Празникът на св. Преображение Господне (гр. Μεταμόρφωσις του Κυρίου και Θεού και Σωτήρος ημών Ιησού Χριστού – Преображение на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос) е сред най-светлите в църковния календар. Той е един от дванадесетте Господски празници, които Църквата отбелязва през годината. Денят е посветен на едно от най-тайнствените събития в цялата евангелска история – Христовото преобразяване.

Скоро след като Спасителят открива на учениците Си, че Му предстои да бъде заловен, измъчван, убит и да възкръсне в третия ден, Той взема трима от тях – Петър, Йоан и Яков, извежда ги на една „висока планина“ и се преобразява пред тях. Лицето на Христос засиява по-ярко от слънцето, одеждите Му стават бели като светлина. Редом с Христос се появяват двама от най-големите старозаветни пророци – Моисей и Илия, които разговарят с Него за смъртта, която Му предстои да претърпи. Докато разговарят, светъл облак ги осенява и се чува глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте“. Сцената с Христовото преображение е описана сходно от трима от четиримата евангелисти. И трите синоптически евангелия дават кратко и приблизително еднакво описание на случилото се (Мат. 17:1; Марк 9:2; Лука 9:28). Преображението е едно планирано от Спасителя събитие. То не става случайно, а се явява важен елемент от служението на нашия Господ.

Лукавата жаба в Лествицата на св. Йоан Лествичник

Св. Йоан, авторът на Лествица, ни дава чудесна картина за поведението и действието на лукавия помисъл в човешкия ум чрез неговата неподозираната и невидима за духовния подвижник намеса, която цели да преобърне благия помисъл в лукав!

В Лествица този помисъл присъства под образа на невинната и всъщност безопасна за живота на човека – в реалния си и естествен вид – жаба. Св. Йоан пише: „Понякога, както черпим вода от изворите, хващаме заедно с нея, без да разберем, и една жаба; по същия начин ние често, вършейки добродетели, тайно изпълняваме и преплетените с тях страсти. Например, със страннолюбието се смесва преяждането, с любовта – блудта, с разсъждението – коварството, с мъдростта – хитростта, с кротостта – тънкото лукавство, забавеност и леност, с чистотата – чувството за огорчение, със смиреномъдрието – дързост. А към всички тези добродетели се прилепва тщеславието, като някоя обща за всички нас или по-точно като отрова“.(1)

Размисли върху Псалом 118

Псалом 118 е псалом, в който се говори за Божиите заповеди, за отношенията между хората, основани на тези заповеди. Хубаво е да го знаем, тъй като той се използва всеки ден в православното богослужение.

Скрил съм в сърцето си Твоето слово, за да не греша пред Тебе

„В дълбините на сърцето си скрих Твоите думи, за да не падна в грях“… Прор. Давид казва, че с цялото си сърце е потърсил Бога и Го моли да не го оставя да се отклони от Неговите заповеди. Скрил е Божието слово в сърцето си като скъпоценно завещание, както неоценимо съкровище, което човек взема, скрива го и само той го употребява, не иска да го открие на другите, за да не го загуби. Същото става и тук с Божиите слова и заповеди.

Трябва да знаем, че само тогава ще имаме правилно отношение към Бога, когато разберем колко драгоценно нещо са Божиите слова и заповеди и се отнесем много сериозно и последователно към Божието слово, а не прибързано и повърхностно. То трябва да бъде не нещо случайно и ежедневно, а нещо много сериозно и важно за нас, за да си заслужава трудът да бъде скрито в дълбините на сърцето ни.