Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (31 Votes)

duccioМоля се  да се чувстваш изпълнен с Христовата светлина, да чувстваш, че Христос е до теб и те обича, помага ти, че Той не е далечен Бог, а Този, Който те изпълва с усещането за Неговата божествена закрила и се грижи за най-доброто решение на всички твои проблеми. Вярваш ли в това? Откриваш ли се за Христос, чувстваш ли твоето сърце, цялото ти същество да се открива за тази светлина и да приема това божествено излъчване? Чувстваш ли, че си обикнато Божие дете, че си изпълнен с доверие, че Този, Който те е създал и привел от небитие в битие, Който те крепи до този момент от живота, довел те е дотук, ще продължи да те просветлява? В тази светлина живееш, а в светлината няма мрак, няма страх, а има само любов, само усещане за обич, сигурност, вътрешна топлина, мир на душата и сърцето. Ако живееш това, целият ти живот ще бъде много по-различен и ще гледаш на всички твои проблеми спокойно, което ще оказва влияние и върху твоето тяло. Защото, както знаеш и си го почувствал, душевният свят дава отражение и върху нашите телесни функции. Ако сега ти се обадят по телефона и ти съобщят нещо много приятно, внезапно ще почувстваш как тялото ти ще потрепне, ще усетиш една вълна да те залива. Забелязвал ли си  как състоянието на  душата влияе върху тялото?

Вярвам означава да се  доверявам, оставям се на Бога. Когато се отпускаш в морето, не потъваш, а се задържаш на повърхността, съпротивата отпада, мускулите на тялото  се отпускат, успокояваш и не потъваш, а стоиш на повърхността. Но ако се стегнеш, ако се напрегнеш, ако започнеш да правиш спазмични движения,  тогава поемаш вода, давиш се, потъваш. Същото става и с вярата. Когато вярваш в Христос -  чувстваш, че това влияе и върху тялото ти. Всяка наша божествена мисъл, всяка мисъл, пълна с тази Христова светлина, влияе  на нашето тяло и ни дарява още по-добро здраве. Неслучайно в Своя земен живот Христос, както и до  днес, дарява телесно здраве, защото Той първо умиротворявал сърцето на човека, успокоявал неговата съвест. Христос това прави – успокоява ни, настройва ударите на сърцето ни, настройва нашето кръвно налягане и бидейки до Него, ние нямаме високо, нито ниско кръвно налягане, нито отпадналост, а сме в равновесие и  функционираме нормално. Вярата в Христос, т.е. доверието в Него оказва влияние върху равновесието на душата и това се отразява и върху тялото.

Много лекари казват, че болестта започва от душевни проблеми - мнозина са тези, които казват, че големи проблеми докарват големи болести. И мнозина са тези, които казват, че ако не се доверяваш на никой и нямаш оптимизъм и надежда в живота, а постоянно мислиш за неприятни неща и имаш лошо настроение, мислиш за всичко по негативен начин и все очакваш нещо да се случи в живота ти, е, накрая това и става. Сещаш ли се Господ какво питал преди да извърши някое чудо? Той питал болните - вярваш ли, че  мога да го направя? Тоест, преставаш ли да се отбраняваш, да се противиш чрез твоята логика, оставяш ли и можеш ли да Ми се предадеш? Да се предадеш на Моята любов? Чувстваш ли колко много те обичам? Изчезна ли страхът от теб? Почувства ли прошката, която Ти давам в Кръщението и отнемам вината от теб? 

Спомняте ли си, че преди да излекува някой, Христос му отнемал тежестта на вината за извършените грехове? Христос първо казвал: чедо, прощават ти се греховете!  Прощавам ти. Тези думи означават: вземам от теб много голяма тежест, която като тежък ботуш затиска душата ти. Вземам това от теб, дарявам ти надежда, оптимизъм в душата и след като взема от теб всички твои страхове, ти дарявам и телесно изцеление.  Телесното здраве се влияе от здравето на душата. Ако в душата ти има светлина, и в тялото ти ще има светлина и здраве. Това го казват много лекари, които имат наблюдения в интензивното отделение. Те казват, че когато виждаме някой болен, който вярва в Христос и приема вяра като  преживяване на мир, спокойствие, вътрешна сигурност, без страхове, този пациент оздравява по-бързо от другите.

Душевното състояние оказва влияние и „известява” дори телесните органи. Едно дете отива на изпит, но понеже у дома не са го насърчили, не са го дарили с надежда и оптимизъм за живота, с убеждение в неговите способности, не са му казвали: детето ми, Бог няма да те остави, не си глупав, имаш способности!

Ако това дете не тръгне с такова убеждение, а мисли предварително, че няма да успее, то няма да си вземе изпита. Много деца са така - дори преди да се явят, те си представят как няма да успеят и че ще ги скъсат. Как ще се явиш, ако трепериш, ако те обзема тази паника, ако се страхуваш? Виж от какво ме е страх - малко анализ – страхувам се означава, че мисля за резултатите, че няма да успея и ще ме отхвърлят. Кой ще те отхвърли? Обществото, родителите, системата, няма да имам добро бъдеще, няма да имам пари, ще бъда в периферията на живота, страхувам се от всичко това. Цялата тази картина и душевно състояние блокира моя ум и  не мога да мисля, дори не мога да помня уроците. Представете си в момента, когато Христос докосвал с ръце очите на слепеца, за да го излекува и да му даде изцеление и благодат, той да си казвал наум: "Ама какво прави Той сега?! Нима е възможно да прогледна! Как не! Знаеш ли това състояние на неговата душа какво щеше да  предизвика?  – съпротива. И не само съпротива, а огромна пречка и Христос няма да може да направи чудо.

Христос не може да прави всичко - не го казвам аз, а го пише в Св. Писание, в Евангелието, че не извърши там много чудеса поради неверието им. Мисля, че когато отишъл Капернаум, Христос не могъл да направи чудеса. Тоест в крайна сметка Христос не е всемогъщ, защото, за да се прояви Неговото всемогъщество, е много важно ти да Му съ-действаш. Да Го оставиш да влезе в душата ти, да се съгласиш да хванеш Неговата ръка, да влезеш в Неговата прегръдка. Но ако „риташ”, ако не Му вярваш, ако се противиш, нищо не може да стане. Затова станало чудото със слепия, с разслабления, с всеки човек, до който Господ се приближавал. Той първо отключвал неговата душа, първо падала отбраната, съпротивата, душата се предавала, сърцето утихвало и тогава човекът ставал добър проводник на Божията благодат, на божествената енергия, на божествения поток, който преминавал през неговото тяло и дарявал здраве  на душата и тялото.

Това се наблюдава при много хора. Четох разказа на един лекар, при когото отишла жена, чиято майка страдала от жлъчка.

- Докторе, доведох ви майка ми, защото страда от жлъчка! Моля ви да я прегледате и да я излекувате!

Майка й обаче имала голяма вяра, тя вярвала в Христос, вярвала в чудото. Докторът я оперирал и вместо проблем с жлъчката, открил, че имала тумор с разсейки и не можел да я излекува. Казал:

- Не мога да я излекувам!  

Извикал дъщерята и й казал:

- Съжалваме, трябва да ви кажа истината!

Това станало в Америка.

- Майка ви няма проблем с жлъчка, а има тумор с разсейки и не можем да я излекуваме.  До няколко дена ще умре.

Дъщерята отвърнала:

- Много ви моля, докторе, направете ми само една услуга! Не го казвайте на майка ми! Достатъчно ми е, че аз го знам. Оставете я да има надежда. Да вярва, че е болна от жлъчка и е оперирана от жлъчка. Нека така си мисли. Нейното състояние няма да се промени, след като ще умре.

Лекарят се съгласил.

- Отговорността е ваша. Приберете я у вас! 

След няколко  месеца  тази болна жена дошла отново в болницата вече сама да си направи изследване, за да види как е  със здравето.  Докторът я видял и помислил, че вижда привидение и си казал: тази жена не почина ли? Той я поздравил и попитал:

- Как сте?  Какво правите тук?

-Да, докторе! Изненадан ли сте? Какво да ви кажа, докторе! От миналата година, когато ми направихте операция на жлъчката, придобих такъв оптимизъм, радост и благодарих на Бога. От деня, когато излязох от болницата, не се разболях повторно.

Това бил един от малкото случаи в неговата професионална кариера, когато констатирал, че душеното състояние на човека, тоест това как мисли един човек, който се доверява на Бога, влияе изключително много и върху телесното здраве.

В крайна сметка тази жена оздравяла. Тя вече нямала рак, въпреки че по време на операцията в тялото й открили злокачествен тумор.

Тоест, ако седиш и постоянно говориш за болести, навсякъде виждаш микроби и мислиш за такива неща, от много мислене накрая започваш да го вярваш. И след като го вярваш, по някакъв начин го искаш, сякаш го придърпваш към себе си и то се стоварва върху теб. Някой ми го каза - колкото повече избягвам болестите, толкова повече се разболявам. Колкото повече избягвам гафовете, тоест мисля за тях по начин, пълен със стрес и паника, толкова повече ги правя. Затова е нужно умът да се очисти, да се просветли от светлината, за която говорихме в началото.  Христе, Ти, Който си истинската светлина, тази светлина да просветли ума ти. Да гледаш оптимистично на нещата. Има хора, които се молят за някой друг, но не вярват дори на собствената си молитва, която отправят.

Когато се молиш, трябва да мислиш за всеки човек в светлината на Христос, както казва св. Симеон Нови Богослов, който виждал как тази светлина обгръща всички в този свят. Така твоята молитва ще бъде силна.

Една друга жена, която не можела да зачене и се молила Бог да й дари дете, но   имала колебания, била двоедушна, сърцето й не било сигурно и казвала: ще се помоля, но не мисля, че ще стане! Тази молитва, детето Ми, казва Бог, след като ти не я чуваш, след като ти не вярваш, че това може да стане, не си убедена, че може да стане, как тогава да стане?  Нужно е да повярваш в това, да имаш твърда вяра, че Бог може да го направи и ако е за наше добро, ще го направи. А ако не го направи, значи това е било полезното за нас, така е трябвало да стане, това е най-добрият урок за нашия живот и ще научим нещо. Какво? Ще научиш, че навярно трябва да опиташ повторно, че трябва да направиш нещо по-добре от предния път и, ако опиташ отново, отново и отново, и все нямаш успех, навярно Бог иска да те научи, че трябва да се научиш да живееш без това, за което се молиш. Защо? Защото твоята стойност - ти казва Христос, не е само в това, за което се молиш. Не. Ти имаш велико достойнство. Голяма грешка е например  да мислиш, че имаш стойност, само ако родиш дете, че само тогава ще имаш успех в живота, само тогава си значима личност. Бог ти казва, че така онеправдаваш себе си! За Мен не си ценна само тогава, Аз не те ти се дивя, обичам и давам всичко само тогава, когато имаш дете. Бог иска да те поучи и не ти дава това, което искаш, за да ти даде по-висшето, което не осъзнаваш и затова не можеш да поискаш, да почувстваш Божията любов, която е отвъд деца, успехи, светски критерии, които ние поставяме.

Много е важно да се предадем на Божията воля с голямо доверие и да кажем: Бог знае!  Той знае, че това е доброто за мен, това ще ме направи по-силен, чрез това от сърцето ми ще се проявят харизми, които дори не съм си представял.  Когато един ученик в клас ми каже – не ми давайте това упражнение, защото не мога да го реша!, аз разбирам, че това дете всъщност подценява себе си. И правя обратното на това, което иска, като му давам още по-трудно упражнение. Защо? Понеже искам да му причиня зло ли? Напротив! Искам да го почета, да му кажа, че онеправдава себе си - то има дарби и богатство, което никога няма да разбере, освен ако не го накарам да изпита сега болка, мислейки, че няма да успее. Но минава време и успява. Така придобива достойнство и сила.

Някои лекари казват, че смехът удължава живота. Човекът, който знае да се смее, а не само да плаче, не само да оплаква своите грехове, но и да се радва в живота, той има много предпоставки и причини да има добро здраве. Разбира се, ако постоянно изпадаш в меланхолия, мислиш за негативни, неприятни неща и предаваш това настроение на хората около теб, това нещо не е здраве. Когато малкото дете се събужда сутрин, първото нещо, което прави, е да се усмихне. То се радва, смее се, особено ако е по-малко и е спало добре, първото нещо, което прави, когато отвори очичките си, е да се засмее. То гледа на живота с радост и оптимизъм.

Как постъпваме със своите приятели, когато виждаме, че са отпаднали душевно? Казваме им:

- Ела, да отидем на разходка, да изпием по едно питие, да видим залеза, да се разходим по брега на морето! Да се разтоварим!

Другият обаче възразява:

- Нямам настроение!

Ние обаче  настояваме и отиваме. Така постъпи и ти - направи това движение, макар и насила. На мен също понякога ми тежи да изляза. Обхваща те нещо и не ти се става, никъде не ти се ходи, мислиш си: сега ако не намеря паркинг и т.н. Мислиш за всички неприятни неща и потъваш.  Не оставяй там, а дай надежда на душата си. Ако душата ти не чувства надежда, я ободри с телесни усилия. Прави обратното движение - от тялото  към душата.

Това взаимно влияние е много силно и навярно не мислим за него, защото не сме се занимавали с тази пряка и двупосочна връзка и влияние. Виждаш, че някой от голямо притеснение не яде нищо, а друг от голямо притеснение се отдава на ядене. Много пъти лекарите казват, че чревоугодието има  емоционално естество. Тоест гладуваш за любов, но се насочваш към  хладилника, докато ти липсва не хладилникът, а топлина, любов, прегръдка, целувка, нежност,  добра дума, някой да ти покаже, че те обича, че си ценен. Тоест чувстваш се празен в душата си и искаш да се наситиш, но в крайна сметка не разбираш какво трябва да наситиш - душата си не можеш, но тялото можеш. Затова опразваш хладилника и стомахът ти се насища. Търсиш насищане. Но след това качваш килограмите и се притесняваш, а от притеснението ядеш отново и се получава един порочен кръг. Откъде тръгва всичко това? От душевното затруднение. Какво става в душата?  На нея й липсва  чувството за любов,  не се чувстваш ценен в този  свят, не чувстваш, че постигаш целта, за която съществуваш, питаш се защо живея, какво правя в този свят и кой го е грижа за мене?

„Удостой ни, Господи”... Молим Бога да почувстваме нашето достойнство, утвърждение на любовта, да чувстваме  това, което се казва в Псалтира: Господ е Пастир мой и от нищо не ще се нуждаяГосподи, близо до Теб чувствам, че от нищо нямам нужда. Такъв човек няма нужда да се пръска от ядене и да чувства, че така се е наситила неговата душа, защото  той се насища с любов,  благост,  божествена милувка и нежност, която  идва  от неговите братя, компания, приятели и след това чувства, че има равновесие. В крайна сметка едното се свързва с другото. Колко тайнствено същество е човекът. Затова, каквото и да стане, ти се моли. Защото молитвата означава светоизлияние в душата ти. Сякаш протягаш  ръцете си и казваш, Господи, просветли ме! Сякаш отваряш обятия към Христос и Го молиш да те просветли, да влезе светлина в сърцето ти и след това започваш да гледаш по друг начин на живота. 

Ние много се влияем от начина, по който гледаме на живота. Въпросът е кой настройва очите ти? Кой филтрира събитията през очите на Христос? Само вярващият човек. Христос не променил външно света. Тоест, стават земетресения, разни бедствия, наводнения, смърт.  Христос  допуснал тези неща да продължат да съществуват. Той победил смъртта, но проблеми отново съществуват. Той обаче какво е направил? Той ни дал друго зрение, дал ни е вярата - както се казва това е вярата, която победи света – нашата вяра, която побеждава нещата от живота и ни кара не да потънем, а ни държи на повърхността. Това е вярата, която Христос ни даде.

Всички изпитват болка, но когато си близо до Христос, знаеш как да изпитваш болка. Има начин да изпитваш болка по съзидателен начин, да гориш, но да благоухаеш от изгарянето - както гори тамянът, който гори, но не мирише, а благоухае. Научаваш се на това. Влизайки в Христос, живеейки Христовия живот. Научаваш се да страдаш по такъв начин, че да благоухаеш, разкрасяваш се, узряваш, ставаш по-мъдър, биваш изпитан в живота, придобиваш опит.  Това прави изкушението и изпитанието:  създава опит в нас, тоест зрялост, мъдрост, вече гледаш по друг начин на нещата и чувстваш болката на хората, защото и ти си изпитал болка. Бил си изпитан, плакал си, стига само да си вложил Христос в твоя живот. В противен случай събитията те смачкват, животът те смазва и парализира. Не знам как хора се справят. Всеки намира нещо. Уважавам всеки човек и неговата съпротива срещу смъртта. Заслужава голямо уважение да гледаш някой да се бори да живее и да не потъне във вакуума, да не полудее, да не се самоубие. Дори да не следва моя път, аз уважавам това, че той се бори и не говори велики думи и не казва: аз вървя по най-добрия и правилен път!.

Ако сме постигнали такава вяра, ще бъдем светлина, която ще се види, както Сам Господ казва. „Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец”.

Не е нужно да говориш, те ще видят твоя светилник. Ако го имаш, той ще свети. Няма да можеш да го скриеш. Това ще е най-голямото доказателство: твоят мир, твоята вяра, която ще те крепи, ще се доверяваш на Бога и  ще разбереш, че в крайна сметка всичко има свята, съвършена,  блага цел, която е твоето спасение, че каквото и Бог да допусне, то е най-доброто за живота ти. Ще го приемеш. И ако можеш да направиш нещо, за  да го промениш, ще се опиташ, но по спокоен начин, без паника, живеейки Христос.

Това е опитното Християнство, което е вътрешен опит от връзката с Христос, това е Християнството не на лозунгите, че ние сме тези, които вярваме в това и това, но когато дойде другият човек, той вижда точно обратното: смут, страх, фобии, несигурност, и казва:

- Ти ли си този, който казваш вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо?! Наистина ли вярваш това? Вярваш, че Бог е твой Баща?!

- Да.

- Тогава защо правиш така?

- Какво правя?

- Какво ли? Пребледнял си от страх, тревогата за бъдещето на света те разяжда, занимаваш се повече с неприятните неща от този свят, отколкото с приятните. Съдиш историята и развитието на живота сякаш Бог не съществува. Повече ти харесва да се занимаваш с апокалипсиса, пророчества и бъдещите събития. И ако някой чуе сърцето ти, няма да чуе молитвата, мира, с който казваш "Авва, (тоест) Отче! Боже мой, Татко, доверявам Ти се, оставям се на Твоята прегръдка!", а ще види неща, които не ни засягат тук и сега. 

Св. апостол  Петър казал за св. апостол Йоан: Господи, с него какво ще стане? Какво ще бъде неговото бъдеще? Неговият развой? И Господ казва: Тебе що ти е? Ти Ме следвай! Теб какво те интересува? Не Ми ли вярваш? Вярваш ли Ми? Ако Ми вярваш, казва Христос, дай ми дланта  си да усетя пулса ти.

Христос напипва нашия пулс и казва: Какви са тези удари?! Сърцето ти се чува в отсрещната къща! Защо тупти така? Ти ли си този, който вярва в Христос? И си толкова уплашен? И не можеш да заспиш? Имаш такава вяра, която не може да ти донесе спокоен сън? Обзема те смут, понеже детето ти отсъства от дома? Тогава, какво ще рече вярвам в Христос? Я да видим – ти си този, който кадиш с тамян у дома и си го напълнил с икони? Но при първия проблем се давиш в лъжица вода? Коя в крайна сметка е същността на тази вяра? В каденето, в това да ходиш на църква, в бденията и приготвянето на просфори – да, но на дело? Ще възразиш - нима всички тези неща не означават, че вярвам? Не, не означават, че вярваш. Вярата е в другите неща, за които ти казах - например твоето дете има някакъв проблем, но ти не полудяваш от тревога, а отправяш спокойна молитва, защото молитвата означава успокоявам се, защото виждам Христос.

Св. Йоан Лествичник казва, че когато докосваш едно тяло, то предава собствената си топлина или хлад. Когато докоснеш нещо студено, ти става студено,  ако е топло – ти става топло. Следователно, когато се молиш с вяра и сред твоите проблеми докосваш Христос, ако реално си Го докоснал, Той ще ти предаде това, което е и което има, а имено безкраен мир, доверие, сигурност, тишина, мир в сърцето. Всичко това, което Христос показал в Своя живот - сред бурята, докато Той спял. Това ще рече вярвам – спя сред бурята. Това не е безчувственост, а чувствителността на вярата, действената вяра.

Знам, всичко това са думи, и ти го знаеш, но ще дойде момент, когато животът ще ни призове да ги приложим на дело. Защото Бог ти казва: днес чу нещо ново. Научи един малък урок. За да го научиш, усвоиш и затвърдиш, трябва да правиш упражнения. Това те кара да изпиташ болка, но разбери: ще ни заболи малко и грешки ще направим, защото, когато решаваш едно упражнение, не приключваш веднага, а правиш и грешки. Учителят ти казва – опитай отново! И след това ги решаваш, научаваш се и узнаваш тайните.

Авва Доротей казва, че когато дойдат вълните на живота, тогава чрез вярата и доверието в Бога не вървиш срещу вълните, а знаеш тайната и се гмуркаш, потапяш се, вълната минава отгоре, доверяваш се, оставяш се и плуваш в бурята и издържаш, защото си научил тайната. Тайната не е нашето стягане, стрес, съпротива, хитрост, рационализъм, пари, способности, а да влезем в другата вълна на божествената любов, грижа, промисъл, да се предадем на Бога, да се доверим един другиму и да кажем: Господи, в Твоите ръце е моят жребий. Всички мои неща, проблеми, всяко нещо, което ме занимава, го оставям в Твоите ръце, утихвам, „спокойно си лягам и спя, защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност”. Ти си моя защита и прибежище и не се боя. Ще успея заедно с Теб. Това е вярата.

Така прави, ако искаш да имаш телесно здраве, ако искаш твоите проблеми да се оправят по-бързо;  защото, когато отидеш на преглед, всички лекари ти го казват: виждам притеснения. Сигурно си преживял нещо силно? Нещо неприятно? Затова се е покачила захарта, затова  кръвното не е нормално. Затова не спиш. Затова се мъчиш от едно и друго. Половината от болестите започват от душевни проблеми и ако ги анализираме по-подробно, ще видим, че всички те са вследствие от огромната несигурност, страх и самота. Вярата в Христос преодолява всичко това.

Моли се всички да имаме тази вяра и Христос постепенно да ни я дари. Седни  и помисли тези неща. Нека  направим най-доброто, което е по нашите сили. Моля се Бог да ни дава сила, благодат,  да погледне нашето благоразположение,  да ни помогне, да се зарадваме в този живот, но и в бъдещия живот, където вече няма да вярваме чрез нашия труд и усилия, а ще живеем, ще обичаме, ще се наслаждаваме, ще докосваме и ще виждаме Бога, както Си е!

Превод: К. Константинов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9hyp3 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст
   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата