Има такъв израз „традиционни ценности“. В християнството традиционните ценности са човешкият живот, човешката свобода и човешкото достойнство, но това, което се случва сега, дехуманизира човека.
В една от първите недели след 24 февруари, когато трябваше да произнеса неделната си проповед, си спомних за един от православните богослови, св. Григорий Паламà. Живял е преди повече от пет столетия. Той прави едно сравнение, когато говори за човека в света и за мястото на човека в света: че то е като съкровище в къщата, но стойността на това съкровище е много по-висока от стойността на самата къща.
Сега всичко това се зачерква. Човекът се превръща в числа и статистика… И това обезценяване на човека, на човешката свобода и на човешкия живот е нещо, което със сигурност не може да бъде прието от християнския светоглед. Защото ние вярваме, че именно човешкият живот и човешката душа са основната, ако щете, „традиционна ценност“. А не това, което властите обявяват за „интереси“. И което всъщност може изобщо да не спада към ценностите. През 20 в. това, което германските власти обявяват за интереси на страната си, в крайна сметка води до нейния разпад, унищожаване и разрушаване на държавността ѝ. Така че властта може да се заблуждава за това кое е неин интерес и кое – не. Ето тази загуба на усещането за ценността на човешкия живот, свобода и достойнство е основният признак на времето, в което живеем сега.
* Откъс от интервю за „Новая газета“, 5 септември 2022 г.
