Навечерието на Рождество Христово, Бъдни вечер, е последната нощ преди изгрева на „Слънцето на правдата”, когато „Христос се ражда, за да възкреси падналия образ” (тропар от Царските часове на 24 декември). Целият Рождественски пост сякаш ни връща в нощта на старозатветното време и носи белега на пророческото очакване на Месия. Затова и в този период се чества паметта на строзаветните праведници, пророци и праотци.
Кулминацията на подготовката за празника на Христовото Рождество настъпва на Бъдни вечер, когато трепетното очакване на Спасителя се отразява и в богослужебните последования на празника. В Царските часове, предвидени за този ден, се четат четири евангелски откъса (Мат. 1:18-25; Лука 2:1-20; Мат. 2:1-12; Мат. 2:13-23), които описват подробно обстоятелствата, участниците, събитията от нощта на Христовото Рождество. Още преди празникът да е настъпил, Църквата ни подготвя за него. Сред героите на тези необикновени спасителни събития е и праведният Йосиф Обручник. В честването на Рождество Христово неговата личност сякаш остава на заден план. В иконографските сюжети на Йосиф е отредено място в края на сцената, обикновено той е с гръб към централните образи на иконата – Младенецът и Неговата майка. Там го виждаме свит и замислен, озадачен, все още размислящ над случилото се.
Евангелистите пестеливо разказват за душевните терзания и дълбоките преживявания на праведния Йосиф, разбрал за състоянието на сгодената за него Мария (Мат. 1:18-19). Лаконичният евангелски разказ се допълва от Свещеното Предание. То разкрива в песнопенията и иконографските образи драмата на Йосиф, „преживяващ буря от смущаващи съмнения” (кондак 4 от Акатиста на Божията майка). Богослужебните текстове в навечерието на Рождество Христово разкриват дългия и мъчителен път на праведния старец от съмнението до служението на божествения Младенец и Неговата пресвята майка.
Евангелският текст само маркира случващото се в душата на стареца: „А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне” (Мат. 1:19). Много по-подробно терзанията му са описани в богослужебните текстове на Царските часове на Бъдни вечер. Там песнописецът е разработил подробно и с изключителен поетичен усет драмата на праведния Йосиф, който поема грижата за младата девица Мария, отговорността да пази девството й, и открива, че тя е бременна. Ето как едно от песнопенията на Първия час представя разговора между Йосиф и Мария: „Това казва Йосиф на Девата: Марийо, какво е това нещо, което виждам в тебе? Недоумявам и се удивлявам, и умът ми е поразен. Затова се скрий веднага от мене. Марийо, какво е това нещо, което виждам в тебе? За честта – срам, за веселието – скръб, вместо да се хваля с тебе, ти ми донесе упрек. Вече не мога да търпя хорския присмех. Защото аз те приех от свещениците на Господния храм, приех те непорочна, а сега какво се вижда?”[1] (Слава, глас 8).
Диалогът разкрива чисто човешките страхове и разочарование на едни порядъчен евреин. В думите, изречени от него, откриваме горест, срам, разочарование, недоумение. Прекрасната девица, която идва от храма в дома му, изпълнена с добродетели, е радост за него и близките му. Той поема грижата и отговорността за нея пред Бога и общността. Нейната бременност го поразява, той приема това като предателство от нейна страна на неговите грижи и доверие, предателство спрямо Бога заради обета за непорочност, даден от нея. Старецът е обиден и уплашен, а в същото време не се чувства достатъчно силен да приеме подигравките на околните, които ще намерят него за виновник за състоянието на Мария – със своите действия или бездействие. Евангелският разказ спестява тези терзания. Той направо казва за решението на Йосиф „тайно да я напусне”. Така ще си спести „хорския присмех” за себе си и за Мария.
Но мисията на стареца да е закрилник на светата дева не е завършила. Светият евангелист Матей разказва за ангел Господен, който се явява насън на Йосиф и му обяснява случилото се с Мария: „Йосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", което ще рече: с нас е Бог". (1:20-23; срв. Ис. 7:14)
Праведният Йосиф е човек, стоящ на границата на Стария и Новия Завет, израсъл и възпитан в юдейската традиция; сега той трябва да разбере и осмисли спасителните събития, очаквани от неговите предци векове наред. Но реалността на чудото все още е непонятна за него. В славата на тропара на Третия час е описан опитът на Йосиф да обясни случващото се в контекста на месианските очаквания на еврейския народ: „Йосифе, кажи ни как девата, която ти прие от светилището, сега бременна водиш във Витлеем? „Аз, казва, проверих у пророците и, като получих известие от ангела, се уверих, че Мария по неописуем начин ще роди Бога; при Него ще дойдат на поклонение мъдреци от изток, за да го уважат с почетни дарове.” Слава на Тебе, Господи, Който си се въплътил заради нас!” (Слава на тропара, гл. 3). Тук песнописецът представя един своеобразен диалог, в който на хорското мнение е противопоставен отговорът на Йосиф. Евангелският текст и в този случай пропуска детайлите, а дава крайния резултат: „като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал ангелът Господен, и прие жена си” (Мат. 1:24). От славата на тропара обаче става ясно, че след разговора с ангела Йосиф не просто се примирява с положението, а е разбрал смисъла на божественото чудо, станало в неговия дом. Той е наясно, че Мария ще роди очаквания Спасител.
В същото време богослужебното последование ни води по-нататък в терзанията на праведния старец. Славата на шестия час сякаш оправдава колебанията на Йосиф, защото това, което се случва с Мария, е „чудото, което удивява и пленява всеки разум”. Богослужебният текст разказва вече за пътуването на светото семейство към Витлеем и намеква, че душевните мъки на Йосиф още не са утихнали: „Елате, христоносни хора, да видим чудото, което удивява и пленява всеки разум, и като го възпеем почтително, да му се поклоним, вярващи! Днес Девата, която е бременна, идва във Витлеем да роди Господ и ангелските чинове вървят пред нея. А като видя това, Йосиф Обручник извика: какво е това странно таинство в тебе, Дево? И как ще раждаш ти, девойко, която не си познала брак?” (Шести час. Слава, глас 5).
Темата за душевните терзания на Йосиф Обручник продължава и в тропара на Деветия час. Той разкрива, че дори по пътя към Витлеем Йосиф „бил покрусен от мъка”. Затова се налага светата Дева отново да го убеждава в истинността на чудото, моли го да се освободи от страха и предразсъдъците, да отвори сърцето си, за да приеме с радост идващия Спасител: „Когато Йосиф, Дево, вървейки към Витлеем, е бил покрусен от мъка, ти си се обърнала към него: Защо се смущаваш и съсипваш, като ме виждаш бременна, а не знаеш страшното тайнство, което е в мене? Така че освободи се от всякакъв страх, като проумееш преславното събитие, защото Бог поради милостта Си слиза на земята сега, като приема плът в моята утроба. Ще Го видиш да се ражда, както Той благоволи, и изпълнен с
радост ще Му се поклониш като на твой Създател, Когото ангелите непрестанно възпяват и Го славословят заедно с Отец и Светия Дух” (Девети час, тропар, гл. 2).
Описаната от тропара сцена се потвърждава и от иконографските изображения. На някои от образците виждаме, че в нощта на Рождеството св. Богордица с тъга гледа Йосиф, раздиран от мъка и съмнения. На други икони той е изобразен натъжен, а пастир с дреха от козя кожа (персонификация на дявола), шепне изкушаващи думи, подхранващи мъката му. Кривакът, който държи овчарят, символизира лъжата, на която се опира дяволът.
Кратките богослужебни текстове, макар и само със щрихи, рисуват пред нас образите на двамата герои: св. Дева и праведния Йосиф. Двама души, изправени пред изпитанието да приемат Божията воля и да участват в Божието чудо. На пръв поглед изглежда, че изборът е лесен и ясен. Но в лицето на тези герои той е представен в неговата реалност: изисква се сила, смелост, чисто сърце и голямо смирение, за да приемеш Божията воля. Това не е примирение с неизбежното, не е страх от последствията, не е безволевост, а личен избор. Избор, който ще е в синхрон с Божията воля, но не винаги с човешките очаквания, с човешките норми и правила. Последствията от един такъв избор често са неразбиране от хората, присмех, осъждане и отхвърляне, както и в конкретния случай. В образа на младата Мария ние виждаме една завършена добродетелна личност, която наистина е подготвена за подвига на Богомайчинството. Тя разбира и осмисля своята мисия, осъзнава последствията, които този избор ще има за нея, и въпреки това поема отговорността да следва Божията воля с любов и преданост.
От другата страна е Йосиф – възрастен мъж, с опит и знания, който с живота си е доказал своята праведност и отговорност. Познавайки човешката природа, песнописецът проследява етапите, през които старецът преминава, след като разбира за бременността на Мария. Първоначалната му изненада, разочарование и мъка намират утеха в думите на ангела: „не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго” (Мат. 1:20). Но дълбоко в него остават съмненията и мъката, страхът от хорските упреци и насмешки. Йосиф се нуждае от повече време, за да осмисли и приеме Божията воля, нуждае се от повече време, за да реши да участва в Божието дело на земята.
Неслучайно терзанията на праведния Йосиф ни се припомнят в навечерието на Рождество Христово. В образа на Йосиф виждаме човека, призван от Бога за съработничество. Но не всеки има силата, чистота и смелостта на Мария да откликне веднага на Божия призив. Затова православното богослужение ни среща с един още по-близък до нас образ – на праведния Йосиф. Заедно с него ние преминаваме през размислите и терзанията, през съмненията и аргументите, през свидетелствата и очакванията, за можем накрая заедно с него да възкликнем: „Слава на Тебе, Господи, Който си се въплътил заради нас!”
Евангелският текст само маркира случващото се в душата на стареца: „А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне” (Мат. 1:19). Много по-подробно терзанията му са описани в богослужебните текстове на Царските часове на Бъдни вечер. Там песнописецът е разработил подробно и с изключителен поетичен усет драмата на праведния Йосиф, който поема грижата за младата девица Мария, отговорността да пази девството й, и открива, че тя е бременна. Ето как едно от песнопенията на Първия час представя разговора между Йосиф и Мария: „Това казва Йосиф на Девата: Марийо, какво е това нещо, което виждам в тебе? Недоумявам и се удивлявам, и умът ми е поразен. Затова се скрий веднага от мене. Марийо, какво е това нещо, което виждам в тебе? За честта – срам, за веселието – скръб, вместо да се хваля с тебе, ти ми донесе упрек. Вече не мога да търпя хорския присмех. Защото аз те приех от свещениците на Господния храм, приех те непорочна, а сега какво се вижда?”[1] (Слава, глас 8).
Диалогът разкрива чисто човешките страхове и разочарование на едни порядъчен евреин. В думите, изречени от него, откриваме горест, срам, разочарование, недоумение. Прекрасната девица, която идва от храма в дома му, изпълнена с добродетели, е радост за него и близките му. Той поема грижата и отговорността за нея пред Бога и общността. Нейната бременност го поразява, той приема това като предателство от нейна страна на неговите грижи и доверие, предателство спрямо Бога заради обета за непорочност, даден от нея. Старецът е обиден и уплашен, а в същото време не се чувства достатъчно силен да приеме подигравките на околните, които ще намерят него за виновник за състоянието на Мария – със своите действия или бездействие. Евангелският разказ спестява тези терзания. Той направо казва за решението на Йосиф „тайно да я напусне”. Така ще си спести „хорския присмех” за себе си и за Мария.
Но мисията на стареца да е закрилник на светата дева не е завършила. Светият евангелист Матей разказва за ангел Господен, който се явява насън на Йосиф и му обяснява случилото се с Мария: „Йосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", което ще рече: с нас е Бог". (1:20-23; срв. Ис. 7:14)
Праведният Йосиф е човек, стоящ на границата на Стария и Новия Завет, израсъл и възпитан в юдейската традиция; сега той трябва да разбере и осмисли спасителните събития, очаквани от неговите предци векове наред. Но реалността на чудото все още е непонятна за него. В славата на тропара на Третия час е описан опитът на Йосиф да обясни случващото се в контекста на месианските очаквания на еврейския народ: „Йосифе, кажи ни как девата, която ти прие от светилището, сега бременна водиш във Витлеем? „Аз, казва, проверих у пророците и, като получих известие от ангела, се уверих, че Мария по неописуем начин ще роди Бога; при Него ще дойдат на поклонение мъдреци от изток, за да го уважат с почетни дарове.” Слава на Тебе, Господи, Който си се въплътил заради нас!” (Слава на тропара, гл. 3). Тук песнописецът представя един своеобразен диалог, в който на хорското мнение е противопоставен отговорът на Йосиф. Евангелският текст и в този случай пропуска детайлите, а дава крайния резултат: „като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал ангелът Господен, и прие жена си” (Мат. 1:24). От славата на тропара обаче става ясно, че след разговора с ангела Йосиф не просто се примирява с положението, а е разбрал смисъла на божественото чудо, станало в неговия дом. Той е наясно, че Мария ще роди очаквания Спасител.
В същото време богослужебното последование ни води по-нататък в терзанията на праведния старец. Славата на шестия час сякаш оправдава колебанията на Йосиф, защото това, което се случва с Мария, е „чудото, което удивява и пленява всеки разум”. Богослужебният текст разказва вече за пътуването на светото семейство към Витлеем и намеква, че душевните мъки на Йосиф още не са утихнали: „Елате, христоносни хора, да видим чудото, което удивява и пленява всеки разум, и като го възпеем почтително, да му се поклоним, вярващи! Днес Девата, която е бременна, идва във Витлеем да роди Господ и ангелските чинове вървят пред нея. А като видя това, Йосиф Обручник извика: какво е това странно таинство в тебе, Дево? И как ще раждаш ти, девойко, която не си познала брак?” (Шести час. Слава, глас 5).
Темата за душевните терзания на Йосиф Обручник продължава и в тропара на Деветия час. Той разкрива, че дори по пътя към Витлеем Йосиф „бил покрусен от мъка”. Затова се налага светата Дева отново да го убеждава в истинността на чудото, моли го да се освободи от страха и предразсъдъците, да отвори сърцето си, за да приеме с радост идващия Спасител: „Когато Йосиф, Дево, вървейки към Витлеем, е бил покрусен от мъка, ти си се обърнала към него: Защо се смущаваш и съсипваш, като ме виждаш бременна, а не знаеш страшното тайнство, което е в мене? Така че освободи се от всякакъв страх, като проумееш преславното събитие, защото Бог поради милостта Си слиза на земята сега, като приема плът в моята утроба. Ще Го видиш да се ражда, както Той благоволи, и изпълнен с

Описаната от тропара сцена се потвърждава и от иконографските изображения. На някои от образците виждаме, че в нощта на Рождеството св. Богордица с тъга гледа Йосиф, раздиран от мъка и съмнения. На други икони той е изобразен натъжен, а пастир с дреха от козя кожа (персонификация на дявола), шепне изкушаващи думи, подхранващи мъката му. Кривакът, който държи овчарят, символизира лъжата, на която се опира дяволът.
Кратките богослужебни текстове, макар и само със щрихи, рисуват пред нас образите на двамата герои: св. Дева и праведния Йосиф. Двама души, изправени пред изпитанието да приемат Божията воля и да участват в Божието чудо. На пръв поглед изглежда, че изборът е лесен и ясен. Но в лицето на тези герои той е представен в неговата реалност: изисква се сила, смелост, чисто сърце и голямо смирение, за да приемеш Божията воля. Това не е примирение с неизбежното, не е страх от последствията, не е безволевост, а личен избор. Избор, който ще е в синхрон с Божията воля, но не винаги с човешките очаквания, с човешките норми и правила. Последствията от един такъв избор често са неразбиране от хората, присмех, осъждане и отхвърляне, както и в конкретния случай. В образа на младата Мария ние виждаме една завършена добродетелна личност, която наистина е подготвена за подвига на Богомайчинството. Тя разбира и осмисля своята мисия, осъзнава последствията, които този избор ще има за нея, и въпреки това поема отговорността да следва Божията воля с любов и преданост.

Неслучайно терзанията на праведния Йосиф ни се припомнят в навечерието на Рождество Христово. В образа на Йосиф виждаме човека, призван от Бога за съработничество. Но не всеки има силата, чистота и смелостта на Мария да откликне веднага на Божия призив. Затова православното богослужение ни среща с един още по-близък до нас образ – на праведния Йосиф. Заедно с него ние преминаваме през размислите и терзанията, през съмненията и аргументите, през свидетелствата и очакванията, за можем накрая заедно с него да възкликнем: „Слава на Тебе, Господи, Който си се въплътил заради нас!”
[1] Тези безценни богослужебни текстове остават неразбрани за повечето от богомолците, тъй като не са преведени на български. Преводът на текстовете от оригиналния гръцки език в статията са на проф. Иван Желев Димитров.
Изображения: 1. Йосиф Обручник, детайл от икона на Рождество Христово, 17 в., килия „Св. Стефан”, Света Гора.
2. Рождество Христово, 16 в., манастира Ставроникита, Света Гора, детайл.
3. Рождество Христово, 11 в., Кападокия, детайл.
Изображения: 1. Йосиф Обручник, детайл от икона на Рождество Христово, 17 в., килия „Св. Стефан”, Света Гора.
2. Рождество Христово, 16 в., манастира Ставроникита, Света Гора, детайл.
3. Рождество Христово, 11 в., Кападокия, детайл.