спрем на близкия нам пример. Преди бил всерусийски митрополит, после – патриарх, а след него – Синод (от времето на имп. Петър Велики до Октомврийската революция начело на РПЦ стои не патриарх, а колективният орган синод, т. е. в периода 1721-1917 г. – бел. ред.). Източната църква одобрявала всичко това, не намирайки в него нещо, заслужаващо порицание поради изменение на вековните предания. В числото на вековните предания било и това, че руският митрополит отчасти бил в зависимост от Константинополския патриарх, но в руските епархии той действал с пълна власт. Защо да не направите нещо подобно на това вековно предание и за българите? На какво се решава Светейшият патриарх? На това ли, че като се престави при Господ, той не може да каже: „Ето ме мене и децата ми – българите“, а ще може да каже само: „Ето ме мене и вековните предания на думи или на книга, а децата-българи на Запад се отделиха и аз реших да ги загубя за Църквата, за да запазя вековните предания на думи“? Господи, запази възможността на православния патриарх да рече пред Тебе: „Ето ме мене и децата ми – православните българи“ (Собрание мнений Митрополита Филарета по делам Православной церви на Востоке, т. 6, с. 299-300).
В църковната практика, както е известно, понякога, по силата на някакви извънредни обстоятелства, се допуска отстъпление от някои общи, в далечно време действали норми или правила по отношение на някой член от църковното общество. В църковното право такива изключения от действащите норми се наричат диспенсации.
Своето мнение по този въпрос св. Филарет изразил по повод приемането на българо-униатския архиеп. Йосиф (Соколски) в 1862 г. от Руската православна църква в архиепископския му сан. Нещата имали следния вид. В началото на 60-те години, в периода на начеващата се гръцко-българска разпра, в числото на отклонилите се в уния български клирици бил и архим. Йосиф. Той бил посветен за архиепископ на всички българи от папа Пий IX в Рим. Скоро обаче, разкаял се за своето отстъпничество, той избягал в Русия. В Руската църква бил повдигнат въпросът: как да го приемат – да го признаят ли в епископския му сан? По този въпрос руският Св. Синод открил преписка с Константинополския патриарх чрез архим. Антоний (Капустин), намиращ се при руската мисия в Константинопол. Руската църква била склонна да окаже снизхождение към разкаялия се Йосиф – да признае епископския му сан. Константинополският патриарх обаче бил против. Защото Патриаршията, като не признава дори тайнството Кръщение, извършено от латински свещеници, не може да признае и тайнството Свещенство при тях. Архим. Антоний при разговор по този въпрос с патриарха посочил пример, когато Константинополската йерархия била приела в общение двама мелхитски свещеници без повторно извършване над тях на Кръщението и Ръкоположението, с което се изразявало признание на действителността на тези тайнства при латиняните (Собрание мнений, т. 6, с. 331). Патриархът, без да се отказва от своето мнение, признал постъпката с мелхитските свещеници за изключителна, допусната от Църквата „заради икономѝя“, т. е. по снизхдително разпореждане, отчасти отклоняващо се от строгостта на общите църковни правила за отстраняване на вреда или съхраняване и увеличаване на благата на Църквата. По този повод св. Филарет писал: „В този отзив на патриарха това е доброто, че той не отрича възможността, по особени причини, да признае латинското кръщение и ръкоположение... и ако с мелхитите е постъпено „по икономѝя“, то не трябва ли и с Йосиф да се постъпи точно така – „по икономѝя“? (Пак там, с. 331).
Това са случаите, разкриващи широката душа и перспективните разбирания на св. Филарет (Дроздов), Московски митрополит, който живо се е интересувал от съдбата и на българското църковно дело. А какво ли би било мнението му днес, 152 години от блажената му кончина, относно сегашния църковен конфликт между Константинополския патриарх и Московския и на цяла Русия патриарх? Защото те го предизвикаха, а сега останалите 12 поместни православни църкви, без да е искано тяхното предварително мнение, се въвличат и призовават писмено да вземат страна.
Да имаме молитвите на св. Филарет!
