„Двери на православието“ започва поредица от теми, с които искаме да запознаем нашите читатели с основните имена на съвременното православно богословие. Надяваме се по този начин да провокираме интерес към техните трудове, които, макар и да не са преведени на български, са достъпни на други езици и частично в интернет. Надяваме се също така поне малко да успеем да предадем атмосферата на динамичния богословски разговор, който протича в православното общество по целия свят. В тази тема представяме Пергамския митр. Йоан (Зизиулас), а след него „Двери“ ще представи и другото голямо име в съвременното гръцко богословие – Христос Янарас.
Йоан (Зизиулас) е роден през 1931 г. в гр. Козани, Гърция. Следва богословие в Атина и Солун. Учи в икуменическия институт в Босе, Швейцария, и в Харвардския университет, САЩ, където е бил ученик на о. проф. Георги Флоровски, П. Тилих и В. Ягер. През 1965 г. защитава докторат в Атинския университет с дисертация на тема „Единството на Църквата в Евхаристията и в епископа през първите три века на християнството“. Преподавал е догматическо богословие в университетите в Единбург (1970-1973 г.), Глазгоу (1973-1987 г.), в Богословския факултет на Солунския университет (от 1984 г.) и в Кралския колеж в Лондон (от 1989 г.).
През 1986 г. Константинополската патриаршия за една седмица издига богослова-мирянин Йоан Зизиулас в архиерей с титула Пергамски митрополит, като му поверява ръководството на междуконфесионалните диалози на Патриаршията, както и връзките между православните църкви. Митр. Йоан е председател на Международната комисия по православно-римокатолически диалог, президент на Международния комитет за опазване на околната среда, член на Международната академия на религиозните науки в Брюксел, почетен доктор на Парижкия римокатолически институт и на Богословския факултет в Белград.
През 1993 г. е избран за член на Атинската академия заради заслугите си в областта на богословието, както и заради служението си в Константинополската патриаршия (в Гърция това е важно качество!). Автор е на многобройни трудове над евхаристийното богословие на Църквата, основани на концепцията „битието като причастие (или: участие)“ – Църковното битие (Женева, 1981 г.), Битието като общение (1984), Единството на Църквата в Евхаристията и в епископството (Атина, 1990 г.), Курс по еклисиология (Атина, 1991 г.), Творението като Евхаристия. Богословски подход към проблемите на екологията (Атина, 1992 г.), Св. Силуан – Вселенският (Атина, 2000 г.), Общение и другост (Лондон, 2006 г.) и др. По думите на о. Ив Конгар, той е „един от най-дълбоките и оригинални богослови на нашата епоха“.
Няма пророк, приет в собствената си страна
Христос Янарас пише за Йоан (Зизиулас) през 1999 г. в класическия си труд Православието и Западът в съвременна Гърция следното: „Богословските разсъждения на Зизиулас в главните области на православното богословие са го довели до изготвянето на един синтез, подобен на този, който прави Григорий Паламà, осветлявайки различията между същност и енергии, или Максим Изповедник, който е разяснил проблема за двете воли на Христос. Затова няма да е преувеличено да кажем, че и при Зизиулас откриваме богословски синтез, определящ за развитието на православното съзнание, какъвто наблюдаваме и в епохата на отците. Това постижение определя Зизиулас като най-значим богослов в гръцкия църковен живот след св. Григорий Паламà“.
Въпреки своята популярност в Гърция, митр. Йоан има и своите упорити критици в родината си, които споделят диаметрално противоположно мнение на хиперболичната оценка на Янарас. Особено силна реакция предизвиква постоянната тенденция в трудовете му да разобличава западното влияние в православното богословие, което му дава основание да говори дори за „западен плен“ на гръцкото богословие, което в много отношения, според него, показвало по-голяма стагнация и закостенялост от руското богословие през 19 в.
Руската гледна точка
Като отговарящ за външната политика на Константинополската патриаршия митр. Йоан създава за себе си много по-противоречив и оспорван образ, отколкото в качеството си на богослов. Ревностен привърженик на преимуществото на Константинополския патриарх, позицията му неминуема влиза в противоречие с тази на Московска патриаршия. Само преди дни той предизвика нов църковен скандал, като покани едностранно за участие в православно-римокатолическата комисия представители на непризнатата от Московска патриаршия „Естонска апостолска църква“. Ето как гледат на неговата личност в Руската православна църква днес:
„Аз много се надявам, че в историята на Църквата митр. Йоан (Зизиулас) ще влезе все пак като забележителен богослов, а не като скандален църковен политик, който по всички възможни начини защитава главенството на Константинополския патриарх. Неговата позиция е чудовищна смесица от благодушие, коварство, безпомощност и абсолютна увереност в собствената правота“. Това са думи на редактора на руския Църковен вестник Сергей Чапнин, които точно отразяват руското отношение към известния гръцки богослов.
„Наистина трябва да разграничаваме обективните богословски и философски заслуги на даден автор от неговата актуална политическа позиция, – казва още Чапнин. – Съвременните гръцки „неопатристи“ Христос Янарас и митр. Йоан (Зизиулас) са достойни продължители на о. Георги Флоровски и Владимир Лоски. Именно тази линия в православното богословие – персонализма на „неопатристичния синтез“ най-точно отразява смисъла на християнския светоглед през 20 в. Но ние сме длъжни да разберем един много прост, неприятен за нас факт – православният богослов от Гърция, Франция или Америка не е длъжен да обича Русия. Той е длъжен да уважава Московската патриаршия като канонична, но не е длъжен да съзнава цялото историческо значение на Русия – това вече е въпрос на неговата съвест и проницателност. Затова не бива да се удивляваме на ирационалната или рационалната русофобия на православните извън пределите на Русия – нужно е да ги убеждаваме в своята правота, да обясняваме защо именно Русия наследява византийската мисия, да доказваме нашето водещо положение в целия православен свят. Освен това самото руско богословие трябва да се върне към това ниво на вселенска рефлексия, на което се е развивало половин век по-рано. Защото днес по правило ние се срещаме с два типа православно мислене. Ако вярваш в Третия Рим и есхатологичната мисия на Русия, то ти си царебожник и поклонник на руския космизъм. Ако си за Вселенското православие и централното значение на личността, то обезателно си русофоб и поклонник на Константинополския патриарх. Трябва на всяка цена да се измъкнем от този капан, даже с цената на пълното неразбиране и неприемане от страна и на двата лагера, тъй като няма значение – и едните, и другите са еднакво неправи“.
Богословие на личността
Приносът на митр. Йоан (Зизиулас) в съвременното богословие се състои в развитието на богословието на личността. В трудовете си той проследява развитието на смисъла на понятието за личност във философията и в писанията на св. отци и твърди, че личността е централното понятие в християнската онтология. Въпреки че пръв проф. прот. Н. Афанасиев развива в творчеството си т. нар. евхаристийно богословие, днес този термин се свързва почти изключително с името на Пергамския митр. Йоан. Това се дължи главно на факта, че всички трудове на Зизиулас са преведени на основните западни езици, докато прот. Н. Афанасиев е известен в по-тесните богословски среди на традиционно православните страни.
Като всяко сериозно явление, творчеството на митр. Йоан също е предмет на активен богословски диалог. Отделни възгледи в книгите му са подлагани на повече или по-малко сериозна критика, като трябва да отбележим, че и самият Зизиулас е готов да внася корекции в някои от разбиранията си, както е при развитието на всеки съвестен богослов. Сред заслужаващите по-голямо внимание критики са обвиненията в „евхаристиен монизъм“, преекспониране на функцията на епископа в църковния живот, което го води до изграждането на „епископоцентричен“ модел на Църквата, вместо христоцентричен, свързаното с предния проблем разбиране за строга йерархичност в Православната църква, която се ръководи от Константинополския патриарх, идеализиране на църковните отношения, въз основа на които Зизиулас прави богословски изводи за църковния живот в ежедневието, и други. Само за тесен кръг специалисти по догматика са достъпни споровете за августиновия подтекст на „богословието на личността“ на Парижката школа, но по правило те също носят висок диалогичен заряд.
В тази тема представяме последната книга на митр. Йоан (Зизиулас) Общение и другост, видяна от гледната точка на православния и на римокатолическия богослов, както и откъс от самата книга. Публикуваме част от негова лекция на тема „Православната еклисиология“, четена пред студентите в Солунския университет, а също и статията „Църквата и последните неща“, публикувана в сп. Християнство и култура, бр. 20.
