На Рождество Христово ангелите първо пеели „слава във висините Богу“ и след това „на земята мир, между човеците благоволение“.
Едва, когато преживееш първата част от това песнопение – слава във висините Богу, – ще почувстваш мир в сърцето си, ще изчезне меланхолията от душата ти, ще се умиротвори домът, ще се помириш със себе си, с околните, със света, с колегите и ще си щастлив човек. Първо ще прославиш Бога и след това ще станеш щастлив.
И тъй като човекът, аз и ти не прославяме Бога, а прославяме нашето собствено его, в сърцето ни няма мир, нито в дома ни, нито в света. Светът не върви на добре, светът няма мир, светът изтлява и се руши. Бог съществува, но ние не участваме в Неговата божествена благодат, добрина, любов. Всички тези неща съществуват, но ние не им се наслаждаваме, не ги живеем, не им се радваме. Защо? Защото не прославяме Бога, не сме разбрали, че Той съществува, за да Го прославим, не сме разбрали, че това е целта на нашия живот. Съществувам, за да отразявам Неговата благодат, слава, радост – за да стане Бог Всичко за мен. И когато Бог стане всичко за мен и Го прославя, тогава ще се успокоя, а това ще означава, че съм разбрал мястото си в света, във вселената.
Ако те попитам какво мислиш в този момент, кой е въпросът, който те изгаря, коя е главната тема в живота ти, как ще отговориш? Някой ще ми каже: Парите. Децата. Работата. Жена ми. Друг го казва по-грубо: жените! Жените казват: Мъжете! Друг се вълнува от имотни въпроси – къщи, покупки, тялото ми, красотата ми, тези неща ме занимават – следователно, тези неща прославям. Следователно това властва в теб, това е обектът на твоята прослава. Това ще рече и да прославяш Бога, да го направиш първа и главна тема в живота си. Първата личност, която заема ума, сърцето, битието ми. Затова, когато виждаш, че за теб не Христос е на първо място, а Той заема четвърто, пето, шесто място в живота ти, а някои Го поставят и на по-задно място, това вече е проблем. Защото помисли: Христос, Самият Бог, Този, Който е Алфа и Омега, отива на четвърто място. Този, Който е Началото и Краят, Който е Вечно Съществуващият, Който единствен съществува, а всички други не съществуват, тъй като всички други съществуват, тъй като участват в Неговата слава, сила и животворяща енергия. Но ние поставяме всички други неща на първо място, а Бог, Който е Началото на всички, поставяме на четвърто, пето, шесто място. Нека ви го докажа с пример.
Попитах един човек: в колко часа отиде на църква на Рождество Христово? Църквата започна в 5 ч. Ти в колко отиде? По-късно. Друг беше отишъл на бдение, което започнало в 22 ч., в навечерието на Рождество Христово, а ти дойде след 23 ч. Кое те задържа далеч от храма за един час? Яденето, подготовката, миенето, оправянето, дома – тези неща прославяш повече от Бога. Какво е толкова ценно, че да те накара да закъснееш за Бога? Явно е било много важно за теб. Ако Христос беше важен в живота ти, нямаше да оставиш нищо да те отдели от Него и щеше да идваш навреме. Един приятел свещеник, за да призове своите енориаши в деня на Христовото Рождение, им казваше:
- Ако жена ти раждаше и ти знаеше, че тя ще роди в болницата в 6 ч., ти нямаше да отидеш в 6 ч., а в шест без нещо, щеше да бъдеш с нея, да се подготвяш за това раждане, щеше да съучастваш и само това щеше да те вълнува. Защо ли? Защото си влюбен в жена си, защото обичаш детето, което ще роди, то е първата тема в твоя живот и мисъл в онзи ден.
Така би трябвало да живеем с Христос, Той трябва да е първата тема в нашия живот. И когато Христос стане първата тема, всички други неща ще се уреждат с точен ритъм, със съвършен баланс в душата ти, с хармония, всичко ще подреждаш по най-добрия начин. И храната, която ще приготвяш, ще бъде по-благословена, и на работа ще ходиш, и по-мирен ще бъдеш, всичко ще се случва, без да губиш мира на душата си, и Бога ще намираш чрез всичко. Това е превъзходно. Ние обаче не поставяме Бога на първо място в живота си, а на последно, не прославяме Бога и затова нямаме мир.
Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение
Да прославяш Бога, да разбереш, че Той е всичко, след това ще разбереш, че не съществува нищо преди Него, което да заслужава да те занимава.
Навярно нещата, които ти говоря, ти се струват глупост. Знаеш ли кога ще разбереш това, което говорим, но се боя, че тогава ще е късно? В момента, в който си тръгнем от този свят, затворим очи, напуснем реалността на този живот – тогава ще разберем, че всичко, което сме прославяли в този живот и сме поставяли на първо място в сърцето си, в мисълта си, в съзнанието си, изобщо не е било първо, а последно. Защо? Защото всичко ни изоставя, всичко ни предава в онзи момент. Обичаш толкова много дома си, а виждаш как четирима души те изкарват от дома ти, носят те и водят. Къде? В един друг живот. Обичаш толкова много своя компютър и виждаш, че в даден момент се отделяш от него. Идва смъртта. И не ми казвай, че преувеличавам, защото, когато стоиш пред компютъра сто часа на ден, нима си го поставил на второ и трето място?! Прощавай. Колко часа се помоли днес? А колко часа игра и стоя на компютъра? Веднъж някой ми каза на изповед:
- Отче, ако искаш да ми отрежеш краката и да ми наложиш духовна аскеза, накарай ме да не сядам пред компютъра или да живея без интернет.
Аз го попитах:
- Защо?
- Защото това ми открадна душата!
Компютърът е станал твой бог. При други хора е различно, всеки има нещо, което почита като бог – аз имам моите страсти, ти имаш твоите страсти, величаем страстите си, прославяме егото си. Сега не го разбираш, защото всички тези неща те ограбват, омайват, унасят, замайват ума ти. Смъртта обаче поставя всичко на неговото място.
Ти ще бъдеш наистина мъдър, ако отсега разбереш, че Христос трябва да заеме първо място в сърцето ти, защото всички други неща ще те оставят, ще те предадат, ще те наранят, ще ти причинят меланхолия и ще почувстваш не просто скръб, а депресия от това, че те оставят. Но тогава ще бъде много късно. А ако сега направиш Христос център на твоето сърце, ще преживееш нещата, за които се говори в Акатиста към св. Богородица. Хубаво е да го четете всеки ден и да молите св. Богородица да разберете тайнствената дълбочина на тези думи. А какъв ще бъде знакът, че сте разбрали тяхната дълбочина? Когато разбереш думите на Акатиста, няма да можеш да ги изричаш, но не защото ще ти тежи, а защото няма да издържаш благодатта, която извира от тях, която ще залива душата ти. Устата ти ще замлъкне от изобилието на благодат, защото акатистът към св. Богородица, особено сега на Рождество Христово, доставя голяма радост на душата, защото описва цялото събитие на Боговъплъщението, тайната на Божието домостроителство. Ние обаче се лишаваме от тази радост – акатистът е посветен на Христовото Рождество, а на теб ти тежи да се молиш на св. Богородица, тежи ти да говориш на Христос, да поздравяваш тази, която донесе радостта в света? А не ти тежи да гледаш телевизия сто часа? И не ти тежи да четеш спортни новини и клюки, а ти тежи молитвата? Виж колко дълбоко сме „замръкнали“ и колко малко значи Бог за нас.
Като видяхме странното рождение, да се отдалечим от света, пренасяйки ума си на небето, защото високият Бог се яви на земята като смирен човек, за да привлече към висотата ония, които Му викат: Алилуия!
Описано е чудното раждане, пораждащо невероятно чувство – отдалечаваме се от света, за малко се откъсваме от тази земя, за да осъзнаем, че съществува друг свят, друга вечна реалност, а тази реалност, която живеем, макар и да не е лъжа, не е вечна, но временна. Къде са нашите дядовци, прадядовци, които са имали мечти, надежди, строили са, градили са, събирали са, строели са къщи? Къде отидоха тези хора? Къде отидоха техните мечти? Този свят не е вечен, затова в песнопението се казва: като видяхме странното раждане, да се отдалечим от света. Къде да отидем? На небето. Да пренесем ума на небето, да живееш тук с твоето тяло, но душата ти да е някъде другаде, да си небесен човек и земен ангел. Една от целите на раждането на Христос е била и тази – затова слезе при нас Бог – Той дойде и стана смирен Човек, искайки да привлече към висините тези, които Му викат Алилуия.
Дойдох, казва Господ, да ви привлека към Себе си, да ви отлепя от земята, да обикнете Мен, да се влюбите в Мен, да мислите за Мен и да правите това, което Аз правя. Семейство, покупки, дела, четене, игри, правете каквото правите, но чрез всичко това обикнете Мен, и докато го правите, едновременно ще бъдете влюбени в Мене. Поставеме Ме на първо място в живота ви. И Аз ще привлека вас, които Ми викате Алилуия. Алилуия означава хвалете Бога, прославете Бога. И ето, отново, прославяме Бога, а прославяйки Го, Той ни отлепя от земното.
Ние може би ще Му възразим: Господи, как да Те прославяме? Първо трябва Ти да ни привлечеш, и след това да се отлепим от тази земя? Не знам, тези неща стават паралелно. Бог ни привлича, ние Го славословим. Понякога това става и без да чувстваме силно Неговото привличане. Борим се да превъзмогнем себе си, а Бог вижда нашето любочестие и ни казва: вземи малко повече благодат, малко повече благословение, отколкото си поискал. И те привлича повече към Себе си, и очиства ума ти, и чувстваш лекота в мисълта си. Това е хубав опит – да се събуждаш сутрин и да имаш бистра глава, чист ум, да не ти идват разни мисли, меланхолии, терзания. Умът ти да е чист, да живееш това, за което говорят светците: мира на помислите. Умът е чист, мирен. Не мислиш, а живееш. Мислите не са животът, те са терзание. Мислим за хиляди неща, а Господ казва: идвам да те привлека към Себе си, да стана Всичко за теб, да имаш друг опит и чрез него да си щастлив.
Представи си един влюбен човек, който се подготвя за щастливия миг и в деня преди сватбата му разказват различни обезкуражаващи случаи на неуспял семеен живот. Той обаче, макар и да слуша, живее в радостта на онзи ден и нищо не го докосва. Каквото и да му кажеш, той живее насладата и радостта на сватбения ден. Това ще стане и с теб, ако разбереш какво означава това, че Бог Слово дойде в света. Ние дори не можем да си представим колко добър и благ е Бог. Защото, ако го разберем, ще умрем от щастие, ще се разтопим от щастие, а този опит се дава в молитвата. В онзи момент ще плачеш постоянно, няма да знаеш и няма да е нужно да обясняваш защо плачеш, но ще разбираш много добре, че този плач се дължи на докосването до вечния Бог. Ще почувстваш такава радост и такова усещане за истината, от това, че живееш в истината, а не просто се доближаваш интелектуално до нея, която не може да се опише с думи.
Как да ти опиша тази радост, приятелю, че да я разбереш? Ако обичаш страстно футбола, то мога да ти каже, че това опиянение, което чувстваш на стадиона, е нищо пред онова, което можеш да преживееш, ако почувстваш радостта, която Христос донесе в този свят. Голяма радост. И е много жалко, че още не си я почувствал.
Всъщност, голямата тайна на Рождественските празници е, че ако не разбереш смисъла на този празник, няма да можеш се зарадваш никога. И даже по-добре е, че не се радваш, за да се пробудиш, да потърсиш в себе си причината за липсата на радост. Защо не се радвам? Ядох, пих, пръснах се от ядене и отново не се радвам с опиявяваща, дълбока радост. Защо?!
Потърси това защо, но не се самоуспокоявай. Разбери причината, поради която не можеш да изпиташ радостта, за която копнееш.
В една легенда се разказва за човек, който обичал много лястовиците, гледал ги да летят в ято, хиляди и десетки хиляди, обичал ги, но едно нещо го притеснявало. В онова далечно време лястовиците не знаели, че през зимата могат да отлитат на юг, оставали през зимата по старите си места и умирали от студ. Този човек се опитвал да им обясни, че трябва да отлетят, сочел им Африка, увещавал ги по най-различни начини, че ако останат тук през зимата, няма да оцелеят, нито ще имат храна. Каквото и да говорел, те не го разбирали. Та нали той бил човек, а те – лястовици. Накрая той се помолил на Бога така: Господи, обичам изключително много тези птици и искам да им помогна да не умират от студ, но не мога. Не ме разбират, само едно решение виждам, Господи. Извърши чудо, направи ме лястовица! С човешки ум, но лястовица, за да мога да им говоря с мъдростта на хората на техния език и да ги спася. И както се молил, Бог направил Своето чудо и го превърнал в лястовица. Той влязъл сред ятото, говорил им, те го разбирали. Питали го откъде знае всичко това, но го последвали, защото му имали доверие. Елате, казвал той, – ще ви взема от тук, където е студено, и ще отидем на юг, където е топло. Там няма да умрем през зимата, ще бъде хубаво. И когато дошъл студът, те отлетели, започнало да става все по-топло и така стигнали до топлите места.
Когато за първи път прочетох тази легенда, тъкмо се бях върнал от изповед. Бях много изморен и исках да легна, защо изповядах 40 човека. Тогава взех книгата на св. Николай Велимирович Мисионерски писма и я отворих случайно. Бяха ми я подарили, първи том, и попаднах на този мит. Не можех да заспя, когато осъзнах красотата на легендата. Защото в Църквата всичко това изобщо не е мит, а реалност. Бог обичаше, нас, Неговите лястовици, които умирахме от студ – студа на самотата, меланхолията, греха, болката, порока, егоизма. Екзистенциален студ. И Бог ни гледаше и казваше: Лястовички мои, елате да се стоплите, има топли места, искам да ви спася, искам да ви покажа голямата Си любов. Той ни говори, още от рая, откъдето паднахме, а ние не Го разбирахме. Той искаше да ни докосне, а ние мислихме, че иска да ни стори зло. Проправя път за нас, а ние чувстваме, че ни заплашва и му казваме: Остави ни! Махни се! Той ни говори и постоянно ни казва: Обичам ви! Искам да ви спася, искам да ви взема оттук, за да не замръзвате и да не се терзаете. Виждам ви, искам да ви спася! А ние Му отвръщаме: Остави ни, не разбираме какво говориш!
И Бог каза: Не разбират какво говоря, не Ме разбират, защото съм Бог, те са хора. И понеже искаше толкова много да ни обясни Своята огромна любов, Той каза: Не Ме разбират – ще намеря начин да Ме разберат. Аз ще стана Човек, за да дойда при теб, сладкото Ми лястовиче, да не можеш да Ми кажеш след това, че не Ме разбираш, и ще говоря на твоя език, ще бъда като теб, ще се облека с твоето тяло, ще Ме гледаш до теб и вече няма да казваш, че не разбираш думите, които постоянно ще ти говоря. И ще ти повтарям: обичам те, прощавам ти, очаквам те, ела да не замръзваш, дай ми ръката си да те отведа там, където ще се умиротвориш, и ти ще казваш – Кой си Ти, Който говориш толкова хубаво, Който си толкова разбираем, мой приятел, мой човек, Кой си Ти? И когато Те доближа, Господи, ще разбирам, че може да си Човек като мен, но си и нещо друго – Бог. Няма да се уплаша от това да Те доближа и така ще ме спасиш.
Бог това направи – говореше ни, ние не Го разбирахме – стана Човек, разбрахме Го и сега сме свободни да определим нашето отношение към Него, но никой вече не може да каже, че не знам Бога, че не разбираме какво говори. Христос дойде на земята. Неописуемото Слово изцяло бе на земята, без ни най-малко да отстъпи от небето; защото не бе промяна на място божественото слизане и раждането от богоприятна Дева. Той е там, и тук; на небесата, но и тук сред нас. Велики тайни. Бог обаче това иска да ти каже, затова се въплъти, за да ти каже: „Обичам те!“. Или да ти прошепне тези думи в ухото, за да ги чуеш само ти, детето ми: обичам те, недей да се обвиняваш, каквото и да си направил! Ама направих много неща, какви ли не престъпления. Обичам те, затова станах Човек, затова дойдох при теб, от необятна любов, да те взема от студените места на греха и измамата и да те отведа в топлината на рая. Ела при Мен, ела да полетим. Ти казваш: Не мога да летя толкова далеч. А Той: Седни в Моите криле, ела, отварям Моите криле и се разпвам. Една разпната лястовица. Господ разтваря ръце на кръстното дърво. Като две отворени криле, с което ни казва колко много ни обича, с необятна любов.
И докато говорим за Рождението във Витлеем, те отведох на Голгота. Светлината, която изгрява на Витлеем, свети на Голгота, светлината, която излиза от Витлеем и върви към Голгота. Във Витлеем има една пещера, и на Голгота има пещера: тази на Пресветия Гроб. Две пещери, които приеха пресвятото тяло на нашия Господ. Когато Бог създал целия свят, тогава създал и двете пещери: пещерата на Христовото Рождение, където знаел, че след няколко милиони години тук ще се родя Аз, ще се въплъти Моя Син, Син и Слово Божие се въплъти в тук, в тази пещера, във Витлеемската пещера, която съществувала оттогава, когато светът бил създаден. И една друга скала: тази на Пресветия Божи Гроб, който Бог предназначил да стане Негово жилище, Негово ложе, когато умре в този свят, където Го погребали.
Много ми харесва това и само като си помисля за него, се радвам. Ами ако го преживея истински някой ден, да го преживея опитно, да видя Бога пред мен и да обикна Христос в сърцето си. Колко хубаво би било това! Такива трябва да са нашите преживявания: не да говорим, а да се молим на Христос, не да разказваме за Христос – като в радиопредаване, а да говорим с Него, не да произнасям думи за Христос, а да ги казвам на Самия Господ и това да бъде моята наслада. Да не ме е грижа за предавания, за едно или друго, и какво ще каже този или онзи, а да мълвим: Господи, ние мълчим, искаме Теб да слушаме, да гледаме, да докосваме, да бъдем в общение с Теб, Ти да изпълниш живота ни.
Това, което сега те занимава, не е нищо особено, не е проблем, казвам ти го. Ти не разбираш и ми го казваш. Не е проблем – когато разбереш Христовата любов, всичко това, което сега наричаш проблеми, ще го видиш по друг начин, с други очи, и не го казвам аз, други хора ти го казват, в писмата, които ми пишат: болен съм от рак и прославям Бога. И аз му казвам: Ела един ден пред микрофона да те чуят всички хора. Аз не си измислям тези неща – има хора, които са болни, пълни с болка и притеснение и те казват: Когато почувствам Христос, нищо от това не е проблем в живота ми. Това означава, че си разбрал истината, докоснал си Христос, това ти желая тази година на Рождество Христово – да докоснеш Христос! И ще разбереш, че си Го докоснал, когато всичко друго ти се стори много оскъдно.
Не ти казах да отидеш да станеш монах, светогорец (дано да станеш, ако Бог те призове). Не това е целта. И не е нужно да ставаш монах, защото ти и така си си самотен [на гръцки думата μοναχός, освен монах, означава уединен, самотен човек, сам със себе си] и тази самота те измъчва. Всички сме самотни в този свят: и женените са самотни, и неженените, защото в крайна сметка всеки е сам със своето аз. Ти и душата ти сте сами. Но когато почувстваме Христос, ще разберем някои неща много по-добре: че всичко това, което ни занимава, са глупости и единственото, което ни съпровожда във вечния живот, е Христос. Ако 100 години от този живот крадат толкова много от душата ни, представи си колко трябва да крадат душата ни вечните години, които сега нито ни занимават, нито им отдаваме значение, сякаш не съществува друг живот. Така живеем, сякаш не съществува друг свят. Христос това дойде да ни каже: има и нещо друго, затова ще ям с вас, за да не казвате, че не ям, ще пия, за да не казвате, че съм антисоциален, ще дойда и на сватбата в Кана Галилейска, за да не казвате, че дойдох да ви разделя и да не ви оставя да се порадвате на земната радост, любов и обич. Ще дойда и там, където поучаваш, ще дойда и там, където работите в дърводелницата на Йосиф, и при вас, които сте близо до рибите, ще отида и в морето, и в планината. Всичко законно и благословено ще направя и Аз, за да видите, че въпросът не е да прекратите всичко, което правите, а в него да вложите Мен, Когото пренебрегвате, Който съм причината на всички неща. Аз ти дарих живота, чрез Мен живееш, твоят ум, който сега се е объркал от дреболиите, които мислиш, Аз вложих в теб този ум, не за да решаваш уравнения, нито за да се занимаваш с болестни състояния и да се подлудяваш. Аз ти дадох ума, за да мислиш за Мен, за Бога. Не си ли болно, детето Ми? Това, което ти дадох с любов, за да мислиш за Мен, ти го вземаш и мислиш безумици и се разболяваш. Кой ти е виновен, детето Ми? Аз ли съм виновен – казва Христос – че се разболя, че Ме изостави в живота и Ме постави на последно място? След това как да се зарадваш?
Това е Рождество Христово: Христос идва смирено и казва: деца, дойдох! Дойде едно малко дете. Не дойдох да ви се правя на строг, нито да ви се карам, нито да започна да крещя с бич в ръка! Нищо от всичко това, а дойде едно смирено Дете. Не се карам, така дойдох като Детенце да ви кажа да Ме доближите и да ви донеса тайни от Рая, от небето, дойдох да ви кажа много истинни, ценни неща, за да се спасите, да станете щастливи. Ако искате, последвайте Ме.
Това е смисълът на празника, естествено, както и други неща.
Всяка година си мислим, че сме схванали смисъла на този празник, но неговият смисъл е безкраен. Каквото искаш, вземи и го вложи в ума си. Но и не забравяй, че животът не се променя с мисли, а чрез Божията благодат.
Желая ти особено през тези дни да имаш любов, да нямаш никакво недоволство, да не се притесняваш от нищо, да не притесниш никого, да не нараниш някого, да не си неблагодарен. Да почувстваш любовта на Христос – колко много те обикна. Да отхвърлиш чувството за вина, което те задавя, изпълва те с угризения, потиска те. Почувствай се свободно Божие дете, че Бог те обича, че има Някой, Който те обича изключително много, Някой, Който мисли за теб, когато всичко приключи и когато трапезата свърши, всички гости си тръгнат и те оставят, и когато останеш сам, когато някой път отиваш в планината, паркираш и гледаш планини, морето, безкрая или седиш сам и оплакваш твоите притеснения, знай, че има Някой, Който те обича изключително много. Божията любов е безкрайна. Роди се любовта, Бог, Който е любов, се роди и оттогава във Витлеем започна да тупти най-топлото сърце, което се роди на света – Божието сърце. Оттогава всеки удар на Неговото сърце изкарва само любов. Този звук, когато сърцето се свива и отпуска, и изтласква кръв – Христовото сърце изтласква постоянно само любов. Нашето сърце обаче бие от егоизъм, инат, порок, грях, отмъстителност. Сърцето на Христос, на малкия Христос, Който се е родил тогава, до свършека на света, Господнето сърце бие само от любов за теб и ти казва: Обичам те! Затова се родих, не ме досрамя да дойда на земята, не се погнусих от теб, затова те целунах, прегърнах, затова те потърсих и намерих, взех те в Моята прегръдка, докато ти беше в мръсотията, зловонието и нечистотата, Аз не се погнусих от теб, защото те обичам. Дойдох да Ме видиш и да отмориш, дойдох, за да не търсиш, а да намериш това, което търсиш. Дойдох, за да не се терзаеш, а Аз да се изтерзая заради теб и да те спася. Дойдох, за да се успокоиш. Дойдох, за да не търсиш съдбата си нито на карти, нито на кафе, нито при маговете, нито при астролозите. Аз ще бъда твоята съдба, Аз ще бъда твоето щастие. И наистина си щастливец, когато не вярваш в тази светска съдба, а си познал Христос.
Една жена ми каза:
- Отче, навършвам 51 години!
Аз ѝ отвърнах:
- Прославяй Бога, че докато си живяла половин век, успя да познаеш Този, Който ще те отведе във вечността. Половин век ти помогна да доближиш вечния живот, т. е. Този, Който каза: Аз съм Възкресението и Животът, вярващият в Мен, дори да умре, ще оживее.
Обичай Христос, Който се роди, и никога няма да умреш. Обичай Този, Който е любов, и знай, че любовта никога не умира – стига винаги да си с Него!
Превод: Константин Константинов
