Мобилно меню

4.8301886792453 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (106 Votes)
1_38.jpgНека винаги с любов се молим за нашите братя

Човек притежава такива духовни сили, че може да пренася доброто и злото в средата, в която се намира. Това са много съкровени неща. Нужно е голямо внимание. На всичко трябва да гледаме с добро. Не трябва да мислим нищо лошо за другите. Дори и един поглед, дори една въздишка влияе на човека до нас. И най-малкото възмущение причинява зло. Нека имаме доброта и любов в нашите души и тях да пренасяме върху другите. Трябва да внимаваме да не се възмущаваме от хората, които ни причиняват зло, а само да се молим с любов за тях. Вижте първомъченика Стефан. Той се молел на Бога: “Господи, не зачитай им тоя грях!” (Деян. 7:60). Същото трябва да правим и ние.

Никога не трябва да мислим, че Бог ще изпрати някакво зло на другия или че ще го накаже за неговия грях. Този помисъл причинява голямо зло без ние да го забелязваме. Често пъти се възмущаваме и казваме на другия човек: “Не се ли страхуваш от Божията справедливост, не се ли страхуваш, че Бог ще те накаже?” А друг път казваме: “Няма как, Бог ще те накаже за това, което си направил”; или отново: “Боже мой, не причинявай зло на този човек за това, което ми направи”, или: “Нека на еди-кой си не се случи никакво зло”. Във всички тези случаи в нас дълбоко се крие желанието другият да бъде наказан. И вместо да признаем гнева си за неговата грешка, проявяваме нашето възмущение по друг начин и привидно молим Бога за него. Но по този начин на практика проклинаме нашия брат.

Ако, вместо да се молим за ближния, казваме: “нека Бог ти въздаде това, което заслужаваш, нека Бог ти плати за злото, което ми причини” – и в този случай отново желаем Бог да накаже другия човек. Дори когато казваме: “Бог вижда”, и тогава вътрешното разположение на нашата душа действа по някакъв тайнствен начин, влияе на душата на нашия ближен и му се случва някакво зло.

Когато имаме зли мисли, тогава от нас излиза някаква зла сила и се пренася върху ближния, точно както гласът се пренася с помощта на звуковите вълни; и на ближния действително му се случва нещо лошо. Когато човек има лоши помисли за другите, се получава нещо подобно на това, което обикновено се нарича уроки или завист. Това се случва като следствие от нашия гняв. Пренасяме нашата злоба по тайнствен начин. Не Бог, а злобата на хората причинява злото. Не Бог наказва, а нашето лошо разположение се пренася върху душата на ближния по тайнствен начин и причинява зло. Христос никога не желае злото. Напротив, Той заръчва: “благославяйте ония, които ви проклинат” (Мат. 5:34).

Завистта и злобата, тоест това, което народът нарича уроки, е нещо много лошо. Това е лошо влияние, до което се стига, когато някой усети завист към друг човек или е зложелател. Нужно е огромно внимание. Завистта причинява голямо зло на ближния. Този, който завижда, дори не си представя, че причинява зло. Чули сте какво пише за това в Стария Завет: “Защото упражнението в нечестие помрачава доброто” (Прем. Сол. 4:12).

Но когато другият е Божий човек, който се изповядва, причастява и носи кръстче върху себе си, нищо не може да му случи. Дори и всички демони да връхлетят върху него, нищо не могат да постигнат.

Ропотът няма да се скрие (Пр. Сол. 1:10)

В нашата душа има една част, която се нарича “морализатор”. Когато този “морализатор” види, че някой се отклонява от правилата, той се бунтува. В същото време много пъти самият той, който осъжда, се е отклонявал по същия начин. Той обаче започва да се препира не със самия себе си, а с ближния. Бог не иска това. Христос ни казва в Евангелието: “Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш? който проповядваш да се не краде, крадеш?” (Рим. 2:21). Може да не сме крали, но убиваме: приписваме злото на другия, а не на нас. Например казваме: “Трябва да направиш това, но не си го направил; ето какво ти се случи заради това!” В действителност искаме да се случи зло на другия. Когато мислим зло, тогава може наистина да се случи. По тайнствен и незабележим начин намаляваме силата в другия човек, която му е необходима, за да може да стигне до доброто. Така му причиняваме зло. Ние можем да станем причина той да се разболее, да загуби работата или личното си имущество и т. н. По този начин причиняваме зло не само на нашия ближен, но и на самите нас, защото се отдалечаваме от Божията благодат. Тогава се молим, но не биваме чути. “Просите, а не получавате” (Иак. 4:3). Защо? Дали някога сте размишлявали за това? “Защото зле просите”. Трябва да намерим начин да излекуваме тази наша склонност да изпитваме лоши чувства към другия и да мислим за него със злоба.

Някой може да каже: “Щом еди-кой си се държи така, тогава Бог ще го накаже!” и да си мисли, че казва това без злоба. Много изкусно нещо обаче е човек да различава дали някой има злоба, или не. Това не се вижда ясно. Велика тайна е това, което крие нашата душа и как това може да повлияе на хората и на събитията.

Това няма да се случи, ако със страх кажем, че другият не живее както трябва и се молим Бог да му помогне и да му даде покаяние; в този случай нито казваме с думи, нито в дълбочината на нашата душа се молим Бог да го накаже за това, което прави. Тогава не само, че не му причиняваме зло, а му правим добро. Когато човек се моли за ближния си, тогава някаква добра сила излиза от него, пренася се върху неговия брат и го изцелява, укрепва и оживотворява. Тайна е как тази сила излиза от нас. Но в действителност този, който има в себе си добро, той тайнствено и нежно изпраща тази добра сила към другите. Той озарява своя ближен със светлина, която създава защитен кръг около него и го предпазва от злото. Когато имаме добро разположение към другия и се молим, тогава го изцеляваме и му помагаме да върви по пътя към Бога.

Съществува един невидим живот – животът на душата. Той е много мощен и може да повлияе на другия дори тогава, когато от него ни делят хиляди километри. Това става и в случая с клетвата, която е силата, която извършва злото. Обратно на това, ако се помолим за някой, каквото и разстояние и да ни дели от него, доброто ще стигне до него. Следователно разстоянието не влияе на доброто и злото. Можем да ги изпращаме на огромни разстояния. Това казва и премъдрият Соломон с думите “ропотът няма да се скрие.” (Пр. Сол. 1:10). Ропотът на нашата душата стига до ближния по тайнствен начин и му влияе дори да не сме казали и една дума. И без да говорим можем да пренесем доброто или злото независимо от разстоянието, което ни дели от ближния. Обикновено това, което не се изразява с думи, има по-голяма сила от думите.

“Пресвета Богородице, накарай го да прослави твоето име!”

Чуйте сега какво ще ви разкажа. То е от моя живот. Веднъж отидох на село през Халкида. Близо до гарата в Халкида видях някакъв младеж, който беше с каруца и се опитваше да премине железопътната линия. Конят не го слушаше и той започна да ругае и хули Пресвета Богородица. В този момент много се огорчих и спонтанно рекох: “Пресвета Богородичке, накарай го да прослави твоето име, моля те!”.

След пет минути каруцата се преобърна и падна върху него. Една бъчва, която беше в каруцата, се отвори и ширата от нея се изля върху младежа. Той  се хвана за глава, тресеше се от страх и започна да вика: “Богородичке, Богородичке, Богородичке!!!” А аз, като го гледах, плачех и говорех на Пресвета Богородица: “Пресвята, защо направи така? Аз те помолих той да прослави твоето име, но не по този начин”. Стана ми жал за младежа. Разкаях се, че станах причина за онова, което му се случи. Мислех, че с добро чувство казах молитвата към Пресвета Богородица, когато чух младежа да хули нейното име, но сигурно в моята душа тайно се е появило негодувание.

Ще ви разкажа още един случай и ще останете учудени. Нищо от това, което ви разказвам, не е плод на моята фантазия. Всичко, което ви казвам, е истина. Слушайте!

Веднъж една госпожа посетила нейна приятелка. Било следобед. В хола тя видяла една много ценна японска ваза, пълна с цветя.

- Каква хубава ваза! Кога я купи?
- Мъжът ми я донесе – отговорила домакинята.
На другия ден, в осем часа сутринта госпожата, която предния ден ходила на гости, докато пиела кафе с мъжа си, се сетила за вазата, която много я впечатлила. И тъй, с удивление казала на мъжа си:

- Какво да ти кажа за моята приятелка! Мъжът й донесъл една много хубава японска ваза, с много цветове и красиви изображения. Украсява целия хол.

Същия ден тя отново отишла до своята приятелка по някаква работа. Видяла, че вазата липсвала и попитала:

-  Какво си направила с вазата?

- Какво да ти кажа! – отговорила нейната приятелка. Рано сутринта, в осем часа, бях сама у дома, всички беше спокойно, чух едно силно “Краак!” и вазата ми стана на парчета. Разби от само себе си; без никой да я докосва, без да има течение, без никой да я помръдне!

Гостенката отначало и дума не могла да каже. След това й казала:

- Какво да ти кажа... Сутринта в осем часа пиехме кафе с мъжа ми, като с удивление и радост му описвах твоята ваза. Много охотно я описвах. Какво да кажа, дали не е подействала някакви зла сила? Но това би могло да стане само, ако не те обичам.

Точно така и било. Тя не схванала, че някъде в себе си таяла злоба. Това била завист, ревност; това, което хората наричат уроки. Злата сила се пренася, колкото и далеч да се намираме. Това, което се случва, е тайна. Просто няма разстояния. Затова вазата се счупила. Сега се сещам и още нещо, което се случи поради завист.

Една свекърва много завиждала на снаха си. Не искала да вижда в нея нищо добро. Веднъж снахата купила шарен плат за рокля. Свекървата го видяла и й завидяла. Снахата заключила плата в някакъв ракла най-отдолу под всички дрехи, докато дойде шивачката да ушие роклята. Дошъл денят за шивачката. Снахата отишла да извади плата и - що да види! Целият плат бил ситно накълцан и непотребен. И това станало при положение, че раклата била заключена!

За злата сила няма прегради; не могат да я спрат нито  ключалки, нито разстояния. Злата сила може да обърне напълно изправен автомобил.

Чрез Божия Дух ставаме неспособни за какъвто и да е грях

И тъй, разбрахте ли как нашите зли помисли, нашето лошо разположение влияе на другите? Затова трябва да намерим начин да очистим дълбочината на нашето битие от всяка злоба. Когато нашата душа е осветена, тогава тя излъчва добро. Тогава безмълвно излъчваме любов от себе си, без нито една изговорена дума.

Разбира се, в началото това е трудно. Спомнете си св. ап. Павел. И за него е било така в началото. Той с болка говорел: “Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша” (Рим. 7:19). И веднага след това: “но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?” (Рим. 7:23-24). Тогава той бил много слаб и не можел да прави добро, въпреки че го желаел и жадувал за него.

Така говорил в началото. Но постепенно започнал все повече се отдава на любовта и служението на Бога. Като видял неговото разположение, Бог се вселил в него и Божията благодат обитавала в него. По този начин той успял да живее в Христос. Сам Христос влязъл в него и веднага този човек, който казвал: “не мога да правя добро, макар че го желая”, успял да стане неспособен за злото чрез Божията благодат. Отначало той бил неспособен да прави добро, по-късно Христос влязъл в него и станал неспособен за зло. Нещо повече, той възкликнал: “и вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал. 2:20). С гордост проповядвал, че има Христос в себе си, а по-рано казвал, че иска да прави добро, но не можел. Къде изчезнаха неговите думи: “Нещастният аз човек!”. Няма ги! Благодатта в него свършила своето дело. От нещастен станал благодатен човек. Благодатта го изпълнила, след като придобил истинско смирение.

Разбирате ли? Всички ние чрез Духа Божий ставаме неспособни за какъвто и да е грях. Ставаме неспособни за грях, защото в нас живее Христос и чрез Него вече сме способни само за добро. Само така можем да придобием Божията благодат и да станем богоносци. Ако се предадем на Него – с други думи, ако се отдадем на Христовата любов – тогава всичко ще се промени, всичко ще се преобрази, всичко ще се претвори, всичко ще се претвори. Гневът, ревнивостта, раздразнението, негодуванието, осъждането, неблагодарността, меланхолията, депресията – всичко това се превръща в любов, радост, копнеж,  божествен ерос. С една дума –  в рай!

Из "Слова и поучения"
Превод: К. Константинов

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xxy 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Иисус Христос, събери разсеяния си ум!
Св. Филотей Синаит