Едно от последните оръжия на антихристиянската и антицърковна пропаганда е книгата на Дан Браун “Шифърът на Леонардо”. Тя е част от поредицата бестселъри, които през последните няколко години завладяха световния книжен пазар. През настоящата година тя беше избрана за книга на годината във Великобритания, а през следващата 2006 г. се предвижда да започне нейната екранизация.
В съвременния секуларизиран свят, отличаващ се с висок технически прогрес, езиков, културен и религиозен плурализъм по-голяма част от медиите тиражират материали изпълнени с негативизъм по отношение на християнската вяра. Подобни атаки са съпътствали Църквата през цялата й история. Целта, която си поставяли и поставят противниците на вярата е“да се развенчае митът за божествеността на Господ Иисус Христос и да се изобличи Църквата като догматизирана институция, която държи хората в подчинение и заблуда”.
Ако
се проследят внимателно посланията закодирани в излъчваните материали
се забелязва натрапчивото прокарване на идеологията на новото
хилядолетие, известна под името “Ню ейдж”. Идеология, която цели да
игнорира влиянието на християнската църква от обществения живот и да
установи нова религия изградена на основата на синкретизма и
релативизма, възприемана единствено чрез човешкия разум. Част от тази
идеология се явява и книгата на Дан Браун “Шифърът на Леонардо”.
Фабулата на романа се развива като обикновена криминална история, свързана с убийството на уредник в известния френски музей на изкуството “Лувъра”. В разследването са увлечени арогантен полицейски инспектор, чаровна криптографка, университетски преподавател по семиотика и неговият приятел – английски лорд. Всичко би останало в лоното на добрата литературна традиция, ако авторът не бе решил в развръзката на случая да вплете историята на една “тайна” – тайната за свещения граал (чашата, с която Христос установява тайнството Евхаристия). Оттук нататък пред изумения поглед на читателя се завърта един калейдоскоп от древни “мистични” практики, тайни религиозни ордени, рицари-тамплиери, съдбоносни за разгадаване загадки, архаични божества, средновековни замъци, клади, папи, картини със загадъчно съдържание, велики магистри и каквото друго можем да си представим. Единствения въпрос, който изниква пред всеки прочел тази синкретично събрана маса от култове, история и изкуство е доколко описаното е истина? Дали предадените събития и факти наистина са се случили?
Книгата наистина е роман, като такъв в нея винаги има художествена измислица, но явно, за да поддържа нашия интерес, авторът още в началото пояснява, че всички описани произведения на изкуството, сгради и тайни ритуали са действителни. По един умел психологически начин той ни прави “съучастници” във “великата тайна”, “отваря” нашите духовни очи, и в крайна сметка ни “помага” да отхвърлим заблудата. Целенасочено и последователно, Дан Браун, ни внушава, че нищо, касаещо вярата ни, не е такова каквото си го представяме. Той отива още по-далече – един от неговите герой открито заявява, че всичко в което вярваме, ние християните, е лъжа, измислена и скалъпена от Църквата с една единствена цел: да унищожи вековно съществуващото боготворене на женското начало, на другото останало скрито от нас лице на бога. Тайната за свещения граал, за Мария Магдалена и нейната роля в живота на ранната Църква е тайна, която “развенчава мита за божествеността на Христос и сериозно подкопава устоите на църквата”.
От направеното краткото изложение на книгата се забелязва, че по-голяма част от традиционните християнски цености и вярвания са оспорени и открито атакувани с презумцията за представянето на ново откровение.
Фабулата на романа се развива като обикновена криминална история, свързана с убийството на уредник в известния френски музей на изкуството “Лувъра”. В разследването са увлечени арогантен полицейски инспектор, чаровна криптографка, университетски преподавател по семиотика и неговият приятел – английски лорд. Всичко би останало в лоното на добрата литературна традиция, ако авторът не бе решил в развръзката на случая да вплете историята на една “тайна” – тайната за свещения граал (чашата, с която Христос установява тайнството Евхаристия). Оттук нататък пред изумения поглед на читателя се завърта един калейдоскоп от древни “мистични” практики, тайни религиозни ордени, рицари-тамплиери, съдбоносни за разгадаване загадки, архаични божества, средновековни замъци, клади, папи, картини със загадъчно съдържание, велики магистри и каквото друго можем да си представим. Единствения въпрос, който изниква пред всеки прочел тази синкретично събрана маса от култове, история и изкуство е доколко описаното е истина? Дали предадените събития и факти наистина са се случили?
Книгата наистина е роман, като такъв в нея винаги има художествена измислица, но явно, за да поддържа нашия интерес, авторът още в началото пояснява, че всички описани произведения на изкуството, сгради и тайни ритуали са действителни. По един умел психологически начин той ни прави “съучастници” във “великата тайна”, “отваря” нашите духовни очи, и в крайна сметка ни “помага” да отхвърлим заблудата. Целенасочено и последователно, Дан Браун, ни внушава, че нищо, касаещо вярата ни, не е такова каквото си го представяме. Той отива още по-далече – един от неговите герой открито заявява, че всичко в което вярваме, ние християните, е лъжа, измислена и скалъпена от Църквата с една единствена цел: да унищожи вековно съществуващото боготворене на женското начало, на другото останало скрито от нас лице на бога. Тайната за свещения граал, за Мария Магдалена и нейната роля в живота на ранната Църква е тайна, която “развенчава мита за божествеността на Христос и сериозно подкопава устоите на църквата”.
От направеното краткото изложение на книгата се забелязва, че по-голяма част от традиционните християнски цености и вярвания са оспорени и открито атакувани с презумцията за представянето на ново откровение.
В
отговор на огромния интерес и полемиката, която предизвика “Шифърът
на Леонардо” Римо-католическата църква я осъди като подкопаваща
християнските морални ценности и устоите на Църквата, а кардинал
Тарчизио Бертоне, архиепископът на Генуа изрази учудване от броя на
хората, приемащи подобни измислици за истина.
След излизането и на български език в повечето електрони форуми книгата
беше подложена на обсъждане. Според някои тя е
поредната необоснована атака срещу християнството и Църквата, която се
радва на временен успех, но с течение на времето популярността й ще
намалее и тя ще загуби смисъл както всички подобни на нея книги.
Други споделят мисълта, че макар и по-голяма част от съдържанието й да е художествена измислица тя поставя “сериозни” въпроси за същността и авторитета на Църквата.
За трети мълчанието на Православната църква и богословите по този въпрос е свидетелство, че поставените въпроси наистина са сериозни и лисват аргументирани доказателства за отхвърлянето на подобна теория.
В зависимост от степента на религиозност на читателите, книгата им оказва различно влияние. На искрено вярващия и практикуващ християнин тя едва ли ще създаде душевен смут и ще разколебае вярата му, но ще окаже силно влияние върху хората с неукрепнала вяра и тези, които все още търсят истината.
Въпреки негативизъма на съвременното обществото към Църквата, право и дълг на всеки християнин, а още повече на всеки богослов е да защити нейния авторитет, защото както казва архиепископа на Православната църква в Албания, Негово Блаженство Анастасий (Янулатос), всеки човек, който е член на Църквата, на мистическото тяло Христово, носи отговорността за нея. Всеки, който участва и съпреживява общението с Бога е призован да свидетелства пред невярващите за истината, която е приел (ср. Мат.28:19-20).
Затова един от начините да покажем на невярващите, но търсещи истината хора е като съпоставим претенция за истинността на подобна антихристиянска пропаганда с общоизвестните и доказани факти и събития от историята на древната Църква.
Ако Христос е бил обикновен смъртен пророк, който е оставил потомство тук на земята, както се описва в книгата, кой от апостолите би изложил живота си на опасност за разпространението на учение, проповядвано от смъртен като тях? Същото се отнася и за хилядите изповедници на вярата в историята на християнската църква, изложили се на мъченическа смърт заради учението на обикновен човек. Ежеминутното усещане на Божието присъствие в живата на повярвалия и приелия това учение, личното преживяване на срещата и общението с Бога в Светата Божествена Литургия и извършването на чудеса, необясними за съвременната наука е накарало всичките тези хора да повярват в това учение, да го приемат и да рискуват живота си заради него. Защото човекът приел това учение усеща силата на Божието словото, извършило промяната в неговото мислене и светоусещане. То става неизменна част от него, която определя начина му на живот и собствената му идентичност. Всичко това е невъзможно да се разбере и усети от невярващия човек. Затова вярата и упованието на християнина не може да бъде разклатена от подобни художествени измислици, но това не ни дава право да мълчим когато отново разпъват и поругават нашия Господ Иисус Христос, защото с мълчанието си ние се отричаме от Него и се преструваме на негови последователи. Нима по този начин апостолите и хилядите мъченици защитиха вярата?
Това е въпрос, който стои пред нас в резултат на нашето мълчание и незаинтересованост.
Още по темата: Открито писмо до Дан Браун, За шифрите и шифровчиците, "Шифърът на Леонардо“ и „Господи, помилуй“
Други споделят мисълта, че макар и по-голяма част от съдържанието й да е художествена измислица тя поставя “сериозни” въпроси за същността и авторитета на Църквата.
За трети мълчанието на Православната църква и богословите по този въпрос е свидетелство, че поставените въпроси наистина са сериозни и лисват аргументирани доказателства за отхвърлянето на подобна теория.
В зависимост от степента на религиозност на читателите, книгата им оказва различно влияние. На искрено вярващия и практикуващ християнин тя едва ли ще създаде душевен смут и ще разколебае вярата му, но ще окаже силно влияние върху хората с неукрепнала вяра и тези, които все още търсят истината.
Въпреки негативизъма на съвременното обществото към Църквата, право и дълг на всеки християнин, а още повече на всеки богослов е да защити нейния авторитет, защото както казва архиепископа на Православната църква в Албания, Негово Блаженство Анастасий (Янулатос), всеки човек, който е член на Църквата, на мистическото тяло Христово, носи отговорността за нея. Всеки, който участва и съпреживява общението с Бога е призован да свидетелства пред невярващите за истината, която е приел (ср. Мат.28:19-20).
Затова един от начините да покажем на невярващите, но търсещи истината хора е като съпоставим претенция за истинността на подобна антихристиянска пропаганда с общоизвестните и доказани факти и събития от историята на древната Църква.
Ако Христос е бил обикновен смъртен пророк, който е оставил потомство тук на земята, както се описва в книгата, кой от апостолите би изложил живота си на опасност за разпространението на учение, проповядвано от смъртен като тях? Същото се отнася и за хилядите изповедници на вярата в историята на християнската църква, изложили се на мъченическа смърт заради учението на обикновен човек. Ежеминутното усещане на Божието присъствие в живата на повярвалия и приелия това учение, личното преживяване на срещата и общението с Бога в Светата Божествена Литургия и извършването на чудеса, необясними за съвременната наука е накарало всичките тези хора да повярват в това учение, да го приемат и да рискуват живота си заради него. Защото човекът приел това учение усеща силата на Божието словото, извършило промяната в неговото мислене и светоусещане. То става неизменна част от него, която определя начина му на живот и собствената му идентичност. Всичко това е невъзможно да се разбере и усети от невярващия човек. Затова вярата и упованието на християнина не може да бъде разклатена от подобни художествени измислици, но това не ни дава право да мълчим когато отново разпъват и поругават нашия Господ Иисус Христос, защото с мълчанието си ние се отричаме от Него и се преструваме на негови последователи. Нима по този начин апостолите и хилядите мъченици защитиха вярата?
Това е въпрос, който стои пред нас в резултат на нашето мълчание и незаинтересованост.
Още по темата: Открито писмо до Дан Браун, За шифрите и шифровчиците, "Шифърът на Леонардо“ и „Господи, помилуй“
