Безсюжетна история

Детайли

Михаил Шиндаров

07 Януари 2019

Колко е хубаво,
когато оркестърът свири тихо
в Парка за отдих и култура,
а светлото бъдеще е толкова далечно

Андрей Платонов

Не, няма да се получи без уговорки и обяснения, както бих желал. Всеки сюжет иска въображение. Обаче забелязах, че колкото по-настойчиво се старая да надникна в света, за който се опитвам да разкажа, толкова по-малко въображение ми остава. Сякаш този свят бе устроен така, че в него да не може да се случи нищо ново. Напротив – досегашният свят винаги бе възлагал надеждите си на нещо ново. Постепенно си дадох сметка, че все пак настъпваше нещо ново и отдавна познато.Това ставаше достатъчно неусетно, за да не разтревожи настоящето и оставаше достатъчно непознато за бъдеще, успяващо да забрави миналото си. Новости настъпваха постоянно и ставаха все по-оскъдни. Мечтите изместваха ставащото, но остаряваха преди да се сбъднат. Осъществяха се нетърпеливо и безвъзвратно, без да има защо. Доверявайки се на себе си, историята приключваше. Прогресът отменяше себе си, без изгледи да свърши. Той правеше безпредметно предстоящото, а въображението превръщаше в частна практика. На несръчни разказвачи като мен добре уреденият свят не оставяше голям избор. Можех да се придържам по-близо до случки, които едва ли го заслужават, или да ги превърна във вълнуващи събития, което едва ли заслужавам. Аз предпочетох първото. Лаконичността също ми се стори уместна, когато няма какво толкова да се каже. Нека духът на реализма извини бедния ми сюжет.

Божият образ от Рождество до Богоявление

Детайли

Силуан (Муса), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

04 Януари 2019

Наскоро ме помолиха да говоря за двата празника – на Въплъщението и на Богоявлението, както и за тяхната връзка с нашия живот и живота на Христос. Тогава реших да  разсъждавам върху смисъла на „образа“, за това, че сме създадени по Божи образ, който е библейската основа на нашата среща с Бога.

Съвременната цивилизация обръща голямо внимание на образите, на това, което може да се види, а не на това, което може да се чуе. Оставам с впечатлението, че днешният човек постоянно си прави снимки или разглежда изображения. Не зная какъв е образът, който всеки от нас иска да създаде за себе си, или каква е представата, която има той за себе си. Разбира се, ние чувстваме необходимост от истинското себепознание, но това е потребност на вярващия, който иска да живее чист и автентичен духовен живот, когато изгражда връзка с Бога и човека.

Св. Писание ни говори за „образа“, по който Бог ни вижда от началото. Защото ние по Неговия образ сме сътворени (Бит. 1:27). Затова е важно да се грижим не как ни виждат хората или как ние се виждаме, а какви сме в очите на Бога. Ако се концентрираме върху това и то стане една от целите на духовния ни живот, пред нас ще се разкрие нова посока за развитите – да се научим да виждаме себе си през погледа на Бога-Творец. По този начин ще се промени целият ни живот, ще постигнем жадуваното състояние на радост, когато осъзнаваме, че сме възлюбени от Бога, Който ни е дал да надраснем себе си в много по-голяма мяра от нашия ръст, да се уподобим на Него по благодат. Това е последният „образ“ на човека.

Благоволението на Бог Отец

Детайли

Бейрутски митрополит Илия (Ауди)

29 Декември 2018

В деня на празника Рождество Христово пеем: „Днес Витлеем приема Този, Който седи вечно с Отца; днес ангелите славословят като Бог родения Младенец: Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение!“. С тези думи Църквата ни обявява осъществяването на благоволението на Бога Отца към човеците чрез въплъщаването на Единородния Божи Син, на Словото Божие, Който беше „в началото... у Бога“ (Иоан 1:1), както и Неговото явяване между хората за възстановяването на падналия Адам и целия негов род. Евангелията наблягат върху това явяване и тази изява на благоволението на Бога Отца не само чрез рождественското събитие, но и чрез Кръщението на Господ Иисус: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение...“ (Мат. 3:30; Марк 1:11; Лука 3:22), както и в събитието на Неговото преображение на планина Тавор (Мат. 17:5; Марк 9:7; Лука 9:35).

Нашите св. отци учат на основния богословски принцип, че всички неща в божественото домостроителство започват и завършват при Бога Отца. Отец е Този, Който произволява в Светата Троица, Той е Този, Който благоволи, Той е Този, Който слага начало на всичко, Той е първопричината. Отец е Този, Който е поискал спасението на човека и неговото освещаване чрез съединението му с Божията благодат.

Пътят към Бога

Детайли

Митрополит Иларион (Алфеев)

28 Декември 2018

Завърши празникът Рождество Христово, наближава празникът Кръщение Господне. В първите векове на християнството това е един празник – Богоявление, когато се възпоменават и раждането на Спасителя, и излизането Му на проповед. Но към края на 4 век Рождество и Кръщение започват да се отбелязват отделно. 

Днес, намирайки се на кръстопътя между двата празника, ние чуваме началото на Евангелието от Марк, където се говори за Йоан Кръстител (Марк 1:1-8), и края на Второто послание до Тимотей, написано от апостол Павел малко преди неговата мъченическа смърт (2 Тим. 4:1-8). Каква е връзката между тези две четения? И двете ни говорят за вярата в Бога като път. Вярата е път, по който ние вървим към Бога, и път, по който Господ идва при нас. Проповедта на Евангелието започва с думите на Йоан Кръстител, отправени към народа: „пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му“.

Спасителят, в Когото се изпълват Божиите обещания

Детайли

Сп. „Моето паство“

24 Декември 2018

Мъдреците от Изтока видели зведата на родилия се юдейски Цар. Тогава те дошли в Йерусалим да Му се поклонят. Срещнали се с Ирод, а той ги изпратил до Витлеем и поискал да се върнат, за да му известят къде се намира мястото на новородения Цар, за да Му се поклони. Звездата ги завела до мястото и те видели Младенеца, и Му се поклонили, като Му предложили дарове. После те се завърнали в своята страна, като им било внушено да не се връщат при Ирод (Мат. 2:1-12).

„А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Йосифу“.

С думите ангел Господен евангелистът няма предвид някакъв сътворен ангел, различен от Бога, а така се описва явяването на Самия Господ. Този израз често се среща в кн. Битие (16:7, 13; 22:11) и е придружаван от разкази за явявания насън (Бит. 15:12; 28:12). Св. ев. Матей в първите две глави от своето евангелие използва същия начин на изразяване като в кн. Битие.