Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (45 Votes)
00.jpgДумитру Стънилоае е роден на 16 ноември 1903 г. в трансилванското село Владени – най-западната част на днешна Румъния, която граничи с Унгария. Корените му са дълбоко провинциални и ранното му детство преминава в относително изолирана земеделска общност. Любовта му към румънската селска култура, която го формира в неговото детство, не отслабва и до края на дните му, като се съчетава със стремеж да включи характерните за нея ценности в богословската си мисъл. Усетът за родство със земята, с материалното обкръжение на потоци, хълмове и гори, познато му като на селско момче, присъства трайно в богословската му визия. Една от централните му тези винаги е било космичното единство на цялото творение в Иисус Христос. И двамата родители на младия Думитру са силно вярващи православни християни, оказали трайно влияние върху духовния му облик. Духовната атмосфера на дома, в който израства, може донякъде да се усети от собствения му разказ за това как е станало така, че прочел цялата Библия на десетгодишна възраст. „В къщата на дядо си, който беше певец в църквата, попаднах на една Библия. Тя беше пълна с удивителни илюстрации, които ме привлякоха и започнах да чета. Следвах внимателно текста, за да мога да разбера илюстрациите. Седях до прозореца и четях и нищо не можеше да отвлече вниманието ми... Всички, които влизаха – дори майка ми и баща ми, са се чувствали като в църква. Никой не проговарял, казвали си: Детето чете Светата Книга. Усещането им било, че се случва нещо свещено”.

Още от ранните му години майка му го насърчава да мисли, че един ден ще стане свещеник. Навършил нужната възраст, той постъпва в духовната семинария в Чернаути, където учи в продължение на пет години – от 1922 до 1927 г. Там се сблъсква с преобладаващия в Румънската православна църква от онова време западняшки стил на „академично” богословие, белязан от схоластика и религиозен рационализъм, срещу който не спира да реагира отявлено през по-нататъшния си живот. За своя дипломна работа в Чернаути той избира „Кръщаването на деца”. Така още отрано личи, че го интересуват практическата и пастирската страна на богословието.

След завършване на семинарията Стънилоае прекарва част от периода 1928-1929 г. зад граница – в Атина, Мюнхен, Берлин и накрая в Париж, където преписва непубликувани текстове на св. Григорий Паламà от ръкописи в Националната библиотека. Получава достатъчно добри познания по немски, френски, а също и по гръцки език – както съвременен, така и светоотечески, и византийски гръцки. Освен това учи и руски, преди всичко, за да чете трудовете на о. Сергий Булгаков. Докторската му дисертация, завършена през 1928 г., е озаглавена Животът и делото на Иерусалимския патриарх Доситей и неговите връзки с румънските земи. Още веднъж, темата не е избрана случайно. Доситей (1641-1707 г.), макар сам да е грък, не само поддържа тесни връзки с Русия, но и посвещава усилията си на това да въведе печатарските преси в земите на днешна Румъния. Изборът на Доситей илюстрира усещането на о. Думитру за позицията на Румъния като място на срещата между гръцкия и славянския свят, както и съзнанието за нейната ключова роля като културен център по време на Тюркокрацията, когато Румъния е пазител на византийското наследство, или като Byzance après Byzance, за да използвам израза на известния румънски историк Николае Йорга.

През 1929 г. Думитру Стънилоае започва преподавателската си кариера като професор в Богословския факултет в Сибиу, където остава и след края на Втората световна война, като накрая става и ректор. Във връзка с лекциите си в Сибиу, през 1930 г. Стънилоае превежда на румънски гръцката Догматика на Христос Андруцос, публикувана първоначално през 1907 г. С течение на времето обаче западният схоластичен подход на това ръководство, подобен по дух на полученото от него образование в Чернаути, го удовлетворява все по-малко. Когато близо половин век по-късно сам той съставя Догматическо богословие, то е проникнато от съвсем различен дух. През 1932 г., все още в Сибиу, Стънилоае е ръкоположен за свещеник. Въпреки дълбокия си интерес към монашеската духовност, самият той спада към брачното свещенство. От трите му деца две умират малки, но живата му все още дъщеря днес живее на Запад и е добре позната като писател и поет.

Първият значим труд на о. Думитру – Животът и учението на св. Григорий Паламà, който излиза в 1938 г., е кратък но със солидна библиография. По това време паламитското богословие е на практика непознато в православния свят, а посветените му академични студии от римокатолическия учен Мартин Жюжи са изхождали от силно враждебна позиция. О. Думитру, заедно с отец (по-късно архиепископ) Василий (Кривошеин), може да се смята за първопроходник в съживлението на паламизма, който преобразява на свой ред православието през последните петдесет [вече седемдесет; бел. прев.] години. Трудът на Кривошеин, Аскетическото и богословското учение на св. Григорий Паламà, излиза на руски две години по-рано, но докато той разчита изключително на достъпния тогава ограничени набор от печатни текстове на Паламà, о. Думитру е в състояние да черпи и от непубликувани текстове, с ръкописите на които е работил в Париж. Стънилоае остава до края богослов в паламитската традиция, като отдава централно значение на правената от Паламà разлика между същността и енергиите на Бога.

Вторият значим труд, написан от о. Думитру в Сибиу, Иисус Христос или въстановяването на човека, излиза в 1943 г. В нея той набляга върху Христос като ключ към нашата човешка личностност и твърди как единствено в светлината на Въплъщението можем да открием автентично човешкото у себе си. Нашият пълен смисъл е Христос. Единствено чрез Въплътилия се Бог човекът може да стане напълно човек. Всеизвестните думи на св. Атанасий трябва да се продължат: Логосът се въчовечи, не само за да може човекът да се обожи, но също и да се очовечи.

След Втората световна война в живота на о. Думитру започва нов период, първоначално с преместването му от Сибиу в Букурещ, където преподава като професор в Богословския институт от 1947 г. до пенсионирането си през 1973 г. Кратко преди това, през 1946 г., той започва публикуването на румънско издание на Добротолюбието – заедно с неговото Догматическо богословие това е основното дело на втората половина на живота му. До 1948 г. стига до четвъртия том, но издаването е трябвало да спре поради натиска на комунистите върху Църквата. За известно време о. Думитру се принуждава да се ограничи основно до статии в списания и отделни глави в богословски сборници, но известен брой от тези материали са изключително значими, представлявайки сами по себе си оригинални разработки.

През 1958 г. – време на гонения срещу румънските християни, о. Думитру е арестуван и съден, и след като прекарва следващите пет години в затвор и в концлагер, не успява да се завърне на поста си в Букурещкия институт чак до 1964 г. „Преживяване като всяко друго – казва с усмивка по-късно той на Оливие Клеман, – макар да се оказва труден период за семейството ми”. След това добавя, че това е бил единственият промеждутък от време в живота му, когато е можел да практикува и да съхрани полунеотклонно призоваването на Иисусовото име. Да носи кръста си по този начин – заявява той на Клеман – е естественото състояние на християнина и няма какво толкова да се обсъжда.

След завръщането му в Букурещкия институт трябва да изминат още дванадесет години преди публикуването на румънското Добротолюбие да може да се възобнови, но когато това става, в периода 1976-1981 г. излизат още шест тома, като общият обем на десетте тома надхвърля 4650 страници. Освен това, румънското издание на о. Думитру е не просто превод от гръцки, но включва богословско въведение към всеки от авторите, както и многобройни бележки под линия. Тези въведения и бележки взимат под внимание всички съвременни текстокритични изследвания, както от западни, така и от православни авторитети. В сравнение с гръцкото Добротолюбие в редакцията му от 18 в. от св. Макарий Коринтски и преп. Никодим Светогорец, румънското издание отделя по-обширно място на св. Максим Изповедник, чиито трудове заемат два пълни тома (трети и четвърти) и който оказва много по-голямо влияние върху богословието на самия о. Думитру от всеки друг светоотечески автор. Румънското Добротолюбие включва и допълнителни съчинения на св. Симеон Нови Богослов и на св. Григорий Паламà, а осмият том завършва с изследване върху исихазма в Румъния и така подчертава приемствеността в традицията на Добротолюбието и в след-византийската епоха.

Другият изключителен труд от букурещкия период на о. Думитру, неговото Догматическо богословие, излиза от печат през 1978 г. в три големи тома. Той съдържа плодовете на богословските му размишления след повече от половин век преподаване и авторски трудове. Вече са налице и преводи на други езици. Първият том на немския превод от Херман Питерс, излиза през 1985 г. под заглавието Orthodoxe Dogmatik, а през същата година започва публикуването и на френски превод от Дан-Илие (сега еп. Даниил) Чоботеа под заглавието Le genie de l’Orthodoxie в поредицата Théophanie.

В английския превод оригиналното заглавие на Стънилоае също не е запазено, отчасти поради негативните асоциации на думата догматично в съзнанието на повечето западни читатели. Тя можеше да бъде възприета като задължително учение, налагано отгоре чрез външен авторитет. Авторът обаче, няма предвид нищо подобно с използването на догматическо богословие. В своя труд той изобщо не се задоволява с явно и външно позоваване на църковния магистериум, а постоянно търси да покаже вътрешното съответствие между догматическите истини и значението на всеки догмат за личния живот на вярващия. О. Думитру си поставя за задача да осветли връзките между догматите и личната духовност, да покаже как всеки догмат откликва на някаква дълбока потребност и копнеж на човешкото сърце, а също и как има практически последствия за обществото. Догматите не поробват, те освобождават – това е убеждението му; по своята същност богословието е свобода. Свободата – както човешката, така и Божията – е един от лайтмотивите на о. Думитру: Бог ни е направил партньори и съработници, които да си сътрудничат с Него в пълна свобода; без свобода не може да има нито любов, нито междуличностно общение.

Избраното за английския превод заглавие, The Experience of God, подчертава аспект на богословието, който е от първостепенна важност за о. Думитру. Нуждаем се от конкретно богословие – настоява той – богословие на опитността. В неговите очи правилно възприеманото богословие не е абстрактна система, нито философска теория, а израз на личен опит – на жива среща с живия Бог. То не е „наука” в смисъла, в който са научни физиката и геологията, тъй като Бог не е „обект” на познание, който да бъде подлаган на дисекция и анализ с безлична безпристрастност. Богословието, словото за Бога, предполага лични взаимоотношения. Предполага вяра и аскетично очистване, търсене на непрестанната молитва, жажда за святост. Истинските богослови са светците. Освен това, богословието предполага не само човешки усилия, но и, от много по-голямо значение – Божията благодат и просветлението на Светия Дух. Богословието е дар Божи. Единственото истинско богословие е обобщеното в една фраза от Евагрий Понтийски, която о. Думитру обича да цитира: Ако си богослов, ще се молиш истински. А ако се молиш истински, значи си богослов. И така, онези, които очакват от един трактат по догматическо богословие да представлява официален учебник с точни определения, подредени в строго логическа последователност, ще бъдат смутени и донейде объркани от тази книга на Стънилоае. Но вярвам, че ще бъдат и приятно изненадани.

През 1981 Догматическото Богословие бива последвано от разработка върху Православната духовност. Въпреки напредналата си възраст, о. Думитру продължава да поднася сериозни богословски трудове. Необичайно плодотворен като автор, той въпреки това избягва повърхностността. Трансилванският митр. Антоний (Пламадеала) с право говори за неговия перфекционизъм: Той е като някакъв „перфекционист”, но не по онзи начин, когато един перфекционист не смее да напише нищо от страх, че утре ще може да го каже по-добре. Всичко, което знае, той го пише днес, със съзнанието, че ако утре има нови идеи, те ще продължат и допълнят днешните.

Посредством своите лекции, статии и книги о. Думитру Стънилоае почти сам преобразява румънското православно богословие, като в следвоенния период му дава радикално различна насока. Въпреки това, онези, които са го срещали за пръв път, не биха отгатнали лесно колко всеобхватно е било влиянието му, понеже той е бил скромен мъж, вежлив и непретенциозен. Никога не е парадирал с познанията и начетеността си по начин, който да смазва или да плаши. Внимателен към другите, топъл и лесно достъпен, той спонтанно изразява истинска християнска благовъзпитаност. Когато в своето Догматическо богословие говори за човечността, чувствителността и деликатността на светците, той непреднамерено рисува икона и на самия себе си. Лицето му беше изпълнено със светлина, огрявано от усмивка на устните и в очите му. Но от смях бързо преминаваше и към сериозност. Имаше скъпоценния дар да излъчва чрез самото си присъствие чувство на цялостност и мир. Той е човек, който ти връща увереността в живота – справедливо отбелязва неговият приятел о. Доналд Олчин. Животът му е посветен на изследвания, авторски трудове и преподаване и въпреки това никога не е бил „академичен” в тесния смисъл. Стънилоае е не само професор, но и свещеник, който обича литургията; не само учен, но и духовен отец. Връзката между богословието и молитвата, така често подчертавана в трудовете му, е очевидна и в самия него. Богословието е не просто онова което е изучавал, но и онова, което живее и което представлява. Той говори с мъдростта на сърцето.
 
Подбор и превод от английски: Цветан Биюков

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/w93 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.