Двама младежи - Цвета Пейчинова и Валери Неделчев, необременени от комунизма, дошли съзнателно до вярата, израснали в нея, днес са изправени пред един от най-сложните въпроси за съвременния християнин: конфликтът в енорията. Болката на разделението, изборът, който трябва да бъде направен, защитата на собственото достойнството. Това са въпросите, които вече няколко месеца ги измъчват ежедневно. Тези млади християни искат да разкажат лично за ставащото в енорията на руската църква в София.
„Ето го комуниста“ - с тези думи бил посрещнат един ден в руския храм Валери Неделчев. Те са изречени от свещопродавачката, която той познава от дълги години и която въпреки всичко все още уважава и обича. Валери не й се сърди. Той не е комунист, никога не е бил и няма и да бъде. Той е роден три години преди падането на комунистическия режим в България. Майка му е рускиня, а баща му българин. „Аз не се сърдя на свещопродавачката, тя е под страшен натиск и стрес, разказва Валери. От идването на игумен Филип като предстоятел на храма всичко се промени. Насади страх, подозрителност, недоверие и разделение сред енориашите. Ако някой от служителите на храма прояви дори най-малък израз на независимост, се подлага на наказание или се уволнява. Почти всички служители на храма са руснаци, които са в чужда държава и разчитат на малката си заплата, за да изхранват семействата си. О. Филип използва това като им нарежда с кого и по какъв начин трябва да общуват”.
Валери и Цвета се съгласиха да разкажат лично за проблемите, които от месеци разтърсват руското подворие в София. Скандали, които нанасят дълбоки душевни рани на енориашите и внасят едно ново разделение, каквото тук никога не е имало. Затова първият въпрос към тях е за това, как се чувстват при това ново противопоставяне в енорията на руснаци и българи.
Валери: За мене това е изкуствен въпрос. Аз самият се затруднявам да кажа, дали се чувствам повече руснак или българин, а и това не се е изисквало досега от мене... Игумен Филип започна да прави това разделение. Той явно не е очаквал, че ще има хора, които няма сляпо да се подчиняват на всяко негово желание. Затова най-лесното, което можеше да направи, е да събуди националистически чувства у хора, които от години живеят далече от своята родина. Но въпреки това, дори сега, когато в енорията има разделение, то не е на основата на произхода, т. е. руснаци срещу българи, а на такива, които търпят насилие, натиск и лъжи и такива, които считат, че това е недопустимо в Църквата.
Цвета: В тази ситуация аз се чувствам манипулирана. Това така наречено разделение между руснаци и българи ни е натрапено от игумен Филип. Аз и още над 130 човека като мене, активни членове на общността ни, пожелахме диалог с отец предстоятеля. Всички вече знаят за този наш неуспешен опит за диалог, за писмото ни до игумен Филип, както и за писмата ни до българския патриарх Максим и до руския патриарх Кирил. Ние, българи и руснаци, се вълнуваме от съвсем конкретни неща, свързани с живота на общността ни. Отец Филип се опита да превърне нашето безпокойство и молба за диалог в етнически конфликт. Ето, затова се чуствам манипулирана. Открит, нормален, човешки диалог на o. Филип с паството му няма. До този момент той не се е обърнал към нас, не е говорил с нас открито. Въпреки че стоим пред него неделя след неделя, по време на Литургия, за него не съществуваме, не ни забелязва. Точно както са думите му „тези ще си идат, други ще дойдат”.
- Имаше ли преди разделение на руски и български свещеници в храма?
В: Преди идването на новия предстоятел нямаше такова разделение. Аз самият неведнъж съм се изповядвал при о. Зотик, който е изпратен тук от Руската църква. Чувствах го близък, достъпно ми обясняваше духовните проблеми и как да се справя с тях. След като дойде игумен Филип, о. Зотик се промени. Сега от новия предстоятел зависи, дали той ще остане в София или ще го изпратят обратно в Молдова. Затова той е готов на всичко, изпълнява всяка негова заповед и прищявка. А предстоятелят издевателства над хората, разчитайки на властта, която има. Затова и служителите на подворието сега са неузнаваеми, стресирани, изплашени. Затова не мога да им се сърдя за това, което правят или казват. Всеки от тях по някакъв начин зависи от предстоятеля и той го знае и им го напомня.
Ц: Преди появата на о. Филип нямаше разделение в храма ни, нито между миряните, нито между свещениците. Откакто аз ходя в Руската църква, са се сменили няколко настоятеля, никога такива проблеми не са съществували.
За мене е доста смущаващ фактът, че нецърковни хора и организации се опитват да се намесват в разрешаването на отношенията ни с о. Филип. Такъв е примерът с Форум „България-Русия” с председател г-жа Светлана Шаренкова. Г-жа Шаренкова изрази ясно своята подкрепа към настоятеля игумен Филип и неговите действия, насочени към укрепването на отношенията между Българската и Руската църква. Не мога да разбера в качеството си на каква г-жа Шаренкова се меси в нашите отношения.
- Кои са хората, които се обявяват в защита на игумен Филип в този конфликт?
В: Според мене три категории хора от енорията го подкрепят: Едните са тези, които зависят от неговото благоволение, какъвто е случаят със служителите на подворието и о. Зотик; другите са тези, които очакват да се облагодетелстват от престоя му тук. Сега предстои ремонт на храма, има хора, които очакват да получат тази поръчка и разбират, че това зависи от предстоятеля; и третата група са хората, които са в периферията на енорийския живот, които не вникват в проблематиката на спора, биват елементарно излъгани, доверявайки се на многобройните му PR акции, високото му речево ниво и не на последно място на “убеждаванията” на доскоро обичания от всички о. Зотик. Тези хора се солидаризират с предстоятеля като носител на властта и се надяват да не бъдат въвлечени в спора, за да си нарушат спокойствието и комфорта.
Ц: Тези, които се обявяват в защита на игумен Филип, са една групичка жени на средна възраст. Голямата част от тях са служители в храма и са в зависимо положение спрямо него. Има разбира се сред тях и такива, които искрено вярват на манипулациите му.
- Как възникна конфликтът с българските духовници в храма?
В: Просто “малкото зло завидя на голямото добро”. Нямаше някаква конкретна причина, нещо нередно, което дякон Сава или о. Николай да са направили. И в този случай се сблъскахме с манипулации и неистини, изречени пред нас от предстоятеля. Каза ни, че ще освободи дякон Сава, за да спести пари от бюджета на храма, за да има средства за ремонт. В друг разговор обясни, че иска дяконът да расте в йерархията и затова решил да го освободи от това служение в подворието... После си позволи да излъже спрямо Софийската митрополия, че те го местят. И тъй като ние сме едната страна, а те другата, съветвам всички, които имат съмнения спрямо истината, просто да отидат и да питат в митрополията. Просто така се прави. А защо отпрати о. Николай от храма? Отец Николай е изкупителна жертва на нашите действия. Явно, че игумен Филип не разбира, че тук не е армия и тук изповедниците не са генерали, които дават команди на своите войници. Самият о. Николай до последно ме е молил да се отнасям с любов към Филип, защото вярва, че любовта може да промени всекиго. Дали да го послушам или не е зависело само от моята воля и право на избор. Всичко това е голям удар върху о. Николай, той наистина обича този храм, хората, които идват тук. Той е мой изповедник, чувствам го като отец (баща) и не са ми нужни ничии благословии, за да го защитавам.
София е малък град, а младите практикуващи вярата си хора са още по-малко и смея да кажа, че познавам почти всички. Дори и да се черкуват в други храмове, много млади хора идват именно при о. Николай на изповед, за съвет, за радостта от общуването. Всички тези младежи не носят бремето на комунизма, научени са да бъдат свободни и ще отстояват правдата докрай, без някой да ги съветва и моли за това.
Мисля си: как ли се чувстват децата на о. Николай, когато дойдат в неделя в храма, в който служи техният баща? Идват тук, а не го намират... Какво ли може да се обясни на тези деца, какво ли им казват? Някои се опитват да оправдаят о. Зотик и о. Филип с това, че са монаси и може би по тази причина не разбират семейните хора, вкл. и семейните свещеници, които освен за енорията имат отговорност и за семействата си. Но аз не мисля, че това е оправдание, защото те си позволяват да дават съвети по семейни въпроси при изповедите и значи са компетентни в тази сфера.
Ние много добре се разбирахме с о. Зотик преди, обичахме го и го уважавахме. Не сме мислели дали е свещеник от руската църква или от българската. Сега о. Филип не би ли следвало по същия начин да се отнася и с нашите свещеници? От една православна църква сме!
Ц: Дали изобщо е имало конфликт, никой от нас не разбра. Никой от нас така и не разбра, защо отците ни са преместени. Ние отговор не сме получили. Най-смущаващо и възмутително за мене като поведение на пастир и настоятел от страна на о. Филип е пълната липса на елементарно обяснение от него, защо настоя пред Софийска митрополията да бъде преместен дякон Сава и защо изпрати о. Николай в отдалечен храм по време на Великия пост. Тези две неща за мене са гавра с общността ни, нечувано своеволие. Дори чисто административно о. Филип да е в правото си, в което аз дълбоко се съмнявам, пак няма моралното, християнско, пастирско право да се държи по този арогантен начин с общност от над 130 човека, на която той е поставен за пастир.
- Все пак има ли положителна страна този конфликт в руската църква?
В: Колкото е да е странно, има. И добре, че ме попитахте за това. Истината е, че колкото се разочаровах в някои хора, в пъти повече се зарадвах след като открих, колко достойни хора има сред енориашите. Просто Бог може би е искал да видим реалността. Сега се запознах отблизо с много от енориашите, които преди познавах само бегло. Станахме си близки. Вярата, мирът, любовта и съпричастността, които преди приемахме като даденост, като абстрактни добродетели, сега видяхме, колко са ценни и необходими. В същото време открихме, колко е важно за истинския християнин да бъде мъжествен, да отстоява правдата докрай, да не се предава на натиска и насилието, които не могат да идват от другаде, освен от лукавия. В Христос няма насилие. Ние сега на практика видяхме, че да си християнин е борба. Подозирам, че най-голямото изпитание за нас ще е да устоим до край. Подготвен съм, че ще има още по-голям натиск. Но пък се сещам за библейските думи: „Нечестивецът бяга, когато никой го не гони; а праведникът е смел като лъв“ (Прем. Солом. 28:1).
Ц: Да, винаги има положителна страна във всяка ситуация, щом Бог я е допуснал. Нас много ни боли от всичко, през което се налага да преминем. Доброто е, че показахме, че сме задружни, че сме заедно, че сме енория. Колкото и о. Филип да твърди, че чисто административно ние не можем да бъдем енория към храм, който формално не е енорийски. Но ние сме заедно като истинска енория. Заедно минаваме през това. Опознахме се още по-добре, доказахме, че ни е грижа един за друг и че можем да се борим, за да запазим общия си църковен дом.
- Какво ще стане, ако о. Филип си тръгне?
В: Мисля си, че тогава мирът ще се възстанови. Няма да допуснем някой да се почувства изолиран, победен. Искаме правдата да възтържествува, не насилието. Ще простим на всички, но няма да се променим. А дали те ще се променят, зависи само от тяхната свободна воля. Ние молихме о. Филип за диалог, той ни отвърна с война. На мене често ми се налага да защитавам руската позиция пред моите връстници, пристрастен съм към Русия, признавам. Като син на рускиня чувствам срам, че този човек представлява руското духовенство у нас. И като син на българин чувствам обида, че този човек е сметнал, че тука живеят християни, които може свободно да лъже и манипулира. Аз съм сигурен, че в Русия има свещеници, които са истинско богатство, а в България хора, които са истински разумни. Такъв свещеник искаме да ни изпратят тук, който да покаже истинска Христова любов, великодушие, дълбока вяра. За да можем отново да имаме здрава енория, съставена от хора от двата народа, но с една вяра.
Ц: Ако о. Филип си тръгне, се надявам с Божията воля да си върнем мира и единството в дома ни. Ако той си тръгне, с него ще си отидат и лъжите, и манипулцаиите му. Ще можем да продължим живота си нормално, както досега, и да се опитаме с Божията помощ да се възстановим от раните, които той с поведението си нанесе на душите ни.
