Християнската вяра ни е поверена
- Детайли
- Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Има някои основни истини в християнската вяра, които не бива да забравяме. Тук ще се опитам да опиша основите на християнството. Първата е вярата, за която нашият Господ Иисус Христос е казал: „… ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия“ (Марк 9:23).
Думата „вяра“ на арабски език означава две неща: тя означава „поверяване“, да предадеш нещо скъпоценно другиму. А вярващият – това е верният човек, който е приел вярата, както и определен начин на живот съобразно тази вяра. Когато говорим за вярващ човек, ние знаем, че той е пазител на нещо, което му е поверено, което е възприел без да го пропилява и ще отговаря за него пред Господа.
Духовни упражнения. Игра на Православие
- Детайли
- Архим. Сава (Мажуко)
От съветското детство пазя в паметта си стиха:
Като вълк бих
изгризал
бюрократизма.
В ролята на вълка е пламенният Владимир Маяковски. В онези благословени времена цялата страна задружно се бори с бюрократизма и най-мъдрото, което бюрократите могат да измислят в отговор на това, е да се присъединят към борбата и дори да я оглавят!
Според тълковния речник на Ушаков бюрокрацията е „система за управление, при която властта принадлежи на чиновническата администрация (бюрократите) без всякакво съобразяване с реалните интереси на масите“; и още в следния вариант: „прекомерна грижа за формалностите, канцеларските условности, в ущърб на делото“. Накратко – откъсване от реалността и формализъм.
Най-известният изследовател на явлението бюрокрация е английският сатирик Сирил Паркинсън, автор на книгата Законите на Паркинсън. Това е един много смешен текст, но всеки, който се е сблъсквал с вълшебния свят на хартиения оборот, с магията на канцелариите, сладката треска на отчетите и хипнозата на диаграмите, ще получи истинска наслада от удивителната проницателност на автора и дълбоките му познания в областта на анатомията на офиса.
Сред закономерностите, изведени от Паркинсън, има едно наблюдение, как всеки бюрократичен организъм достига една точка в развитието си, при която става административно самодостатъчен, т. е. може спокойно да съществува без контакти с външния свят и това не само не се отразява на живота на учреждението, но дори осигурява подобряване на показателите на работата.
„Просветли очите ми, за да не заспя до смърт“
- Детайли
- Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Древните хора са смятали, че окото притежава светлина и чрез нея вижда нещата. Затова и във вечерните молитви казваме: „просвети очите ми, за да не заспя до смърт“ (Пс. 12:4). Има такива, които спят до края на живота си, а благодатта, с която сме се нахранили, е благодатта на бодростта. Отците, които са били отшелници в пустинята и са учили за живота в Христос, се наричат „будните“ или „бодърстващите отци“. Човекът, който е потънал в блатото на своите страсти и грехове, не познава себе си. Нашата Църква казва, че човек не само трябва да познава своите грехове, но и да познава страстите, т. е. нещата, които го движат и от които произтичат греховете.
Важното е да знаем как да прозрем и как да се избавим от тлението. Както животът в Христос си има своите правила, така и животът без Христос, който преминава сред пороци, си има своите правила, основани на тези пороци. Оттук произтичат и думите на съставителя на молитвата, които гласат: „Просветли очите ми, за да не заспя до смърт“. Божествената светлина, за която споменахме миналата неделя, когато почетохме Солунския архиепископ св. Григорий Паламà, тази предвечна светлина, изляла се в сърцето чрез благодатта на Кръщението, ни кара да проумеем истината за Бога и Неговата любов и да осъзнаем тъмнината, която ни заобикаля.
Какво каза и какво премълча Московският патриарх Кирил
- Детайли
- Двери
След всяка визита на политик и църковник от ранга на Московския патриарх е добре посланията му да бъдат осъзнати и разтълкувани от техните адресати. В реториката на патриарх Кирил адресатите бяха обобщени така: българският народ и българската политическа класа. Някъде между тях, като медиатор между тези две големи целеви групи, патриарх Кирил виждаше и Българската православна църква, която беше неговият официален домакин и по чиято покана той се включи в националното честване на 140-годишнината от Освобождението ни. Всъщност истината е, че идеята Московският патриарх да оглави тържествата на 3 март е с политически източници, а българските архиереи просто я възприеха и осъществиха. Нека не забравяме, че идеята за поканването на Московския патриарх у нас беше огласена през изминалата година успоредно с идеята на честванията да присъства и президентът Владимир Путин. Явно на фона на настоящото българско европредседателство вторият вариант е бил отхвърлен като неприемлив от властите. А що се отнася до църковната ни управа, въпреки широко коментираните „традиционно топли българо-руски църковни връзки“ визитата на патриарх Кирил също беше източник на напрежение и тревоги, особено на фона на критичните отзиви от страна на РПЦ към намесата на Българската православна църква в македонския църковен въпрос (да си припомним, че Българският патриарх Неофит отмени в последния момент участието си в грандиозните тържества по случай големия руски църковен юбилей - 100-годишнината от обявяването на Московската патриаршия).
Патриаршеско и синодално послание по случай 140-годишнината от Освобождението на България
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
С дълбока вяра в Бога и синовна благодарност към Него за Неговата велика милост и неизброимите Негови щедрости към нас – към нашата държава и към Православната ни Църква – и тази година с подобаваща тържественост отбелязваме славната и паметна за всяко българско сърце годишнина от Освобождението на страната ни от иноверното османско иго. Прекланяме се пред жертвения чутовен подвиг на Русия и православното войнство, отдало живота си за нас в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., и въздигаме молитви и благодарения към небесата заради изгрялата на този ден, преди четиринадесет десетилетия наша свобода. Величаем неизповедимия Божи промисъл и скланяме глави пред подвига и пред паметта на загиналите десетки хиляди, знайни и незнайни воини, които оставиха костите си по бойните полета на войната, за да бъдем днес ние свободни, за да може православна България да гради сама и независима своето настояще и своите бъднини.