Мобилно меню

4.8916256157635 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (203 Votes)

1520003878

След всяка визита на политик и църковник от ранга на Московския патриарх е добре посланията му да бъдат осъзнати и разтълкувани от техните адресати. В реториката на патриарх Кирил адресатите бяха обобщени така: българският народ и българската политическа класа. Някъде между тях, като медиатор между тези две големи целеви групи, патриарх Кирил виждаше и Българската православна църква, която беше неговият официален домакин и по чиято покана той се включи в националното честване на 140-годишнината от Освобождението ни. Всъщност истината е, че идеята Московският патриарх да оглави тържествата на 3 март е с политически източници, а българските архиереи просто я възприеха и осъществиха. Нека не забравяме, че идеята за поканването на Московския патриарх у нас беше огласена през изминалата година успоредно с идеята на честванията да присъства и президентът Владимир Путин. Явно на фона на настоящото българско европредседателство вторият вариант е бил отхвърлен като неприемлив от властите. А що се отнася до църковната ни управа, въпреки широко коментираните „традиционно топли българо-руски църковни връзки“ визитата на патриарх Кирил също беше източник на напрежение и тревоги, особено на фона на критичните отзиви от страна на РПЦ към намесата на Българската православна църква в македонския църковен въпрос (да си припомним, че Българският патриарх Неофит отмени в последния момент участието си в грандиозните тържества по случай големия руски църковен юбилей - 100-годишнината от обявяването на Московската патриаршия).

И така, какви бяха основните послания, които патриарх Кирил беше решил, че трябва да достигнат до българските граждани и българските политици - в това число и чрез Българската православна църква? Или да формулираме въпроса така: какво каза и какво премълча Московският патриарх?

За да сме обективни, трябва да кажем, че при тази си визита Московският патриарх не премълча почти нищо. Той наруши добрия дипломатически тон и с това предизвика скандал, като резонният въпрос не е дали думите му към българските политици бяха скандални или не, а доколко провокацията е била търсена или е плод на неконтролирана емоция.

Посланията в църковните слова

shipka treti mart 1„Църковните послания“ на патриарх Кирил бяха изложени в словата му, подготвени за централните моменти от визитата му, както и в интервюто му за БНТ, дадено от Москва в навечерието на визитата. Те със сигурност бяха внимателно обмислени и премерени.

Първото послание беше „целево“ и имаше за задача да въодушеви българските домакини чрез следното признание: „Без българското православие нямаше да има и руско православие“.

В Руската православна църква винаги сме помнили, че именно българските мисионери, ученици на светите равноапостолни Кирил и Методий, в 10 век просветиха нашите предци чрез светата православна вяра, приобщиха ги към славянската писменост, откриха им съкровищницата на християнската култура и светоотеческата мисъл. Без българското православие нямаше да има и руско православие.

Това изказване обаче беше предназначено единствено за вътрешно-българска употреба, тъй като не намери никакъв отзвук и разпространение в руските медии.

Победата на руската армия в Руско-турската война от 1877-78 г. е връщане на дълга на руснаците към българите. Защото благодарение на руската победа българите са запазили своя език, вяра и традиции.

Десетки хиляди руски воини, отдали своя живот за избавлението на България от горчивото иноверно робство, върнаха на братята-българи този велик исторически дълг, засвидетелствайки за всички векове неугасимата братска любов между нашите Църкви…

… Величайшата равносметка от тази война стана придобиването на свободата за духовното развитие на православния български народ, спасяването на неговия език, култура и традиции (из словото, произнесено в Синодната палата на 2 март).

Второто „църковно“ послание беше за неразрушимите духовни връзки между Българската и Руската православна църква, които са основа за духовното единство на двата народа. Тъй като православието е по-висша и устойчива ценност от политиката, то внушението е, че политическите отношения между двете държави трябва бъдат отражение на това религиозно единство. Всяко отклонение от тази линия е плод на неразбиране на „желанията на православния български народ“ от страна на политиците, които трябва да коригират политическата линия в съответствие с тези нагласи.

Православната църква, Руската църква и Българската църква имат една дълга история на братски отношения, именно защото нашите народи, в мнозинството си, са православни. Защото нашите народи имат много общо като култура, дори и като език.

Не е имало някакви трудни отношения между нашите църкви. Това е много важно. Не е имало тежки, тъмни страници в отношенията. А ако между църквите няма някакви тежки страници, значи и в отношенията между народите не може да има такива. Що се отнася до политиката – тя е много променливо явление. Днес политиката е една, утре друга. Важното е братските народи, независимо от политическия контекст, да запазват добрите отношения едни с други и общата система от ценности (откъс от интервюто за БНТ).

Липсващото послание във всички публични речи на Московския патриарх беше за общоправославното единство. Този ключов елемент в православната реторика по принцип в „българските слова“ на патриарх Кирил беше целенасочено пропуснат. Напротив, той няколко пъти говори за липсата на единство между православните църкви, но извеждайки на първо място единството на Руската и Българската православна църква, които заедно са влизали в конфликт с останалите православни църкви:

Вече казах за подкрепата на Руската църква за българското православие, когато то не беше признавано от гръцкото православие, когато беше българо-гръцката схизма. Споменах за активната позиция на Руската църква за осигуряване на автокефалния статут на Българската православна църква и на Българската патриаршия.

А през 53-та година същият решаващ глас на Руската православна църква съдейства за признаването на Българската патриаршия, която, както се знае, навремето прекратява съществуването си поради политиката на Турция. И след 53-та година, в продължение на 8 години, трябваше да бъдат убеждавани някои православни църкви да бъде призната Българската патриаршия, призната от всички.

Историческата ретроспекция към българската схизма изпраща послание за негативната роля на Цариградската вселенска патриаршия в новата българска история. Това кореспондира със студените отношения между Московската и Цариградската патриаршия, обтегнали се до краен предел след Всеправославния събор в Крит през 2016 г. На българската аудитория се изпраща посланието, че както тогава, така и сега РПЦ е страната, от която Българската църква и българският народ трябва да търсят подкрепа.

Твърде вероятно е липсата на този водещ акцент (за единството на всички православните църкви заедно) в посланието на Руския първойерарх да е намек за критичното отношение на Москва към активността на БПЦ по македонския църковен въпрос, тъй като само броени дни по-рано „външният министър“ на РПЦ, Волоколамски митр. Иларион (Алфеев), заяви от Белград, че с действията си БПЦ подхранва разкола в Македония и трябва да се солидаризира със Сръбската патриаршия в този казус.

Посланията към политиците

2018 03 06 1029Срещите на Руския патриарх с българските политици и разговорите между тях не бяха отразени в детайли от българските медии. Подробностите за тях станаха ясни от видеоматериалите, публикувани на youtube канала на Руската православна църква. От тях прави впечатление твърдият тон, с който патриарх Кирил разговаря с нашите политици, стигайки на моменти до крайности, както е при срещата с президента Румен Радев. Там Руският патриарх не успява да овладее емоциите си и си позволява ултимативна реторика и повишаване на тона. Според руски медии, когато градусът на напрежение в тона на патриарха се е повишил над допустимото, домакините са изключили микрофоните извън залата, така че представителите на средствата за масово осведомяване да не стават свидетели на случващото се.

Явно разговорите с нашите държавници са се оказали неудовлетворителни за патриарх Кирил и той веднага обяви това на медиите при напускането на страната. По негово изрично настояване това беше изведено като основен акцент от посещението му у нас в руските медии.

Възможно е предстоятелят на РПЦ да е пристигнал и с друга мисия освен честването на 140-годишнината от Освобождението, която не е успял да изпълни, и това да е причина за острите изказвания срещу нашия политически елит. За това обаче не се съобщава нищо.

За тридневния си престой патриарх Кирил се срещна с най-високопоставените държавници у нас – президента Румен Радев, председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и премиера Бойко Борисов. За да създадат добро впечатление у високия гост, когото светската власт възприемаше явно като представител на Владимир Путин, българските политици направиха редица компромиси с протокола и оказаха на Московския патриарх почести като на държавен глава, въпреки че той беше у нас официално по покана на БПЦ. Той беше посрещнат на летището от вицепрезидента Илияна Йотова, беше приет от президента, председателя на НС и от премиера - тримата първи във властта. Въпреки тези усилия на домакините гостът си тръгна „обиден“ и „неудовлетворен“. „Ще съобщя това на света“, рязко заяви той на излитане от България. За истинските причини за неудовлетвореността на Московския патриарх можем само да гадаем. Официално той обясни това с отдаването на почит от страна на българската държава към войници от други националности, освен руските, които са загинали по нашите земи в Руско-турската освободителна война.

Ето някои от основните послания, които патриарх Кирил отправи към нашите политици в личните си срещи с тях.

Само Русия и руският народ са освободили България. Това е главното послание, върху което набляга патриарх Кирил – нито един друг народ не е участвал в Освобождението.  Дори да е имало представители на други народи, те са били част от армията на Руската империя. Искам ясно да ви кажа, че Русия е освободила България, нито Полша, нито Литва, нито други страни, а Русия, заяви категорично патриарх Кирил на срещата си в президенството. Според него изказването на официална почит към войни от други народи се дължи на желанието на българските власти да омаловажат ролята на Русия и на руския император за освобождаването на България.

Освободителната война е безкористна помощ на православния руски народ, тръгнал да освобождава своите единоверни братя. В нея няма политически интерес и имперски амбиции, а единствено желание да се помогне на българите. В тази война нямаше никакви политически цели и стратегии. Простите руски хора взимат в ръце оръжие и тръгват на смъртен бой, за да освободят своите братя от робство, посочи патриарх Кирил в обръщението си към президента Радев.

Българите имат моралния дълг да бъдат признателни на Русия. Безкористната жертва, извършена без политически интерес, изисква също така безкористна признателност, независимо от политическия интерес – това е тезата на Московския патриарх, която според него трябва да бъде възприета както от политиците, така и от „народа“. Той призова властта да възпитава тази признателност в народа: Бих искал да помоля вас, властите, да пазите паметта за това независимо от политическата конюнктура.

Антиевропейската реторика преминава като червена нишка през изказванията на патриарх Кирил у нас – както пред църковната аудитория, така и в разговорите с българските политици. Без съмнение това послание е търсено, защото то е отправено именно в момента, когато България е председател на ЕС.

При срещата си с президента Радев патриархът си позволи с интонация на учител пред ученици да интерпретира историята на Освобождението биполярно, в духа на официалната в момента руска пропаганда за непримирим конфликт (ценностен, идеологически, икономически, политически) между Европа и Русия. Например, той заяви, че Русия влиза в Освободителната война „въпреки Европа“, „без да се съобразява с европейските държави“, „само за да освободи страдащите българи“ (само по себе си това твърдение не отговаря на историческата истина).

Според Московския патриарх цяла Европа е била против воденето на Освободителнатата война. Русия е пренебрегнала това и е влязла във войната, движена от своята любов към българския народ. При положение, че е била отслабена от предишната война. Без да има политическа подкрепа от никого в света. Но тя започва борба за освобождението на българите.

Много показателно за това пропагандно внушение е употребата на анахронизми – например „обединена Европа“ за събития от 19 век. Например:

Искам да ви кажа, че Кримската война беше война на обединена Европа срещу Русия… и Русия загуби тази война.

В президентството патриархът беше катогоричен, че Русия е жертва на европейската политкоректност, която кара нашите политици да признават ролята и на други народи в Освободителната война – румънци, сърби, поляци, финландци и др.

При заминаването си на летището патриарх Кирил отново изрази надежда, че този „политически контекст“ ще се промени, а „общите ценности“ на Русия и България ще останат.

Антиевропейската реторика присъстваше, макар и индиректно, и в словото на патриарх Кирил в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Там той направи препратка към Вавилонската кула (без това да го изисква логиката на словото му) като един неуспешен опит на човечеството за обединение.

И ние помним как безславно завършва този проект: Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й (Пс. 126:1).

Посещението на патриарх Кирил е определено като чест за България. Годишнината от Освобождаването на България е от толкова голямо значение за Православната църква, че си заслужава за него да пристигне лично Руският патриарх.

Този юбилей ни помогна още веднъж да осъзнаем огромната роля на Православната църква в освобождението и заслужава Руският патриарх да пристигне тук. Надявам се у българския народ и политическия елит да остане признателност и уважение към великата жертва на нашия народ, напълно безкористно.

В потвърждение на това послание предстоятелят на РПЦ отбеляза пред нашия президент, че е имал много ангажименти в програмата си за тези дни, но ги е отменил, за да дойде в България. Това изрично отбелязване на натоварената патриаршеска програма, в която е вместена визитата в България, според патриарх Кирил също трябваше да внуши на домакините чувство на благодарност.

В България има двойствено отношение към Русия и нейната роля в Освобождението, отбеляза патриарх Кирил. От едната страна е народът, който обича и уважава Русия и е дълбоко признателен за своето освобождение. На другата страна са политиците, които са водени от политически, конюнктурни и прагматични цели и се опитват да омаловажат тази ключова роля на Руската империя. По време на срещата с президента патриарх Кирил каза: Бях разочарован да чуя тези неправилни интерпретации на историята. Ние сме за историческата правда. Тази историческа истина я завоювахме с кръвта си! И няма никакви политически или прагматични причини тази истина да бъде премълчавана или лъжливо интерпретирана.

1520256664 2826Разочарован съм от това, което видях в България. Това е финалното послание, което изпрати Московският патриарх няколко пъти преди да отпътува от страната ни. В президентството с рязък тон патриарх Кирил заяви, че е разочарован от неправилната политическа трактовка на историческите събития, свързани с Освобождението, и ще напусне страната ни огорчен. Пред президента той изрази надеждата, че медиите го чуват и ще разпространят това. Както вече отбелязахме, заради острия тон на Руския патриарх българските медии изключиха звука в предаването си (виж видео от срещата, разпространено от руските медии).

После повтори същите думи и на пресконфернцията на летището при напускането на страната. Това доказва, че те не са емоционална и спонтанна реакция, а обмислено послание с търсен ефект. Това, което ме огорчи в реториката на представителите на държавната власт, е, че приравняват ролята на Русия в Освобожението с ролята на други страни като Полша, Литва, Финландия... Затова бих искал тази част от историята да излезе от политическа употреба в България. С никаква политкоректност не може да се оправдае лъжливата историческа интерпретация.

В заключение патриархът пожела всички руски медии да отразят неговото разочарование, което се превърна и в поанта на визитата му у нас.

В руските медии и социални мрежи се предлагат различни обяснения за твърдия тон на патриарх Кирил в България. Едно от обясненията е, че става дума за вписване в официалната предизборна реторика на руските власти в момента, която е силно полемична до агресивна спрямо европейските страни и цели сплотяване на руснаците срещу общ враг. Други са убедени, че тонът на Руския патриарх е дипломатически гаф, който се дължи на обидчивостта, която държавната пропаганда насажда сред руското население, което уж е онеправдано и мразено от всички.

Българските официални власти, политически и църковни, не са реагирали по никакъв начин на предизвикателството, отправено им от Московския патриарх, което показва, че то беше изненада за всички и най-вече за тези, които направиха всичко възможно неговата визита у нас да се осъществи и да премине според очакванията.

Сред многото неясноти и неизказани неща, неминуемо присъщи на висшата политика (била тя и църковна), много ярко при тези чествания се открои една голяма липса, огорчила нашите архиереи, клир и вярващи: липсата на радост от това, че братя в Христос се събират заедно, служат заедно и свидетелстват с думи на евангелска мъдрост за това, което най-остро липсва в днешния свят: смирение и любов. Само с тези две добродетели можеш да влезеш в радостта на брата си и да я споделиш. Това послание – на смирение и искрена обич - българските домакини не успяха да почувстват сред членовете на високопоставената делегация, за която положиха всички усилия „да я посрещнат по царски“.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uayfa 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.