Украински архиепископ отхвърли „защитата“ на Путин за УПЦ: „Никой не е молил Русия да се намесва“

Руският президент Владимир Путин отново използва положението на Украинската православна църква (УПЦ) като аргумент за своята война с Украйна. В изказването си пред Международния дискусионен клуб „Валдай“ той обвини украинските власти в преследване на православни духовници и вярващи, а западните държави в мълчаливо съучастие. В речта си на форума „Валдай“ Путин отново постави религиозния въпрос сред аргументите, с които Москва обосновава политиката си спрямо Украйна. Според руския президент в страната се извършват тежки посегателства срещу православната църква, на които международната общност не реагира. „Там се случват страшни неща с Църквата – убиват свещеници, изхвърлят хора от храмовете, завземат ги. А насреща тишина, сякаш нищо не се случва“, заяви Путин. Той обясни тези действия със стремежа на западните, преди всичко европейските, съюзници на Киев окончателно "да откъснат украинската територия и население от Русия" и да "направят бъдещото мирно съжителство невъзможно".

Тези твърдения са част от последователна линия в реториката на Кремъл. Още на 21 февруари 2022 г., непосредствено преди навлизането на руската армия в Украйна и обсадата на Киев, Путин заяви, че украинските власти подготвят разправа с "Руската православна църква в Украйна", както той нарича УПЦ, което налага военни действия от руска страна. Впоследствие искането за премахване на ограниченията срещу УПЦ се появи и сред руските условия за политическо уреждане на конфликта. В публикувани версии на проектите за мирни споразумения от 2022 г. се съдържат положения за възстановяване на правата на Църквата, включително имуществените ѝ права. Подобно искане фигурира и в руския меморандум, представен по време на преговорите в Истанбул през 2025 г.

Официалния информационен портал на УПЦ публикува обширен критичен анализ на архиепископ Силвестър (Стойчев), ректор на Киевската духовна академия (УПЦ), в който коментира доклад на Министерството на външните работи на Русия, озаглавен „За противоправните действия на киевския режим спрямо Украинската православна църква, нейните свещенослужители и енориаши“. Документът е публикуван на 24 август 2026 г. и представя руската държавна позиция за положението на УПЦ към юни същата година. Именно тези тези за пореден път огласи Путин на форума във Валдай, където всяка година той обявява приоритетите във външната си политика.

В анализа си архиепископ Силвестър не отрича, че УПЦ се сблъсква със сериозни проблеми в отношенията си с украинските власти. Той счита, че съществуват конкретни случаи на нарушаване на правата на духовници и вярващи, но категорично отхвърля намесата на Русия като средство за решаването им.

„Украинската православна църква никога не се е обръщала с молба за защита нито към Министерството на външните работи на Руската федерация, нито към други руски държавни структури“, заявява архиепископът. По думите му отношенията между УПЦ и украинската държава са вътрешен въпрос, за чието решаване Църквата не се нуждае от посредници, още по-малко от държава, която води война срещу Украйна.

Той определя руския документ като откровено пропаганден текст, който преследва две цели — да мотивира руските граждани да подкрепят войната и да подкопае международното доверие към Украйна.

Най-същественият му критика е свързана с премълчаното в документа. В 114 страници на руския доклад няма нито дума за страданията, които руската армия причинява на самата Украинска православна църква – за разрушените храмове, убитите духовници и вярващи и тежките последици от военните действия. Това премълчаване не е случайно. Руските власти имат нужда от реалните проблеми на УПЦ, за да ги извадят от контекста и превърнат в инструмент за оправдаване на военната агресия. По този начин претенцията за защита на религиозните права придобива съвсем различен смисъл: тя служи не толкова на интересите на вярващите, колкото на руската държавна политика.

Архиепископът настоява, че правата на УПЦ трябва да бъдат отстоявани, но това не оправдава намесата на държава, чиято армия воюва и причинява смърт на украинска територия. Според него критиката към действия на украинските власти в областта на религиозната политика не означава подкрепа за руската военна или политическа намеса.

Позицията на архиепископ Силвестър не е изолирано изявление. Само ден преди речта на Путин във „Валдай“, на 1 октомври, предстоятелят на УПЦ митрополит Онуфрий отправи поздравление по повод Деня на защитниците и защитничките на Украйна. В него той изрази признателност към украинските военни и заяви, че украинската земя и нейните жители постоянно страдат от вражеска агресия. По думите му украинската армия полага огромни усилия да спре страшното кръвопролитие, донесено в родината от руската армия. Митрополит Онуфрий подчерта, че духовниците и вярващите на УПЦ се молят за украинските защитници, за ранените, за завръщането на военнопленниците и за загиналите. Той посочи също, че въпреки трудностите Църквата продължава своята доброволческа и хуманитарна дейност в името на общото бъдеще на мирна Украйна.

Междувременно бяха публикувани данни на проекта "Религия в огне", според които от февруари 2022 г. 432 храма и манастира на Украинската православна църква са напълно разрушени или повредени в резултат на военните действия. Архиеп. Силвестър добавя в своя анализ, че точният им брой трудно може да бъде установен, тъй като сведенията за нови разрушения продължават да постъпват. Според статистиката храмовете на УПЦ представляват повече от половината от всички религиозни сгради, пострадали вследствие на бойните действия. Освен това повече от двадесет свещенослужители на УПЦ са загинали по време на войната. 

Именно тези жертви и разрушения, подчертава украинският архиепископ, напълно отсъстват от документа на руското външно министерство, въпреки че докладът претендира да представя цялостно положението на УПЦ. Според архиепископ Силвестър това избирателно представяне на фактите цели да внуши, че единствен източник на заплаха за вярващите се оказва тяхната собствена украинска държава, а страданията, причинени от руската армия, остават некоментирани.

Показателни за мащаба на войната са и последните международни оценки за военните загуби. Според данни, представени през септември от началника на британския Щаб на отбраната сър Ричард Найтън, руските въоръжени сили са понесли приблизително 1,5 милиона общи загуби, включително над 500 хиляди убити военнослужещи, от началото на пълномащабната инвазия. Отделно американският Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) оценява руските военни загуби към юли 2026 г. на около 1,4 милиона убити, ранени и изчезнали, сред които приблизително 450 хиляди загинали.  

Не по-малко тревожни са данните за цивилното население. Според Мониторинговата мисия на ООН за правата на човека в Украйна само за първите осем месеца на 2026 г. са потвърдени 2 222 убити и 13 058 ранени цивилни, които са известни поименно. Това е с 55% повече спрямо същия период на 2025 г., като действителният брой вероятно е по-висок.

 На 7 октомври нова мащабна руска ракетна и дронова атака отне живота на десетки хора в различни украински градове. По информация на Reuters сред най-тежко засегнатите е град Прилуки, където ракета разруши жилищна сграда.