Човешката щедрост прославя Бога
- Детайли
- Бейрутски митр. Илия (Ауди)
Проповед върху неделното апостолско четиво – 2 Кор. 9:6-11
Прочетеният днес текст от Апостола е от Второто послание на св. ап. Павел до коринтияни. Забелязваме, че апостолът избира своите думи подобно на художник и умел златар, който със своето „остроумие“ преодолява границите на словото. Това, разбира се, е силата на Светия Дух, тъй като словото е слово Божие, а Светият Дух е Този, Който е избрал Павел за Свой съсъд и апостол.
Днешният текст започва с фразата „който сее скъдно“ (2 Кор. 9:6) вместо „малко“, защото нейният смисъл е ясен и непосредствен. Това, което се смята за малко от единия човек, може да се смята за много от друг (виж Марк 12:41-44), докато смисълът на „скъдно“ е един – недостатъчно, пестеливо.
Затова апостолът използва фразата „щедро“ вместо „много“. Освен това, в същия контекст използва метафората „който сее, ... ще пожъне“ вместо прекият ѝ израз: „който дава, ... ще получи“. Тези негови думи изпращат следното послание: това семе получава друг вид плодородие – плодородие от Бога, и затова реколтата е по-изобилна от количеството на посетите семена.
Бог не мери всички с еднаква мяра
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Въпрос: Ако някой външно се държи добре, но има скрита гордост и егоизъм, които не усеща и изпада в заблуда, неговият духовен отец трябва ли да му го каже или да не го прави по някаква друга причина?
Ти си учител. На кой клас преподаваш? На четвърти. Е, на 4. клас преподаваш уроци за 4. клас. Няма да преподаваш уроци за 6. клас. Не е ли така? Въпреки че знаеш и за 6. клас. Така един духовен наставник може да вижда някои неща в душата на другия човек, но едновременно с това вижда и знае немощите и възможностите му. Трябва да бъдем изключително внимателни как ще говорим на другия човек, защото той не винаги е готов да чуе това, което ще му кажем. Бях ви споменал за пример, когато едно дете попитало духовния си наставник дали в рая ще има котенца и кученца. Духовникът се засмял и казал:
- Не, няма да има котенца и кученца в рая!
На детето това обаче не му харесало и му казало:
- След като няма да има котенца и кученца, не искам да ходя в рая!
Духовникът се замислил и попитал един съвременен му старец, свят човек:
- Да не би да не му отговорих правилно?
Срещата с Бога превръща рибарите в апостоли
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Неделя 18 след Петдесетница. Неделя 1 след Неделя подир Въздвижение
Божията благодат е по-силна от човешките способности и трудове
Главната поука от днешното евангелие е, че делото на „риболова“ или на събирането на хората от земното житейско море в кораба на спасението, т. е. в Църквата, се извършва първом чрез Божията благодат. Онова, което научава ученикът Симон-Петър чрез чудния риболов, е цяла глава по еклисиология, т. е. в богословие за тайната на Христовата църква и на пастиря в Църквата, а именно: в църковното дело първостепенно значение има Божията благодат или помощ, а след това човешката способност. Доколкото св. ап. Петър се е осланял единствено на своя занаят, на своята физическа сила и рибарски умения, той нищо не е уловил. Неговите думи „цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме“ (Лука 5:5), фактически представляват тъжната констатация на един провал, съпроводен от голяма умора, примирение, но и смирение. Неочаквано обаче съзираме, че в края на ограничените човешки сили започва тайнственото Божие дело. Когато Петър е нямал никаква надежда за успех, тогава е настъпила Божията помощ и чудото се е извършило. След като е изпълнил заповяданото му от Господа Иисуса – Учителя, ученикът Петър е видял как провалът се е превърнал в успех, а личната немощ – в огромна и чудна сила. Тази скрита сила, вършеща чудеса, променяща ситуации и разрешаваща сложни проблеми, се дължи на Божията благодат. В този смисъл св. ап. Павел констатира: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява!“ (Фил. 4:13).
Да приемем Христос за учител, водач и Господ е основата на християнския живот
- Детайли
- Сп. „Моето паство“
Литургически Църквата обгражда с две недели празника Въздвижение на Кръста Господен. С това тя цели в неделята, предшестваща празника, да подготви вярващите и да наблегне върху смисъла на празника в последващата го неделя. В двете недели около празника на Въздвижение на Честния Кръст Църквата ни прочита два текста: първият е от Eвангелие според св. ев. Йоан, а вторият – от Eвангелие според св. ев. Марк. Въпреки привидното противоречие в думите на двата евангелски текста, техният смисъл разкрива значението на Кръста в живота на Църквата и вярващите в нея.
Първият евангелски Йоанов текст е взет от втората част на разговора с Никодим, за който се споменава в Глава 3 на ев. Йоан (3:1-12, 13-21). В него Иисус напомня на Никодим за едно от чудесата на Стария Завет. Той прави паралел между спасението чрез Кръста и чудото с медната змия, което извършил св. прор. Моисей по заповед от Бога, като я издигнал на дърво, за да изцелява от отровата на змиите, уязвили лагера на евреите, напуснали Египет (Чис. 21:4-9).
Носенето на кръста е пътят на спасението в Христос
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Бог уважава човешката свобода
Самоотричането е освобождаване от егоизма за придобиване на смирена и безстрастна любов
Днешното евангелие ни учи, че за да бъде Христов ученик или последовател човек трябва да култивира в себе си самоотричането. Какво означава това? Дали означава отричане от себе си разбирано като деперсонализиране? Съвсем не!
В духовен смисъл самоотричането, което Спасителят Иисус Христос иска от човека не означава деперсонализиране, а обновяване на личността, промяна на начина на битието и живота, т.е. повече да не живеем егоистично, само с мисълта за себе си, но първо да мислим за Бога, Извора на нашия живот, и за хората, които се нуждаят от нашата смирена любов: родители, братя, съседи, бедни хора, болни, страдащи. С други думи, самоотричането означава отказ от егоистично и страстно самолюбие, за придобиване смирена и свята любов към Бога и нашите ближни.
Словото стана плът |
---|