Истината за приказките: Трите прасенца
- Детайли
- О. Спиридон Василакос
Продължаваме да ви представяме поредицата беседи "Истината за приказките" на гръцкия свещеник архим. Спиридон Василакос, които той провежда в рамките на енорийската инициатива "Училище за родители" в Тива. През призмата на най-известните детски приказки духовникът предлага един християнски прочит на техните универсални послания.
Имало едно време три малки прасенца, които живеели безгрижно с майка си. Времето минавало и те пораснали, наслаждавайки се на сигурността и грижата на родителите си. Когато дошло време, майка им казала, че вече са пораснали, животът не е само игра и трябва да тръгнат по своя път. Да съградят живота си. Да изградят своя дом. Така трите прасенца оставили безгрижието зад себе си и започнали пътуването на живота си.
Първото прасенце поискало бързо и лесно да си построи къща. Затова използвало слама, която е лек материал и лесен за употреба. Не изисква време и труд. Второто използвало дървени клонки, обичаен материал, който съществува навсякъде. Третото поискало да направи „архитектурен план”. Да издълбае дълбоки основи и да построи дом от камък.
Мъченичеството е същността на християнството
- Детайли
- Бейрутски митр. Илия (Ауди)
На 25 ноември[1] нашата св. Църква чества паметта на двама великомъченици: премъдра Екатерина Синайска и св. Меркурий.
Всички мъченици на нашата Църква са загинали, защото са повярвали в Господа Иисуса Христа и са изповядали вярата си открито и на всеослушание, без да се страхуват от заплахата на мъчителите, изправили са се пред кръвното мъченичество. В наши дни обаче съществува един друг вид мъченичество, тъй като не се налага да умрем, за да достигнем до Царството. Св. Исаак Сириец казва, че „ако умреш преди да умреш, няма да умреш, когато умреш“. Това означава, че ако умрем за нашите страсти, похоти и светски желания, ще получим вечен живот и няма да умрем както умира богаташът от притчата за богаташа и бедния Лазар, а ще се озовем в лоното на праотеца Авраам.
Младежите са Божият дар за семейството и обществото
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Църква приема с много радост всички младежи, които търсят истинската свобода.
Младежите изповедници на вярата чрез слово и дело, обичащи молитвата и действието, са мисионери на Църквата в днешното общество.
Църквата е призвана да обърне изключително внимание на младежите, защитавайки непорочността, искреността, куража, желанието за обновление и всички ценности на тази от Бога благословена възраст за култивиране на човешкото достойнство и на един здравословен живот, както и за търсенето на спасението или на вечния живот.
Да сме достойни за призванието си на християни
- Детайли
- Бейрутски митр. Илия (Ауди)
Проповед върху неделния апостол – Еф. 4:1-7
Св. ап. Павел в своето Послание до ефесяни набляга на единството на Божиите чеда в Христос, обединяващ всички чрез връзките на мира, независимо от тяхната етническа принадлежност – дали са юдеи или елини, т. е. езичници, и после са познали Христа, тъй като всички те са живеели в греха.
Бог по Своето човеколюбие ги възкреси, заедно с Христос, и това се случи по Неговата благодат, а не поради тяхното достойнство: „И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове, в които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт, сиреч духа, който сега действа в синовете на неверието, сред които и ние всинца живяхме някогаш според плътските си похоти, изпълнявайки желанията на плътта и на помислите, и по естество бяхме, както и другите, чеда на гнева – Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна, макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа“ (Еф. 2:1-5).
В откъса от посланието, който се чете в храма на всеослушание днес (Еф. 4:1-7), св. ап. Павел изисква от Божиите чеда, които преди това са били езичници, да постъпват съответно на призванието, което са получили от Бога. Забележителното в този откъс е, че този, който моли и изисква, е затворникът Павел. Затова тук трябва да се посочат две характерни за изискването му неща.
Трудностите и духовният живот
- Детайли
- Силуан (Муса), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Молитвата е основата на нашия живот, когато искаме да живеем нашата вяра и се стремим да следваме Божията воля. Трудностите в живота ни учат да се молим и от опит разбираме колко е важна и действена молитвата. Понякога трудностите ни съкрушават, но те помагат за молитвеното настроение на нашите съкрушени души и по този начин ние навлизаме в опита на Църквата, който свидетелства, че Господ се отзовава на съкрушените по сърце. Защото, ако трудностите преди са били за нас източник на опасност, сега те се превръщат във възможност за духовно израстване и узряване. Това преобразяване на душата се осъществява чрез молитвата.
Трудностите имат и друга полза, която съпътства молитвата – покаянието. Те изкореняват користните ни интереси и приоритети и ни помагат да съсредоточим вниманието си върху това, което е важно: завръщането към нашата личност и оттам – към Бога. Себеизпитването е добродетелно и задължително дело, ако наистина желаем да живеем нашата вяра и животът ни да бъде духовно зрял. А себеизпитанието се осъществява като въздигнем нашия взор към Бога и съзерцаваме Неговата любов и грижа за нас. Тогава човек ще се устреми към това – да изживее покаянието в дълбокия му смисъл, като устрем към Бога и като благодарност към Него за всяко добро дело, всеки ден в своите молитва и поведение. Когато човек осъзнае себе си, тогава той може да поеме пътя на своята отвореност към Бога.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
