Най-голямото предизвикателство днес е да възстановим мисионерското измерение на Църквата. Трябва да осъзнаем една много основна истина: че по своята същност Църквата е Мисия, че в основата на нейното съществуване стои заповедта на Христос: „Идете и научете всички народи” (Мат. 28:19).
Ако една християнска общност загуби мисионерския си устрем, ще се превърне в затворена в себе си, маргинална група, която съществува, за да „задоволява духовните потребности на своите членове”. Много кратък е пътят от това състояние до отъждествяването с определена нация, общество или етническа група. A последното е сериозен белег за духовен упадък и духовна смърт. Главната духовна потребност на християнина би трябвало да бъде споделянето на живота и Истината с колкото може повече хора и дори с целия свят. Затова мисионерството е цел и смисъл на съществуването на Църквата в света, на присъствието ѝ в човешката история между Първото и Второто пришествие на Господа. С други думи, в мисионерството се крие смисълът на християнската история. Очевидно, не всички членове на Църквата могат да тръгнат да проповядват в буквалния смисъл на думата. Но всички трябва да бъдат ангажирани с мисионерската функция на Църквата, трябва да се чувстват отговорни за нея, да я подпомагат и да я подкрепят. Всяка епархия, всяка енория и всеки човек трябва да бъдат включени в мисионерското служение.
Превод: Смилен Марков
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/aayfd
