Мобилно меню

4.8095238095238 1 1 1 1 1 Rating 4.81 (21 Votes)

383390583Какви проблеми имат хората, колко мъки, колко болки. Какво да правиш? Надяваш се на Бога, доверяваш се на Христос, заемаш мястото си във вселената и казваш: Господи, мястото ми е тук, не мога да съм по цялата земя, не мога да преследвам детето си… Какво да правя? Моля се, Христе мой. Моля се на Тебе, Който си навсякъде и всичко изпълваш, аз не съм навсякъде, аз живея у дома, на конкретна улица. Не мога да отида някъде другаде, не мога да тичам и да гоня детето си, жена си, мъжа си, който е кривнал или жена ми, която се е забъркала в нещо. Слушаш различни неща в изповедта, различни неща се случват. Молитва, непрестанна молитва да отправяме, да казваме: Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Господи Иисусе Христе помилуй детето ми, жена ми, мъжа ми, всички хора. И да помниш, че всички са много добри. Не съществува лош човек, и твоето лошо дете – помниш ли, че веднъж говорихме за това? – то е много добро. Просто трябва да стане по-добро и да се видят тези тайни, които го скриват, и тази красота, която сега е покрита с пороци, с плевели и с тръни, но под тези плевели съществува красота, изящество, хубост. Зад всяко лошо дете има красота. Но само Христос вижда това.

Затова Христос ни е казал: трябва да станете като децата, прости, смирени, незлобни, благи. Мисля, че когато Христос е казал, че трябва да станем като деца, Той е имал предвид малките деца, защото, когато не след дълго детето порасне, още от първите години в детската възраст, само да придобие малко идентичност и да осъзнае своето аз, оттогава в него започват да се появяват първите семенца на злото, първите плевели, първите пороци, егоизъм, инат, претенции. Искам моето! Това е мое! Не! Изчезвай! Не те искам, искам онова! И си казваш: какво е имал предвид Христос, когато е казал да станем като децата?

Господ е имал предвид малките деца, младенците, невинните деца, които не са били повлияни от възрастните, децата, които не са били развалени от нашето време, които другите не са променили и не са ги направили преждевременно възрастни деца, болни, и психологически, и телесно, и умствено, и емоционално, и волево, всичко - разбили сме децата. Светът ни стана такъв, че децата да не са деца. Вече не съществува детска възраст, невинност. Невинни са само докато са дечица, но веднага щом да започнат да израстват, вече няма невинност.  Виждаш деца, които играят в телевизионни филми и някое казва: аз ще тръгна с тази! Искам да накарам еди-коя си да се влюби в мене! Искаш ли ме, обичаш ли ме? Искаш ли да имаме връзка? И виждаш някакви деца от втори - трети клас да изричат такива думи. Не съществува невинност, не съществува любов, не съществува детската прегръдка, където едното дете прегръща другото и го целува дори по устата; малките дечица не разбират какво правят и от невинност и простота се целуват навсякъде и нищо не разбират. Сега ние разваляме децата. Щях да кажа – развалят ги- но ние ги разваляме. Ние, големите, лошите, възрастните, които също дълбоко в себе си сме добри, но в крайна сметка доброто е много дълбоко и се губи с течение на времето. Децата обаче за нищо не са виновни. Нашето време сякаш се е зарекло да напоява в душата на детето само семената на злото, сякаш се зарекло така да обработва детето, че да увеличава в него всичко най-лошо, което съществува като зародиш, тоест това, което наричаме влечение, склонност към злото, греховното влечение, което всички имаме като деца на Адам и Ева и ние сме заквасени с него.

Но нашата кръв се заквасва и с Христовата Кръв в св. Причастие. Това става, когато причастяваме нашите деца. А когато не ги причастяваме те не се чувстват причастни на нас, не са част от общността, не че са необщителни - знаят да кажат добър ден, добър вечер, но то е изкуствено и формално. Казват добър ден! - а вътрешно ти се подиграват, смеят ти се, иронизират те, защото ние така сме ги научили, на фалшиви обноски и са необщителни, защото не се причастяват. Оттук тяхната кръв е само нашата собствена кръв, на родителите, на немощните родители, защото се казва – в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми. Майка ми и баща ми, Господи, са грешни хора и грешни ме родиха. И грешно дете са създали. Не се причастяваме, не се не се приобщаваме към благодатта, не се молим, не помагаме на децата и така тяхната кръв е кръвта на Адам, на земния Адам, а не кръвта на Новия Адам – на Христос. Виждаме, че нашето време сякаш се е зарекло да пробужда в детето само страстите, инстинктите, сластолюбието, всичко най-лошо, което може да съществува, защото всеки човек има в себе си една джунгла. Отците на Църквата са изследвали човешката душа и са съгласни с това. Всъщност всички души, по отношение на техните основни потребности, искат едно и също – любов, нежност, обич, топлина, признание, оправдание, всички искаме това. И виждаш, че ти, всеки човек, дори и детето, има в себе си една джунгла. Въпросът е да не напояваш семената на злото, а да ги чистиш, да ги претвориш, да ги обработиш, да направиш дивата маслина питомна, тоест да преобразиш, да присадиш греха, който е в детето и да го превърнеш в доброта. Да преобърнеш и промениш злото в добро. Ти не правиш това. Не го правим. Това са го правили само светците. И детската възраст вече не крие в себе си красиви неща. Детето, всеки човек, носи в себе си много възможности – и към добро, и към зло. Светият човек, например св. Георги, св. Василий, св. Григорий Богослов, св. Николай, св. Марина, св. Параскева – тези светци какво са направили? Те се подвизавали и усилили всичко добро, което имали в себе си, а всяко зло обърнали в добро. Те не напоявали злото. И станали като деца. И виждаш един монах-дядо, или една калугерка, или един възрастен монах, а е като дете - добър, благ, гледаш очите му и разбираш, че е незлобен. Защо? Защото в живота си не са напоявали злобата в себе си. Нито те, нито техните родители, нито тяхната среда. Средата, в която са израснали е била добра. Нашата епоха прави точно обратното. Сякаш се е зарекла да не развива добрите страни на детето, защото, ако направи това, ще вземе да стане светец, нашето време не иска светци, а иска да увеличи всичко лошо, което съществува в него.

Възпитанието, което получаваме, обкръжението, майката и бащата, кварталът, акцентът, който се поставя от телевизията не помагат на детето да развие хубавите елементи на душата си и добротата, която има. А то има доброта, но тя е капитал, който още не е разработен, то е нещо, което трябва да разработи, да се подвизава, да се поумори, да потече кръв от душата му, за да стане добро. Човек не става добър, ако бъде оставен да прави каквото си иска. Ако оставиш детето си без грижа, няма да стане добро, нужно е възпитание, тоест трябва да грабнеш педагогиката, която Бог ти дава и да се подвизаваш, това, което прави светецът - бори се, подвизава се.

На какво добро е научила телевизията твоето дете? Да обича? На любов? Виждал ли си някога детето ти да плаче, бидейки трогнато от телевизията, защото е видяло нещо, което е докоснало неговата душа? Виждал си го да плаче, когато загуби неговият отбор. А да ругае, да крещи, да чупи, да хули, да се ожесточава, такива неща вече си виждал. Виждал си го да иска да му купиш много неща, защото така го е научила телевизията. Лошото дете, което казваш, че имаш, защото то е добро – телевизията го е направила такова. Не се карай на детето си, телевизията постоянно му показва, че успелият човек днес трябва да има много неща, да бъде алчен, да не спира. Имаш телефон? Вземи и друг! С този ли ще останеш? Вземи си друг! Смени пакета, вземи нова карта, не спирай дотук! Купи си нови дрехи! Смени вещите си, автомобила си! Не оставяй с този! Постоянно. Нашето време прави детето ти консуматор, алчен егоист, прави го егоцентрично, себелюбиво, сластолюбиво. Не е ли така? Детето ти не е виновно, клетото дете, което е станало лошо, което цял ден може да стои пред огледалото, да се гледа и да иска да си направи прическата, да се гласи и чрез това да иска да има идентичност. Всичко това му е показала телевизията. А тя какво показва? Порокът. Кой порок: това, че телесната красота е всичко. Трябва да се научиш да бъдеш красив; който не е красив, не минава. Ако не си хубав, девойките не те забелязват. Какво означава да не те забелязват? Скоро чували ли сте думата „обичам“? Никой не ти казва: Другият не те обича, а ти казва: не те забелязва! Нашето време учи детето да се държи така, че да го забелязват. За да те забелязват, какво искаш да имаш? Външен вид, витрина, значи, лицемерие. Нашата епоха отглежда детето ти и го прави лицемерно, фалшиво и го учи да показа един различен от действителността образ. Не го учи да обича, да се смирява, да се въздържа. Как да учиш детето да се въздържа след като ти самият мислиш, че то е изостанало, след като няма връзка. Телевизията му показва, че от малко трябва да има връзка. Обаче не му казва тази връзка докъде ще стигне. Колко връзки ще имаш преди да се ожениш? Колко аборта ще направиш преди да се ожениш? Къде е добротата? Как детенцето ти да стане добро, след като не е научено да има сиянието на чистотата? Виждали ли сте чисто лице? Човек има такова лице, докато стигне до определена възраст, но след като порасне малко, губи това нещо. В изражението на лицето влизат лукавост, грубост, мръсотията, тинята и окаяността на света, следите от многобройните връзки и детето се научава на такива неща. Детето не е виновно за това, че е лошо, а епохата, целият свят, който го прави лошо. Това е епоха, която не създава светци. За да станеш днес светец, трябва да дадеш голям отпор срещу духът на времето си.

Ако живеехме в епохата на Византия или Гърция, ходът на света много лесно щеше да те отведе в Църквата. Тоест оставяш се на потока и вървиш към Църквата. Една госпожа ми казваше за селото си в Македония, че ако те видят да ядеш през Великия пост непостни храни, ще започнат да те поучават, че не бива така, че постът е нещо много хубаво и там всички постеха. Това е да се оставиш на епохата си и епохата и обществото, в което живееше, домът ти, средата ти те научават да постиш. Сега кой може да се остави с доверие на своята епоха? Никой. Не можеш да се оставиш, трябва да се противопоставиш, за да постиш. Трябва да се отделиш, защото всички те гледат и те питат: добре ли си? Един млад човек ми каза, че в казармата поискал да отиде на църква и друг му отвърнал: защо, Пасха ли дойде? А било преди Рождество Христово и той отвърнал: каква Пасха? Искам да отида на църква, неделя е! Другият ходел само на Пасха, така са го научили, не обвинявам този човек, така го е научила неговата епоха. Докато някога всички във войската ходели на църква и войнството наистина било христолюбиво, кръстили се, обичали Църквата и почитали света Богородица, не всички естествено, не летя в облаците, винаги са съществували хулители, ругатели и пороци, но не било правило.

Веднъж дойде една 18-годишна девойка и ми каза:

- Отче, чувствам се много зле!

- Защо, какво ти има?

- Чувствам се много зле, отче, чувствам се ужасно. Срамувам се!

Викам си: Леле! Сигурно е направило нещо лошо! Защо се срамува?

- Какво си направила? Какво стана, детето ми?

- Нищо, отче.

- Защо се срамуваш?

- Не мога.. . ще ви кажа, но да не ме разберете погрешно. Много ме е срам!

- Защо?

- Отче, девствена съм. Срам ме е за това!

Не разбрах. Клатих главата си, за да се съвзема.

- Осмиват ме, моите приятелки ми се подиграват изключително много. Защото те -казва -   ми казват, че съм изостанала, че те живеят живота си, правят различни неща, че в нашето време се живее по различен начин.

Срамува се, че е девствена. Разбираш ли това нещо? Твоето дете е това, не моето. Тази девойка, студентка, в първи курс или втори или трети, която в днешно време се срамува да каже, не да го каже, да го живее се срамува, не е нужно да го казва, а се срамува, че е чиста. Защото другите са я накарали да се чувства, че не е нормална. Това, че държи своята утроба готова да приеме детето, с което ще забременее и не прави от плътта си лабораторно животно, не прехвърля плътта си от един на друг и не прекарва живота си в забавления, за да мине времето! Повърхностна сантименталност и обич за малко дни и месеци. Срамува се тази девойка, която е чиста, която се подготвя за живота си по правилен начин. В друга епоха би се срамувала не тя, а другата, която живее в разврат. И тя би идвала да се изповяда при мене и би плакала. Това бих искал да кажа на телевизията, на тези, които говорят разни неща, да кажа: благодарим изключително много! Обвинявате Църквата, обвинявате нас, свещениците! Имате право! Виновни сме за много неща! Но вижте и вие какви лица ни водите, какви хора ни изпращате на изповед, какво ни говорят хората, идвайки от тебе, приятелю, това искам да кажа на телевизията. Телевизията, която грабва тълпите и подкрепяш младите, бунтовете, анархиите, много хубаво правиш. Младежите имат право. Но предложението, което им отправяш, не е решението, нито спасението, нито изцелението. Това, че казваш на младия човек – приемам те, имаш право и т.н., е хубаво, но следващата стъпка показва дали си истински реформатор на епохата. Истината е, че телевизията само се преструва, че е с младите, а какво им предлага в замяна? Какво им даваш? Ти, скъпи г-н телевизионен продуценте от нашата епоха, ти ми изпращаш тези деца на изповед, които плачат за това, че са девствени и се срамуват за това, а другата девойка идва и с лекота казва, че е направила аборт, но след това и тя плаче, не за един ден, а години, години наред, докато се съвземе. Ти научи ли я да предотврати този аборт? Тази девойка? Научих я! – казва. Направих й сто реклами за предпазни средства! Това ли е терапията? Превенцията ли само? Терапията не е ли превенцията на истинската любов? Любовта кой ще я предпази? Любовта, която оскверняваме и насилваме всеки ден, кое предпазно средство може да очисти истинската любов и да я задържи чиста, готова да се отдаде на брака и да продължи не пет, шест или седем месеца, а осем десетилетия, т.е. през целия живот на брачната двойка. Какви деца изкарва телевизията? Бих искал да попитам тези, които са в телевизията: с това, което показваш, замисляш ли се какви помисли, какви фантазии култивираш в децата, какви образци даваш, когато те виждат да имаш до себе си млади девойки, полуоблечени, полусъблечени и да ги ласкаеш, да флиртуваш с тях. Моето дете, което гледа това, какво ще каже, какво ще почувства, какво ще пожелае? Какво ще постави като образец в себе си? Как ще погледне на тази девойка така, както гледа сестра си - с уважение, любов, благоговение, респект и чиста любов? Как? Някой може да чува това и да казва: ти си живееш в твой свят! Наистина живея в моя свят и ми харесва изключително много светът, в който живея и ще живея в този свят и искам още повече да живея в него, в истинния свят на Бога, светът на живота, защото светът, в който ти живееш, в греха и разврата, който отглеждаш така децата, води до аборти, до наранени души, до наранени тела, до разпаднали се връзки, до разводи, до психологически проблеми, до анти-депресанти и това няма да дойдат да ти го кажат на тебе, а го казват на мене при изповед и на много други свещници, които ставаме приемници на тези сълзи, на тази болка и на тези останки; събираме останки.

Децата не са виновни. Пак го казвам – децата не са лоши, а нашата епоха се е зарекла да развали децата, те са добри, те са лоши и добри заедно, нуждаят се от поправяне, имат недостатъци, но след като всички ги насочват към злото и им казват: ако направиш това нещо, което е лошо, ще ти кажа браво на тебе! Супер си! Успя, браво! За такова нещо в миналото някой би ти казал: защо направи това? Защо пушиш? Нощният живот, пушенето, пиенето, наркотиците сега се смятат за съвременен начин на живот, за култура, за цивилизация. Падението е станало начин на живот, идеал, философия. Объркани хора философстват и другите стоят и се дивят, като ги слушат и казват: леле, много хубаво го каза, брате мой! А той казал някаква безсмислица, казал е нещо, което не може да устои в живота, което никого не подкрепя, на никого не помага, не може да те подкрепи в болката, не може да победи смъртта. Нищо.

Днес децата не се занимават с нищо съществено, а с това, което ние им предлагаме, за да обслужат нашите собствени интереси. Това не е теория, защото психолозите казват, че именно юношите са целевата група на рекламите, което означава, че цели отрасли от бизнеса, огромни средства, милиони се крепят върху юношеските желания, кипеж, мечти, фантазии. Не е ли така? Всички тези кафенета, клубове, които правим за младите, клубове на покварата, се крепят върху желанията на младите, които плащат за тях; заради младите се инвестира в тях, младите ги издържат. Това е тяхната клиентела – младите хора. Затова собствениците залагат на младите и казват: трябва да хванем младите; ще им извадим живеца, за да не се съпротивляват! Когато имаш живец, нерв и някой те докосне, реагираш. Младият днес не реагира. Научили са го да реагира срещу свещеника, когато иска да му каже нещо и е готов да го удари, да го заплюе; така са го научили, детето не е виновно. Когато обаче направи нещо, заради което душата му наистина трябва да реагира и да каже: какво правя сега? Взимам наркотици, забърквам се с тази компания, стоя до късно през нощта…. Това е опасност, смърт, ще се забъркам, тогава другият му казва му: какво ще се забъркаш? Това е животът! Видяхте ли? Смъртта е наречена живот; нощният живот е наречен светлина, а животът на Църквата, животът на Христос от мнозина се смята за нещо странно, нещо безпочвено, нещо, което е извън времето и пространството, което не ме засяга, което няма какво да ми каже. Децата не са виновни. Така са ги научили. За успешен днес се смята не този, който е смирен, а този, който има много връзки, който крещи – така са научили детето – в училище споровете се решат чрез бой, инциденти, групи, клики, събираме се и набиваме някой, крадем. Едно дете ми каза, че го хванали в метрото и му взели якето. Други деца, негови приятели. На друг - обувките, защото били маркови и ги взели. Кой накара тези деца да крадат обувки, мобилни телефони, да бият другите, да чупят? Кой? Те не са се родили така. Я виж снимките от миналото им – били са невинни дечица. Кой възпита така децата, кой ги направил така неразпознаваеми тези, които преди години са били ангели? Нашата епоха прави децата такива! Телевизията не е научила детето ти да има мир в душата си, да има простота, да се задоволява с малко, да се радва на малкото, а да иска все повече и повече! Искам да си хвана едно хубаво момиче, не която и да е, и я искам не за да я обичам, не за да се обвържа, не за да създавам семейство, не любовта ми да се вкорени някъде, не да я гледам и да й се радвам, а искам просто нещо да взема, защото съм себичен. За този начин на мисленене е виновно детето, то го научава от заобикалящата го действителност, това са посланията на света около нас. Трябва да си хубав, силен, богат, за да си съобразно модела на телевизията. Само така ще имаш бъдеще, в противен случай няма да имаш бъдещ! Ако не следваш този модел не напредваш, ти си детето, на което всички се подиграват, отиваш в ъгъла, доброто детенце, злочестивото детенце. Смиреният днес не струва, не се реализира. Някой ми каза, че при интервю за работа в една компания, ако му кажат - ти си най-добрият! и той каже: е, не съм най-добрият, има и по-добри от мене! – тогава няма да го назначат. Днес трябва да се съгласиш, че си най-добрият, да тъпчеш другите и да казваш – най-добрият съм, всички ще ви разбия! Къде е любовта, заради която Христос казва, че ако някой ти поиска нещо, да му дадеш всичко и ризата си дори, да жертваш нещо за другите. Отстъпи заради другия. Ако направиш така, обаче минаваш днес за жертва. Нашата епоха ни задава определен модел и така възпитава децата.

Ходих на една беседа и се върнах с електрическия влак. Разстоянието е близо 7 км, от центъра на Атина до Маруси. Беше събота вечер. Качваха се младежи, от всяка спирка, отиваха да се забавляват, не им се седи в къщи, искат да релаксират, да правят нещо. Гледах лицата им и зад тези лица се опитвах да си представя светци. Успях, но мислено направих някои промени: казвам си- ако на това момиче прическата й не беше така, а по друг начин, и изобщо ако се махнат всички тези неща по нея колко хубаво лице ще има! Колко добра душа ще има, свята девойка би била! И това момче, и то щеше да е свято! Струваше ми се, че всички биха могли да бъдат светци. Но когато след това ги погледнах отново в настоящето, тук и сега, си казвах, леле, как направихме децата такива, с диви лица, иронични, с толкова показност в облеклото и поведението, с това ексцентрично облекло, разпрани дрехи… Казвам си: Христе мой, щастливи ли са тези деца, щастливи ли са? Слязоха някъде в мрака, за да ходят в някакви нощни клубове, където се събират всички младежи, имат ли смисъл и цел? Ако някой се разболее, знаят ли да му кажат нещо, с което да го утешат? Могат ли да проявяват търпение, ако имат трудност в живота? Ако се оженят, знаят ли как да задържат брака си? Така мислех в себе си - защото сега може да кажеш, че преувеличавам. Но ти ми кажи: колко от тези деца, утре, когато ще създадат семейство, ще задържат брака си дълги години? Аз не се моля за нещо лошо, а за това: да имат щастлив живот, но нещо в мене ми казва, казва го и статистиката, че повечето от тези младежи ги чака много трудно бъдеще. Имайки предвид положението, в което се намират, начинът, по който ги е формирала епохата, която не се грижи дали ще им даде качествен живот, като под качество не се разбират спортни зали, развлекателни центрове, кафенета и барове. Не това. Качественият живот е нещо друго, то е това детето да се научи, че ще създаде връзка с друг човек, ще му се роди дете, ще има дом, ще създаде семейство, ще разполага с пари, ще отглежда децата си, ще ги отглежда правилно, ще ги учи защо живеят, защо се борят, ще им говори нормално, ще ги гледа и ще се усмихва, ще ги държи в дома си, ще обича жена си и няма да се разведе и ще има мир. И на лицето му ще е изписан вътрешният му мир. Кое от тези деца ще има духовен мир? На кого казвам всичко това? На тебе го казвам, който казваш, че детето ти не е добро, а лошо. И ти обяснявам, че детето ти не е лошо, а нашата епоха го е направила такова. Нашата епоха, нашият свят, това, което Църквата нарича свят: целият дух, климат, атмосфера, която дяволът много експлоатира и вдъхновява. Той оформя климата на епохата ни, защото ако Христос го оформяше, съпрузите нямаше да се развеждат толкова много - половината бракове стигат до развод. Мислил ли си това за детето си? И ти, който сега ме слушаш, и ти си се развел. Така ли е? Твоето дете ще създаде ли брак като твоя? И то ли ще се разведе? Или това вече ще е рутина в живота и ще се женим три пъти, така, по навик, за разнообразие. Това не прави нашият живот щастлив. Ако не пуснеш някъде корени, нямаш щастие, нямаш мир, нямаш покой, не намираш себе си. За съжаление, грешките се повтарят и ако не си църковен човек, не можеш да живееш добре, полудяваш, затова прославяй Бога, че си близо до Христос, че имаш своя дом, че имаш смисъл и цел, че знаеш къде отиваш, в Кого вярваш, кого обичаш, че се радваш на дребните неща: че пиеш вода и чувстваш щастие, което не чувства този, който пие най-отбраните напитки. Можеш ли да пиеш вода и да се радваш? За да правиш това, в себе си трябва да имаш друг по-висш извор на щастие, за да не надделеят другите сурогати, преживявания и поразителни емоции от външния свят. Радостта е нещо, което ще живееш вътре в себе си. И след това се радваш и на най-малкото нещо.

Виждаш малкото дете, преди да се развали, преди да го развалим, преди да го разрушим, когато му даваш нещо незначително, една книжка, една химикалка, и то си играе. Но растейки, нещата се променят. Всичко имаш и нищо не те удовлетворява. Всичко купуваш и все си недоволен. Това е нашата епоха. Такива стават децата. Детето е най-доброто дете на света. Просто то е дете на твоята епоха, на нашата епоха – болно, страдащо, с нужди, както казваше старец Порфирий- има нужда от помощ, объркано е, помислите са го объркали. И ако едно такова дете слуша сега, то няма да разбере много добре това, което говоря. Защото, знаеш ли, сега ти говоря за друга родина, която сме загубили, за носталгия, за преживяване, което някои деца никога не са живели, защото детето не е почувствало какво означава хубаво семейство, за да си го припомни и да се трогне. Разбираш ли? Когато детето от бебе израства в нестабилно семейство, как аз сега да му припомня какво е хубавото семейство, хубавият живот, след като никога не го е живяло? Ти обаче, възрастният, който слушаш, имаш спомени, сигурно помниш някои твои дядо и баба, чичо или своите родители, живял си в хубаво семейство и казваш: да, така е, променили сме през последните години! Много бързо, светкавично се променя светът. Атмосферата на нашия живот, условията и нашият нрав в последно време се променят много бързо, ние се сриваме и въпреки това съм много оптимистичен, знаеш ли защо? Защото не вървим на добре и това е много оптимистично – за Църквата, не за света – за света това е път към самоубийство, но за Църквата тази трагедия, която живеем, е много оптимистична, защото от дъното, до което не след дълго ще стигнем, ще се принудим да нададем вик и да кажем: какво става, бе, хора? Как стигнахме до дъното? Стигнахме дъното, не можем повече! Какво ще стане? И когато нададем вик, и кажем Господи помилуй ни!, тогава съществува надежда.

Не знам дали това, което казвам, ти помага и те кара да се замислиш, просто го казвам, за да отсъждаш по-ясно за детето си, по-спокойно, да не викаш много, да не му се караш рязко, да помислиш - когато започваш да му се караш, да му викаш и дори да го ругаеш, което за съжаление също правиш– че детето ти вече е ударено и смачкано в живота от толкова неща, през които е преминало и може да се изморяваш цял ден на работа, но детето е много измъчено, сякаш и то е работило осем часа, защото са го изморили телевизията, простотията на възрастните, грехът на възрастните, липсата на смисъл, животът без смисъл. Знаеш ли какво нещо е детето да живее толкова време без същностен смисъл, знаеш ли каква умора е това за душата? Огромна умора. То израства с компютъра, но няма смисъл в живота и полудява, днес децата се разболяват от компютрите. Докато никое дете не се е разболяло от молитвата, от Христос, от св. Причастие, от Църквата, от любовта, от приказките на бабите. Сега от компютъра ги водят в болницата – така казват. Деца, които получават кризи като епилептиците, са поразени от компютъра и стават зависими. Едно дете ми показа на някакво видео, което свалило от интернет, на което имаше деца, които, бидейки зависими от компютъра, сами си нанасят удари, как се разболяват, как чупят клавиатурата от истерията, която ги обхваща. Децата не са виновни, не се виновни. И ако удря клавиатурата, чупи всичко и се нервира, знаеш ли с това какво показва? Показва, че нещо е започнало да се пробужда в него и колкото повече децата крещят, колкото повече чупят, толкова повече показват, че жадуват за нещо друго. Аз това го разбирам и казвам в себе си: тези деца са бъдещи служители на Бога, тези деца в даден миг, колкото и нерви да изкарват, колкото и юмруци да раздават, в даден миг, едно копче правилно да натиснат, всичко това ще се обърне с пълна сила към Бога. Просто още не е извършено правилното движение от възрастните, още не са стигнали до правилната точка, където Бог очаква да дръпне децата близо до Себе Си и дано този час не се забави. Обичай детето си, прощавай му, разбирай го, това, което казват децата, е истина: възрастните не ме разбират! Разбери го. Аз не те съветвам да му казваш: браво, имаш право във всичко! А да се поставиш малко на негово място. Помисли как е пораснало, какви преживявания е имало, какви въпроси е имало. Ти сега слушаш това предаване, детето слуша ли? Не. Ти слушаш дадено нещо и се замисляш, мислиш, умът ти се очиства, филтрираш, преценяваш, сравняваш, детето не слуша такива неща, а слуша това, което му дава нашата епоха и тя, ако няма Христос, как ще очисти ума му?

Приятели мои, Христос е казал: „Без Мене нищо не можете да вършите“. Без Мене ще се объркате, без Мене ще направите дупка в морето, без Мене напълно ще се погубите. Не ви заплашвам, а ви казвам истината, защото Аз съм Този, Който устройвам вашия ум, Който ще просветли вашата съвест; ако Ме нямате, умът ви ще се разболее. Казвам ви го, за да го знаете. И ние Му казваме – седни в края! И Господ казва - няма да седна в края, ще отида там, на Голгота, ще се разпна и ще стоя там разпнат. Но ако Ме оставите и не дойдете при Мене, Аз се безпокоя за вашето бъдеще - ще се подлудите. И сега това от това страдаме – полудяваме без Христос. Някъде в едно послание на св. апостол пише „А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум - да вършат онова, що не прилича” (Рим. 1:28). Бог ги предал на извратен ум, на ум, който не може да изпитва правилно нещата и да знае кое е правилното и кое неправилното, т.е. едно объркване. И ти сега казваш: Детето ми не е добро! Детето ти е много добро, просто е изтерзано и наранено. Обикнете вашите деца!

Превод: Константин Константинов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/a93qa 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.