Не се става християнин с клипчета от youtube

Нашето желание беше да внесем динамика в дейността на епархията чрез различни дейности, които да подпомогнат главната мисия на Църквата: проповядване на посланието на Спасителя Христос „Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари“ (Марк 16:15).

Приоритет в моята архиерейска мисия беше издигането на храмове в общностите, където нямаше църкви, и възстановяване на онези, които бяха в състояние на разруха. Вярващите трябва да имат място за молитва и духовно съсредоточаване близо до домовете си. Построяването на храм в непосредствена близост до всички, чрез обикновеното му присъствие и освещение, представлява извор на сигурност и надежда, бидейки същевременно фактор за единство, култура и взаимопомощ. Тук хората научават и споделят какво е милост и състрадание, развивайки онова, което днес наричаме социална кохезия. Наличието на храм в едно село е знак за Божието присъствие посред общността и възможност за събирането на всички чеда на Църквата около евхаристийния потир.

- Освен възстановяването на храмове, разрастването на църковно-просветната и издателска дейност, в епархията ви бяха създадени и функционират многобройни социално-милосърдни центрове. Разкажете ни за тях.

- През близо двете десетилетия на архиерейското ми служение в архиепископията на Роман и Бакъу бяха основани и се координират от епархията 12 дейности, предлагани от Социалните центрове за възрастни и младежи в рамките на Дружество „Св. воевода Стефан Велики“ от гр. Хържа, както и от фондация „Епископ Мелхиседек Щефанеску“ с нейните филиали в Роман и Бакъу, където действа център за деца от социално слаби семейства и социален многофункционален център.

Филиалът в Бакъу на фондация „Еп. Мелхиседек“ координира дейността на многобройни социално-милосърдни центрове, действащи към енорията „Лазарет“, които предлагат следните социални услуги: дневен център за лица с аутизъм, център за лечение на зависими от наркотици и алкохол, стоматологичен кабинет за лица със социално-икономически проблеми, център за грижа по местоживеене за възрастни и др.

В границите на епархията има над 40 социално-милосърдни центъра, отговарящи на нуждите на страдащи, към които се добавят социално-милосърдните дейности с постоянен или временен характер, които на нивото на всяка енория развиват свещениците от шестте духовни околии.

Беше стартиран проект „Оставете децата да дойдат при Мене и не им пречете!“, с който се подпомагат многодетни семейства, деца от семейства в неравностойно положение и деца с добри резултати в обучението. Желанието ни беше да подпомогнем превенцията на ранното отпадане на деца от училище и да осигурим подкрепа на образованието. Така Църквата съединява Литургията с милосърдието. Църквата проповядва Евангелието, моли се, но и помага на хората, намиращи се в затруднено положение, чрез конкретни дела.

- Как бихте коментирали съвременния свят и отношението на хората към вярата?

- Днешното време по същество не се различава с нищо от онова преди 2000 години. Променя се само отношението на човека към него в зависимост от личното си разбиране и упражняване на свободата като Божи дар. Онези, които възприемат времето като разстояние между Божия призив и техния отговор, както го определя отец Стънилоае, ще могат само да спечелят. А които гледат на времето и го разбират като единствен шанс за консумиране на всевъзможни удоволствия, ще разберат твърде късно думите на псалмопевеца Давид: „Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща“ (Пс. 77:39). Днешният човек, намиращ се на кръстопътя на различни идеи и така наречени модерни вярвания, белязан от консуматорското общество и подложен на нарастващия натиск на забързаното време, трябва да разбере, че съгласуването на живота със заповедите на Бога – извора на времето е алтернатива, даваща правилна перспектива за разбиране на достойнството.

- Ваше Високопреосвещенство, какво е вашето послание към младите хора, които са все по-объркани и по-изгубени в лабиринта на свободата? Какъв е вашият приоритет в живота, към който бихте ги насочили?

- Моят приоритет е приоритетът на Църквата, а приоритетът на Църквата не може да бъде друг освен онова, което е очертал Спасителят Христос: призоваването на хората към спасение чрез вяра и добри дела. Християнството не се ограничава до информация, случайно намерена в интернет, то трябва да се живее отговорно. Гугъл-културата и образоването чрез клипчета от Ютюб не могат да произведат автентично вътрешно състояние и преживяване. Да бъдеш истински християнин, независимо от възрастта, предполага да не оставаш само на нивото на формален емоционален ентусиазъм, но да живееш живота в жертвено състояние и непрестанна молитва. Животът е дар от Бога, който трябва да живеем тук и сега, с цялата си същност, преодолявайки провокациите, а не укривайки се във виртуално пространство, изпълнено с обещания и неспособно да разреши нашите тревоги.

Свободата, на която днес се радваме, е друг Божи дар за човека. Бог ни е сътворил свободни, с отговорността ние да изберем дали да бъдем редом с Него. Любов без свобода не може да съществува. Затова Бог Всемогъщият не желае да насилва човека да Го обича. Хората трябва да разберат, че само онзи, който драговолно се поставя в служба Нему, е наистина свободна личност. В противен случай не си нещо друго освен роб на собствените си страсти. Който остане в общение на любовта с Бога, може да се радва на свободата на живот, посветен на идеалите, определящи човешкото благородство, а който избере да живее извън лична връзка с Бога, не може да бъде друго освен роб на собствените егоистични страсти.

- Коя е трагедията на съвременния свят, коя е основната грешка на днешните хора?

- Трагедията на съвременния свят е във все по-изостреното отчуждение на човека от Бога. Промяната на културно-религиозните ценности, миграцията на работната сила, съблазнителното предложение на новите религии, които се приспособяват към потребностите и очакванията на съвременния човек, намиращ се под натиска на времето, могат да доведат до загуба на религиозната и национална идентичност и до придобиване на нов разнороден модел на вяра и ценности. Така се създава един безроден човек, неспособен да бъде в диалог с Бога. Ако погледнем ретроспективно в историята на човечеството, ще видим, че човекът се е намирал в постоянно самозаточение, при все че Бог в Своето милосърдие по многобройни начини се е опитвал да го приближи към Себе Си. Секуларният дух на времето и борбата срещу християнските ценности, които могат да се забележат в европейското пространство, представляват нова брънка в безкрайната верига на човешкия отказ да стане онова, за което е бил сътворен – личност, изпълнена с любов към Своя Творец. Към всичко това се добавя неразумната съпротива към онова, което християнството е оставило като културно-религиозно наследство в Европа и в целия свят, изкривяване на ценностите, подценяване на значението на ценностите, характерни за всяка една нация, в полза на усвояването на едно разнородно универсално наследство и т. н. Голямата грешка, в която днешния свят може да изпадне, е загубата на идентичност.

- Какъв според вас трябва да е приносът на въцърковените миряни или интелектуалците при проповядването на вярата?

- Техният принос е изключително важен, защото идва от среда, до която в повечето случаи свещеникът няма достъп. Искреният интелектуалец-християнин не може да бъде подозиран в прозелитски интереси или търсене на материални блага, така както са подозирани или осъждани някои свещеници. Има хора, за които един светски интелектуалец може да бъде по-убедителен или по-достоверен проповедник благодарение на факта, че изповядването на истината не е част от „длъжностната му характеристика“, както в случая с един клирик. Задължението за мисионерстване принадлежи на всеки християнин. Всеобщото свещенство е изповядвано много ясно от св. ап. Петър, който казва, че всички сме царствено свещенство и народ свят (1 Петр. 2:9). Божият образ в човека би трябвало да бъде извор за изповядване на Истината от всекиго поотделно, но и от един за всички, както е случаят на свещеника. Свещеникът е видимият знак за невидимото присъствие на Христос в Църквата, а интелектуалецът-изповедник е апостол на истината на вярата. Приоритет на Църквата е призоваването на хората към спасение независимо от статута на нейните служители.

- Какво е Вашето послание в началото на годината към вярващите?

- В началото на годината отправям към всички пожелания за духовно и телесно здраве и моля Богомладенеца Спасител да изпълни съкровищницата на сърцето със спасителни духовни богатства, да дарува обновяващи сили при изпълняване на всички добри желания за слава на Бога и лично благосъстояние на всекиго поотделно.

Превод от румънски (със съкращения): свещ. Кирил Синев

Кратка библиография на някои от книгите на арихепископ Йоаким (Джосану):

Житие и акатист на св. Емилиан Доростолски, 2002;

История на почитта към преп. Петка в гр. Роман, 2013;

Християнството едва започва, 2013;

Почитта към преп. Петка в Православието, агиографско-литургично изследване, 2013;

Химн-акатист на св. преп. Петка, 2014;

Църквата и преобразяването на времето, 2014;

Жертвата на преп. Петка, 2014;

Десет стъпала на обожението. Размишления върху периода на Триода, 2015;

Пантеонът на моята душа: портрети на свещеници, монаси и монахини, 2016;

Творение и възстановяване, лирични размишления върху периода на Пентикостара, 2016;