Мобилно меню

4.9880952380952 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (84 Votes)

kenguruВчера ми се обади една жена, прикована на легло, и ми каза, че постоянно благодари на Бога. Тя има двама сина, разведени, единият от тях е болен и докторите му казали: Трябва на всяка цена да ти направят операция, от която има две възможности след нея – или да умреш, или да оживееш, но ще останеш парализиран. Избери! Та тази жена ми казваше, че не иска нищо от мен: Само благодаря на Бога и се моля да сте добре! Когато видях болката й, си помислих – тази жена няма какво да вземе от мене, аз ще взема от нея. Попитах я: Как издържате? А тя ми отговори: Слава Богу! Каквото Бог допусне, приемам го!

Тази жена страдаше толкова много и бе намерила смисъла на живота, целта на живота, който се състои в това да се научиш да приемаш всичко, което Бог ти даде; да узряваш чрез това, което Бог допуска в живота ти; да нямаш претенции, да не се оплакваш постоянно и да питаш: "Защо?" Да не се възмущаваш, да не се оплакваш. Днес е истинско чудо да намериш човек, който не се оплаква, велико нещо е някой да те попита: какво правиш? И ти да отговориш: слава Богу, добре съм! А не веднага да изкарваш горчивината в живота. Горчивините, мъките - тези неща ни разболяват.

Някой обаче ще възрази:

- И какво да правим тогава?  

След като животът е такъв и не може да не те заболи, не може да не заплачеш. Въпросът е от твоите плач и мъка накрая да излезе нещо добро. Всички ни боли. Въпросът е дали узряваме чрез нашата болка, дали ставаме свети чрез нея или просто негодуваме?

През 2003 г. бях в Йерусалим и ми се обадиха по телефона за един мой приятел-монах, който на 45 годишна възраст починал в един манастир извън Атина. Аз не можах да отида, защото бях в Йерусалим. Когато се върнах в Атина, отидох в манастира да говоря с отците, да взема тяхното благословение, да науча как мина погребението и те ми разказаха:

- Всички говореха за този човек: умря на 45 години, но знаеше защо живя и за малко години изживя много неща. Намери смисъл на живота, макар и за толкова кратко време.

Помолих да ми дадат нещо от неговата стая. Дадоха ми една изтъркана броеница. Казах си: това искам! Ако можете да ми го дадете, за мене е драгоценно! Братят се съгласиха: Нямаме много неща, които можем да ти дадем, защото в килията му намерихме само едно яке, дървени икони с хартиени образи и няколко книги. Искаш ли броеницата? Грабнах я. На изпроводя братята отново ми казаха: Живя толкова смислено и въпреки че рано си замина, всички разбраха, че този човек постигна целта си и отиде близо до Бога.

Затова, братя, въпросът не е колко години ще живеем, а как ще живеем. Знаеш ли защо живееш, знаеш ли какво правиш през всички тези години,? Как минава животът ни? Какъв смисъл има в това да се събуждаш сутрин и да казваш: днес отново имам работа, готвене, училище, търчане, разходи?

Защо се случват всички тези неща? Каква цел има във всичко това? От самото начало искам да ви кажа, че всичко, което правим в живота, е незначително - всичко. Защото е тленно, преходно, и тези неща отминават. И най-хубавото бдение, на което ще отидеш, в даден момент, след няколко часа, когато свещеникът каже По молитвите на светите наши отци... или ще ни поздрави с "Христос воскресе!" - службата ще свърши. Всичко в този живот е кратко, малко, ограничено, заквасено е с божествени елементи, но и с много човешки, тоест в този живот не бива да търсим абсолютното, съвършеното наслаждение, съвършеното щастие, съвършената радост, защото съвършенство не съществува в този живот. Старец Йаков в Евбея казваше: тук чедо мое, прости ми, не живеем, за да минем дните. Въпросът не е да минават дните, а как минават те, с какво ги изпълваш.

Това, което правиш от сутрин до вечер, дава ли ти смисъл и цел? Когато животът ти измине и станеш на 70, 80 години и се обърнеш назад, ще намериш ли неща, които са те изпълнили с щастие и удовлетворение? Харесва ли ти това, което правиш? Женен си, харесва ли ти това? Дава ли ти смисъл и щастие? Така казва другият - тръгнах в едно, а завърших в друго. Трябва да намериш смисъл. Работата, която работиш, харесва ли ти, намираш ли смисъл в нея, изпълва ли те с щастие и удовлетворение? Има значение не само какво правиш, а и как го правиш и какво ти дава. Дали ти дава приятно усещане, удовлетворение, пълнота? В противен случай животът е много измъчващ, много изморителен, много тежък. Затова не рядко някои жени казват, но и мъже също, които не се осмеляват да го признаят: часове наред мисля защо живея, искам да сложа край на всичко това,   няма смисъл животът ми, отчайвам се!

Един млад мъж ми каза нещо, което силно ме впечатли:

- Ние, отче, строим вила и да ти кажа какво се случи. Отидох с родителите ми да им помогна. Помагах им от сутринта, носихме някакви чували вкъщи, гледахме да оправим някои неща, на обед отидохме в супермаркета за покупки, взехме едно пиле, за да ядем цялото семейство, изморих се от сутринта до вечерта – жертвах се заради майка ми, заради баща ми, заради къщата ни. Вечерта, когато отидох да спя, дори не разбрах как мина денят и да ти кажа, отче, чувствах се много хубаво, защото направих нещо, дадох нещо на тези, които обичам. Не беше нещо духовно, да ти кажа истината, в онзи ден не успях да правя духовни неща в смисъл да се моля, с броеница, но работих за другите от сърце. Заспах с удовлетворение, защото днес излязох от моята угода и се раздадох. На другата сутрин беше събота. Спах до два следобед, събудих се, закусих в два, след това седнах пред компютъра, влязох във фейсбук, пак заспах, събудих се вечерта, пих кафе, пак ядох и чаках да мине времето, за да легна отново. Скуката и отегчението ме убиваха, защото нямах какво да правя в онзи ден. Цяла събота стоя вкъщи, целия петък се изморявах; докато стоях вкъщи, вътрешно се чувствах много празен, душата ми беше празна, нямаше смисъл това, че седях и почивах. Можеш ли да ми обясниш защо стана това?

Защото това, което си правил в петък, си го правил с любов. Отдал си се, жертвал си се, излязъл си от твоето его и си влязъл в брата си и брат ти е майка ти, баща ти и братята и сестрите ти. Даваш нещо на другите и така животът ти е хубав. Докато в събота си се въртял около твоята собствена ос, моето его, моят сън, моето нагаждане, моето кафенце, и когато се занимаваш само с твоето его, не намираш смисъл на живота. Намираш умора. Нашето аз е много дотегливо. Когато постоянно се въртим около него, това ни изморява, отегчаваме се от нашето его. Когато се раздаваш, имаш смисъл, че живееш и се радваш. Животът бързо минава, затова трябва да го изпълним със смисъл и радост, да се радваме, че живеем. Дойдохте днес тук, искате го и сте тук? Искате го. Ако някой тук не го иска и не му е приятно, означава, че го прави насила. Ако искаш това, което правиш, му се наслаждаваш. Дали си свещеник, облечен в черно, дали си учител в училище, дали си майка с много деца, дали имаш каквото и да е, ако обичаш това, което правиш, му се наслаждаваш и то ти дава смисъл в живота.

Има хора, през лятото виждам това по крайбрежната улица, където има хубави кафета с огромни екрани и гледат мачовете. В дните, когато има мач, кафенетата се пълнят. Има хора, които прекарват безкрайни часове там. И ме попитаха:

- Това лошо ли е?

Аз му казах – нищо не е лошо или добро само по себе си. Всичко става добро или зло съобразно това как и защо го правиш. Ако седиш и гледаш мача, имайки вкъщи съпруга, която обичаш, имайки вкъщи деца, на които даваш себе си и душата си и с които говориш часове наред, тогава да отидеш и ти малко да се отмориш. Но ако седиш просто в кафенето и месеци наред не си общувал с жена си, не си поглеждал децата в очите да видиш какво реално искат, тоест не се занимаваш с тях, тогава това, което правиш, те изпразва, то е алиби, за да се изплъзнеш от твоя реален проблем. Нямаш реална връзка с жена си и постоянно намираш поводи да липсваш – веднъж тук, веднъж там. Затова не ме питай дали правиш добре или зле, ако гледаш мач. Не мачът е проблемът, а това, че на първо място трябва да бъде връзката ти, жена ти, любовта ти, детето ти. Ти не попита жена си много дълго време как се чувства в живота. Не я попита дали е доволна с нещата вкъщи, не се поинтересува, когато един ден я видя, че отива на лекар и взе някакви изследвания, не се занимаваш с нея, а ме питаш дали е хубаво или лошо да отидеш да гледаш мач. Нещата не са така. Нужно е малко търсене на другия. Нещата стават трагични, когато ограбват нашата истинска любов и реална връзка с близките ни хора.

Попитах една жена:

- Правиш нещо в живота си, но бориш ли се, радваш ли се на живота си?

Тя каза:

- Аз, отче, не правя нищо.

- Защо?

- Не съм като вас, който се подвизавате.

- Тоест, какво правиш?

- Вижте, аз не правя нищо, имам пет деца, отгледах ги, но не се подвизавам като вас. Водех ги на училище, стоях по нощите, когато боледуваха, хранех ги сутрин, изучих ги... Такива малки неща, не правя големи работи.

Съществуват хора, които във всекидневния живот, без да го разбират, правят велики неща, които имат смисъл и цел. Тази жена живееше Евангелието и това, на което учат светоотеческите книги, без да го разбере. Например, един ден се събудила и мъжът й я овиквал, но тя проявявала търпение, и какво правела в онзи час? Приключвала една светоотеческа книга, посветена на търпението, дълготърпението, незлопаметността. Сред вас има хора, които без да го разбират, преживяват знаменателни неща от вярата. Те не чувстват, че това, което живеят, е божествено, но то наистина е такова. Бог е в кухнята ти, в стаята ти, в това, което правиш, стига само да мислиш за Бог в това, което правиш. Не е нужно да оставиш всичко и да правиш други неща. Например да хванеш Балкана и да кажеш- ходих на бдения, на шествия, в Света Гора; в това, което правиш, можеш да придадеш смисъл и цел и да вложиш Бога в него. Ти – казах на тази жена- колко пъти си стояла по нощите, нима това не е велико!

В училището, където преподавам, има една майка, която със съпруга си имат, колко деца мислите? 18!!! Удивление. Всички така правят, когато го казвам, всички ахват. Веднъж тя дойде в училище да вземе контролното на детето си, на което естествено аз поставях само шестици. Защо, казвах си, каква оценка да поставя на това дете? Къде ти да чете, милото, първо кога да свари да яде- докато сервира на последното, яденето на първото е изстиналото. Директно му поставях шестица и му казвах – не се бой! То беше добро дете. И тъй, майка му дойде и аз бях в една стая, където проверявах контролните, поканих я вътре, затворих вратата и тя ми целуна ръката. И аз взех нейната ръка и й казах – дайте ми ръката си за малко! Тя не знаеше какво искам, нито си го представяше. И аз й целунах ръката. Тя си дръпна ръката и каза: отче, какво правите?! Вие сте свещеникът! Аз съм свещеник, но ти какво си? Какво си? 18 раждания, 18 години, най-малкото 18 години да стоиш по нощите за всяко едно дете, защото първата година е толкова трудна, и не само първата, и втората, и третата и всички останали. И лицето й сияеше, беше светло, без да знае къде се продават парфюмите, истина ви казвам. Защото живее в място извън Атина и не знае къде продават парфюми, никога не си слага на лицето си, така казваше и беше красива. Тя е намерила смисъл в живота си чрез любовта, жертвата, и се появила красота оттам, откъдето не си очаквал.

Говорих и с друга девойка, която също беше много красива - точно по обратната причина - на която й казах:

- При теб какъв е смисълът на живота?

И тя се обърна и ми каза:

- На мене, отче, смисълът в живота ми е да бъда търпелива, да проявявам търпение.

- В какво?

- В моето безплодие. Бог не ми даде дете и съм женена вече 18 години. И затова проявявам търпение. Дали си заслужава това, което правя?

- Изключително много! Това, което правиш, те изпълва с много голямо богатство. Нищо, че нямаш дете.

Друг ми беше разказал същото, но за болестите, които има. Можеш да намериш смисъла на живота си чрез болестта, да разбереш неща, които преди не си разбирал, когато си бил здрав. Болестта те събаря на легло и разбираш какво означава любов, разбирателство, жертва, раздаване, другият да ти даде чаша вода и да му казваш Благодаря! Да се научиш да казваш думата Благодаря!, която, когато си бил добре, никога не си казвал. Преди си казвал: Донеси това! Приключвай! Премести се!, а сега казваш Благодаря!

С това, братя мои, искам да кажа, че смисълът на живота може да дойде оттам, откъдето не го очакваме, да разберем велики неща чрез тежки и много притискащи моменти, през които ще минем. Във всеки случай е велико нещо във всички тези мъки, в борбата за смисъла на живота да имаш до себе хора като твои приятели, които ще обичаш и ще те обичат. Имате ли близък  човек, за когото знаете, че сега, щом свърши беседата, ще отидете вкъщи и може да му се обадите по телефона и да му кажете болката си? Това е велико нещо. И ти можеш да кажеш– намерих смисъл в живота си! Имам истинни приятелства, имам хора, които не ме предават, които не ми причиняват болка, които ме приемат такъв, както съм. И това е голямо богатство в този свят. Можеш и в това да видиш определен смисъл и щастие - не в многото приятели, а един, двама да имаш, си пребогат. И един да имаш, един човек, за който знаеш, че ще чуе това, което ще кажеш, ще го вложи в сърцето си, ще го зарови в сърцето си, ако не трябва да го каже навън, ще изпита болка заедно с тебе, и ще те обича, и ще те разбира. Тези хора могат да кажат слава Богу! – в живота ми познах приятелството, имах добри хора до себе си. Трябва да внимаваме, защото ние, християните, страдаме от това нещо. Ние сме християни, би трябвало всички да ни сочат с пръст от удивление и както направихте за тази госпожа, която има 18 деца, същото да казват за всеки от нас: Какъв човек само! Удивителен човек! Казах му нещо, а той изпита болка заедно с мен, обикна ме, помогна ми, подкрепи ме, не ме оклюкари, не ме обвини, задържа го в себе си!

За съжаление, за нас, християните, казват много отрицателни неща. И как да помогнем на другите да бъдат мисионери, да намерят смисъл на живота, след като с нашия живот ги скандализираме? Старец Паисий казва нещо страшно: Ако искаш някоя твоя тайна да се разчуе по цялата земя, кажи я на някой твой приятел, който срещаш в църквата. На раздяла дори му кажи "На никого не я казвай!" Всички ще я научат! Най-лесният начин да разпространиш твоите новини. Това обаче не би трябвало да става с нас, християните, а да бъдем пример за истинска любов, за да предадем и на другите посланието, че сме разбрали смисъла на това какво означава човечност, какво означава истинско християнско разбиране на другия и доброта.

Ще кажа и нещо друго. Често пъти дори светските хора не правят това, което ние правим. Например, заболя ме толкова много от един църковен човек, колкото никога не ме е заболявало от хора извън Църквата. Той извърши такава подлост, която при други не съм срещал. Това е истината. Трябва още доста път да извървим.

Целият ни живот е един съд. Бог ни гледа и казва: я да видим днес, детето ми, какви изпити ще положиш? Я да видим това, което ще чуеш, как ще го употребиш. Зима и лято, ден и нощ. Минават дните на твоя живот, търсиш смисъл. Попитах един човек:

– Ти как намери смисъл в живота, кой ти помогна да разбереш урока на живота?

Той ми отвърна:

– За мене най-големият учител в живота бяха моите грешки и грехове.

Аз мислех, че той ще ми каже: запознах се със старец Порфирий, с други старци и т.н., а той:

- Най-големият старец, който ме поучи, за да разбера смисъла, бяха моите грехове. С течение на годините разбрах колко съм грешен и знаеш ли какво направих накрая - сприятелих се със себе си и приех себе си. Докато някога ритах, казвах, аз да правя това? Как е възможно? От егоизъм се съпротивлявах, но не след дълго, с течение на годините, казах: този съм, грешен съм. Разбрах го, приех го, смирих се и си помогнах, за да разбирам ближните, грешни хора и промених отношението си към живота. Успокоих се, не правех така, както правех. И казах –този съм, човек съм, който също прави грехове, търся прошка.

Това те кара да омекнеш, прави те по–смирен към другия, който ще дойде близо до теб. Когато аз се чувствам грешен и ти идваш да се изповядаш, няма да те посрещна с меч, който ще извадя, за да ти отсека главата, защото ще кажа: и за съм такъв, и тези хора са така, всички сме братя, всички сме грешни. Ако разбереш това, то ти дава голям смисъл в живота, да разбереш кой си, Кой е Бог и че в крайна сметка всичко идва от Него. Ние нищо не можем да направим. Сами нищо не можем да направим, казваме го, но не го вярваме. Когато Казандзакис отишъл веднъж на Света Гора и срещнал един много свят подвижник – о. Макариос, който живеел в една пещера, но имал сияещо лице, бил като скелет, кожата му много не си личала, кокалите му се виждали. И той отишъл при него, понеже търсил най-крайните подвижници, за да реши проблемите си, но пак се обърквал. Казандзакис попитал святия старец:

- Отче Макарие, бориш ли се още с дявола? Остарял си, шепа кокали си станал!

Този подвижник му казал:

- Не, чедо мое, сега остарях и аз, остаря и той. Не се боря с него.

- И какво правиш сега?

- Сега се боря с Бога!

- Не разбрах? Надяваш се да победиш Бога?

- Не! Надявам се Той да ме победи! Това се моля сега. Разбрах, че ще си изпатя, ако се карам с дявола. Моля се Бог да победи в мене! Тайната не е да побеждаваш дявола, а да отвориш вратата, за да влезе Бог в тебе и Той да побеждава дявола и Той да движи устата ти, ръцете ти, ума ти, очите ти, ушите ти, Той да настройва живота ти и тогава ще видиш как животът ти ще се промени.

Това много го накарало да се замисли и го записал. И на мене ми направи впечатление - моля се да бъда победен от Бога! Велик смисъл в живота. Ние не сме се родили, за да се борим, а за да се радваме, да се наслаждаваме на Божието присъствие и това е нашата борба – как Бог ще влезе в моя дом? Как ще вложа Бога в сърцето ми, за да промени моя живот! И колкото повече времето минава, намираме смисъла на живота и накрая виждате, че с течение на времето виждате, че смисъла не може да го намери човек, който е много млад, трудно е. Трябва да минеш през много неща, за да намериш смисъл и цел в живота. Тоест, ще понесем удари, ще ни заболи, ще си препатим, ще падаме и ще ставаме и ще се вразумим от нашите грешки. Кои правят грешки? Тези, които се борят. Кои са направили много грешки? Тези, които са живели повече години и така разбират много неща. Затова говориш с един дядо, с една баба и тя разбира по-добре какво да те посъветва, минала е през много неща, схванала е смисъла на живота. Това молим Бога – преди да остареем да ни направи по-зрели, по-мъдри, да ни даде сила и цел в живота. Ако разбереш кой си на планетата земя, ще намериш смисъл в живота си. Знаете ли колко хора има на планетата Земя? Четох някъде, говорих някога с един изповедник и му казах за мой проблем, а той ми отвърна:

- Успокой се! Излез малко от твоето аз, остави проблема си за малко.

- Знаете ли какво ме занимава?

- Знаеш ли какво си ти, който те занимава този проблем? Знаеш ли какво си?

- Какво съм? Да. Този, който съм.

- Какво си на тази земя? Ти си един от шестте милиарда човеци, какво си? Какво си? Твоят проблем?! Твоят въпрос? Твоят егоизъм? Ако разбереш, че си един от шестте милиарда човеци, които живеят на планетата Земя...

В онзи час веднага щом осъзнах това, се приземих. Казах си: Аз съм незначим, едно нищо! Как се издигаш със самолета и в началото виждаш някакви коли, къщи, виждаш и хора по пътя, след това нищо не виждаш. И ако отидеш на Луната, виждаш Земята като синьо кълбо, нищо друго не виждаш. Какво сме ние хората? Това е смирението, да заемем мястото, което ни се полага в планетата, да посвием малко нашия егоизъм и да кажем - нека се смиря пред Бога, и аз съм малко създание. Не след дълго няма да съществувам, няма да съм жив. Защо да се карам, защо да негодувам, защо да ходя по съдилища, мога да ги избегна, защо да се развеждам, след като мога да издържа още няколко години. Ако пък издържам, защо да се развеждам? Какво съм аз? Един от шест милиарда. Веднъж казах тази мисъл на две калугерки, които се бяха скарали в един манастир - и това става, не се ли казва, че и в най-добрите домове има изкушения? Във всички домове. Казах им колко сме незначителни, колко ще се наскърбим, когато в един момент си тръгнем от тази земя. Попитах ги:

- Когато тази сестра си тръгне един ден, как ще се чувстваш, ако ти си жива?

След това се обърнах към другата и й казах:

-  Ако тя си тръгне един ден, как ще се чувстваш? Сега искаш да й извадиш очите, но не можеш. Ако тя си тръгне от този свят, как ще се почувстваш?

И знаете ли какво направиха и двете? Заплакаха и се прегърнаха. И казаха:

-  Извинявайте, отче, че плачем пред вас!

-  Не прѐчи!

Те се трогнаха от тази мисъл. Те откриха смисъл, когато помислиха колко глупаво е да се караме за незначителни неща. И знаеш ли това какво крие? Това, че смяташ, че ти си нещо. Ще ти покажа аз! Аз! Какво си ти? Не след дълги години кой ще мисли какво си ти и дали изобщо си съществувал, кой ще знае за теб след сто години? Никой! Затова отсега го разбери, за да схванеш смисъл на смирението. Фактът, че човек остарява, помага много. Когато остарееш, се успокояваш. Когато минат годините, намираш смисъла, че в крайна сметка, в живота това, което остава, е благостта и любовта. На младини се бориш, гориш, имаш изкушения, имаш много неща. Когато остарееш, се приземяваш. Бог много ни помага със старините и мислите се очистват, умът ни се успокоява и страстите се уталожват. Имаше един дядо на 92 години, който един ден ми каза:

-  Отче, слава Богу! Бог ме чу и ме избави! Победих страстите си!

-  Кои страсти?

- Имах голяма война, слава Богу, Бог ме избави!

Казах му:

-  Дядо, Бог те избави, понеже води борба, но да прославяш Бога, че това върви и с възрастта. На 92 години си!

Докога ще имаш страсти? Докога ще имаш твоите желания? Видяхте ли обаче? Той постоянно се борел.  Идва момент обаче, в който времето на живота ти показва смисъла и ти казва - всичко е суета, твоята хубава снага, която гледаш на снимките от младини, минават години, слагаш снимките заедно и казваш: Пресвета Богородице! Тая бръчка! Какво да направя, за да се промени нещо! Усмихваш се отново, но правиш различни гримаси. Една госпожа внимаваше как се смее, защото й бяха казали да не се смее, а да се сдържа, защото, ако се смее нормално, лицето се разваля и страдаше, защото когато бях млада, можех, а сега остарявам и се променям.

Така човек разбира определени неща, приземява се, смирява се, съвзема се и се подготвя да разбере истините, които са отвъд тези земни неща – тоест любовта, смирението, добротата са отвъд нашата телесна красота или грозота, терзание, болест или старини. Така човек намира смисъл на живота от нищото. Можеш да видиш някоя твоя снимка с бръчки и да намериш смисъла на живота, да разбереш определени неща, това имам предвид.

Днес, ако разбрахте, искам да ви накарам да се замислете и да не дирите само чисто богословски неща, за да разберете Бога, а да ви кажа, че всичко неща са богословски, всички. Бог съществува навсякъде. Казах ти, гледаш една снимка. Веднъж някой ми бе дал снимка, която не беше направена добре и на нея се виждаше само небе; вместо да снима хората, се виждаше само небето. Казали на автора:

-  Ох, каква грешка!

Той му отвърна:

- Не, Бог допусна да я видя, за да ме накара да мисля само за небето, а не за земните неща!

Той разбрал смисъла от една несполучлива снимка. Превърнал я в богословие. Това трябва да намерим в живота и така ще можеш да богословстваш, където и да живееш, каквото и да правиш. И когато яденето ти прегаря, пак можеш да се замислиш и да разбереш твоите грешки и слабости, и когато го сготвиш успешно, пак можеш да разбереш и да кажеш и – дори и да съм го сготвила добре, други ми помогнаха. Мъжът ми даде пари, любовта на децата ме кара да живея, да дишам, да имам сила и да го готвя добре. Можеш да направиш така, че всичко да ти дава душевна висота, добродетел и светост. В това е величието на живота, където никой няма да ти завиди за нищо. Аз съм виждал свети хора в този живот и говоря за мнозина от вас, които познавам и някои, които не познавам и много други неизвестни в света: хора, които са достигнали високи върхове, за които сигурно, ако св. Антоний живееше сега, както тогава Бог го изпратил при обущаря, така щеше да го изпрати в този дом и да му каже – святий Антоние, в този дом има един човек, който кажи-речи е като тебе, достигнал е висок връх. И това би била една майка, един баща, едно дете, макар и облечени в техните си дрехи. Велико нещо е да разберете това, т.е. колко сте значими и колко високо може да стигне всеки в това, което прави.

Един човек намерил смисъла и целта в живота си, когато друг човек, когото много обичал и много го уважавал, го разочаровал изключително много. Тоест внезапно нещо станало и се разочаровал и в него нещо рухнало, но знаете ли какво било то? Неговият идол. Идол. Той си бил въобразил, че е нещо, че е много важен, но нещата така се случили в живота, че той се разочаровал. Не прѐчи. Човек си възлюбил, разочаровал си се. За мъж си се омъжила, казах на една жена, от тази земя е, не е бил Ангел, не е бил Бог, човек бил. Разочаровала ли си се? Не пречи, ще разбереш смисъла. Тя каза: ще си хвана друг сега! Не, не това е решението, защото, ако вземеш друг, означава, че ни се научила урока, защото и другият ще бъде човек. Тайната е да се научиш да живееш с даден човек правилно, да намериш смисъла заедно с него и затова един светец казва: ако възлюбиш една жена, в нея си възлюбил всички жени в света, които съществуват. Ако се научиш да бъдеш търпелив към един човек, можеш да бъдеш и към много други. Следователно, тайната и смисълът се крият в тази връзка, която трябва да се утвърди, да се задълбочи и да не намираме лесното решение, което е Тръгвам си! Тези, които са си тръгнали, мислейки, че в следващата си постъпка, ще направят по-добър избор, пак същото са направили.

Както и в манастирите. Този, казва старец Паисий, който напуска един манастир, понеже му пречи голямата врява, отива в друг, но там го дразни голямата тишина, отива в друг – влагата, в друг, скакалците, в друг има един улук, по който се стичат дъждовните капки и това го дразни – не издържа и всичко му е виновно, защото не е разбрал, че проблемът съществува в него, че ако го разрешиш, където и да се установиш, ще бъде като рай. Важно е как живееш. Живееш ли качествено, смислено, с любов към Христос, влагаш ли Бога в твоите неща – тогава си прекарваш перфектно, където и да си. Виждал съм такива хора, които са пълни с уют, разбиране и лекота. Ако схванеш смисъла на живота, тогава с лекота се жениш, с лекота издържаш, всичко е лесно. Да, видях един млад човек, който искаше да се ожени и неговите приятелите му търсеха девойка, а той: не ми харесва, не искам, ще видя някой друга! Някои хора са толкова простодушни, тоест той казва: добра девойка да е, да мога да я гледам и да й се радвам! И, хоп! веднага правят крачка напред. Другият иска едно, иска второ, иска трето, не е намерил смисъла, обърква се, за съжаление. И по-нататък ще се обърка, ако не внимава.

Всичко това, което казвам, естествено не е абсолютно - човек ще задържи смисъла, който му подхожда - това не означава, че девойката ще се омъжи с първия, с когото се запознае, а че вътрешно не трябва да бъдеш труден, тоест - да нямаш труден характер.

Годините на нашия живот минават и постепенно намираме смисъла, колкото и нашите коси и бради да побеляват или падат, колкото и да ги боядисват тези, които искат. Не прѐчи, и да ги боядисаш, знаеш какво има отдолу. Откриваш смисъла в твоя живот, когато си на зряла възраст. Един дядо се събудил през нощта да пие вода и отишъл в кухнята, било три през нощта и се върнал в леглото, но не му се спяло и през светлината отвън погледнал жена си, която спяла до него. И както милата спяла, той я наблюдавал без да коментира нищо, косите й се разстилали по възглавницата, гледал бръчките й, но дошла му една мисъл и си казал:

- Бре, детето ми, представи си само - спя до една старица!

И след това продължил мисълта си: страшното не е, че е старица, а че е моята жена; страшното е, че и аз съм старец и най-страшното знаеш ли кое е, че аз не се ожених за старица, а за двайсетгодишна девойка. Как станахме такива, бе, детето ми? Той мислел за отминалите години. Как тръгнали и какви станали, някога я гледал, горял, разтапял се и казвал Света Богородице! А сега я гледал и (пак) казвал: Пресвета Богородице!

Когато се задълбочиш и помислиш върху това, тоест какъв те е направило времето и как те променя и преобразява, намираш много неща в сърцето, задълбочаваш се и ги разбираш. Много пъти, когато питах дядо ми и баба ми и прадядо ми, който живя до последно, ми даваше много хубави съвети, беше много възрастен и нямаше много представа от богословието. Имаха проста вяра, но времето ги беше направило зрели. Когато се безпокоях за уроците, моята баба ми казваше:

- Чедо, утре е празникът на св. Димитър, нима той ще те остави? Всичко ще бъде наред!

Един прост израз, нищо друго. Този прост израз от нейната уста обаче ме утеши. Тоест съветите, които възрастните дават на децата, хубавите премерени думи. Сега знам, че си казвате - отче, не е точно така! Зная го, защото говоря за големи хора, които израстват по един малко по-църковен и по-традиционен начин, а не за младите, които израстват да речем с филмите „Тайните в Рая”, с „Живота на другата”, където нещата са различни. Защото, когато оттам вземеш образеца за живот, там до 70-80 годишни се карат и развеждат. Какво послание да вземе един възрастен? С течение на годините старите хора ставали зрели, мъдри и свети. Днес не знам дали винаги става така.

Направи ми впечатление една жена, която се грижи за старата си майка и се гордее с нея, преоблича я, реши я, къпе я – тя е в количка. Аз я попитах:

- Няма ли за тебе ваканция?

- А, аз и ваканция... Да оставя моята майчица?

Тя го казва с радост, тоест схванала е смисъла на живота и е предала това на дъщеря си. Нека мислим за това. За да ни възлюбят децата, когато остареем, трябва да се запитаме, дали правя нещо, което те да пожелаят? И да казват – заслужава си да задържа баща ми и майка ми вкъщи. Защото, ако от устата ни излиза само негодувание, оплакване, жлъч, бъркаме се  и наливаме масло в огъня, тровим се се един други, тогава е естествено да поискат да ни кажат:

- Това е един много хубав старчески дом, има и климатик! Ще отидеш там и изобщо не говори!

Тези неща се подготвят предварително и така се стига до такива ситуации; тоест рядко някой - моля се да не стане - се отнася неблагодарно към свети родители, но и при трудни родители е необходимо да правим жертви.

Знаеш ли как ще разбереш, че си намерил смисъл на живота? Ще го разбереш, ако в себе си имаш спокойна представа за Бога, имаш сладко усещане за Бога и предаваш и на другите тази картина за смирения и благ Бог. Тогава си схванал смисъла и целта на живота. С друг думи, когато видиш човека, който говори за Бога сякаш Той е съдия, наказващ, властник, терорист, диктатор и ти предава един Бог с безкрайни психологически проблеми - този човек още не е разбрал смисъла на живота, какво ще рече живот и не знае кой е Бог. Когато намериш смисъла и целта на живота, тогава се променя вкуса в устата ти - чрез Светото Причастие става по-сладък, в сърцето ти се променя представата за Бога, по различен начин говориш за Бога на децата; ако схванеш смисъла на живота, тогава децата чувстват, че тяхното сърце се услажда. Когато говориш за Бога и другият чувства все едно, че го докосва някакъв кактус с бодли, тогава още не си схванал какъв е Бог, какъв е животът и какъв е смисълът на този живот.

Старец Порфирий казваше, че като млад – и естествено всички минаваме през това - имал много сурова представа за Бога, от добро разположение, но бил много суров. Когато някой отивал да се изповядва при него, той четял книгата с епитимиите и строгите неща и имал впечатление, че Бог е такъв и точно така трябва да прави - да се скараш, да порежеш, да накажеш строго. И казва: правех го с добра цел, защото мислех, че Бог е такъв. Такава картина имах за Бога. Гледах, че хората си тръгваха от мене. Виках ги за изповед, а те ми казваха. Добре, отче, добре, когато можем, ще дойдем! Благословете! И си тръгваха. Казах си: бре, детето ми, какво става? Аз искам да им дам Бога, нещо не съм схванал добре! И след това разбрах, когато дойдох в съприкосновение с хората и чух болката им, немощите им, греховете им, не само греховете, но и защо са ги вършили. Въпросът е не само някой да ти каже какво е направил, а и защо го е направил, какво го е накарало да го извърши. Знаете ли какво направих тогава, казва старецът, състрадавах им и разбрах, че Бог е състрадателен, милосърден, смирен. Той е и справедлив, но другият сам ще почувства справедливостта и ще поиска своето наказание, възпитание или епитимия. Не е моя работа да плаша хората с Бога. Дано да разберем това преди да остареем, защото, ако не го разберем, ще загубим и децата си, ще загубим и тези, за които мислим, че им помагаме във вярата.

Когато намериш смисъл в живота си, тогава се опитваш да спечелиш брата си, като според силите ти правиш една малка жертва и проявяваш снизхождение с цел да спечелиш душата му. Въпросът е да молим Бог да ни просветли, това ще рече намерих смисъла на живота. Често говорите за много хубави неща на децата си, но сами показвате, че тези неща още не са ви усладили, не са ви смекчили, дори вас самите не са ви успокоили. Какво ми говориш за Бога, след като още ти самата не си намерила нищо в живота за Бога! След като цял ден нервничиш, ръцете ти цял ден треперят от тревога, а искаш да кажеш: върви, детето ми, на неделно училище, върви на църква, ще станеш добро дете! Детето обаче ти отговаря:

- Видях и тебе, която ходиш. И с татко се карате по цял ден, и вкъщи по цял ден само кавги и напрежение!

Как ще убедиш детето си, когато вижда, че ти не си намерила смисъла в живота си близо до Бога? Трябват не думи, любов на дело, личен опит и външно излъчване – да излиза от душата ти.

Както една майка, чието дете се забъркало с протестанти и изпаднало в ерес. Тя постоянно му се карала. Старец Софроний Сахаров й казал:

- Другият път се помоли и говори кротко на детето си, защото напълно ще го загубиш!

И така, когато тя се успокоила, схванала смисъла и целта на живота си, един ден попитала детето си:

-  Къде отиваш?

- Знаеш къде! В залата, където се молят.

Майка му се обърнала и му казала:

- Помоли се и за мене!

Той замръзнал на място, а тя повторила:

- Помоли се за мене, на Христос говориш, кажи Му нещо и за мене!

Това ще рече – изненадата. Вече не сме изненадващи. Въпросът е да не си предвидим, а да изненадваш, както Бог изненадва, тоест да бъдем непредвидими, но божествено непредвидими. Казах на майка ми, че пуша и тя счупи чиниите! С такава реакция обаче си не божествено, а болестно непредвидим.

Въпросът е да спечелиш една душа, но как я печелиш? Това е трудното, тук е нужна святост. Затова, братя, моля се да намерите Бога във всичко, което правите. Всеки ден, там, където сте, съществува Божията благодат. Един свещеник, който беше женен, казваше: Знаете ли кога чувствам Бога? Когато седя с жена ми на балкона, пием кафето си и просто гледаме отсреща, където има горичка и чувстваме любов. Тогава чувствам и Бога до мене, без думи, чувствам Божието присъствие!

Бог е навсякъде, можем да намерим смисъла и целта на живота във всеки момент, в който Бог ни докосва и ако се научим така да ни докосва, Бог ще ни докосне, когато пристъпим към св. Потир. Един човек ме попита:

- Отче, причастявам се толкова пъти и защо не чувствам, че ставам Христос, не разбирам това. Чувствам, че се причастявам с хляб и вино, нищо друго не чувствам!

Аз му отвърнах:

- Възлюбени, това не са вълшебни пръчици, за да почувстваш Господа в мига, когато дойдеш пред царските двери, а е нужно предварително да Го почувстваш във всеки миг от живота си.

И в кафето с жена си, и когато шофираш, и когато храниш децата си, и когато отиваш на работа, и когато готвиш, и когато се миеш, и когато правиш всичко друго. Когато почувстваш Христос и смисъла на живота, когато усетиш целта във всеки един обикновен момент, тогава св. Причастие ще бъде върхът, ще бъде завършекът на една любов, която започва от нашето всекидневие. За съжаление, ние сме религиозни хора, но само за един час, докато свърши св. Литургия, някоя беседа или лекция. След това отиваме вкъщи, събличаме хубавите дрехи, обличаме ежедневните, но за съжаление заедно с тях обличаме и другото, ежедневното поведение и не задържаме любовта и усещането за смисъл във всекидневните ни отношения. Това е тайната на щастието, която Бог очаква да види - не за Себе Си, а за нас. И което децата очакват да видят във вашите лица, защото децата виждат всичко, знаят колко сме истинни, детето разбира това хиляда на сто:

- Баща ми може да не е църковен човек, но е много по-искрен и по-чувствителен. Майка ми по цял ден ми чете проповеди, а баща ми не стъпва в църква, но него повече го обичам! Защото е по-честен, по-истинен, по–искрен!

Страшно е, но детето го е усетило.

Пред нас има път, който трябва да извървим – тези, които са извън Църквата трябва да се доближат до Църквата, а тези в нея истински да влязат вътре, защото не сме там. Аз обличам черното расо, имам и брада и се правя на поп, но дали съм такъв свещеник, какъвто Бог ме иска? Това имам предвид.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3wd4a 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.