Проблемите в църковния живот, за които не искаме да говорим
- Детайли
- Архим. Нектарий (Морозов)
Как да не ги превърнем в разговор без продължение
Грешките на духовниците и злоупотребите с духовна власт, проблемите в семействата на свещениците и неразбирането на идеята за брака, възникването на секти вътре в Църквата – всички тези проблеми станаха част от църковния живот. Сериозните разговори за тях вече започнаха, но останаха без продължение, смята игумен Нектарий (Морозов). Той споделя своите мисли за причините и за начините, по които проблемите могат да се решават, а не да се забравят.
Винаги, когато се обръщам към някой според мен важен, животрептящ проблем и се опитвам да напиша нещо повече или по-малко значимо, си казвам: „Това е само началото на един много сериозен разговор“. Или пък някой друг казва същото. При последния подобен случай, със схиигумена Сергий (Романов), у мен най-накрая се зароди едно устойчиво усещане за дежавю, както го наричат. Много далеч съм от мисълта, че това усещане се появява само при мен.
И колко такива важни разговори са начевани в последните години? А колко са били продължени? Кои са приключили с нещо, макар и далечно напомнящо на темата, породила първоначалния разговор?
Ето няколко примера.
Когато свещеникът и жена му са си чужди
През 2018 г. прот. Фьодор Бородин изнесе чудесен доклад за кризата в семейния живот на духовенството. На сайта „Правмир“ текстът на доклада излезе със заглавие „Децата на свещеника растат без баща, а жена му стои с гръб към него и плаче“. О. Фьодор отбелязва, че няма достъпна статистика за броя на свещенослужителите, които са разделени с жените си, но споменава, че само сред неговите съученици за двадесет и пет години са се развели и са били лишени от сан десет души.
Акатист и празнично богослужение за св. Паисий Светогорец
- Детайли
- Свещ. Траян Горанов
АКАТИСТ на св. Паисий Светогорец
Кондак 1
Нека възпеем заедно преподобния подвижник от Панагуда, произрастнал в Кападокия като благоухаещ съсъд и неуморен молитвеник, защото той, като подражаваше на ангелите по живот, благоугоди на Света Троица; затова му пеем: радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!
Икос 1
Бил си като ангел в избрания жребий на Богородица, и наш горещ застъпник пред Бога, отче Паисие, затова те възпяваме:
Радвай се, добронравно миро на Кападокия,
радвай се, дал ни пример за възвишен живот, радвай се, цвете на Мала Азия,
радвай се, похвала на свети Арсений,
радвай се, винаги възпяван от народа си,
радвай се, правило за монасите,
радвай се, пазителю на вярата,
радвай се, светило за родината си,
радвай се, божествено чедо на Византия,
радвай се, красота и орел на Атон,
радвай се, небесни жителю, пребиваващ на небето.
Радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!
Св. Софроний (Сахаров) – богослов и исихаст
- Детайли
- Верийски митр. Пантелеймон
На 11 юли през тази година (2020) за първи път Църквата почита като светец новопрославения преподобен старец Софроний (Сахаров), основател на манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, наричан също „Св. Софроний Богослов и Исихаст“. Получил харизмите на богословието и умната молитва, св. Софроний е един от най-ярките свидетели на православната вяра през 20 век. За читателите на Двери публикуваме откъс от книгата „Съвременни преподобни отци“, издание на митрополията на Верия и Ватопедската св. обител, която предстои да излезе на български език от Русенска св. митрополия.
Живял на света един човек, мъж с неугасима духовна жажда. Молил се дълго време с непрестанен плач: „Помилвай ме, Господи“. А Бог не го чувал!
Минали месеци и месеци в такава молитва и душевните му сили се изтощили. Стигнал до отчаяние и извикал: „Ти си неумолим!“. И когато с тези думи нещо във вкаменената му от отчаяние душа се пропукало, той внезапно видял живия Христос. Огън изпълнил сърцето му и цялото му тяло с такава сила, че ако видението продължало още миг, той щял да умре. Никога не забравил неизречимо благия, безкрайно обичащ, светъл и изпълнен с неописуем мир поглед на Христос. През следващите години на своя дълъг живот той свидетелствал неуморно, че „Бог е любов“ (Иоан 1:4-16), безкрайна любов, която надвишава всеки ум.
За този свидетел на Божията любов искам да поговорим сега.
На 11 юли честваме паметта на новомъченика Никодим Албански (Българин)
- Детайли
- Венцислав Каравълчев
На 11 юли Православната църква чества паметта на един от десетките новомъченици, пострадали за Христа през османския период – св. Никодим. Според достигналото до нас житие на мъченика, което се съхранява в ръкопис № 398 на Светогорския скит „Св. Анна“,[1] светецът е роден в края на 17 – началото на 18 в. в едно селце недалеч от гр. Корица в Епир (днес Корча, в Албания), оттук идва и прозвището му св. Никодим Албански.[2] Тъй като през този период населението в този регион е било преобладаващо българско мнозина смятат, че този преподобномъченик е бил с български произход. Архиеп. Филарет Черниговски го нарича „албански славянин“.
Св. Никодим работил като шивач в гр. Берат (западно от Корча). Когато починала третата му жена, той помолил един турчин за разрешение да се ожени за неговата млада прислужница, християнка, с която да встъпи в четвърти брак. Турчинът се съгласил, но поставил като условие за встъпване в брак Никодим да приеме исляма. Заслепен от похот, Никодим публично се отказал от вярата си в Христа и принудил новата си съпруга, а и децата си да последват примера му. Само един от синовете успял да запази християнската си вяра, като негови приятели успели тайно да го изпратят на Света гора.
Ефрем Катунакийски – старецът на големия подвиг и скритите добродетели
- Детайли
- Проф. Анести Кеселопулос
Откъс от книгата „Съвременни преподобни отци“, предстоящо издание на Русенска св. митрополия. Докладът е прочетен на 25 юни 2010 г. на Павловите четения в гр. Верия (Бер), Гърция.
Ако някой поиска да се запознае с биографията на о. Ефрем, тя няма да му предложи някакви забележителни събития. Евангел Папаникитас е светското му име. Родил се на 6 декември 1912 г., в деня на св. Николай, в с. Амбелохори край гр. Тива. Завършил училище в Тива и после гимназия, а през 1933 г. отишъл на Света гора в Катунакя. През 1934 г. получава благословение да носи расо, а през 1935 г. приема великата ангелска схима с името Ефрем монах. На следващата година е ръкоположен за дякон и свещеник. В същата колиба той оставя последния си дъх на 14 (27) февруари 1998 г.[1]
Но това, което всъщност беше старецът Ефрем, не може да се опише и побере в нито една биография. Великите събития, които свързват светците, остават невидими и неописуеми. Синаксарите, които не просто разказват за събитията от живота им, но ги обясняват и тълкуват, също не отделят място за историческите описания, но подчертават истината, която се крие зад тях. А именно, че светците са „одушевени образи на живота според Христос“.[2]
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
