„Подвигът на преводача“ – нова книга на Никита Кривошеин

Подвигът на преводача е озаглавена най-новата книга на Никита Кривошеин – руски преводач и писател, едно от знаковите имена на руската емиграция в Париж, кавалер на ордена „Св. благоверен княз Даниил Московски“ – трета степен, на Руската православна църква (2019 г.).

Преводът е основно поприще в дългия и изпълнен с обрати житейски и творчески път на автора. Той е работил като синхронен преводач за редица авторитетни международни организации като ООН, ЮНЕСКО, ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа) и ПАСЕ (Парламентарната асамблея на Съвета на Европа). Активно се е занимавал и с превод на руска художествена литература на френски език.

Като писател и публицист той е сътрудничил на периодични издания като Новое время, Русская мысль, Звезда и др. Известни са и участията му в ефира на радио Свобода. Автор е и на множество статии, есета, сборници с разкази и очерци на различни теми, сред които и такива на богословски теми. Сред последните се открояват неговите спомени за изтъкнатия руски православен богослов и патролог на отминалото столетие Брюкселски и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин; 1900-1985), който е негов чичо, както и очерците му за св. преп. Мария (Скобцова) – тук, и свещ. Павел Флоренски – тук, Православието във Франция – тук, и мн. др. Пълен преглед на творчеството на Никита Кривошеин може да бъде проследен на страницата Lib.Ru (Современная литература) – тук.

Новото издание е втората мемоарна книга на автора – след излязлата през 2014 г. в Нижни Новгород Два пъти французин на Съветския съюз (тук). Активната и категорична позиция на Никита Кривошеин (както и на неговата съпруга Ксения Кривошеина) срещу започнатата на 24 февруари 2022 г. война на Русия против Украйна, която позиция беше ясно заявена още в първите дни на тази война, довежда до промяна на отношението към него в самата Руска федерация и до забрана той да бъде публикуван в родината си. Така, след отказ на девет руски издателства за нейното отпечатване, тя излиза в немското издателство „ISIA Media Verlag“. По този повод Никита Кривошеин споделя:

„За съжаление, в съвременна Русия девет крупни издателства не се решиха да издадат тази книга. Може откровено да се признае, че съвременната руска литература и руските автори се завърнаха към времената на „желязната завеса“ за изданията в Европа и САЩ.

Необходимо е да си припомним знаменитото парижко издателство YMCA-Press, което отпечатваше стотици забранени в СССР писатели и поети, включително и двама нобелови лауреати – Александър Солженицин и Йосиф Бродски. През последните години в Германия се появиха издателства, които подхванаха инициативата на ИМКА и продължиха неговите традиции. Така че „няма да проклинаме изгнанието“ (алюзия към заглавието на документалния филм за руската емиграция Не будем проклинать изгнание – тук), а ще пожелаем успех на издателството и неговите автори“ (целия текст – тук).

Новата книга може да бъде поръчана онлайн в OZON и на страницата EbaY (тук).

Животът и подвигът на преп. Мария (Скобцова), погледнати през нейното творчество

Спасяващата красота: Майка Мария (Скобцова) – Живопис, графика, везба е още една от книгите, чиито живот, в превод на български, започна на страницата Живо Предание: образци на съвременното православно богословие (тук), за да бъде реализирана впоследствие и като печатно издание.

Замислена като първо по рода си проучване на творчеството на майка Мария, в оригиналното си издание (тук) тази книга включва албум с репродукции на нейни произведения, както и богат снимков материал. Ето защо тя не можеше да бъде възприета в цялата пълнота на авторовия замисъл без своето отпечатване, което и този път стана с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, като издание на Софийската св. митрополия (тук).

Както е посочено на страницата на Софийска митрополия, новата книга ще може да бъде закупена в сградата на митрополията – от домакина Кольо Лозанов (тел. 0879 259 293), както и през платформата librum.bg (тук).

* Още за преп. Мария Скобцова виж в: Спасов, Д. „Майка Мария: вярата като саможертва“ – тук.

Протопрезв. Йоан Майендорф: Христос във византийското богословие

От днес, 21 октомври 2022 г., българският превод на книгата на протопрезв. Йоан Теофилович Майендорф Христос във византийското богословие, който вече беше достъпен в интернет – в проекта Живо Предание: образци на съвременното православно богословие (тук), може да бъде открита и като печатно издание.

Изданието беше реализирано от Софийска св. митрополия, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, и засега се разпространява само от митрополията (тук). В Предговора към изданието редакторът на превода, доц. д-р Светослав Риболов, отбелязва, че книгата ще бъде използвана и като основно пособие за студентите по богословие:

„Настоящият български превод – четем в този предговор – се издава от Софийска света митрополия за целите на магистърските програми на Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той ще е особено ценен в рамките на задължителния курс „Проблеми на христологията“, преподаван през втората година на магистърска програма „Вяра и живот“. Откъсите от светоотечески текстове и съборни документи, приведени в книгата, са сверени със своите старогръцки и латински оригинали, което допринася допълнително към научния характер на настоящото издание. Надяваме се скоро и други съчинения на приснопаметния о. Йоан Майендорф да зарадват българската публика“.

Полиграфическото изпълнение на новото издание е на печатница „Артграф“.

„Радомиров псалтир“ – ново издание на средновековен ръкописен паметник от Зографската св. обител

В своята поредица „Към изворите“ Зографският манастир, чрез Фондацията си „Наследство на Зографската света обител“, издаде ценния средновековен пергаментен псалтир от 13 в., наречен „Радомиров“. В издателската поредица „Към изворите“ се публикуват както изворови текстове и паметници от архива на манастира, така и приносни трудове върху неговото културно наследство. Паметниците, които са издадени досега в поредицата са: История славянобългарска, най-ранните пергаметни фрагменти на кирилица от манастирската сбирка и най-ранната манастирска кондика на български език.

Най-новото издание в манастирската поредицата е на известния като „Радомиров псалтир“ (по сигнатура Зогр. 59), наречен така на своя средновековен преписвач дяк Радомир. Ръкописът е датиран от последната четвърт на 13 в., украсен със заставки и инициали отличаващи се с богат колорит. Освен като художествен паметник ръкописът привлича внимание и със своя текст, свидетелстващ за непрестанните опити на нашите средновековни книжовници да подобряват преводаческите си умения, да „усъвършенстват“ старобългарския език при предаването на свещените текстове от Писанието. Не на последно място Радомировият псалтир е ценен и като литургически паметник, защото той е богослужебен (следовен) псалтир. Последованията след катизмите са свидетелство за развитието на богослужението и химнографията в Православната църква.

Изданието на ръкописа се състои от две части. Първата е факсимилно издание на паметника, от което всеки може да придобие пълна представа за това какво представлява един средновековен ръкопис. Публикуваните копия са от дигиталната колекция на манастира, който през последните десетина години извърши пълна дигитализация на средновековните си архиви. Част от паметниците от този архив са достъпни в Зографска електронна научноизследователска библиотека към Софийския университет, но могат се използват само в рамките на библиотеката. Самата електронна библиотека е насочен предимно към учени и изследователи, което създава трудности всеки безпрепятствено да има достъп до ръкописите. Втората част на изданието съдържа разчетения и набран текст на псалтира, а също така и кодикологическо, изкуствоведско и текстологическо изследване. Предговорът към научите студии е на йером. Атанасий Зографски. В него зографският библиотекар и хранител на архива на манастира добавя няколко археографски бележки за историята на ръкописа. В последващото изложение о. Атанасий изключително добре и аргументирано представя мотивацията на манастирското братство да се захване с нелеката и отговорна задача да организира и да продуцира подобни научни, а защо да не кажем и високо художествени издания, съчетаващи ревността на монаха към Словото и словесата и добронамерените усилия на светските учени в тяхното изучаване. Следващата част е статията на проф. Елисавета Мусакова върху писмото и украсата на Радомировия псалтир. Много подробно и задълбочено, изтъкнатия наш специалист, разглежда проблемите и предлага своята интерпретация на кодикологическите въпроси, които този средновековен паметник поставя. Втората статия е посветена на текстологията на ръкописа, разгледан в неговата цялостност (псалтирен текст, химнография, литургически указания). Неин автор е британската палеославистка и отлична познавачка на славянските преводи на псалтира Катрин Мери Макробърт, професор от Оксфорд. Нейната статия се издава на английски и в превод на български (преводът е на д-р Екатерина Дикова, БАН), което предполага, че кръгът на потенциалните читатели става изключително голям. Към научния екип издаващ Радомировия псалтир беше привлечена и проф. Лиляна Макарийоска от Скопие (Институт за македонски јазик „Крсте Мисирков“, Университет „Св. св. Кирил и Методиј“). През 1997 г. тя прави първото издание на текста на псалтира. Това издание вече е остаряло, а и тогава тя не е имала достъп до добри и качествени копия на самия паметник, което е довело до някои неточности. Проф. Макарийоска е предоставила своя наборен текст за настоящето издание, който е бил дигитализирана и след това ревизиран от проф. К. М. Макробърт.

По този начин тази книга на манастирското издателство успява да събере трима учени от различни страни, които успяват да се обединят и да споделят многогодишните си изследователски усилия върху изучаването на свещените текстове. Това е един много позитивен сигнал за обединяващата роля на съвременното манастирско духовенство сред изследователите. Изданието е ценен принос и за всички изследователи на средновековните ни старини, а също, по думите на о. Атанасий, и за „по-задълбочено  търсещите корените на благодатния живот в Христовата Църква“.

Двата тома на изданието ще се продават заедно. Могат да се намерят в повечето църковни книжарници, както и във веригата „Хеликон“ и в книжарница „Български книжици“ в София.

Кратка анотация и избрани страници на сайта на фондацията тук.

Ново изследване върху Corpus Areopagiticum: „Учението за образа и символа в Ареопагитския корпус“ от Любомира Стефанова

В навечерието на най-светлия християнски празник Възкресение Христово издателство „Изток-Запад“ ни зарадва с първата авторска книга на български език, посветена на т. нар. Ареопагитски корпус – съчинения с особена значимост за Преданието на Православната църква. Тук се отнасят не само текстовете, които традицията свързва с името на св. Дионисий Ареопагит, но и тълкуванията към тях, принадлежащи на преп. Максим Изповедник и еп. Йоан Скитополски. На важността на тези съчинения е обръщал внимание славянският първоучител св. Кирил Философ, св. Йоан Дамаскин плътно ги следва в своя Извор на знанието, а св. Григорий Паламà ги разглежда като основен извор на учението за божествените енергии.

Ареопагитските съчинения имат непреходно значение не само за богословието, но и за църковното изкуство. Това се дължи на две обстоятелства. Първо, заради съдържащото се в тях учение за образа и символа. Второ, защото те обобщават и нормират базовите модели на образното богомислие в ранната християнска иконография, благодарение на което влияят върху християнското изкуство през следващите векове.

Учението за символа в Ареопагиките го разглежда като място на среща на енергийно-благодатното прошествие на Бога в Откровението и на ответното духовно възхождане на човека към Бога. Символът е място на среща на тези две движения, място на съединение на земното и небесното, което определя неговите характеристики иконичност, антиномичност и многоаспектност. Особено приносен е анализът на автора на последната от тях. Благодарение на многоаспектността става превръщането на образа в символ. Тя се проявява не само като редуване, но и като наслагване на образи в една комплексна форма. Това е нов подход, станал възможен благодарение на сполучливото взаимодействие на теоретичната подготовка на Любомира Стефанова с нейния личен опит като църковен зограф. За първи път тя се докосва да Ареопагитиките през далечната 2003 г., когато реставрира иконостаса в столичния храм „Св. Седмочисленици“ и в храмовото магазинче вижда неотдавна публикувания български превод на съчиненията За небесната йерархия и За църковната йерархия. Продавачът ѝ подава книгата с думите „Това не е за твоята уста лъжица“. Със съзнание за дълбочината и важността на съдържащото се в тази книга учение, през следващите години авторът завършва магистратура по богословие в Богословски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и защитава докторат при нейния преводач – проф. Иван Христов. Именно този докторат е в основата на настоящата авторска книга. Освен задълбочен богословски анализ на учението за символа, тя съдържа разгърнато представяне на символите на небесната и църковната йерархия – както на свещените изображения, така и на символите-свещенодействия. Особен интерес представлява също изучаването на влиянието на Ареопагитската традиция върху християнското изкуство. Това прави книгата полезна не само за богословите, но и за всички, които се интересуват от символиката на християнския храм и свещенослужението, както и за най-широк кръг вярващи.

Книгата се публикува с подкрепата на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет. Тя е вече достъпна в книжарската мрежа, а може да се поръча и онлайн от издателя – https://iztok-zapad.eu/uchenieto-za-obraza-i-simvola или от другите интернет-книжарници.