Тълкувание на 118 псалом

„Горделивите плетат лъжа против мене; но аз от все сърце ще пазя Твоите заповеди” (Пс. 118:69)

С тези думи пророкът сякаш казва: животът ми е изпълнен с лъжата и злобата на хора, на демони и на всичко, което се противи на Бога и постъпва горделиво. Въпреки това аз не ставам причастен на лъжата, която ме заобикаля. Не възразявам, не протестирам, не роптая и не се питам защо е в моя живот цялата тази злоба и неправда, защо трябва да ми се случват всички тези неща. Сякаш  пророкът е безразличен. Той е като човек, който нито обръща внимание, нито слуша, нито чува. Ще рече вижда само едно: „Аз от все сърце ще пазя Твоите заповеди”. Сиреч посветих се с цялото си същество да изследвам и изуча Твоите заповеди. Това е моето дело, не приемам никой да ме откъсне него – нито горделивите демони, нито горделивите хора.

„Затлъстя сърцето им като тлъстина; но аз се утешавам с Твоя закон”

Сърцето на противящите се на Бога е станало като млякото, което се втвърдява от обработка. Така става и със сърцето на горделивите, които упорстват в лъжата, но въпреки това аз изследвах Твоя закон и не се отклоних. Такива хора са били светците и това е една от дивните им черти – каквото и да им се случвало, те следвали своята цел и търсели помощ само от Началника и Завършителя на вярата Иисус Христос.

Текстът е част от интервю, дадено от о. Филотей Фарос за голяма гръцка телевизия. Поводът е интронизацията на новия Атински и на цяла Гърция архиепископ Йероним (2008 г.). Цялото интервю е около час и половина. В него о. Филотей излага разсъжденията си по различни деликатни духовни въпроси, най-вече свързани със социалния живот на клириците в съвременното общество. Въпросите и отговорите в интервюто са провокирани от множеството критики към разточителния и луксозен живот на покойния Атински архиепископ. Цялото интервю може да бъде видяно тук. 

Христос дойде на земята, за да застане близо до човека. Нещо повече – Той самият стана човек. Дойде на земята поради своята безкрайна любов и състрадателност към човека. Христос никога никого не съди! С изключение само на лицемерните духовници (книжници, фарисеи и архиереи)[1]. Той дойде в света, между хората, за да им покаже съвършената любов, защото самият Той е любов.

На 9 ноември Църквата празнува паметта на св. Нектарий Егински Чудотворец (1846-1920) – една от най-ярките личности в църковната история на 20 век, когото Бог Сам е прославил с множество чудеса приживе и след смъртта му. В Гърция започна издаването на пълните съчинения на св. Нектарий – издирвани в различни библиотеки по местата, където е живял. Неотдавна излезе Шестият том, под редакцията на църковния историк и българист Димитриос Гонис. До нас са достигнали 60 издадени книги на светителя и десет неиздадени ръкописа. Повечето от тях са публикувани по времето, когато св. Нектарий е бил ректор на Атинската семинария и са насочени непосредствено към младия човек и неговите търсения. Пълното издание на неговите проповеди, съчинения, писма до многобройните му духовни чеда са безценен извор на богословски идеи, практически съвети и опит, от който съвременният човек безспорно се нуждае. Представяме на нашите читатели откъс от книгата Да познаеш себе си, в който светецът разкрива разликата между наистина духовния човек и неразумния зилот.

Мощите (гр. λείψανα, лат. reliquiae) са тленните останки на светците, почитани от Църквата като светиня, изпълнена с благодат и притежаваща дара на чудотворството. Мощите са почитани от най-ранния период на християнството, вероятно от грижа за телата на мъчениците. Още в такъв стар паметник като “Мъченичеството на Поликарп (Смирнески)” (ум. ок. 155 г.), става дума за това, че костите на мъченика, останали след изгарянето му, са “съкровище, по-ценно от скъпоценен камък и по-чисто от злато”; общността е искала да ги притежава, за да “стане част от святата му плът". Свидетелства за почитане на останките на мъчениците през следващото столетие (III) намираме при Киприян Картагенски и Дионисий Александрийски. Съхраняването на мощите на мъченика се е възприемало като продължаващо негово съприсъствие в църковната общност, като манифестация на победата над смъртта, постигната от Христос, подал на светеца благодатта на спасението, и повторение на мъченическия подвиг.

1. За това, че и така нареченият Рай е образ на вътрешния човек

Подобно на това, как всичко видимо явява чрез себе си образа на това, което в човека е невидимо, точно така и превъзхождащият всичко по красотата си Рай, премъдро поставен от Бога на Изток в Едем, е образ (отпечатан) във вътрешния човек, за който земята е неговото собствено сърце, а растенията са това, което може да посади, ако пожелае, сътвореният по образ Божи човешки ум, тоест представите на човека за Бога, божествените размишления и особено боголепните образи, многочислени и разнообразни, имащи различен вид и духовен аромат и ще добавя, храна, наслаждение и сладост. Защото за придобиващите Едем се открива това, с което сърцето (на човека) се подхранва, като свойствено нему по природа и очевидно имащо своята сладост и наслада в Божественото.