Мобилно меню

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (48 Votes)
dobria_samarianin_6.jpgКак Бог да чуе молитвата ни - втора част

Сега се сещам за това, което ми разказа един светогорец преди години, който тогава бил мюсюлманин. Занимавал се с алпинизъм. Отишли някъде да изкачват някакъв връх и в един момент всичко под тях започнало да пропада, не помня точно, отдолу била пропастта. Той никога нямал връзка с Църквата, защото бил мюсюлманин. В онзи час се отчаял, защото виждал, че губи живота си, приятелите му до него нищо не можели да направят, защото и тях ги заплашвало същото. Той издал вик: „Иисусе мой, загивам!”. Останалите се изумили, защото от нищото, от немай-къде този мюсюлманин извикал „Иисус мой!”- той, мюсюлманинът. И знаете ли какво станало? Наблизо, върху скалата се появила издатина - парче камък - той си сложил ръката и се хванал. Станало чудо. Поразителното е не, че се е появил този камък, а това, че в най-критичния момент, когато вижда, че умира, един мюсюлманин вика и казва „Иисусе, спаси ме!”. Защо вика Иисус, защо не вика Аллах или Мохамед, или някой човек? Защото в онзи час почувствал безнадеждност и в нея разбрал, че Иисус -и никой друг бог - е Всичко!

На този човек не му дошло наум да каже нещо друго, а именно „Иисусе мой, Боже мой, Господи, Ти си моя надежда!”. Казвал ли си това? Не. Защото още се уповаваш на човеци, още се надяваш да получиш нещо от хората - значи имаш още малко пространство, до отчаянието. Трябва още път да извървиш, докато издадеш този велик вик и кажеш „Иисусе, детето ми, Боже мой, само Ти можеш да го спасиш!”. Това е втората предпоставка, за да бъде чута молитвата ни за нашия човек, за ближния.

Третото, което разбрах от тази жена - хананейката, е да не се разочароваш, да не се отчайваш в пътуването си към Христос, когато виждаш да използвам думата „отхвърляне”, да говоря за едно уж безразличие от страна на Бога, едно мълчание на Бога, едно привидно отстъпване. За какво говорим сега? Добре, казваш, ще направя това, за което говориш. Загубих надежда, викам, крещя, прибягвам към Христос и Му говоря, но Христос не чува. Бог не чува.

Веднъж един човек ми каза:

- Ще се помоля на твоя Бог, след като ми го казваш, но Този Бог не ме чува. Не ми придава значение, презира ме, пъди ме, аз се приближавам към Него, а Той се отдръпва. Аз отивам близо до Него, а Той отива по-далеч, какво става?

Църквата отговаря, отговаря чрез хананейката:

- Виж, нека ти кажа, Той и с мене така постъпи. Не ми говореше. Аз сега знам това, защото видях чудото и познах Живота, познавам Господа, разбрах Неговите тайни.

- Не е вярно.

- Кое не е вярно?

- След като ме пъди?

- Не е вярно, не те гони, трябва да настояваш, иди близо до Него.

- Ами отидох и едва ли не ме наруга, не ми обърна внимание.

- Не е вярно, казвам ти го!

- И как ще ми докажеш, че не е вярно, че Бог не ме презира и не е безразличен към мене?

А хананейката отговаря:

- Да ти кажа нещо – Аз Го видях, видях очите Му, бях отзад, но видях очите Му и разбрах, че в тези очи нямат злоба, че няма неприязън към душата ми, към болката ми. Той ме обича. Престори се, че не ми обръща внимание. И когато ми каза, че съм като уличното псе и ме изпъди, видях, че се насили да го каже, не го каза с радост, обичаше ме и го разбрах! Трябваше да се смиря, това разбрах, трябваше да стъпча моето его. Трябваше да се смиря пред Бога. И да Го приема. . .

Когато отиваш пред Господа, трябва да се смириш. И да просиш смирено, да молиш и да чувстваш, че си едно нищо, като едно псе, от улицата. А не да мислиш:

- Знаеш ли коя съм аз или знаеш ли кой съм аз, че ще ми говориш така?

Смирявам се, смирявам се във всичко. Той ме прави за срам, всички ме гледат, а аз казвам:

- Не прѐчи, нека всички ме гледат. Да, така е. Вижте ме! Това съм, което казва. Смирявам се, плача пред Него, разрошена, изморена, тичах да Го стигна в праха, по пътя, сред презрението. Приемам това.

Така прави и ти. Смири се, укорявай себе си. Това, за което говорят светците. Самоукоряването ще рече „укорявам се, т.е. обвинявам себе си, и казвам „И кой си ти и какво мислиш, че си ти?” Това нещо иска смирение. Иска смирение. И извинявай, че пак ще ти го кажа, но когато отиваш и се молиш за своя човек, бъди смирен и външно, и душевно, и наглед, и във всичко. И друг път съм казвал това. Не можеш, възлюбени, да започваш (не те обвинявам, просто ти обяснявам, може и да греша) не можеш да тръгваш нагласена, начервена, с това, с онова, с аромати, с един куп такива неща и да ми казваш: "Отче, детето ми загива, помолете се!". Но чуй ме. Къде е твоето смирение? Скърбиш за детето, объркана си... "Да, искам детето да се оправи!" Можеш ли да се представиш хананейката сутринта да седне 30 минути пред огледалото да се гласи, да си прави прическа, да сложи хубави, как се казват, фиби. И след като намери време и сили за всичко това, да каже: "Отивам да срещна Господа! Дъщеря ми страда от бяс, но не прѐчи, аз ще направя сутрешния си тоалет. Ще сложа парфюм и ще отида..."

Нищо подобно. Тя се смирила на всички равнища, отива при Господа, Той я смирява и пред хората, и в душата й, прави така, че тя да стъпче своето его и да каже „Господи, прости ми!”.

Естествено, нямам предвид да не се поглеждаш, да се занемариш! Не! Когато обаче отиваш да срещнеш Господа, покажи, че страдаш на всички равнища. Разбра ли? На всички равнища. Направи жертва, почни борба, извърши подвиг заради твоя човек. Лиши се от нещо и тогава ще огънеш Божията милост, тогава Бог ще види, че не се мислиш за нещо велико, че нямаш висока идея за себе си, не живееш сред фалша, заблудата и фантазията, а си се приземила. Разбираш това. Искам да разбереш това и да не изпаднеш в недоумение. Тогава отиваш близо до Господа и, бидейки смирен, настояваш. И докато Господ ти показва, че не чува, ти казваш „Не прѐчи, аз ще отида и ще викам. Той ще чуе. В определен момент ще ме чуе. Прави се, че не чува!” Тя се приближава, настоява и Му казва „Да, Господи, куче съм, дай ми поне трохите, за една трохичка Те моля!”. Безочлива е тази жена, тя има безочие, настоява, казва св. Йоан Златоуст, но Той й казва „Браво!”. Нейното безочие е похвално. Заслужава похвала, „Браво!” на нея.

Такова дръзновение трябва да имаш пред Господа и да настояваш. Сам Господ е казал това. Не прекъсвайте молитвата, не трябва да се изморявате, не трябва да се разочаровате, а да бъдете упорити и да Ме търсите. „Искайте и ще ви се даде. Търсете и ще намерите, хлопайте, и ще ви се отвори”. Удряй по вратата.

- Ама, Господи, викам и прося за Твоята милост и Ти не чуваш?

- Чувам, чувам, но искам сега, когато Ме викаш, да Ме погледнеш. Искам сега, когато желаеш да направя чудо за едно или друго в живота ти, да Ме видиш, и ако Ме видиш, ще разбереш, че Аз съм най-голямото чудо, по-голямо и от това, за което просиш, най-великото чудо, по-велико и от това, което искаш от Мене. Това са очите, които виждаш. Моите очи. На Мене, на Господа, на Иисус Христос, на Бога, влез в съприкосновение с Мене и след това ще се помолиш и за това, което искаш, и Аз ще ти го дам. Не губи надежда, не си „играя” с тебе.

Какво съм аз, пионка в ръцете на Бога, че да си играе с мене? Какво съм аз, играчка, какво съм аз? Дрипа, която Бог хвърля насам-натам? Този ли е Бог, играе си с нас ли?

Бог не си играе с нас, не си играе. Просто иска да направи добро, многократно добро, и детето ти да направи добре, и мъжът ти да се върне, и тебе да поправи, и до смирение да те доведе, и до благодарност да те доведе, и много други неща, и на молитва да те научи. Той никого не забравя, нито си играе с нас. Не. Бог гледа много сериозно на нас и всичко това, което прави, знаеш ли как се нарича? Нарича се Христово възпитание. Той ни възпитава. Следователно, Той се занимава с нас, Христос е Педагог, и когато се прави, че не се занимава с нас, тогава Той в още по-голяма степен прави това. Разбра ли това? Затова трябва да се приближаваш към Господа, без да прекъсваш молитвата. Не трябва да губиш надежда. Колко години се моли за детето си? Колко? 16, 6, 30? Добре, продължавай. Казваш, че нищо не си спечелил, защото нищо не се е променило. Спечелил си, научил си се да се молиш на Бога, да се залавяш здраво за Неговата свята одежда, да хващаш нозете Му, да се покланяш пред Него, да текат сълзи от очите ти и да се стичат върху Неговите нозе. Виж Господ колко неща ти е дал! Преди да ти даде великото, за което молиш, Той ти е дал най-най-великите неща. Най-величествените, за които не си се осъзнал да помолиш, но Господ ги дава. Това е. Така е и при Христос. Ще ни даде това, за което Го молим, когато така подхождаме към Него - загубили надежда, обърнати само към Него, изгладнели, съкрушени, настойчиви, с търпение, коленичили, като приемаме, че сме едно нищо, че не заслужаваме това, за което реално молим. Трябва смирено да просим, а не като че ли ни се полага „по право”.

Този мой парализиран приятел, за когото ви казах, веднъж отиде в манастира „Св. Нектарий Егински” (на о. Егина) и тогавашният владика Йеротей му каза да се помолят заедно на светеца, за да се подобри положението му. Той му отговорил:

- Ваше Високопреосвещенство, не го молете да се оправя. Не съм достоен да прося това. Срамувам се да кажа това на светеца, не желая да изисквам да се оправя, просто го помолете да стане най-доброто. Това, което Бог иска.

Смиреният нрав. А не: "Искам, полага ми се по право, за мене става, заслужавам го, защото знаеш ли кой съм аз, на мене Бог трябва.."

Нищо, нищо не заслужаваме. Дар е това, разбираш ли, че е дар? Ако чувстваш това като дар, не претендираш за него – отиваш и просиш „Господи, ако искаш, аз не заслужавам да стане с детето ми така, както аз го искам, не заслужавам да стане с жена ми, мъжа ми така, както аз го искам. Господи, моля за дар, смирено моля за това!

Не с претенции, не по право. Това не е твое право. Това, което искаш, е дар от Бога.

И още нещо, което забравих във връзка със случая на хананейката, така че Бог да ни чуе в молитвата, когато се молим за други. Когато се молиш за другия, душата ти трябва да гори и да направиш неговата болка своя, да направиш неговия проблем свой проблем. Толкова много да те изгаря, да го преживяваш, да преживяваш това, което казва св. ап. Павел, „Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?" (2Кор. 1:23-29). Кой от вас казва той, страда, болен е, в трудно положение е, и за не страдам с него? И аз страдам заедно с вас. Това, което чувстваш, го чувствам, изпитвам болка, плача за твоята болест? Виж какво е казала жената от Евангелието? „Помилуй ме, Господи, Сине Давидов, дъщерята ми зле се мъчи”. Молейки се за детето си, тя не казва "Господи, помилуй детето ми!”, а „Господи, помилуй ме”! Помилуй ме!

- Тебе да помилвам? Но дъщеря ти е болна!

- Да, Господи, но така чувствам нейният проблем като мой, че дали „Помилуй ме!”, или „Помилуй я!”, е все едно. А съм влязла в сърцето й, поставила съм я в душата си, чувствам, че сме едно и затова казвам "Помилвай ме!”. Направи това, за което Те моля! Не моля за мене, моля за детето ми, за моя човек, толкова го обичам, толкова съм погълната от нейния проблем, че и аз изгарям с моето дете, Господи, изцели го!

Любовта води до това отъждествяване, до това единство, до тази състрадателност, състрадавам на другия - така стават чудесата в молитвата. Когато състрадаваш, когато болееш с другия, за другия. Когато извършваш подвиг за другия. Какъв подвиг? Е, как какъв? Когато ми казваш, че детето ти скита насам-натам, и ти скиташ - телевизия, разходки, забавления, сядаш и гледаш, да речем, телевизионни игри, сериали, сто часа и не отделяш малко от времето, в което гледаш телевизия, за да се помолиш за детето си. Как може аз да гледам и да горя уж за детето ми и след това имам кураж да гуляя, да се забавлявам, да клюкарствам, да правя толкова други несмислени неща, които ме водят далеч от помощта за детето ми. С това не помагам на детето си. И когато Бог допуска болка в някой дом, Той я допуска не само за този, който изпитва болката, а и за останалите. Всички да вземат своя урок, всички своето поучение, всички - своето поправяне, грехът на родителите възпитава децата и страданията на децата възпитават и поправят родителите. Кажи:

- Господи, днес няма да гледам телевизия, ще се помоля за детето ми, защото искам да го върна вкъщи. Или за моя съпруг ще направя една жертва, и аз да изпитам болка вътре в себе си.

Бях поразен, когато на погребение на млад свещеник имаше една баба, която много го обичаше. Не беше негов роднина, но го обичаше. Тя излезе навън и ми каза:

- Отче, толкова много се наскърбих, че казах на Бога „Вземи мене и нека живее това юначе!”.

Чух това и се засрамих. Чуй какво казва: „Вземи мене, за да може той да живее!”.Това ще рече любов към другия. Това е „Помилуй ме, Господи, детето ми се мъчи!”. Страда детето ми, помилуй ме, Господи! С други думи, и аз да заплатя нещо за тази болка, която чувства детето.

А ние какво казваме:

- Господи, направи чудото, ама на нас нищо да не ни се случи. Защо да замине и моят живот? С други думи, не можеш ли да направиш чудото, без ние да плащаме нещо?

И Бог казва:

- Аз не искам да плащате нищо. Аз правя всичко. Но поне сърцето ви да състрадава.

Трябва да си разположен да съучастваш в болката. Ти ми даваш да спомена нечие име в църква и ми казваш, че еди-кой си има рак, да прочета името му. Аз не мога да прочета името му формално и да казвам „Помени, Господи, еди-кой си раб . . .Елена, Васил. . .” Добре., казах ги. Това ли е молитвата? Само? Казват, че Проскомидията има огромна сила, но кога? Не когато се извършва по един формален и външен начин, а и трябва сърцето ми да участва. Какво казва Господ:

- Дай ми сърцето си, чедо Мое, сърцето ти искам и каквото и да искаш, със сърцето си да го искаш. И когато молиш да стане чудо за другия, душата ти трябва да чувства болка.

Една девойка, чиято майка била болна от рак, казала на стареца Паисий :

- Отче, помоли се за майка ми да оздравее! – а той й отвърнал:

- Ще се помоля да оздравее, обаче виж, да кажем на Бога тя да оздравее, но да изпрати и на теб половината рак, за да оздравее тя? Да балансира нещата. И ти да се разболееш малко, да вземе малко от нейния рак и майка ти ще оздравее. Става ли?

Девойката останала шокирана и му казала:

- Не, отче. Не разбрахте! Майка ми да оздравее.

- Да, ще стане, но, за да стане това, трябва и ти малко да почувстваш болка, за да може тя да оздравее.

- Не, не! Помолете се майка ми да оздравее.

- Добре. Хайде, ще си го поделим, намислих нещо по-добро – половината рак ще го взема аз, и половината - ти. Става ли? И майка ти ще оздравее..

- Но отче, прощавайте, но трябва ли и ние да се разболеем, за да оздравее тя?

- Добре, тогава ще аз ще взема две трети, а ти много малко.

- Не можете ли, отче, да помолите Бога да направи чудо тя да оздравее и да приключим, иначе не разбирам, объркахте ме. . .

- Исках да те поуча, че когато се молиш за някой и просиш нещо за него, е нужно и ти да изпиташ болка заради него и да му покажеш болката си чрез твоето съучастие в болката му.

Да, не ти е по силите да понесеш рака на другия, защото си човек и е много трудно да го кажеш това, да кажеш:

- Господи, нека той оздравее, а аз да се разболея!

Ние не казваме това. Само свети хора са правили такива стъпки. Това е духовен риск, но трябва да си много свят човек за това. Но поне да състрадаваш, да чувстваш болка, една сълза да отрониш, плакал ли си? Да? Значи ще се върне детето ти, мъжът ти, жена ти, баща ти, майка ти, ако си плакал, означава, че и ти си участвал в болката на другия и неговият проблем те е докоснал не външно, повърхностно и формално, а екзистенциално и опитно. И ти ще казваш това, което старец Порфирий казал на една душа:

- Когато се моля за тебе, не казвам „Господи, Иисусе Христе, помилуй твоята рабиня”, а казвам „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!”. Знаеш ли какво означава това „помилуй ме”? То означава, че аз и ти сме едно, обичам те толкова много, че когато Господи ми даде милостта, тя се излива върху тебе, за тебе искам да ми даде това.

Това не са ли хубави неща? Поне като думи, защото на практическо равнище в живота изобщо не са хубави, а много болезнени. Но нашият Господ Иисус Христос, Който превръща отровите на този живот в лекарства и тези горчивини на живота в сиропи за нашите грехове и за нашето изцеление, ще направи чудото, трябва не да губим надежда, а да се молим!

И така, възлюбени, желая ви да изпитате това, което изпитала тази жена. Да огънеш Бога, да склониш несклоняемия Бог, Този, пред Който се прекланят всички, ангелите Го слушат в трепет и Го почитат в страхопочитание, Този Бог да се огъне пред твоето сърце, пред твоята любов, пред твоето смирение, пред сълзите ти, пред болката ти. Да преобърнеш това, което казваме в молитвата „Отче наш”. Обикновено казваме „да бъде Твоята воля”, нали? Боже, да бъде Твоята воля! И идва сега Бог, Господ Иисус Христос и казва на жената: „Да бъде Твоята воля” – Не, чедо Мое, Моята воля сега е твоя воля, твоето да стане, не Моето!"

- Но нашата воля, Господи, е да бъде Твоята воля, да стане най-доброто, да оздравее детето ми, да се избави мъжът ми, моя човек, за който Те умолявам и моля.

А Господ казва:

- Тъй като се молиш, както трябва, тъй като си научил урока за болката в живота и тъй като се смири, израсна, умът ти придоби мъдрост, ти придоби небесна мъдрост, божествена мъдрост, сега вече няма причина да казваш „да бъде Твоята воля”, твоята воля вече е и Моя воля и Моята воля е твоя воля.

Желая ви, възлюбени, сега или когато Бог иска, след смъртта ни, да преживеем това чудо, което просим за нашия човек, както и болката, която имаш, сълзите, които проливаш, тихи и тайни сълзи, но достатъчно видими за Бога, болката на душата да принесе плод и да има резултат. И в един момент да видите, дали в този живот, дали в рая, където ще се намираш, да видиш, че това, за което се молеше на Бога цял живот, толкова години, Той ти го е дарил. Защото Той ще види, че когато се молиш, си загубил надежда в нещата от този свят, обърнал си се с цялата си душа само към Христос, със смирение, търпение, настойчивост и самоукоряване, състрадавайки на този, за когото се молиш, и така да видиш чудото. Желая ви божествената сила да залее сърцата ви и да изпълни живота ви с чудото, което очакваш от много време, Бог да ти го дари и така душата ти да се изпълни с радост и веселие и денем и нощем след това да казваш „Прославям те, Господи и Те обичам! Винаги съм Те обичал, винаги съм Те прославял дори в болката ми, но сега, понеже ми дари това, за което молех от Тебе, зовът ми е по-мелодичен, химнът и песента ми са по–сърдечни и не спирам да Ти казвам, Господи, „Святий Боже, Святий Крепкий, Святий Безсмертний, помилуй нас” и да те прославям непрестанно!

Превод: К. Константинов

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xxc 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.