Служба на Рождество Богородично на български език
- Детайли
- Свещ. Траян Горанов
ВЕЧЕРНА
Господи воззвaхъ – осем самогласни стихири, глас 6, от патриарх Сергий
Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми (Пс. 129:1-2).
Днес Бог, Който почива на разумни престоли, подготви за Себе Си свят престол на земята; Този, Който утвърди небесата с мъдрост, устрои одушевено Небе по Своето човеколюбие, защото от безплодния корен Той ни даде да израсте живоносно растение – Своята Майка. Боже на чудесата и на безнадеждните надежда, Господи, слава Тебе!
Стих: Да бъдат ушите Ти внимателни към гласа на молбите ми. (Пс.129:2)
Православният свещеник – искрен човек, с чувство за дълг и саможертва
- Детайли
- Йоана Пикош-Фъгъдару
Предлагаме поредното есе от румънската книга „Православният свещеник през 21 в. Скици от един портрет“. Тя включва размислите на двадесет и седем румънски интелектуалци за служението на съвременния православен свещеник. Авторката на есето е актрисата Йоана Пикош-Фъгъдару, ангажирана и с инициативата Pro-life, насочена срещу абортите
Казва се, че в последните дни ще се спасят онези хора, които ще имат твърдостта да отстоят вярата си, надмогвайки хаоса, безумието и безпорядъка, които тогава ще бъдат повече, отколкото са сега. „Човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли“ (2 Тим. 3:2-5).
Нищо не се казва за пост, молитва или духовно правило в онези времена. Следователно можем да се изкушим да кажем, че всички тези неща са смешни, нали? Не ни трябва изповедник, не ни трябва Литургия, не ни трябва Църква, изповед или причастяване. Ако имаме Бог в душата (така, както често чуваме да казват хората) и не се самоубиваме е достатъчно, за да се спасим. Дали?…
Песнопения за 1 септември на български
- Детайли
- Иван Димитров
На 1 септември с молитва отбелязваме началото на църковната година, която завършва на 31 август. По този начин – от септември до август – са подредени и много от църковните книги.
На този ден се чества и паметта на св. Симеон Стълпник, един от забележителните подвижници на ранното монашество, живял на една кула (стълп) в северозападната част на Сирия до сто и тригодишната си възраст. Упокоил се през 460 г.
Преди около две десетилетия по инициатива на Цариградския вселенски патриарх Вартоломей Православната църква започна да отбелязва 1 септември и като ден на цялото Божие творение и оттук – на грижите за запазването му. Съставена е и нарочна служба за това честване, но тя засега не е преведена.
За този троен празник ви предлагаме тропарите (основните празнични куплети) за всеки един от тези празнични поводи.
„Аз“-ът е най-добрият ни приятел
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Откъс от третия том с беседи на Лимасолския митрополит Атанасий „Изкуството да живееш със себе си“, издание на „Двери“, който скоро ще излезе на книжния пазар
Ако човек свикне да изпитва доволство в греха, ако обикне своите страсти, след това ще трябва да положи труд, за да промени този навик на душата си. Някой, например, който е свикнал да яде твърде солено, не може да приема останалите храни – те все му се струват напълно безвкусни, макар и да са по-здравословни, по-природни и да са му препоръчани от лекарите. За да свикне с тях, такъв човек трябва да положи усилие. Така е с всяка страст. Пияният вижда бутилката вино и за него това е най-любимото нещо на света. Знаете вица, в който един пиян отишъл да се изповядва и духовникът му казал:
- Трябва да разбереш, че алкохолът е най-големият ти враг!
На другия ден пак го намерили пиян. Духовникът го запитал:
- Не ти ли казах да не пиеш?
- Да, но казахте и да обичаме врагове си.
Слово за отсичането на главата на честнѝя и славен пророк и Предтеча Йоан Кръстител
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
от Григорий, архиепископ на Русия
Пак за пророческа кръв жадува Юдея! Пак от пророкоубийство се задъхва! Пак Йезавел Илия търси за смърт (по 3 Цар. 16:31)! Пак на колесница го преследва! Тя обаче, препускайки, не застигна праведника, но нейната най-лукава внучка с престъпно прошение постигна да бъде донесена на блюдо сред нечестивия пир на Предтечата главата; главата, почитана от ангелите; главата, гласа на Отца чулата, Сина кръстилата и Светия Дух видялата (Мат. 3:16-17); главата, гнусното прелюбодеяние на безсрамния Ирод изобличилата; главата, за очите на Иродиада страшната! О, лукава жено! Такава глава ти превърна в забавление едновременно и на меча, и на убийствената десница. И по каква причина? Понеже говореше на Ирод: не ти подобава да имаш жената на Филип, твоя брат (по Мат. 14:3-4)! Затова още повече, о, Ироде, беше длъжен благодатта да изповядваш; затова още повече – да почиташ оня небесен, свръх човеците човек; затова още повече – да го обичаш, понеже от беззаконието те отдалечава и греха отсича. Ти обаче обратното вършиш, убивайки несправедливо на чистотата учителя, на покаянието проповедника. Когато подобаваше от тъмницата да го изведеш, прошка от него да молиш, пира да осветиш с пристигането на мъжа, и тези свещеници, и старейшините галилейски, и всички събрани да зарадваш, точно тогава ти веселието в плач превърна, и пир по-скоро с кръв, нежели с вино устрои. О, съвършено безумие! Кой е виждал пир с кръв примесен?! Кой е чувал за глава на блюдо (като ядене!) насред гощавка носена?!
Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа, понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш (Мат. 14:3-4). А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше. Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше (Марк 6:19-20). Учителя на Светлината служителят на мрака в тъмница затваря, за да го изплаши и да го принуди да не го изобличава. При това – вързан! Но Словото Божие не може да бъде вързано! Този Ирод[1] е най-злото отроче на оня, жестокия василиск[2] (Мат. 2 гл.; Лука 1:5), на оня, децата в невинна възраст избилия и много майки без деца оставилия. От него впрочем тогава Йоан беше съхранен, за този (Ирод) беше оставен, за да изпълни и той мярата на своите предци.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
