Днес ще разговаряме за Христос, Когото вие обичате - за този презиран, смирен, простодушен Бог, Който живя на земята 33 години и малцина Го разбраха. Ние също малко Го разбираме, защото, ако хората бяха разбрали добре Христос, светът нямаше да е такъв. Ако бяхме разбрали и докоснали Христос, истинския Христос, а не такъв, какъвто ние си Го представяме и понякога не преподават в осакатен и изопачен вид, тогава животът ни щеше да бъде различен.
Сега имаме много икономически проблеми, но всички проблеми щяха да се решават, ако Христос обитаваше в сърцата ни. Но от 33 г. сл. Хр. до днешната 2016 г. представите ни за Христос са много изкривени и макар да казваме, че сме Христови, ние не сме познали онзи Христос, Който е в нашето сърце. Защо говоря за Христос от нашето сърце? Нима има много Христос-овци? Един е, но има Христос, Който говори на сърцето, а има и Христос на строгостта, на въздаянието, на наказанието, който порицава и наказва. А съществува и „Бог”, който поражда скандали вкъщи. Защо, ще ме попитате? Погледнете, нима в името на Христос не са станали най-светите неща в света, не са полагани на най-светите усилия, не са вършени велики дела на саможертва, не се е създавало изкуство, но в името на Христос са ставали и големи беди и катастрофи както за човечеството, така и в малкия свят на семейството. В името на Христос много хора са били възпитани по погрешен начин. Аз, който съм свещеник, мога да ти сторя много добро в името на Христос, за да разцъфти душата, да се отпуснеш, да се усмихнеш, да станеш щастлив, но в името на Христос мога и да злоупотребя с моята власт, да те експлоатирам, да те онеправдая, нараня и изпълня с чувства на вина, отново в Христовото име. Затова казвам, че днес ще говорим за онзи Иисус Христос, Който е в сърцето. Този Христос, Който докосва нашия вътрешен свят и променя живота ни, прави ни щастливи и ни преобразява.
Не зная в кой Христос вярвате, имайки предвид мейлите, които чета и които са написани от членове на християнски семейства: чета и недоумявам как е възможно този дом да нарича себе си Христов и в същото време да живее в такава трагедия? Момичето пише, че баща й е християнин, църковен човек, но в техния дом е същински ад. Християни сме, а се караме, ругаем се, нямаме любов помежду си и навсякъде проявяваме насилие, егоизъм и инат. И така, не е лесно да кажеш, че си Христов, че си познал Христос, Който живее в човешкото сърце. Затова нека всеки потърси в себе си и каже в кой Христос вярва? Как обичам Христос, какво е Христос за мен?
Постоянно произнасяме името Му, но колцина от нас сме приели Неговия дух, етос, образ на мислене и начина, по който предава на хората Своето послание? Христос донесе в света Евангелието, което ще рече радост, но ние кой Христос приехме в живота си - на радостта или Христос на принудата? Какъв е Бог за теб? Този, Който прави живота ти по-отморен и по-красив или Такъв, Който те подтиска и принуждава?
Срещна ме един човек на улицата и ми каза:
- Не искам да дойда при теб в църквата, защото вие, поповете, постоянно казвате: Не, не! Всичко е грях! Всичко е зло!
Защо ми каза това? Защо да създаваме представа за Христос, Който не привлича човека, но го отблъсква?
Наистина, като свещеник не мога да приема, не мога да търпя където и да отидем, хората да ни асоциират с такива, които принуждават хората към нещо, да ми казват, че поп или изобщо християнин е равнозначно на човек, който постоянно ми оказва натиск, дразни ме, задавя с вини, наказания и угризения! Сигурно сте чували думите на Ганди. Страшни думи, които, като ги чувам, се срамувам. Той казва: "Обичам изключително много Христос, но не издържам християните. Обичам изключително много Христос, Христос не ми е сторил никакво зло, Христос е съвършен, превъзходен, но хората, които говорят за Него, не докосват сърцето ми, а предизвикват съпротива в душата ми. Не понасям да дружа с тях, не издържам, не ги понасям".
Не знам дали ви се е случвало да чуете такива думи за себе си или пък вие сте го казвали, но те могат да се чуят от много хора.
Родителят казва на малкото си дете: "Ходи на църква!" А то отговаря: "Защо да ходя, да стана като кого? Какво видях в църквата, та да пожелая и аз да имам това, което имат християните, които ходят на църква?"
Майката ме пита какво да направи за сина си, за да отиде близо до Христос.
Отговарям й:
- Ти се приближи до Христос.
- Ама аз съм си в Църквата!
Не е достатъчно да си в Църквата, за да кажеш, че си Христов. Животът ти промени ли се? Промени ли се? Твоят мъж разбра ли по твоето добро отношение, че си в Църквата? По твоята блага душа, блага любов и доброта? Виждат ли хората около теб плодовете на Светия Дух?
Не зная дали се карате. Днес, в храма естествено всички сте усмихнати и спокойни. Въпросът е след това какво става, когато отидем вкъщи. После идват писмата: "Отче, аз съм момичето, което ви поздрави и се смееше! Сега обаче плача! Ще ви кажа истината!" и започва да изрежда проблемите.
Една жена ми казва, че постоянно се кара с мъжа си.
- А мъжът ти какво казва?
- Казва ми: престани да си толкова консервативна в поведението си! Непрекъснато принуждаваш към нещо всички около теб! Искам те малко по-блага, след като ходиш така редовно на църква, за да те видят децата, да те видя и аз, та така да ме привлечеш към Христос.
Попитах:
- А ти какво отговори на мъжа си?
Тя вдигна рамене:
- Ама как, отче, да предам принципите си?
Да не предадем принципите си, но да разрушиш дома си в името на Христос? Нима Христос иска да разрушиш своя дом, за да не оставиш принципите си? Това за какво говори? По-нататък ще поговорим как Христос държи на единството в семейството.
Христос, Който е в сърцето, иска да сме обединени помежду си, затова изрича онези страшни думи: другите ще разберат, че сте Мои ученици, не ако говорите за Мене, не ако носите расо или имате брада - дълга или къса, а ако имате любов помежду си.
Искаш ли другият да разбере, че си Христов, че принадлежиш на истинския Бог? Имай любов, да те вижда как говориш и как се държиш, да види промяната на твоето сърце, благородството на душата ти, твоето уважение, нека види кой Христос обичаш.
Не зная как се държите вкъщи, не зная дали не сте се карали по някакви причина уж в името на Христос - например за пости, за въздържанието или за начина на обличане, за грим, прическа или нещо друго. Но ако Христос те кара да се караш, да нараняваш и охладняваш към ближните си, значи нещо не е добре с този „Христос”, в когото вярваш.
Ако Христос беше влязъл в сърцето ни, целият свят щеше да се промени. Св. Йоан Златоуст го казва: Ако вие сте си християни, целият квартал и градът до вас щяха да бъдат нови човеци.
Ние обаче какви сме? Малко фалшиви, малко лицемери, малко фарисеи и малко витрина. Показваме хубави неща, но който ни доближи малко повече, подълбае малко и повдигне леко расото да види какво крие това сърце, ще види нещо друго и ще каже: не е това, което показва! Нещо друго е. Затова хората си тръгват от нас.
С годините разбрах, че не съществува лош човек в това общество. Хората не са лоши, но не са намерили истински примери, които да ги докоснат, не са намерили истинския Христос, Който да ги придърпа към Себе Си. Христос придърпва човека. И вие, които сте видели някой старец и го обичате, някой духовник, който ви привлича, някой манастир, който обичате, защо ходите? Защото ви услажда душата. Когато видиш нещо истинно, отиваш, не го оставяш. Но когато видиш нещо фалшиво, което злоупотребява с Христовото име, бягаш далеч и се разочароваш. Това е голяма истина. Така разбрах, че хората са много добри. Хората до нас не са грешни и зли, а просто объркани. Свети Порфирий постоянно подчертава, че хората днес са объркани и не са зли. Ако човек види Христос от сърцето, душата се отваря, той идва, възлага на духовника своите проблеми, обляга се на него, а не бяга. Но ако срещне високо вдигнат пръст, постоянни забележки и викове, какво ще каже? Тук не е Христос! Христос никога не вдигнал пръст да се скара, както правим ние. Само веднъж вдигнал пръст - срещу фарисеите. А за грешниците отварял Своята прегръдка и казвал: елате при Мен, грешници, разбирам ви... Христос не странял от грешниците, отивал при тях, седял с тях. Това е Христос на любовта, Който отива близо до човешката болка, до немощта на човека.
Веднъж при мен дойде едно гримирано момиче, с червило и трепереше, че ще й се скарам заради външния й вид.
Тя ми каза:
- Отче, извинявай, не можах да отида да се преоблека, да си сложа дрехите за църква. Дойдох от работа.
Страхуваше се. Аз й казах:
- Това не е проблем, ти така живееш, така се движиш.
- Ах, добре, след като не ми се скарахте, почувствах облекчение и се успокоих.
Какво очаква другият от теб? Че го приемаш такъв, какъвто е. Това направил Христос - приемам те, както си. Казваш ли това на жена си? На мъжа си? Това показва, че те е докоснал Христос на истината, онзи Бог, който живя сред хората в Йерусалим през 33 г. сл. Хр.
Фанатизиран ли си? Рязък? Краен? Тогава нещо не върви добре с твоя духовен живот. Ако искаш да си строг, бъди такъв спрямо себе си. Ако искаш да постиш, пости колкото се може повече.
Но към твоя ближен? На ближния си ще припомняш Христовото благородство. Искаш да ядеш? Ти имаш своя връзка с Бога, както прецениш. Аз постя, ако ме гледаш, че постя и пожелаеш и ти, пости. Ако не е дошло времето ти да постиш, аз те обичам и без пост. Няма да правя гримаси, няма да те гледам накриво, няма да ти подхвърлям намеци, не желая да те изпълвам с вини и да пораждам у теб вътрешна война и рана. Приемам те както си, с уважение. Искам да се промениш, когато дойде твоето време.
- Отче, пуша твърде много!
- Отче, вземам наркотици...
- Пия, напивам се, живея в разврат!
Защо казваш това? Защото признаваш, че това са твои грешки. Не може обаче да се промениш от днес за утре, а постепенно. Важно е отсреща да намериш някой, който да ти напомня за Христос, Който те обича там, където си, и какъвто си. Лека-полека, стъпка по стъпка се променяме. Така стават добрите промени в живота, не с фанатизъм, не с принуда. Така говори Иисус Христос, Който е в сърцето. Другият „Христос” - на строгостта, те учи на друго:
- Или ще се промениш начаса или вкъщи ще стане голям скандал! Променяш се или изчезваш! Отказвам се от теб, ако не престанеш! Гоня те от дома!
Не така учи Иисус Христос на любовта. Нашият Бог не говори така. Това е разликата.
Спомнете си един случай от Новия Завет. Христос казва, че един ден някои Негови ученици си тръгнали от Него, вече не ходели с Него, защото не били съгласни с учението Му: От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него. огава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете? Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.
Господи, къде да отидем?! Говориш изключително хубаво и не просто говориш, нашето сърце чувства нещо много мощно в Теб! Къде да отидем, къде ще намерим нещо по-добро от Теб? Но Христос им казал: вие сте свободни. Искам да сте до Мен, ако вие искате да Ме обичате свободно!
Колко велико нещо е тази свобода - да я имаш и да я даваш, да си свободен човек, да не принуждаваш никого за нищо, колкото добро и да изглежда то. Така ще научиш малкото дете на молитва, на пост - не с принуда и натиск, в противен случай, щом стане 18 годишен, ще тропне и ще захвърли всичко.
Знаете ли колко млади хора днес не искат да създават семейство по тази причина? Разочаровали са се от онова, което са видели в собственото си семейство и сега казват: какво видях в моите родители, та и аз да го направя?
Всичко останало са думи, хубави теории за висотата на християнския живот - въпросът е какъв е животът в нашия дом, какво излъчва сърцето във всекидневните ни отношения. Играта не се играе тук, където сме се събрали да си говорим благо и да се правим на добри. Играта се играе в живота, с тези, с които живееш всеки ден, вкъщи, на работа, в училище, в енорията, в офиса, там ще покажеш качеството и красотата на душата си, своите грешки и страсти, но това изисква усилие. С далечните е хубаво да играеш театър на добрия християнин. Какво става обаче с жена ти, с детето ти, с мъжа ти, всеки ден - там е красотата на борбата, там е трудността на борбата. Този Христос е хубав, Който ни помага да живеем тук и сега. Христос приема нашия живот, Той не ни е казал да се отречем от този свят, а да се отречем от злобата му. Той приема и радостта, и красотата, и природата, и разтухата и всичко добро, което правиш - добро и чисто. Къде намерих това ли? Ами Самият Христос казвал постоянно на хората - вижте птиците, вижте морето, вижте небето, красотата на природата и ще получите послание за вашия живот. Разхождал се с учениците Си покрай морето, говорел им в морето. Сякаш им казвал, че този живот е красив. Тук си спомних за една жена, обхваната от меланхолия и депресия, как отишла при светия старец Порфирий и той я посъветвал да се разхожда с мъжа си по брега на морето и да слуша вълните. А на друга казал: "Ако можеш, свали си обувките и върви боса сред природата".
Христос проповядвал сред природата, сред красотата, сред хората, които Сам създал. Нашият Бог е хубав Бог, Който приема живота, усмивката. Не мога да приема, че е нормално да си християнин и да не се радваш, да си странен и да те свързват с нещо лошо: "А, той е църковен, какво да го правиш!", сиреч той все гримасничи, има тежък характер, непоносим, капризен, каквото и да му кажеш, все е сериозен. Това е фалшиво. Христос не бил такъв. Това е разликата с Христос от Евангелието. Ако прочетем Евангелието, ще усетим красотата на Неговата душа, радостта, която дошъл да даде на този свят, уважението към всяка една човешка потребност, дори най-малката. Пита всеки: ти какво искаш? Закхей казва: искам да Те видя, Христе мой! И Христос отвръща: погледни Ме. Закхей се качил на дървото и гледал Христос, докато минава. Друг, стотникът, казва: искам да дойдеш вкъщи да излекуваш слугата ми, който е болен! А ти какво искаш от Мене? Искам да докосна дрехата Ти. Друг: имам кръвотечение. Само това? Ти какво искаш? Искам да кажеш една дума детето ми да се излекува. При всеки и за всеки Христос ставал това, от което човекът имал нужда. С уважение, а не като валяк, не еднакъв за всички, а споре характера, дарбите, талантите, красотата на всеки.
Ако успееш да разбереш това, ще осъзнаеш, че си една различна душа и Бог те обича такъв, какъвто си. Няма да те обикне, след като станеш добър, а те обича както си и иска да станеш по-добър. Затова св. ап. Павел казва: Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни. Не е казал: първо ще станете добри и след това ще ви обикна! Първо ще се промените и след това ще ви приема! А какво казал? Приемам ви, както сте. И ние поради тази любов се поправяме и променяме. Христос не поставял условия, за да обикне някого, както правим често ние, днешните християни.
В представите си асоциираме Бога с наказанието. Някой катастрофира и ние веднага преценяваме: Бог го наказа! Детето се е разболяло: Бог ме наказа. Бащата на една жена почина и тя десетки пъти ме питаше: Защо Бог ми стори това? Защо не ме остави да се радвам на баща ми? Защо Го молех да живее, а Той го взе?!
Свързали сме Бога с това, че постоянно наказва, отмъщава, но в крайна сметка това е плод на нашето въображение, обременено с психологически проблеми. Бог нито наказва, нито отмъщава, защото не може да направи това. Бог е любов. Бог не може да ти стори зло, какъвто и да си, в каквато и тиня да затънеш, колкото и ниско да паднеш - Неговото „наказание” е да те обича още повече. По-малко или повече Бог обича наркомана? Повече, защото той има нужда. Това е помощта на Бога - любовта, не гневът, нито наказанието.
Ако осмислим това, душата ни ще се отвори, сърцето ще се успокои, ще изчезнат тежестите на нашата съвест, лесно ще отидем при някой свещеник и не е нужно да е много известен, а който и да е свещеник в квартала. И ще му кажеш: отче, искам да ти кажа пет неща, които тежат на душата ми! И така да приемеш Божията любов и прошка.
Христос е много притегателен за хората, много обичен и истинен, той не не е богът на нашата фантазия. Нека всеки запази своя характер и различие, защото всички сме под „чадъра” на Православието, в Църквата, но всеки е различен от другите, и проблемите му са различни, но Бог обича всички ни.
Ако трябва да живеем християнски под принуда, в това няма нищо духовно. Може ли да си близо до Бог, Който е свобода, любов, живот, истина, а ти се задушаваш? Е, това не е живот, това е мъчение. И хората не го издържат, затова мнозина си тръгват от Църквата. Затова деца, които някога са били в Църквата, когато пораснат, зарязват всичко. Защо, нима са били лоши? Не, просто върху тях е бил упражнен голям натиск и не са усвоили това, на което са ги учили, а са повтаряли и подражавали като папагали. "Кажи го и ти, детето ми! Браво!" "Прекръсти се, Коста!" Коста се прекръства. "Браво". Цялото семейството се е вторачило умилено в Коста. В youtube има умилителни кадри на дечица, които се молят - не че е лошо, но ако не усвои молитвата лично, като нещо желано, веднага щом отиде да учи в Англия или някъде другаде, детето забравя всичко.
Ние показваме само една външност. Въпросът е как това, което показваме, да влезе дълбоко в душата и да напои твоето битие. Това е красивото и трудното. Как да запазиш брака си с вътрешна промяна, себе си да промениш. Външните неща са лесни.
В един манастир видях надпис, който гласеше, че външно лесно ставаш монах - слагаш едно расо и калимавка, но въпросът е как ставаш монах вътре в себе си. Същото важи и за християните по принцип В деня на кръщението си станахме християни, но дали е така, понеже просто се кръстихме? Потопихме се във водата в името на Света Троица, кръстихме се и приключихме? Та това са цял живот усилия, борба, за да изобразиш Христос в сърцето си. Затова живеем. Живеем, за да са се научим да обичаме Христос чрез човека, който е до нас. Чрез жена си ще намериш Христос. Чрез мъжа си ще намериш Христос. Какво казва Христос? Това, което правите на другите, Аз го приемам. Този, който виждаш до себе си, Бог е в него. Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Велики думи. А ти толкова много жестоки думи изрече към мъжа си, значи, и на Христос говори жестоко. И ти обиди жена си толкаво пъти, значи Христос обиди в нейно лице. И ти чу за онкоболни, за тежко болни и не отиде, не се поинтересува от тях, не те заболя за тях - значи и на Христос каза: не мога да се занимавам с Теб. Имам други работи. Е, какво правим тогава за Него?
Очаквате ли да видите видения? Харесват ли ви чудесата, свръхестествените неща? Но не е ли чудо да се промени човекът до теб и да се разберете помежду си след 25 години брак? Това не е ли чудо? А ние какво чуваме от хората? "Отче, разкажете ни за някое голямо чудо, което сте видели? Коя икона е помръднала, кой светец е направил някое чудо?"
Чудото е, че една жена живее с един мъж 40 години и са заедно. Това е чудо. Е, това не е нещо много впечатлително - си мислите вие. Как да не е? 40 години с една и съща жена и с един и същ мъж - и не са започнали да се колят и бесят помежду си? Това е чудо! Поздравления! Да не си отговаряте грубо и да проявявате търпение помежду си - това е чудо. Когато синът ти се ожени за момиче, която ти не искаш, но ги благословиш с думите: детето ми, имаш цялото ми майчино благословение! - защото искаш детето ти да е щастливо, а не да стане твоята воля - това е чудо. По това ще разбереш, че Христос си е направил жилище в теб. Всичко друго е фасада.
Ходех на Света Гора четири пъти в годината, в Йерусалим близо 30 пъти, навремето пазех билетите, след това ги загубих. Исках да знам кога съм ходил на поклонение. Но какъв смисъл има да кажеш кога си ходил и колко пъти си ходил на свети места? На Второто Пришествие какво ще кажем на Бога? Знаеш ли, ходих 20 пъти на Света Гора. Той ще ти каже: я да видя сърцето ти, я да видя душата ти, я да видя децата ти, я да видя жена ти. Тя какво ще каже за теб в деня на Божия съд, мъжът ти какво ще каже за теб?
Помните ли последната молитва на Христос на Елеонската планина? Той се молил така: Отче Мой, да бъдат всички едно, както Ние сме едно. Отец, Син, Светият Дух, и всички да бъдат едно. Да имат единство помежду си. Какво означава това? Означава да чуваш, че твоят брат е добре в живота и да се гордееш с него, да се радваш за щастието му. Ако завиждаш, тогава не чувстваш единство, не разбираш, че си член на едно и също тяло. Някой се жени и едни се радват, другата половина завиждат. Един свещеник преуспява, а аз завиждам. Аз преуспявам, а той завижда. Къде е единството? Единство означава да сме съединени, с обща цел - всички да отидем при Бога. Единственото, което ни разделя, единственият общ враг и противник е дяволът и смъртта. Във всичко друго сме обединени.
Но дори ние, свещениците, не можем да кажем един другиму "Браво!". Трудно е. Защо да кажа "Браво!" на другия? Ами трябва да кажа "Браво", защото ти, отче, имаш голяма дарба, която аз нямам. И ти имаш друга дарба, която аз нямам. Но всички сме полезни в този свят, няма висши и нисши. Христос ни е показал това, когато приел за Свои ученици хора с различен характер. Взел и Юда за ученик. Защо? И не просто го взел за ученик, а му дал да държи парите. Представете си само, какво благородство! Нима Христос не е знаел, че Юда е крадец и въпреки това му казал: Ти ще държиш парите. Гласувам ти доверие, когато Ме гледаш да правя чудеса, навярно твоята душа ще омекне, ще се трогне и ще каже: Кого крада, бе, хора? Та Той знае всичко, защо да Го крада?
Това ще рече любов, единство и възможност за всички.
И така, нека всеки се запита, аз какъв Христос показвам на хората около мен? На какъв Христос ги уча, с какъв Христос ги вдъхновявам, защото всички показваме някакъв Христос. Затова отговорността ни всеки ден, всеки час, е голяма. Ако си родител, детето ти няма да види първо Бога, а теб. Когато в родилния дом се роди дете, първият бог, когото то вижда, е гръдта на майка си, уханието на нейното тяло и нейния дъх. Ако майката и бащата не вдъхновяват и не вдъхват Бога в душата на детето, тогава Църквата каквото и да се опитва да построи, няма да може, защо няма основи. Няма фундамент у това дете. Затова всеки да казва в себе си - а каква е моята вяра? Колко омекна душата ми, втвърдих ли се до Христос или омекнах? Станах ли по-чувствителен или по-рязък? Когато ми говорят, гледам ли човека или съм безразличен? Гледаш ли жена си в очите? Христос гледаш. И тя гледа ли те в очите? Говори ли ти благо? Това е красотата на връзката и там вътре обитава Христос. Където са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях. Колко хубаво нещо. Някои записват тези думи като сватбено благопожелание. Една девойка ми каза:
- Аз, отче, ще се оженя, но монашеството е по-висше!
- Но Христос каза, че където са двама или трима, там съм Аз и посред тях. Какво ще рече по-висше и по-низше? Има ли по-горно и по-долно цвете? Всяко цвете има своята красота и стойност.
Всеки житейски път носи подписа на Христос - независимо дали се ожениш, станеш свещеник или монах. Накрая значение има какво е постигнало сърцето ти на тази планета, на която ще живееш 100 години. Ще намериш ли Бога или годините просто ще отминат? Това е въпросът - да не минават дните на живота напразно, а да доближим Христос, да Го обикнем, да Го показваме в щастието помежду ни, в семейството и децата. Това е Христос, Който живее в сърцето. Другият Христос, който често ни проповядват - на фанатизма, наказанието, злобата, мисля, че няма връзка с Христос от Евангелието.
Вече 2000 години хората говорят за Христос и чувстват, че Той влияе на сърцата им. Следователно Той не е мъртъв, мъртва е лъжата, която хули и изопачава Христос. Истинският Христос не е мъртъв. Истинският Христос е жив, Той докосва сърцето, а не периферията на живота.
Ако Христос дойде в молитвата ви, това ще е изключително труден момент, а не просто хубав, защото Христос ще ни докосне, а когато допираш някого, който има рана, го боли. Но Христос го прави, защото трябва да се изцелим. В противен случай какъв смисъл има да говорим? Или ще кажем истината, или няма да си губим времето. Къде видях това? Видях го у св. Фотиния,-самарянката от Евангелието. Помните ли как Христос разговарял с нея? За Бога, за духовни неща, за едно и друго? Внезапно й казал: върви, доведи мъжа си. Тя се изумила, защото толкова време водих духовен разговор, защото сменяме темата? Остави сега Бога, остави сега планината Гаризим, и върви и извикай мъжа си. Защото тази жена пет пъти опитала да се омъжи, развела се, не могла да създаде щастливо семейство. И Христос казва: детето Ми, въпросът е да ти помогна там, където те боли. Това е същността. Христос от сърцето идва да изцели нашето сърце, а не да се занимава с периферията, с банални неща. Този духовен живот ми харесва. Формалностите ме изморяват. Същността ми харесва. Същността означава да кажем нещата, които имат смисъл. Да ми се обади някоя госпожа по телефона и да ме пита какво ще стане с трошичките от нафората, които са паднали, и дали ще отиде в ада поради това, или какво ще стане, ако направи помен на 39 или 41 ден - не това е същността. Мъката на твоя роднина, който е починал, не е, че ще направиш помена на 39 или 41 ден, а че не говориш с мъжа си 41 години! Това го интересува бащата ти, ако беше жив, щеше да ти каже: е, започнете да разговаряте най-накрая! Обикнете се! Най-хубавият помен за него е да се обикнете и да възстановите мира в семейството си.
Защо правим постоянно толкова много помени? Защото имаме угризения. Докато бяха живи близките ни, не се обичахме с тях, а след това давай, постоянно правим помени... В какъв Христос вярваме? На обредите? На парадите?
Преди време един човек ми каза:
- Пожелавам ти да станеш владика!
Отговорих:
- Никога няма да стана владика!
- Защо? - ме попита.
- Защото се отегчавам, ще трябва да съм на всички паради, с всички кметове, по всички празници... Това не мога да го понеса.
Христос е навсякъде в живота ни. Ние обаче казваме: ще говорим за Него отново в неделя и по този случай ще си облечем хубавите дрехи, а сега се прибираме. Там съм друг човек – имам си грижи, проблеми, до неделя. Тогава пак ще отидем на църква и се започва: Благословете! Господ да благослови! и т.н. Но не е така. Затова разпнали Христос, защото казвал, че Бог е Бог на тук и сега, а не само Бог на ритуалите. Това са трудностите на живота. Той нямал дори гроб. Нямал дом, където да се роди, затова и казал: лисиците имат леговища и птиците небесни - гнезда; а Син Човеческий няма де глава да подслони. Приютявали Го, нямал пари, а когато умрял, нямал и Свой гроб. Благообразный Иосиф, с древа снем Пречистое Тело Твое, плащаницею чистою обвив, и вонями во гробе нове покрыв положи.
Този истинен Бог иска и нас да направи истинни, а не фалшиви. Затова казвам на хората, които идват при мен:
- Госпожо, права си! Доведи обаче и мъжа си да чуя и другата страна.
Или пък:
- Чедо, имаш право, но не съм у вас да ви видя как живеете заедно... Като те слушам, изглеждаш ангел. Но идват майка ти, баща ти - те казват различни неща и аз се обърквам!
Коя е истината в крайна сметка? Кой има право в този дом? Но ето какво казва Христос: не търси правото, потърси жертвата. В рая не се отива с право, а с жертва. Да кажеш: губя правото си, но нищо, вие живейте. Нима не каза така и Христос? Вие живейте, Аз ще умра за вас! Той не каза: вие трябва да умрете, защото така е правилно.
По този начин се запазват отношенията, така животът става красив. Въпросът е аз да се променя, а не другите да се променят. И понеже никой не казва това - нито политиците, нито ние, свещениците, нито родителите, децата също се научават погрешно и така животът не се променя.
Веднъж ме попитаха: защо след като Христос е направил всичко съвършено, в света има толкова голямо зло и всичко върви на зле? Защо ли? Защо казахме на Христос: Господи, стой в ъгъла! Затова. Не вложихме Бога в живота си. Бог какво да прави? Той ми дава просветление, а аз Му казвам: не искам да ме просветлиш! Той има решения за всички проблеми, но ние не отваряме ума си, защото пазим интересите си. Засяга се моят егоизъм. Ако и на мен някой ми каже, отвори дома си да приютиш някой, няма да го отворя лесно. Ти отваряш ли го? Да влезе някой непознат вътре? Малцина го правят. Такива сме...
Говорих за фалшивата маска на християнина. Един младеж ме попита:
- Отче, да се оженя ли за това момиче? Много е църковна!
Отвърнах му:
- Много може да се разисква върху тези думи.
Какво ще рече, че е много църковна или изобщо не е църковна - означава, че не знаеш коя е истината. Защото съм виждал трагедии в много църковни семейства, както и хора, които не са много църковни, но имат изключително добри сърца. Силно църковният човек има и твърде много инат. Особено жените - много са любезни, но и много се инатят. Ако една църковна жена има някакво мнение, даже министър да додйе, тя няма да промени мнението си. Но иначе е твърде близо до Бога! - така казва...
На мене ми много харесват хора, които не са научили много, начинаещи са, невинни и чисти и жадуват да научат нещо ново. Горко на този, който си мисли, че знае всичко и никога не променя мнението си. Там имаме проблем.
Не се притеснявайте за нищо! Всичко отминава, след пет години това, за което днес се притесняваш, ще е напълно различно. Ще казваш: тогава плаках много. А след 100 години няма да има нищо от това. Други ще са тук.
Не се притеснявайте за нищо, не си струва трудът да остарявате преждевременно. Молете се на Христос със своето сърце. Как ще разберете, че това, за което сте се молили, ще стане? Майка Гавриила отговорила веднъж в Атина: "Ако чуеш в сърцето си едно силно "Ах!" за това, което молиш, то ще стане. Но нека излезе това "Ах!" от сърцето ти. Не формално, а то бъде твое въжделение, копнеж.
Ако можете да се помолите за нещо със сълзи на очи, това означава, че го искате изключително много и по-скоро ще стане, ако е за ваше добро. Ако не е за ваше добро, не молете твърде много... Молеше се за мъжа, който сега имаш, а вече роптаеш: защо го исках толкова?! Атой е добър, най-добрият! Ще влезете в рая заедно! Той ще ви спаси и тя ще ви спаси!
Превод: Константин Константинов
