Интервю с главния редактор на сайта "Словото стана плът" Златина Каравълчева за възможностите българските читатели да имат бърз и лесен достъп до много и различни тълкувания на Свещеното Писание, за тълкувателните традиции и светите отци, които ги разработват. Какви са перспективите, които дигиталните инструменти разкриват пред изучаването на свещения текст.
– Вече почти една година в българското интернет пространство присъства сайтът „Словото стана плът“, посветен на тълкуването на Свещеното Писание. Какво наложи създаването му и защо избрахте именно това име за него?
- Сайтът „Словото стана плът“ възникна от осъзнаването, че за нас, православните християни, най-важно е да познаваме Иисус Христос – Кой е бил Той, как е говорил, как се е държал с хората, какво са видели и чули свидетелите на Неговия живот. Ако загубим това живо свидетелство, нашата вяра рискува да се превърне в абстрактна идея, в един вид „православизъм“, лишен от Христос. Богатата хилядолетна култура на Православната църква предполага подобно изместване или дори „заместване“ за немалко религиозни хора. Истинската православност обаче не е в културни или национални форми, а в познаването на Господния дух, както ни го предават евангелистите и светите отци. Това е и причината за наименованието на сайта – нашата вяра не е абстрактен набор от „правилни идеи“, които разказват за Бога и хората по „правилния начин“ – за такава роля претендират всички религии. Нашата вяра е, че вечният Бог стана един от нас и живя с нас в плът – това е отправната точка. Ако тя се изгуби или дори само отмести на заден план, нашата вяра вече престава да е православна, престава да е християнска.
Идеята за сайта се роди от нуждата да се съберат на едно място тези свидетелства – тълкуванията на Писанието, които през вековете са оставили отците и учителите на Църквата. Специално в българската богословска литература тук има липса. По този начин българските читатели получават възможност да чуят „хора от всички времена“, които свидетелстват за това как са познали въплътения Бог, Сина на Мария, и как този техен опит се е отразил в начина, по който разбират и обясняват разказите за Него в Новия Завет.
Поради тази причина работата на екипа ни започна с новозаветните текстове, но се работи и по старозаветните книги, защото православният тълкувателен подход ги разглежда в тясна връзка.
Началото беше преводът на „Толковая Библия“ на проф. А. Лопухин – дело, което вече повече от век остава единственото пълно православно тълкувание на Библията, заедно с гръцките трудове на проф. Панайотис Трембелас, които обаче са създадени по древния тълкувателен модел, за който ще говорим по-късно. Това е основа, върху която бавно, но устойчиво изграждаме корпус от светоотечески текстове, достъпен за всеки вярващ на български език. Към момента са добавени близо 2000 светоотечески тълкувания към различни стихове, основно в Новия Завет, а тълкувания от проф. А. Лопухин има към близо 5000 стиха.
– Сайтът „Словото стана плът“ има интересна форма – към всеки стих от Свещ. Писание, който читателят отвори, има едно или повече светоотечески тълкувания, подбрани от редакторите. Подобни сайтове има и на други езици, но това е първият подобен на български език. За съвременен подход ли става дума, станал възможен благодарение на технологиите, или това е тълкувателна традиция?
– В историята на християнската литература съществува един малко познат, но изключително важен жанр – тълкувателните серии, известни още с латинското име catenae, „вериги“. Те представляват събрани верижни коментари към библейския текст, изградени от откъси на църковни отци и писатели. По този начин Свещеното Писание се обгражда от свидетелства на различни автори, които заедно образуват своеобразен хор от гласове. Или по-точно казано, поставят конкретния евангелски текст в контекст, което ни помага да го разберем. Именно върху тази древна традиция се основава и съвременният български проект „Словото стана плът“, който се стреми да въплъти в нова форма същия подход: да направи читателите съпричастни на една традиция, поглед към Евангелието, който отвежда към ранната Църква. Защото ние често и с удоволствие се позоваваме на светите отци, но истината е, че единици ги познават – техните текстове се четат трудно, а и не са общодостъпни. Но с подобен проблем се сблъскват християните не само в 21 век, а и в Античността и Средновековието – именно затова се раждат тези „тълкувателни серии“.
Неслучайно те се появяват в Късната античност, когато нуждата от богословска яснота и авторитетност става все по-силна. Първите съставители използват авторитетни фигури от двете големи школи – александрийската, представена от Ориген и св. Кирил Александрийски, и антиохийската, олицетворена от св. Йоан Златоуст и Теодор Мопсуестийски. Постепенно се прибавят и други имена – св. Атанасий Велики, Дидим Слепец, преп. Максим Изповедник, патриарх Фотий Велики. Съжителството на техни коментари към един стих показва стремежа да се съчетаят различни методи на тълкуване – исторически, граматически и алегоричен. В тези сборници се запазват дори откъси от автори, смятани за еретици, като Климент Александрийски, Ориген, а по-късно и ариани или монофизити. Логиката на съставителите е била проста: християнинът, като пчелата, може да събира мед дори от бодливи цветя с тръни.
През вековете тълкувателните серии нарастват като обем и сложност. От кратки бележки, основани на двама-трима автори, те прерастват в огромни антологии, включващи десетки източници. Така например серията върху „Песен на песните“, започнала със скромни откъси от св. Григорий Нисийски, преп. Нил и преп. Максим Изповедник, придобива окончателния си вид през XI век, след като е допълнена с текстове на Теодорит Кирски и Михаил Псел. Сходно развитие показват и други сборници – знак, че традицията не е статична, а постоянно се преработва и обновява.
Сред големите имена, оформили жанра, се откроява св. Прокопий от Газа (V–VI в.). Като ръководител на школата в Газа той систематизира следната практика: първо събира откъси от различни автори, дори ако те се противопоставят един на друг, а след това предлага собствено кратко обобщение. Този метод – съчетание на подбор и резюме – става образец за по-късните поколения. Подобен принос имат и дякон Олимпиодор от Александрия, Виктор Антиохийски и други, а по-късно, в XI век, блаж. Теофилакт Български оставя богато наследство от тълкувания, изградени почти изцяло като серии. Той не само използва авторитетите от миналото, но често посочва имената и произведенията им, превръщайки се в пазител на цялата традиция.
Не бива да се забравя и контекстът, в който те се появяват: след V век съставянето на нови библейски коментари намалява. Една от причините е 19-ият канон на Трулския събор (692 г.), който задължава да се използват вече утвърдените тълкувания на отците. Така съставянето на серии се превръща не само в удобство, но и в норма. Съвременните изследователи често виждат в това белег на упадък, но всъщност става дума за опазване на традицията в епоха на обща културна криза. Големи фигури като патриарх Фотий Велики или Михаил Псел свидетелстват, че богословската мисъл остава жива и в този период.
Тълкувателните серии във Византия нямат голям приносен характер за средновековната литература, доколкото авторският текст в тях е малко. Но тяхното значение е богословско и историческо. Те са служили като удобен инструмент за подготовка на проповедници и богослови, като справочници в борбата с ересите, като хранилище на аргументи за Вселенските събори и са били използвани от светите отци, участници в тях. Благодарение на тези серии днес познаваме огромна част от древната християнска литература – не само от православните отци, но и от ранни апологети и дори от еретици, чиито произведения иначе биха били безвъзвратно изгубени. Изчислява се, че повече от половината от цялото тълкувателно наследство на Църквата е достигнало до нас именно чрез сериите. Те свидетелстват за съществуването на ръкописи, които днес са изгубени, и предават отгласи от иначе непознати трудове. Благодарение на тях чуваме гласовете на св. Ириней Лионски, св. Мелитон от Сарди, св. Юстин Философ, св. Игнатий Антиохийски и др., но също и на техните опоненти – Маркион, Савелий, Павел Самосатски. Дори оскъдни, тези фрагменти са безценни.
– Как изглежда този подход към тълкуването на Свещ. Писание днес, в 21 век?
– Сериите били за своето време методология, която позволявала да се осмисли огромното наследство от творения на отците на Църквата, твърде многобройни и разнообразни, за да бъдат изцяло прочетени в рамките на един човешки живот. При това съставяни като скъпоструващи и труднодостъпни ръкописи на пергамент. Подборът на тълкувателни цитати от тях правел възможна целенасочена и ефективна употреба на този материал – особено при решаването на конкретни богословски или пастирски проблеми. В епохата на ръкописите това осигурявало достъп до светоотеческата мъдрост, която иначе била недостъпна за лични библиотеки. Освен „тълкувателни серии“ били съставяни на същия принцип също догматични и нравствени с подбор на изречения според различните църковни нужди.
Днес, в условията на дигиталната епоха, същата методология може да бъде използвана по нов начин. Църковното наследство може да стане достъпно не само за учени и духовници, но и за всеки човек, който търси в патристичната мъдрост отговори на съвременни въпроси, защото интернет предоставя безкрайни възможности за участие и обмен.
Древният метод – подреждането на библейските текстове последователно по книги, глави и стихове с прибавени тълкувания от отците – би могъл да се пренесе в дигитална среда. Съвременният читател има възможност да чете Свещеното Писание не само линейно, а и чрез динамична навигация с хипервръзки, която да свързва сходни места по тема, смисъл или сюжет.
Докато в ръкописната традиция съставителите били принудени да правят избор, ограничени от пространството и от броя автори, които могат да включат, то днес дигиталните носители позволяват съхранение на цялото патристично наследство без ограничения. Така задачата на подбора се прехвърля върху самия читател, който може чрез електронни филтри да избира тълкувания според автор, епоха, език, богословска позиция, географски контекст или конкретни думи и изрази.
В миналото текстовете на отците се изписвали около библейското слово, в колони или по полетата, а обемът налагал съкращения и подбрани извадки. Днес цифровите технологии премахват тези ограничения: библейският текст и патристичните тълкувания могат да се представят в различни форми – паралелни прозорци, непрекъснат поток и др.
Ако в миналото сериите са се ограничавали до една или няколко библейски книги, в дигиталната епоха вече е възможно създаването на „хипер-серия“ върху цялата Библия – от Битие до Откровение. Това разширява в безпрецедентна степен хоризонтите на екзегетическата, тълкувателната работа и прави отеческата мъдрост достъпна за всеки.
Такава възможност дава и българският сайт „Словото стана плът“, разбира се в скромна форма, тъй като проектът и редакторският екип не е голям. Засега има въведени тълкувания върху четирите евангелия, книгата Деяния на апостолите, съборните и някои от следващите послания. Паралелно се работи и върху книга Битие, доколкото наблюденията ни показват, че читателският интерес към старозаветните текстове е именно върху тази книга.
– Какви са начините за достъп до тълкуванията в „Словото стана плът“? Изброихте много от тях, но вероятно те са приложими към по-големи сайтове, с научна насоченост.
– Към настоящия момент читателите в нашия сайт могат да прочетат определен текст от Новия Завет, като отварят последователно стиховете и четат коментарите към тях, които се отварят в странични колони. Почти към всички стихове има коментари от „Толковая Библия“ на проф. Лопухин, а към голяма част и на много свети отци. Освен това има и хипервръзки – към всеки стих има отбелязани паралелни места в Библията, към които при интерес също може да се прочетат тълкувания.
Читателите имат още един начин за достъп до коментарите – не през стиховете на новозаветния текст, а през авторите. В съответната рубрика „Автори“ присъстват всички свети отци и църковни авторитети, включени до този момент в проекта – близо сто. В рубриката се актуализират последните прибавени техни коментари, но съществува и опцията да се види едновременно всичко от даден автор, публикувано на сайта. Това е интересно за хората, които търсят тълкувание от определен свети отец. Така става изцяло достъпен, например, в компактен вид тълковният труд на проф. А. Лопухин.
Надяваме се за в бъдеще, ако проектът се съхрани, светоотеческите тълкувания да бъдат обогатени и с тълкувания на наши съвременници – авторитетни богослови и духовници от ново време. На този етап обаче сме се съсредоточили върху авторите от първите векове до блаж. Теофилакт Охридски и все още имаме огромно поле за работа в това направление.
– В уводната статия на сайта пише, че „Словото стана плът е създадено с мисионерска, а не с научна цел, място, което събира обичащите словото Божие“. Как тази цел се отразява на подбора и публикуването на тълкуванията?
– Да, подтикът за създаването му беше именно мисионерски. Идеята се роди от разговорите на съмишленици, които обичат да четат Свещеното Писание и намират в него ориентири и вдъхновение за ежедневието си като християни.
Едно научно издание би изисквало различен подход и много по-голяма организация. Съвременните научни дигитални сeрии могат да бъдат многоезични, като публикуват различни преводи на един и същ оригинален текст. Те предлагат оригиналните текстове без редакторска намеса за разлика от старите компилатори, които често променяли изворите. Този подход е подходящ за богослови, клирици, изследователи, филолози. Пример за такъв сайт е Biblindex на института Sources сhrétiennes, създаден с държавно финансиране и водещи световни учени, който към настоящия момент включва повече от 400 000 светоотечески коментара с пълен преглед и препратки към техните критични издания и варианти. Той позволява търсене на ключови думи в оригиналните текстове или в превод на древни и съвременни езици и др. под. Подобни научни сайтове в повечето случаи са с платен достъп и привличат интереса на по-тясно специализирана аудитория.
Нашите цели са съвсем различни и бихме казали – популяризаторски за тълкуванията на отците. „Словото стана плът“ не е насочен към специалистите по библейска екзегеза, но е за много широк кръг хора с интерес към Свещеното Писание, които се интересуват от това как предишните поколения християни разбират библейските текстове и търсят в това вдъхновение за своето собствено осмисляне на Писанието. В този смисъл сайтът предоставя ценни ресурси и на студенти по богословие, семинаристи, свещеници, които подготвят своите проповеди и др.
Още повече че в него вече могат да се намерят и интересни статии в трите рубрики: "Старозаветни изследвания", "Новозаветни изследвания" и "Светоотечески тълкувания", където се публикуват текстове, в по-голямата си част излизащи за първи път на български език или в нов превод.
- Има ли възможност читателите да изпращат обратна връзка до редакторите на сайта – какво биха искали да се подобри във функционалността, какво ги интересува за тълкуванието на свещения текст, но не го намират на сайта, как биха могли да помогнат за развитието на сайта в бъдеще и др.
- Да, в сайта е предвидена форма за връзка с редакторите и досега съм получила няколко много обмислени предложения за подобряване на функционалността. Те се предават на техническия екип, който работи по тяхното въвеждане. Такива предложения имаше за подобряване на видимостта на тълкуванията, за допълнителен и различен достъп до тълкувателните текстове (което беше осъществено в компактен вид чрез авторите), за организацията на рубриките в мобилната версия на сайта. Имаше забележки и за кратките биографични данни на включените автори и др. под. Интересът на читателите и обратната връзка само биха ни радвали, защото „помощта от публиката“ за нас не е само опция, както в популярната игра, а истинска необходимост. Сайтът „Словото стана плът“ е замислен като общо дело, в което участва не само редакторският екип, но и читателите – със своите въпроси, търсения и предложения. Колкото повече се чува гласът на „публиката“, толкова по-жив и полезен ще бъде сайтът за всички, които искат да опознаят Христовото слово и да се докоснат до православната тълкувателна традиция.
