Каква е разликата между Божията и човешката правда?
Христос е казал, че ако някой те удари по едната страна, трябва да обърнеш и другата. Той е дал съвършеното. Той обаче ни е дал и човешкото. Когато бил съден и Му ударили плесница, Господ не обърнал другата страна, а казал: „Ако говорих зле, докажи злото; ако ли - добре, защо Ме биеш?”(Йоан 18:23). Той ни е посочил и двете – съвършеното и човешкото. Съвършеното е да кажеш: „Прави каквото искаш, аз няма нищо да ти направя”. Човешкото е, когато чрез човешката правда търсиш своето право, ако наистина го имаш. Това не е лошо нещо. Лошото е омразата, злобата, неправдата. Ако правдата може да се въздаде по справедлив начин, добре. Щем, не щем живеем в този свят. Например, ако някой сега влезе тук, превземе залата и каже, че тя негова, какво ще правим? Ще го молим да напусне ли? Ще прибегнем до съда, за да го накараме да излезе. Как да го изкараме навън, след като е залата е наша и се нуждаем от нея? Има човешка справедливост, човешки закони, чиято цел е да има законност в държавата. Църквата също се ползва от тази справедливост.
Човек има чувство за справедливост и когато вижда, че се върши неправда, например, когато вървя по улицата и видя, че бият друг човек, няма да кажа: "Това не ме интересува, нека го пребият", а ще отида да помогна. Както и аз препатих веднъж. Една сутрин в първите месеци след ръкоположението ми към 5 часа чух викове в двора на митрополията. Отворих прозореца и видях как двама души гонят 3-4 други. Викнах: „Какво остава тук?”. Никакъв отговор. Бягаха и накрая ги хванаха и събориха на земята. Аз извиках на някого: „Извикай полицията да ги залови!”. В същото време виках и долу: „Пуснете хората”! В крайна сметка се оказа, че онези бяха полицаи и преследваха незаконни имигранти, араби, които живеят тук нелегално. Аз обаче не знаех това. Полицаите нямаше как да ми отговарят, бяха в цивилни дрехи, а аз виках от прозореца. Както и да е.
Светците имат друго чувство за правдата. За тях неоправдан не е жертвата, а този, който извършва неправдата. Тоест, когато стане убийство, светците оплакват жертвата, но повече оплакват извършителя. Убиецът е по-достоен за оплакване от убития. Те не мразят извършителя, обичат го и скърбят за него, както и за този, който е пострадал.
Ако отнемем вечното измерение от нашия живот, тогава наистина се съблазняваме от Божията правда. Казват: „Къде е Божията правда? Толкова деца умират всеки ден. Има толкова трагедии. Как праведният Бог понася тези неща?”. Защото разглеждат човека само в настоящия живот, по светски. Ако го разглеждаме само в този живот, тогава всичко е трагично, има огромна неправда, която с нищо не може да се обясни. Къде е правдата на Христос към Самия Него и към учениците Му, след като всички са умрели мъченически?
За правдата в богатството и бедността
За правдата в богатството и бедността
Всеки може да се оползотвори това, което има, в състоянието, в което се намира. Богатият – богатството си, бедният – бедността си, болният – болестта си, здравият – здравето си. Всеки. Богатият се терзае повече от бедния. Да видиш как богатите страдат и от пет милиона искат да направят десет, от десет – петнайсет милиона и с нищо не могат да се наситят и да сложат край. Какво означава хубав живот? Парите? Е, парите не са хубав живот. Ако съдим по парите, парите не са хубав живот. Познавах милионери трижди нещастни. Нещастни в истинския смисъл на думата.
Веднъж отидох в къщата на един много богат човек. Имуществото му сигурно е за около 100 милиона лири. Огромна къща, първо на първо трепериш да не бутнеш нещо. Казвах си: „Света Богородице, ако бутна някъде нещо и падне, кой знае колко трябва да платя след това!”. Държах си расото и гледах внимателно къде вървя и какво докосвам. Всичко беше кристално, порцелан, позлатено, пълно с такива неща, в трапезарията, по стените, навсякъде. Имаше 50 служители и жената ми казваше: „Отче, какво да правя тук сама, къде са децата ми? Къде са внуците ми? Тук съм с 20 чернокожи, какво да ги правя?” Натискаш звънеца. Да? Пепси-кола? Хайде, щрак, пепси –кола. Натискаш отново копчето, какво искаш? . .
Щастие ли е това? С богатите става това, което става например с един сладкар. Той приготвя сладки и накрая му се повръща от тях. Същото става и с богатия. Защото има, каквото си иска. Часовник за 10 000 лири– има го. Кола? Има я? Рокля? Има я. Купува, купува, купува, има всичко и всичко е ненужно. И затова накрая го прехваща и отива и купува някаква барака и живее в нея или прави неща, на които другите му се смеят. Богатите хора завиждат на бедните хора, защото бедният купува един чифт обувки и ги носи два-три пъти в годината - аз още пазя обувките си на Света Гора, защото ги обувах 2-3 пъти в годината, там не ги носих всеки ден, защото щяха да се скъсат. Те бяха нещо много ценно. Веднъж старецът купи една газова лампа, която беше по-хубава от другите – тя беше нещо много ценно. Днес натискаш копчето и светват 10 лампи и не те е грижа. А газовата лампа беше нещо рядко срещано. Всяко нещо, което човек придобива дори с малко труд, е ценно. Когато имаш всичко, то вече не е ценно и става ненужно. То не представлява нищо за тебе, сякаш ядеш трева. За какво са ти къщите, самолетите, парите, след като с нищо не ти помагат? Знаете ли колко богати страдат от депресия и вземат хапчета за сън? Христос казва да не се грижим за душата си. Авраам бил богат, Давид бил цар, Соломон също. Важното е не дали имам много или малко неща, а да не съм привързан към тях. Тоест, сърцето ми да остава свободно. Може да боравя с милиони лири и сърцето ми да е свободно. И мога да имам пет лири под възглавницата и сърцето ми да е прилепнало към тях. На един авва, който после стана игумен на един манастир и разполага с пари, му казаха: „Геронта, загуби нестяжянието. Разполагаш с пари”. Той отговори: „Ти имаш една игла и умът ти е прилепнал в нея да не би да я загубиш. Аз имам земи и ги управлявам и никога в сърцето ми не е влизал помисъл за земите”. Той е нестяжятелен, а другият е богат. Богат е не само този, който има много пари. Той може да има много и да бъде свободен. А другият може да е много беден и да има 10 лири, но умът му да е прикован в 10-те лири и целия ден ги брои и преброява. Затова важното е и бедният, и богатият да оползотворят състоянието си и богатият да спре да въздиша по бедния и бедният да спре да въздиша по богатия. И двамата да разберат, че всичко това е преходно и човек е ценен като човек и вечно битие в Божието царство.
Това са правели светците. Те са били много мъдри и не се занимавали с повърхностните неща. Какво са си казвали? Сега съм роб? Използвам това, че съм роб, за да живея вечно с Христос. Свободен съм? Използвам това. Женен съм - оползотворявам брака. Ценното е да разбереш какъв си и да преобразиш това, което правиш и което имаш, във вечен живот. Не трябва да имаме комплекси от богатите, че аз съм беден, пък другият е богат. Има си ги, радвам се, нека има хиляда пъти по толкова! А аз нямам и добре, че нямам. Когато имам, се радвам, и когато нямам, пак се радвам. От друга страна, си казвам, де да имах милиони лири! Защо ли? Защото искам да направя много неща. Е, нямам, не пречи. Но ако имах, щях да ги използвам. Милионите не вредят. Те са благословение. С тях правиш нещо, от което има нужда. Ако нямаш, нямаш. Нямаш и утихваш или правиш това, което можеш в зависимост от това, с което разполагаш...
Превод: К. Константинов
Това са правели светците. Те са били много мъдри и не се занимавали с повърхностните неща. Какво са си казвали? Сега съм роб? Използвам това, че съм роб, за да живея вечно с Христос. Свободен съм? Използвам това. Женен съм - оползотворявам брака. Ценното е да разбереш какъв си и да преобразиш това, което правиш и което имаш, във вечен живот. Не трябва да имаме комплекси от богатите, че аз съм беден, пък другият е богат. Има си ги, радвам се, нека има хиляда пъти по толкова! А аз нямам и добре, че нямам. Когато имам, се радвам, и когато нямам, пак се радвам. От друга страна, си казвам, де да имах милиони лири! Защо ли? Защото искам да направя много неща. Е, нямам, не пречи. Но ако имах, щях да ги използвам. Милионите не вредят. Те са благословение. С тях правиш нещо, от което има нужда. Ако нямаш, нямаш. Нямаш и утихваш или правиш това, което можеш в зависимост от това, с което разполагаш...
Превод: К. Константинов
