Един младеж от Южна Корея, израснал в семейство, в което не получава верова идентичност, в студентските си години сам решава да приеме православието. За неговия избор и за живота му като православен с него разговаря Мария Стойкова от Варна. Интервюто дава интересни гледни точки към мисионерските подходи в съвременния свят и пътищата на хората, търсещи искрено общение с Бога.
- Здравейте Мьонджун! В България знаем твърде малко за живота в Южна Корея. Разкажете ни за страната си и за Вас.
- Благодаря Ви, че ми дадохте възможност да общувам с Вашите читатели!
Корейското ми име е Мьонджун О. При православното си кръщение получих името Алексей в чест на св. Алексий, митрополит на Москва и цяла Русия. Студент съм в Сеул. Уча филология и изучавам руски език. Ще се дипломирам през февруари 2023 г. Планирам след това да продължа да уча в руски университет. Аз самият съм от Сеул, а семейството ми произхожда от Чеджу[1] – това е южна провинция в Корея. Аз самият съм живял там известно време като дете, а родителите ми и досега са там.
Обичам да се разхождам из града, особено в центъра, и да правя пейзажни и улични снимки. Често излизам на разходка през делничните дни след лекциите и през почивните дни. Корейските младежи на моята възраст обичат най-вече да играят компютърни игри или да ходят в кафета, които са популярни в социалните мрежи, на кино, концерти, в клубове и т. н., но аз не се увличам особено по това. За съжаление все още не чета много книги, но се опитвам да се запознавам с повече православна литература.
- Според статистиката близо 30 % от корейците са християни, около 15% се определят като протестанти, а 8 % са римокатолици. Вие кога решихте да станете православен и защо?
- Като дете не принадлежах към никакво вероизповедание, а когато отидох в университета станах протестант. Една от причините е, че вече не харесвах толкова съвременната младежка култура и затова исках да намеря хора, които са ми по-близки като манталитет и да общувам с тях. Към това ме насочи майка ми, която е протестантка. Наистина мнозинството корейски християни са протестанти. Тогава не знаех много за православието. Научих за него едва две години по-късно.
Първата ми среща с православието беше, при пътуването ми до Москва – столица на православна държава, и именно тогава започнах да се интересувам от славянската култура и самото православие. Аз самият вече имах усещането, че на протестантите им липсва благоговение, на богослуженията те танцуват и пеят в модерен стил. Не можеш да разбереш – това богослужение ли е или концерт. Освен това – речта на пастора трае повече от час, на повечето присъстващи не им е интересна и през цялото време дремят. Това всъщност дори не може да се нарече богослужение. Няма реално общение с Бога.
По-късно два пъти посетих православния храм в Сеул и окончателно реших да не ходя повече в протестантската „църква“. Разбира се, не беше толкова лесно веднага да се откажа от протестантските учения и навиците, придобити там, тъй като съм свикнал с тях от миналото си. Може да се каже, че още не познавам добре православието и все още съм далеч от искрената вяра. Но се уча и се стремя към нея.
- Разкажете ни за семейството си? Как Вашите родители приеха това, че сте православен и активно участвате в живота на енорията?
- Какво да кажа за семейството ми: майка ми е протестантка, а баща ми е невярващ. Всъщност, той не се отнася положително към никоя религия, в частност към християнството, и досега не съм му казал, че съм вярващ и ходя на църква. Когато съм в къщата му, винаги тайно се моля късно през нощта, когато всички спят, сякаш съм в съветско време. А майка ми вече знае, че вече съм приел православната вяра. Тя също не е много съгласна, но гледа на нещата по-спокойно от баща ми. Тя не разбира всичко – например, почитанието на св. икони. В техния град изобщо няма православен храм, което ме затруднява, когато съм там. А що се отнася до останалите хора – просто им е все едно дали съм православен, така че нямам проблем с тях. Сега живея отделно от семейството си и засега всичко е наред.
- Какво можете да ни кажете за Православната църква в Корея?
- Историята на православието в Корея започва около 1900 г. Сега в Корея има две енории на Корейската епархия към Руската православна църква (начело с архиеп. Теофан). Едната е в Сеул – храм „Възкресение Христово“, а другата е в Пусан – църквата там е в чест на Рождество на Пресвета Богородица. В някои градове има и църкви на Константинополската патриаршия, но аз никога не съм ходил там. Доколкото знам, ние не сме в общение с тях сега, тъй като Константинополският патриарх признава неканоничната независима Украинска църква, но някои енориаши лично общуват с енориашите на гръцките църкви.
- Разкажете за храма, където ходите на Литургия.
- Кръстен съм в църквата „Възкресение Христово“ на Корейската епархия на Руската православна църква. Имаме различни енориаши – корейци, руски корейци,[2] руснаци, а напоследък към нас се присъединяват и англоговорящи от различни страни. В нашата епархия служат епископ, един свещеник и един дякон. Литургия се отслужва всяка неделя, както и на важни църковни празници. Богослужението се извършва както на корейски, така и на църковнославянски език. След литургията енориашите често се събират на чай в руското училище, което е в близост до църквата, а в делничните дни сутрин и вечер се отслужват утринна и вечерна, в сряда – параклис с акатист на Пресвета Богородица.
- Искате ли да посетите и други православни страни?
- Разбира се! Знам, че има и други като Гърция, България, Румъния, Сърбия, Грузия и още. Освен това нашата корейска епархия принадлежи към Патриаршеската екзархия в Югоизточна Азия. Към нея принадлежат енории в Сингапур, Тайланд, Виетнам, Филипините и други страни.
- Продължете фразата „Да бъдеш кореец – означава…“. А фразата „Да бъдеш православен – означава…“?
- Според мен, „да бъдеш православен означава да вървиш по искрения и единствен тесен път към Бога и спасението“. А „да си кореец означава… ммм, трудно е да се измисли вариант тук, тъй като да си кореец означава просто да си роден кореец.
Благодаря за интервюто и се надявам да се видим може би в България.
Снимките са от личния архив на Мьонджун О
[1] Чеджудо (на корейски: 제주도, Jeju-do) е остров в Корейския проток, притежание на Южна Корея, който в много отношения се различава от вътрешността на страната. Много от корейските деца смятат, че островът е „чужбина“. В миналото на него са били заточвани изпаднали в немилост държавни служители, а днес е известен курорт, любимо място на младоженци за сватбени пътешествия и на почитатели на голфа от Япония. Наричат го „Хавай на Ориента“.
[2] Руските корейци са две категории. Едните идват от Корея в руското Приморие (Далечния Изток на Русия) в търсене на препитание. Част от тях са от китайска Манджурия и се преселват в края на 1910 г. и в началото на 1920 г., за да избегнат японците, които пращат войски там, а през 1937 г. по заповед на Сталин насилствено преселват част от корейците в Средна Азия. Втората група са изселени от японците в южен Сахалин, който тогава е бил тяхна територия. След края на Втората световна война не са могли да се върнат по родните си места. Много от тях все още живеят там.
