Старецът Софроний както го познавах

Детайли

Навпактски митр. Йеротей (Влахос)

26 Юни 2020

Старецът Софроний е от хората, за които можеш да говориш години наред. От мига, когато Бог ме благослови да се запозная с него, аз неведнъж съм говорил и писал за него, а различни мои статии за него бяха включени и в книгите ми. Той оказа силно влияние на моя богословски и свещенически живот. Освен различните статии аз написах и книга, озаглавена Зная един човек в Христа, в която се опитах да опиша неговата личност и устното му слово. Образът му обаче е толкова неизчерпаем, че няколкото написани от мене текста не могат да изчерпят цялата личност на стареца, богословието и живота му. Всеки път пред нас се разкрива нова страна от неговата богата духовност.

Старецът Софроний често говореше за лицето-ипостас на Бога и на човека и цялото негово богословие се градеше около този важен въпрос. Това се дължи на факта, че самият той, след едно продължително търсене на безличния Бог в индуистката философия, лично среща Бога в лицето на Христос, в нетварната светлина; вижда, че Бог е личност и затова тази тема заема централно място в богословието му.

В тази своя беседа ще се опитам да представя някои характерни черти на неговата личност, променена под влиянието на съвършеното Божие действие.

Слово на Рождество на Йоан, Предтеча и Кръстител

Детайли

Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)

23 Юни 2020

от Григорий, монах и презвитер, на 24 юни

Кръстителят днес за нас се ражда – и кой не ще се възрадва! Предтечата ни се явява – и кой не ще се развесели! Воинът на Царя върви отпред – и кой не ще се притече! Гласът на Словото вопие – и кой не ще го чуе! Всички посрещаме, всички се радваме, всички рождеството празнуваме! И ръце като протегнем с радост, на пелени че го държим да си представим. Йоан се ражда, най-големият сред пророците и в пророчествата преди него, защото всички пророци… бяха пророкували до Йоана (Мат. 11:13). Между родените от жени няма равен на него (по Мат. 11:11). Йоан, начинателят на Кръщението и отменителят на обрязването; Йоан, от пророка – пророк, от свещенически и престарели чресла – пресвещена и млада издънка; от бездетна и старица – многоплодна градина, от Бога дарена; Йоан – втори Илия (само с примера на пустинничеството, с житието и достойнството), надминал и него, и всички други; звездата, изгряла преди Слънцето на правдата; гургулица пустинна, предизвестила спасителната пролет; приятелят на младоженеца (Иоан 3:29), проиграл в утробата (по Лука 1:41) и вопиещ в пустинята покайте се (Мат. 3:2), благовестващ и в ада. Йоан, роденият според обещанието, който с раждането си премахна бащината немота и майчиното безплодие: и ето, ти ще мълчиш – рече ангелът на Захария – и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си (Лука 1:20). Виж проповедника на благодатта от самото зачатие. А и докато беше още в бащините чресла, на мълчание осъди Ветхия Закон, защото това, че дотогава Захария ще мълчи, означаваше окончателно отхвърляне на юдейските дела; това, че когато Йоан се роди, ще проговори, показваше въвеждането на евангелското житие. Затова и символично от ангела светителят беше осъден да мълчи.

Атонски старец за честото причастяване

Детайли

Монах Йосиф Дионисийски

23 Юни 2020

Един от известните духовни старци на Света гора през втората половина на миналия век е старецът йеромонах Харалампий Дионисийски (1908-2001 г.). Известен е с това прозвище, защото през 1988 г. е избран за игумен на манастира „Св. Дионисий“ на Атон, на който пост остава две десетилетия. Най-напред обаче отива и се подвизава в т. нар. Нов скит (на гръцки Неа скити). За онова време старецът разказва следната история.

Още когато бил там, при него дошъл на изповед монах от друго братство, в което монасите се причастявали на всеки петнадесет дни. Монахът обаче намислил да напусне своето братство и да дойде в братството на стареца, за да се причастява по-често. Защото при отец Харалампий монасите се причастявали всеки ден. Като чул проблема на монаха, отец Харалампий му казал:

- Аз съм за честото причастяване. Ти, ако проявяваш послушание, ще се причастяваш на всеки петнадесет дена, но ще внимаваш с духовния си живот, за да държиш здраво Христос в себе си, докато се причастиш отново. Ако пък редовно се причастяваш, но не изпълняваш своя монашески дълг, Христос веднага напуска и те оставя в дългове. Монашеският живот, чедо, иска точност. Това не е шега.

Богослужение в Неделя на всички български светци

Детайли

Свещ. Траян Горанов

21 Юни 2020

Втора Неделя след Петдесетница – на всички български светци

Утреня

Бог Господь, Пс. 117, гл. 1:

Стих 1: Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна.

Господ е Бог и ни осия, благословен е Идещият в името Господне!

Стих 2: Всички народи ме бяха окръжили, но с името Господне аз ги повалих.

Стих 3: Няма да умра, а ще живея, за да разказвам за делата Господни.

Стих 4: Камъкът, Който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла, това стана от Господа и е дивно в нашите очи.

Тропари

Възкресен тропар, глас 1: Кaмени запечaтану

Когато гробът бе запечатан от юдеите и войниците пазеха Твоето пречисто тяло, ти възкръсна на третия ден, Спасителю, като дари живот на света. Затова, Животодателю, небесните сили Ти възпяваха: слава на Твоето възкресение, Христе! Слава на Твоето Царство! Слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбче!

„Щом дойде заповед от Кремъл, ще го разстрелят“

Детайли

Архим. Кирион (Ониани)

13 Юни 2020

Из Житието на преподобни Гавриил (Ургебадзе)

1 май 1965 г., Страстната седмица, Велика събота. Сутринта, в обичайното време, о. Гавриил отслужи св. Литургия и се запъти към Кашвети, храма „Св. вмчк Георги“.

На 1 май хората празнуваха един от най-важните комунистически празници – деня на работническата солидарност. На фасадата на Министерския съвет висеше огромен, осветен от лампички портрет на Ленин, с размери осем на пет метра. Най-отгоре имаше надпис с известната фраза: „Слава на великия Ленин!“. Звучеше музика, аплодисменти и скандирания на хората. На правителствената трибуна бяха партийните служители.

Това безбожно зрелище възмути о. Гавриил до дън-душа и той, подтикнат от любов към Христос, замисли нещо удивително. Взе от клисарката в Кашвети кибрит и нафта в малък съд и се отправи към сградата на правителството. Невероятно: човек, облечен в пълно монашеско облачение, премина линията на охраната, заобиколи правителствената трибуна отзад и се оказа точно пред огромния портрет на Ленин.