Мобилно меню

Свободната воля (γνώμη) в богословието на св. Максим Изповедник

Публикувана на Четвъртък, 21 Януари 2021 Написана от Прот. Йоан Майендорф
1 1 1 1 1 Rating 0.00 (0 Votes)

Maximus ConfessorУчението за двете воли на Иисус Христос, съответстващи на Неговите две природи – човешката и божествената, което е било централен въпрос в монотелитския спор, често е разглеждано като несъвместимо с Христос – разбиран като една ипостас или личност. Може ли „природата“ да желае? Нима актът на пожелаването не е акт на личността? И как може една и съща личност да има две воли? Парадоксално, св. Максим Изповедник, главният защитник на учението за двете воли, също е бил обвиняван в това, че насърчава една чисто абстрактна представа за същността или природата.[1] На практика обаче, като следва Леонтий Византийски, преп. Максим формално полага в опозиция понятието за „същност“ (οὐσία), поддържано от „философите“, за които това е „нещо самоипостасно, което не се нуждае от нищо друго за да съществува“ (αὐθυπόστατον πρᾶγμα μὴ δεόμενον ἑτέρον πρὸς σύστασιν), против концепцията на „отците“ – които разпознават същността като „природно единство на същества, които са множествени и различни по ипостас“ (ἡ κατὰ πολλῶν καὶ διαφερόντων ταῖς ὑποστάσεσιν ὀντότης φυσική). Както обаче показва контекстът, употребата на това определение за „същност“ при преп. Максим в никакъв случай не е просто завръщане към аристотелизма. Което се изключва от следващото тук определение – за ипостас: „Ипостас, – пише нататък св. Максим – според философите, е същност с (ипостасни) характеристики; според отците пък, това е всеки човек поотделно, лично различаван от останалите човеци“.[2] Тези определения за „същност“ и „ипостас“ трябва да се имат предвид по-нататък при св. Максим, в светлината на неговите понятия за „енергия“ или „движение“ (κίνησις). „Ние изповядваме, че природата не съществува без движение; защото без движение тя вече не е природа“.[3] Така триъгълникът природа-ипостас-енергия (или воля) се явява ключов за богословската система на преп. Максим. Целта на този очерк е да хвърли известна светлина върху отношението между ипостас и воля, което съществува в тази система, и по-специално когато те се разглеждат във връзка с концепцията за свободна воля (γνώμη).

Две значения на свободата в източната патристична традиция

Публикувана на Понеделник, 18 Януари 2021 Написана от Архим. Кирил (Говорун)
1 1 1 1 1 Rating 0.00 (0 Votes)

Fr Cyril HovorunТова, което в английския език се нарича свобода, в източната патристична мисъл има разнообразни значения, изразявани с различни гръцки думи. Модерните концепти за свобода се различават съществено от съответните представи, разгърнати в класическата и в патристичната епохи. До голяма степен те принадлежат на епохата на Реформацията и на тази на Просвещението. Техният произход обаче има началото си много по-рано от шестнадесетото и седемнадесетото столетие. Те отиват назад – към времето на Августин: вероятно първият, който е въвел темата за свободата в западния интелектуален дискурс. Успоредно с него и с последвалата го западна мисъл, гръкоезичният Християнски изток разгръща своя собствена традиция към идеята за свободата. Както при Августин, така и при гръцките отци, идеята за свободата вече не се корени в Античността. Тя е разработена в контекста на различните християнски богословски спорове. Християнският изток обаче започва да обръща внимание на концепта за свободата значително преди Августин.

Източноправославното духовенство: една популация в риск

Публикувана на Петък, 15 Януари 2021 Написана от Джордж Ставрос
1 1 1 1 1 Rating 0.00 (0 Votes)

George StavrosПознавам своята слаба и болна душа, зная величието на тази служба и великата трудност на това дело. Душата на свещеника връхлитат вълни по-мощни от онези, които разбунват морето.

Св. Йоан Златоуст[1]

В края на четвъртото столетие, преди повече от хиляда и шестстотин години, все още мирянин, св. Йоан Златоуст се заема с дълбоко личния въпрос дали да се отзове на повика към свещенство. Много от неговите прозрения върху предизвикателствата пред това служение са не по-малко приложими към Източното православие в Америка през двадесет и първото столетие, отколкото за Църквата в Антиохия от четвъртото и петото столетие. Свещениците на Източноправославната църква са скъпи и уникални членове на Тялото Христово, с роли и очаквания, поставящи ги в центъра на духовния живот на хората и общностите, на които те са призвани да служат. Предизвикателствата, пред които са изправени те и техните семейства при извършването на тяхното свещено дело в условията на една все по-секуларна култура, не могат да бъдат подценявани: нещо, което утвърждават както древната светоотеческа мъдрост, така и модерната социална наука.

Пастирската роля като рисков фактор

Свещеникът трябва да бъде трезвомислещ и проницателен и да има безброй очи, защото не живее единствено за себе си, а за толкова многолюдно множество.

Св. Йоан Златоуст[2]

Същността на мита

Публикувана на Вторник, 12 Януари 2021 Написана от Прот. Сергей Булгаков
1 1 1 1 1 Rating 0.00 (0 Votes)

Fr Sergij BulgakovПреди всичко трябва да се откажем от разпространеното разбиране за мита, според което той е произведение на фантазията и измислицата. На онези, които споделят подобно разбиране, дори не им идва наум един такъв прост, но заедно с това и основен въпрос: какво е представлявал митът за самите митотворци, в чието съзнание той се е зародил, какво са мислели самите те за раждащия се в тях мит? Или може би някой ще каже, че те съзнателно са го измислили, за да излъжат останалите впоследствие? Та нали напълно сериозно се твърдеше, че жреците сами са измислили религията и следователно сами са я утвърдили въз основа на една съзнателна и безспорна лъжа. Само че в такъв случай щеше да им се наложи да лъжат преди всичко самите себе си, понеже точно те са вярвали в митовете и са придавали обективно значение на тяхното съдържание, а не са го смятали за рожба на някаква поетична фантазия. Само при такова предположение става ясна ролята на митотворчеството в историята на човечеството, където Dichtung на мита често обяснява проявяващата се с пълна сила Wahrheit[1] на историята.

Като цяло трябва да признаем преди всичко, че на мита е свойствена цялата тази обективност или католичност, която е присъща на „откровението“ изобщо – в него всъщност се изразява съдържанието на откровението, или с други думи, откровението на трансцендентния, по-висш свят се осъществява непосредствено в мита, той е онази писменост, с която този свят се запечатва в иманентното съзнание, той е неговата проекция в образи.

Смисълът на живота – най-важното изследване на княз Евгений Н. Трубецкой

Публикувана на Четвъртък, 07 Януари 2021 Написана от Живо Предание
1 1 1 1 1 Rating 0.00 (0 Votes)

Cover E N Trubetskoy BookКнига, написана преди малко повече от столетие, която продължава да е актуална и днес – това е най-малкото, което може да се каже за последния голям опус на големия руски философ, общественик и човек на Църквата княз Евгений Николаевич Трубецкой (1863-1920 г.). Другото, което трябва да се каже за нея, е, че тя заема централно място не просто в неговото лично творчество, но и въобще в руската философия. И макар нейното съдържание да става ясно още от самото ѝ заглавие, все пак за него се налага да се кажат и няколко думи. „Смисълът на живота“ е вечна тема, над която едва ли има човек, който да не се е замислял. Търсенето на този смисъл е наша вечна задача, която става особено актуална във време на големи обществени катаклизми, какъвто е обратът, осъществен в Русия с т. нар. „Велика октомврийска революция“ от 1917 г. Точно тогава княз Трубецкой пише и тази книга, споделяйки още в самото ѝ начало следното:

„Външният повод за настоящия труд са мъчителните преживявания на световната безсмислица, достигащи в наши дни до необичайно напрежение. Когато беше написана неговата първа глава, катастрофата, постигаща сега Русия, едва се надигаше и беше само мъчително предчувствие. Чуваха се далечни тътени от гърма на приближаващата буря, но оставаше надеждата, че тя ще отмине, и всичко все още изглеждаше цяло. След това настоящият труд бе прекъснат в самото му начало от революционната буря. Възобновен бе под гърма на оръдията на московския октомврийски разстрел от 1917 г. Сега, когато той е завършен, Русия лежи в развалини, превърна се в огнище на световен пожар, който заплашва с гибел всемирната култура.

В подобни епохи потребността да се отговори на въпроса за смисъла на живота се чувства по-силно от когато и да било. Пък и самият отговор при тези условия придобива тази отчетливост и релефност, която е възможна единствено в дни на несъмнена, рязка изява на световните противоположности. Където е най-дълбоката скръб, там е и висшата духовна радост. Колкото по-мъчително е чувството за царуващата наоколо безсмислица, толкова по-ярко, толкова по-прекрасно е и съзирането на този безусловен смисъл, който представлява разрешението на световната трагедия“.

Така започва тази книга – с интуицията и увереността в смисъла, независимо от очевидността на трагедията и тягостното усещане за безсмислица. Което я прави близка и до нас, до нашето време, помагайки ни да направим паралели с онези мрачни дни на потапянето на цяла една страна в мрака на разрухата и на богоборството. На всичко това християнинът и философът Трубецкой отговаря с ясно и категорично утвърждаване на смисъла, стъпвайки здраво върху християнското разбиране за живота, за крайната съдба и предназначението на човека: да бъде свободен съработник на Твореца в реализирането на Неговия домостроителен замисъл и план.

За тази книга големият руски философ, богослов, културолог, историк на руската философия и съвременник на събитията от есента на 1917 г., Василий В. Зенковски (1881-1962 г.) пише така: „… Мисля, че и самата тема за смисъла на живота беше за Е. Трубецкой основна и централна, че неговите философски анализи са се развивали в диалектическа зависимост от тяхното значение за разкриването на смисъла на живота. За Е. Трубецкой обаче много рано, – под безспорното влияние на Вл. Соловьов, – тази тема за смисъла на живота се е поставяла не просто като потребност да бъде намерена хармония в света на субективното, и изобщо не като морална тема, а като тема на онтологията… Ако можем да намерим смисъла на живота, това означава, че нашето съзнание не „гадае“ за него, а го притежава“ (История русской философии, Глава 3: „Кн. С. и Е. Трубецкие“).

Със същата тази убеденост, столетие по-късно, във времена не по-малко смутни и тягостни за света и човечеството, предлагаме тази книга, в превод на български език, на страниците на Живо Предание, с надеждата, че тя ще спечели вниманието и доверието на нашите читатели.

Преводът на тази книга, която е отпечатана за първи път в Москва през 1918 г., тук извършваме по нейното второто издание от 1922 г., осъществено в Берлин от издателство „Слово“.

Съдържание:

Въведителни текстове

Глава първа. Световната безсмислица и световният смисъл

Глава втора. Теодицеята

Глава трета. Софѝя

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен