Преп. Яков (Цаликис) – новият подвижник

Детайли

Халкидски митр. Хризостом

08 Август 2020

Доклад на Павловите четения в гр. Верия (Бер), Гърция, 2013 г.

Ваше Високопреосвещенство, сърцето ми е изпълнено с радост и ликуване, защото отново имам възможността да бъде във Вашата богоспасаема епархия, във Вашата апостолска св. епархия, в празничната атмосфера на честванията на нейния основател, апостола на народите Павел – Деветнадесети Павлови четения. Благодаря на нашия Господ за тази възможност, както и на Вас за Вашата любезна покана.

Дължа Ви и особена благодарност за това, че по вдъхновение свише Вие решихте да почетете днес Божия човек, клирика на митрополията на Халкида и многоценна украса за нашата църква, вече повсеместно известния с добродетелта си старец Яков (Цаликис), харизматичния игумен на нашия исторически манастир „Преп. Давид“.

Вие поискахте от мое смирение да споделя моето свидетелство за вярното и светоносно чедо на Църквата и аз с изпълнено с благодарност сърце проявих послушание. И ето ме днес пред всички вас, заедно с произхождащия от Вашата епархия мой духовен син и игумен на „Преп. Давид“ о. Гавриил (Еманулидис) и родения в гр. Халкида професор по богословие в Солунския Аристотелев университет Анестис Кеселопулос.

Служба за Преображение Господне на български

Детайли

Свещеник Траян Горанов, Великобритания

05 Август 2020

НА ВЕЧЕРНАТА

Господи, воззвах (Пс. 140), на 8, гл. 4:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме Господи!

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи.

Стихири от св. Козма Маюмски, повтарят се и четирите:

Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2)

Преди Твоето Разпятие, Господи, планината се уподоби на небе и облакът се разпростря като шатра, когато Ти се преобразяваше и беше засвидетелстван от Отец; там бяха Петър с Яков и Йоан, защото им предстоеше да бъдат с Тебе и в часа на Твоето предаване, та виждайки Твоите чудеса, да не се уплашат от страданията Ти, на които ни удостой да се поклоним в мир по Твоята велика милост.

Свещеникът – служител на Бога, не на хората

Детайли

Октавиан Гордон

04 Август 2020

Предлагаме поредното есе от румънската книга „Православният свещеник през 21 в. Скици от един портрет“. Изданието съдържа текстове на двадесет и седем водещи румънски интелектуалци, описващи очакванията си към православния свещеник в днешното секуларизирано време. Авторът на есето – Октавиан Гордон[1] – е преподавател по класически езици.

Подозирам, че моите очаквания от православния свещеник са свързани със задоволяването на моите егопоклоннически нужди: от начина, по който адаптира тона на литургичните прошения спрямо песнопенията от певницата, до една съвършена проповед, резултат от продължителна богословска и културна подготовка; от способността безупречно да организира своята енория, до желанието и куража, с които се захваща със социално-милосърдна мисия в рамките на енорията. Още искам да знам, че свещеникът умее да разрешава с такт, вежливост, но и с решителност неприятни ситуации по време на богослужение, тогава когато се чуват шумящи (найлонови) торбички, бръмчащи мобилни телефони и две-три каращи се кокони; че е на разположение в разумните граници на едно „работно време“ да ме приеме да си поговорим, ако не лице в лице, поне чрез обмяна на съобщения по интернет или по телефона, от време на време да отслужи водосвет в моя дом,[2] за да поддържаме – така да се каже – традицията. Да бъде пъргав и моментално откликващ пастирски на всяка потребност на енориашите, да жертва времето си, живота и семейството си, за да бъде модел за служение на ближния. И в никакъв случай да не изисква пари или други облаги в замяна на това, което невдъхновено наричаме „пастирски услуги“.

Катавасии Крест начертав на български

Детайли

Свещеник Траян Горанов, Великобритания

02 Август 2020

Катавасии „Крест начертав“, гл. 8

Песен 1.

Σταυρὸν χαράξας Μωσῆς, ἐπ' εὐθείας ῥάβδῳ, τὴν Ἐρυθρὰν διέτεμε, τῷ Ἰσραὴλ πεζεύσαντι· τὴν δὲ ἐπιστρεπτικῶς, Φαραὼ τοῖς ἅρμασι, κροτήσας ἥνωσεν, ἐπ' εὔρους διαγράψας, τὸ ἀήττητον ὅπλον· διὸ Χριστῷ ᾄσωμεν, τῷ Θεῷ ἡμῶν ὅτι δεδόξασται.

Крест начертав, Моисей впрямо жезлом Чермное пресече, Израилю пешеходящу; тоже обратно фараоновым колесницам, ударив, совокупи, вопреки написав непобедимое оружие. Тем Христу поим, Богу нашему, яко прославися.

Кръст начерта с жезъла си Моисей и пряко пресече Червеното (море) за вървящия пеша израилски народ, а когато го простря обратно над фараоновите колесници и очерта нашир, съедини водата – непобедимото оръжие; затова нека пеем на Христос, нашия Бог, защото се прослави.

Какво имаше предвид Христос, когато каза: Не съдете, за да не бъдете съдени

Детайли

Монах Михаил (Хаджиантониу)

27 Юли 2020

Има два случая, в които е позволено да се обсъжда чуждата постъпка, а именно: когато е необходимо да се посъветваш с някои, които имат опит в това, как да се помогне на съгрешилия, и още − когато е нужно да се предпазят другите, които, поради незнание, могат да бъдат в общение с такъв човек, смятайки го за добър. Тогава, както апостолът ни съветва, трябва да общуваме с него (2 Сол. 3:14). А който без такава необходимост говори каквото и да е за друг в негово отсъствие, с цел да го очерни, той е клеветник, даже и да говори истината.

Самата нагласа прави думите осъждащи

Св. Василий Велики, „Монашески правила“

Темата, за която ще говорим, е сред най-чувствителните (тъй като от това зависят много неща в духовния ни живот) и най-болезнените, защото злоупотребата с нея и изкривяването ѝ е огромно. Като цяло човек е склонен да бъде безотговорен, да се остави на течението на традицията, да избягва задълженията и да мечтае да намери някого, на когото да повери собствеността, а и личността си, и който да удовлетворява всичките му нужди. Отговорното отношение и сериозното обсъждане на важните проблеми в личния ни живот изисква да притежаваме достатъчен психологически резерв, така че след като изразходваме една значителна част от него в решаването на проблемите си, накрая все пак да имаме силите да изкараме деня си спокойни и усмихнати.