Църквата трябва с особено внимание да се пази от отъждествяване с държавата
- Детайли
- Двери
В интервю за Двери доц. д-р Атанас Славов разяснява промените в новия Закон за вероизповеданията, както и възможностите, които дава за разширяване на пастирската, социалната и образователната дейност на БПЦ.
Доцент д-р Атанас Славов е юрист-конституционалист, преподавател по публичноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор по право (и православна политическа теология) на Университета на Глазгоу (2016 г.) и доктор по конституционно право на СУ (2009 г.). Бил е съветник по конституционни въпроси на вицепремиера и министър на правосъдието (2014-2015 г.), съветник по законодателни въпроси на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016 г.), конституционен експерт към Съвета по законодателство в Министерство на правосъдието, понастоящем е адвокат. Автор на монографиите „Гражданското участие в конституционната демокрация“ (Сиела, 2017 г.) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (2010 г.). Член на настоятелството на Института за изследване на религиозната свобода, на Института за пряка демокрация, член на Атлантическия съвет на България и други граждански организации. Църковен настоятел в столичен храм.
- Доц. Славов, в края на миналата година след доста оспорвани дебати Народното събрание прие промените в Закона за вероизповеданията. Какво наложи тези промени в закона?
- Според вносителите на законопроектите основните мотиви са свързани със защитата на националната сигурност, като се осъществи превенция по отношение на идващите извън страната финансови потоци – най-вече по отношение на мюсюлманското вероизповедание. В тази връзка смятам, че не е редно и правно обосновано това да се извършва с промени в Закона за вероизповеданията, тъй като целта на този закон е да гарантира едно основно човешко право и защитена от Конституцията свобода на личността – свободата на вероизповедание в различните ѝ форми. Към настоящия момент действат други специални закони в сферата на националната сигурност: Закон за мерките срещу финансирането на тероризма, Закон за противодействие на тероризма, Закон за мерките срещу изпирането на пари, Закон за ДАНС и др.
Благодарността ни помага да израстваме духовно
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Признателността е израз на смирение и здраве на душата
Въпросът на Господ Иисус Христос: „А къде са деветте?“ (Лука, 17:17) останал без отговор, защото те отсъствали. Защо? Защото деветимата, след като попаднали на добро, забравили за Бога. Така се случва много често и днес. Само когато преминаваме през беди, болести или изкушения, тогава настойчиво просим Божията помощ, но веднага щом се отървем от страдание, бедност, беда, забравяме за Бога. Обаче Спасителят Иисус Христос не облажава непризнателните, а признателните и благодарящите на Бога за получените от Него благодеяния.
Чудото е лично посещение от Бога
- Детайли
- Сп. „Моето паство“
Проповед върху евангелския разказ в Лука 17:12-19
Старият Завет говори за болестта проказа, като използва различни имена, но всички са за една и съща заразна и опасна кожна болест. В Моисеевия закон се споменава, че проказата е заразна нечистота. Затова заразеният се отделя надалеч от населените места, след като свещеникът го прегледа и се увери в наличието на заболяването (Лев. 13 и 14 гл.).
Срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч (12 ст.). Болните от проказа са имали обичай или да съжителстват заедно в групи, наподобяващи малки колонии, или да живеят изолирано в пещери или колиби, направени в пустинни места. „Спряха отдалеч“, тъй като на прокажените не се е позволявало да се приближават до хората, за да не им предадат заразата. Също така прокаженият е бил длъжен да предупреждава приближаващите се до него хора с повтаряне на думите: „Нечист, нечист!...“ с ясно чуващ се вик.
Десетият прокажен и най-важното качество на християнина
- Детайли
- Прот. Павел Великанов
Темата, на която е посветено днешното евангелско повествование, е темата за благодарността. И тъй, Христос извършва чудото на изцелението на десет страдалци, които дълго време се измъчват от неизлечима болест – проказа. Но само един-единствен, който освен това е другородец, се връща при Христос, за да Му изкаже думи на благодарност.
Човек би казал, че ситуацията е парадоксална: откъде такова жестокосърдие, такава неблагодарност в останалите девет? Христос отбелязва с ирония: как така, къде са останалите? За да се опитаме да намерим отговор на този въпрос, е необходимо да погледнем преди всичко в самите себе си. Достатъчно често ли ние благодарим на Бога за онова, което имаме?
Необходимо е съработничество между академичната катедра и църковния олтар
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Обръщение на Румънския патриарх към Конференцията на православните богослови в Яш
В съвременното общество, белязано от подчертана секуларизация, т. е. от релативиране на религиозните и нравствените ценности, е все по-необходимо обновяването на актуалното православно богословие посредством представяне на дълбоката връзка между истините на вярата, литургичния живот и мистично-аскетичния опит на Църквата. Това динамично свързано представяне трябва да се извърши чрез задълбочаване на големите теми за вярата и живота на Църквата в диалог с настоящите пастирски и мисионерски нужди.
1. Единството е основно свойство или признак на Православната църква, изповядван в Символа на вярата: „Вярвам в едната света, вселенска и апостолска Църква“. Разбирането на единството на Църквата, осъществяването му и неговата проява на равнището на конкретния живот на Църквата трябва да бъде едно постоянно занимание както в богословски и духовен, така и в пастирско-мисионерски план.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
