Решението на Св. Синод на БПЦ молитвено да се поменава Симеон Сакскобурготски по време на всяко богослужение като „цар на българите” разбуни цялата държава. Коментира се от политици и социолози, юристи и журналисти, богослови и политици, монархисти и републиканци. Всички те търсят смисъла на синодното решение и неговите основания – в миналото, в настоящето, в конституцията, в бъдещето. А БПЦ мълчи и не смята за необходимо да даде обяснение за взетото решение, сякаш не го дължи на никого.
Но не е така. Църквата изпраща послания до народа не само със своите специално подготвени текстове, тя проповядва както с думите си, така и с мълчанието си. Тогава какво е посланието на тишината около последното решение на Св. Синод? Самите владици се шегуват, че взимат най-важните или най-обществено интригуващите решения в последния ден на заседанията и след това се разбягват по епархиите, за да не дават обяснения за мотивите си.
Нежеланието на Църквата да аргументира действията си пред народа изразява неуважението на архиереите към повереното им паство. Сякаш хората нямат интелектуалните и духовни способности да разберат решенията, които Св. Синод взема за тях. Та нали всички ние – и клир, и миряни - заедно участваме в богослужението. На прошенията, изречени от духовника, народът отговаря с Амин или Подай Господи. Значи Синодът дължи обяснение за всяко свое решение, с това изпълнява своята учителна мисия. Добрият пастир обучава поверения му народ с делата си, с поведението си, с отношението си. Това са посланията, които му изпраща за добротворство, за уважение, за състрадание и любов. А Св. Синод на БПЦ пренебрежително мълчи и сякаш се забавлява от развихрилите се страсти. А думата страст на любимия им църковнославянски език означава страдания. Да, хората са подложени на страдания в недоумението си, в обидата от отношението на духовните пастири, от хулите, които се изрекоха срещу Църквата и клира тези дни, от раздорите, които се внесоха не само в обществото като цяло, но и в междуличностните отношения.
Христос казва на Своите последователи: "Думата ви да бъде да, да, или не, не". Значи, да е ясно каква е позицията ви. Нима такова послание ни отправят нашите синодни архиереи? На какво ни научиха и как ни поучиха с последното си решение? Дали това е поведение на пастири, загрижени за целостта и духовното образование на паството си, или тук прозира желание за разделение и раздор? Всичко е въпрос на лично тълкуване – като при протестантите.
