Св. Антоний бил от първите подвижници, които се заселили в пустинята. Веднъж той, бидейки в недоумение как да живее, за да се спаси, в молитва се обърнал към Бога: „Господи, какво да правя, как да минава денят ми, как да живея?”. Тогава той  видял пред себе си ангел, който приел неговия образ и започнал да върши различни работи: да плете кошници, защото това правели в пустинята, след това  започнал да чете книга, след това го видял да се моли, след това да отпочива, след това да се храни. Така ангелът му показал как да минава неговия ден и му казал: ако правиш това, ще се спасиш!

Затова вложи ред в живота си и когато се събуждаш да знаеш какво ще правиш и как ще живееш. Това има връзка и с думите на св. Антоний: този, който иска да кове желязото, предварително мисли какво ще направи и каква форма ще му придаде. Трябва да знаеш какво искаш в живота си. Искаш от желязото да направиш сърп? Чук? Брадва? Нож? По един начин ще удариш, ако искаш да направиш нож, по друг, ако искаш да направиш сърп, брадва и всичко друго. Нали? Не ковем желязото както дойде. Светецът ни казва да имаме цел, прицел, в живота да знаем какво правим. Казвам това, защото много деца сядат да четат и стоят пред бюрото дълго време, но нямат система, нямат ред и дисциплина да кажат: два часа ще уча по математика. Зяпат от едно в друго, времето минава и нищо не правят или не постигат добър резултат. Ти си ковал желязото, но  не си знаел как и така си се изморявал напразно. Понякога две-три движения са достатъчни да донесат резултат, стига само да знаем начина, по който ще постъпим. Това са много хубави и мъдри съвети, изречени в 3 век след Христа.

Пиша вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало. Пиша вам, момци, защото победихте лукавия. Пиша вам, момчета, защото познахте Отца (1 Иоан. 2:13).

Когато казваме познавам Бога, нямаме предвид интелектуално познание, а че сме получили пълно уверение в сърцето, че сме Го преживели. В Църквата богопознанието означава вкусване от Бога, опит от Бога, опит от Божията любов, означава познавам Бога. Затова този, който може да каже, че познава Бога, е човекът, който реално е разбрал Божията любов, вкусил е от нея и това не е нещо абстрактно, а има конкретни последици. Доколкото познавам Божията любов и съм я вкусил, означава, че имам конкретни резултати. Не мога да казвам, че вкусвам Божията любов, но да няма резултат от това. Както този, който яде някакво ядене, вкусва го, засища се, усеща го, знае какво става. Същото става и с човека, който вкусва Бога. Това не е нещо теоретично, не е нещо, което човека не може да го изследва, а е опитно и има своите резултати – плодовете на Светия Дух. Този, който познава, вкусва и живее опитно Бога, има като резултат тези плодове: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.

„Ако в Църквата се води някаква борба, то тя е срещу Евхаристията като център на нашия живот. Всички останали проблеми, с които се сблъскваме, са второстепенни и произтичат от този” – с тези думи Варненският и Великопреславски митр. Йоан откри международния богословски семинар „Евхаристията – център на църковния живот”, който се проведе в рамките на Седмицата на православната книга във Варна. Варненският митрополит се спря на въпроса, който през последните две десетилетия се коментира активно в Българската църква: колко често трябва да се причастяваме? Така зададен, смята митрополитът, въпросът е неправилен. Не колко, а как се причастяваме е правилната перспектива, според него. Нашите патриарси – както приснопаметният патриарх Максим, така и патриарх Неофит – се придържат към линията на умереност, имайки пред очите си апостолските думи, че който яде и пие Христовите тяло и кръв недостойно, яде и пие своето осъждане. Решението трябва да се търси индивидуално, според човека, духовника и практиката на дадената поместна църква. „Затова аз много се радвам, че представителите на сестрите-църкви ще споделят своя поместен опит”, заяви Варненският митрополит.

В семинара взеха участие Нишкият еп. Йован (Пурич), Покровски и Николаевски еп. Пахомий, архимандрит Хризостомос (Майдонис), протосингел на митрополията на Арнея, Йерисос и Света Гора, архимандрит Емилиянос (Казандзидис), игумен на манастира „Св. Пантелеймон”, прот. Добромир Димитров и доц. д-р Мариян Стоядинов от Православния богословски факултет във Велико Търново и доц. д-р Светослав Риболов от БФ в София.

А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора. В тях лежаха множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше от каквато болест и да бе налегнат. Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш? Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък дойда, друг слиза преди мене. Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи. И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра. Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи. Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Но изцереният не знаеше кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място. След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо (Иоан 5:2-15).

Отците са определили да се чете този евангелски текст в следпасхалния период по две основни причини. Първо, защото във всички евангелски текстове, които четем след Христовото Възкресение, има ясни указания за Кръщението, т. е. те показват, че всички тези чудеса, които Христос е извършил, намират своето изпълнение и усъвършенстване в Църквата, която чрез Кръщението напълно изцелява човека. Тук евангелският текст е ясен: имаме купела, болните хора около него, Господният Ангел, който от време на време слиза и раздвижва водата и тези, които веднага влязат вътре, оздравяват. Естествено  това е символ на Църквата, която изцелява човека.

Днес е неделята на мироносиците. В този ден и през цялата седмица след него песнопенията в православното богослужение са посветени на няколкото жени, следвали Иисус Христос през време на Неговата проповед в Галилея, Самария и Юдея, помагали на делото Му, а след това станали и първите свидетелки на възкресението Му. Заедно с тях се чества паметта и на двама видни юдеи, Никодим и Йосиф, неявни ученици на Спасителя, които участвали при погребението на Иисус, а Йосиф от почит и обич към Учителя дори предоставил за погребението Му гроба, изкопан в имота му за самия него.

Имената на жените-мироносици не са точно известни или поне не на всички жени, както не е известен и точният им брой. Но Бог ги знае „по лице“ и по сърце и отдавна ги е приютил в Своето небесно царство, за да са винаги при Него, при Неговия въплътил се, пострадал, умрял за нашите грехове и възкръснал от мъртвите Син, та да гледат те Неговата вечна слава. Това е наградата на жените-мироносици за тяхната вярност, обич, трудове, жертвоготовност.