„Щом дойде заповед от Кремъл, ще го разстрелят“
- Детайли
- Архим. Кирион (Ониани)
Из Житието на преподобни Гавриил (Ургебадзе)
1 май 1965 г., Страстната седмица, Велика събота. Сутринта, в обичайното време, о. Гавриил отслужи св. Литургия и се запъти към Кашвети, храма „Св. вмчк Георги“.
На 1 май хората празнуваха един от най-важните комунистически празници – деня на работническата солидарност. На фасадата на Министерския съвет висеше огромен, осветен от лампички портрет на Ленин, с размери осем на пет метра. Най-отгоре имаше надпис с известната фраза: „Слава на великия Ленин!“. Звучеше музика, аплодисменти и скандирания на хората. На правителствената трибуна бяха партийните служители.
Това безбожно зрелище възмути о. Гавриил до дън-душа и той, подтикнат от любов към Христос, замисли нещо удивително. Взе от клисарката в Кашвети кибрит и нафта в малък съд и се отправи към сградата на правителството. Невероятно: човек, облечен в пълно монашеско облачение, премина линията на охраната, заобиколи правителствената трибуна отзад и се оказа точно пред огромния портрет на Ленин.
Богослужение на Петдесетница
- Детайли
- Свещ. Траян Горанов
ВЕЧЕРНА
Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), глас 1:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва; чуй ме Господи!
Стихири на Господи, воззвах: Глас 1:
Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)
Празнуваме Петдесетница и пришествието на Духа, осъщественото обещание и изпълнението на надеждата. О, какво тайнство – толкова велико и досточтимо! Затова зовем към Тебе: Създателю на всичко, Господи, слава на Тебе!
Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)
Богослужебни текстове: Панихида на задушница
- Детайли
- Свещ. Траян Горанов
Благословен Бог наш…
Заупокойна ектения
С мир на Господа да се помолим!
За мира от небето и за спасение на нашите души, на Господа да се помолим!
За прощение греховете на тези, които са се преселили в блажена памет, на Господа да се помолим!
За незабравимите Божи раби (имената), за техния покой, тишина и блажена памет, на Господа да се помолим!
За да им се прости всяко волно и неволно прегрешение, на Господа да се помолим!
За да застанат неосъдително пред страшния престол на Господа на славата, да се помолим!
За да се освободят от всяка болест, печал и въздишка, и за да ги всели там, гдето грее светлината на Божието лице, на Господа да се помолим!
За да настани нашия Господ Бог душите им в място светло, място тревисто, в място покойно, гдето пребивават всички праведници, на Господа да се помолим!
За да се избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда, на Господа да се помолим!
Защити, спаси, помилуй и ни запази, Боже, с Твоята благодат!
След като изпросихме за тях Божията милост, царството небесно и опрощение на греховете, нека сами себе си и един другиго, и целия наш живот на Христа Бога да отдадем!
На Господа да се помолим!
Земята е квадратна
- Детайли
- Митрополит на Арголида Нектарий
Глупостта и фанатизмът вредят сериозно на вашето здраве
Изминаха два месеца от въвеждането на ограничителните мерки в нашата страна, от които не беше подмината и нашата църква. Макар че този период беше особено скръбен за християните, които бяха лишени от богослужебните последования и особено от божествената Литургия, за свещениците той беше много по-тежък.
Принудихме се да служим без народа, в празни църкви и всичко, което означава това. Тази болка и скръб обаче станаха непоносими заради постоянните атаки, идващи не толкова извън Църквата, а от членове на Църквата. В социалните медии се разпространиха безброй текстове, чиито автори, за съжаление, в повечето случаи избираха анонимността (питам се: защо? От какво се страхуват? Толкова ли са страхливи? Нищо ли не им говорят думите на Христос в съдилището: „Аз открито говорих“, Иоан 18:20). Нямаше никаква мяра в тези гласове и в шумния начин, по който мнозина мислеха, че трябва да защитават Църквата.
Слово за славното Възнесение на нашия Господ Иисус Христос
- Детайли
- Киевски и Западноруски митр. Григорий (Цамблак)
от Григорий, епископ на Русия
Днешният празник е изпълнение на промисъла, който за човешкия род осъществи Единородният Син Божи, изпратен не рабски, а божествено, волята на Отца като изпълни; не привидно явил се на света, а действително: в нашата немощ като се облече и човешки образ като прие, подобен стана по плът на нашата нищожност, както казва премъдрият учител Павел. И не само чрез кръста, гвоздеите и пробождането с копие в ребрата истината за Себе Си доказа, но и чрез смъртта, гроба, Възкресението, докосването от ученика, и – последно – днес чрез Своето божествено Възнесение всички увери. Възнесението, чрез което въздигна стария Адам и Той стана Нов Адам, понеже подобаваше престарелият от новия да се обнови, болният – от лекаря да се изцели, падналият – от силния да се изправи, умрелият – от живота да се възкреси, осъденият за грях – от безгрешния да се оправдае, тленният – от нетленния безтленен да стане, земният – от небесния да се въздигне. И след като родствено се приобщи към нас, рабите, към нашата плът и кръв (освен към рабството!), приобщихме се и ние към Неговата слава и чест (освен към господството!). И понеже Иисус беше първенстващ сред множеството братя, пръв и от мъртвите (възкръсна). Чрез името на осиновяването почете вярващите в Неговото име, а чрез безсмъртието ги облагодетелства, пътя на Възкресението като проправи, та умиращите заради ветхия Адам да се оживотворят заради Новия. И при това да няма слизане в ада, както беше заради оня, а възход на небесата, както днес заради Новия. И понеже човекът, като овехтя във всичко заради престъпленията и непотребен после стана, погина, като увреди разума чрез заблудата на обожествяването, разумното на душата в неразумно превърна (от това напълно неразумен стана, по външен вид само различаващ се от безсловесните животни), Словото става плът, надебелява, та неразумното чрез Себе Си да изцели; разумния и одушевен човек приема, та увредения разум да излекува и прелъстената душа да възвърне и във всичко напълно цялостен и съвършен чрез Себе Си да обнови човека. Защото не за ангелите, не за архангелите, не за херувимите и серафимите, не и за която и да било друга твар беше подобаващо това дело, а само за Този, Който в началото сътвори човека. Понеже като го обнови всецяло и в новия като се облече (по Кол. 3:10), както казахме, страдащ, него от страданията освободи; умиращ, него обезсмърти; възкръсвайки, него възкреси; а след това възнасящ се, и него със Себе Си възнася и го настанява вдясно на Бога и Отца, от Когото никога не отстъпи. Ще изпрати Своя Пресвети Дух във вид на огнени езици да освети света, да утеши скърбящите ученици, дарования да им раздаде, да ги кръсти, премъдри да ги направи, да ги въоръжи с божествена сила и да ги изпрати да проповядват, езиците им като изкове и изостри подобно на огнените езици. Понеже Синът се появи в света и с човеците поживя, редно беше и Духът да се спусне, показвайки действията Си. Вие стойте – рече – в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре (Лука 24:49). И като рече това, както те гледаха, Той се издигна и облак Го поде пред очите им. И докато гледаха към небето, двама мъже застанаха пред тях в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите, гледайки към небето? (Деян. 1:9-11).
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
