Мобилно меню

3 1 1 1 1 1 Rating 3.00 (32 Votes)

KakaoTalk 20221124 223203326Един младеж от Южна Корея, израснал в семейство, в което не получава верова идентичност, в студентските си години сам решава да приеме православието. За неговия избор и за живота му като православен с него разговаря Мария Стойкова от Варна. Интервюто дава интересни гледни точки към мисионерските подходи в съвременния свят и пътищата на хората, търсещи искрено общение с Бога.

- Здравейте Мьонджун! В България знаем твърде малко за живота в Южна Корея. Разкажете ни за страната си и за Вас.

- Благодаря Ви, че ми дадохте възможност да общувам с Вашите читатели!

Корейското ми име е Мьонджун О. При православното си кръщение получих името Алексей в чест на св. Алексий, митрополит на Москва и цяла Русия. Студент съм в Сеул. Уча филология и изучавам руски език. Ще се дипломирам през февруари 2023 г. Планирам след това да продължа да уча в руски университет. Аз самият съм от Сеул, а семейството ми произхожда от Чеджу[1] – това е южна провинция в Корея. Аз самият съм живял там известно време като дете, а родителите ми и досега са там.

Обичам да се разхождам из града, особено в центъра, и да правя пейзажни и улични снимки. Често излизам на разходка през делничните дни след лекциите и през почивните дни. Корейските младежи на моята възраст обичат най-вече да играят компютърни игри или да ходят в кафета, които са популярни в социалните мрежи, на кино, концерти, в клубове и т. н., но аз не се увличам особено по това. За съжаление все още не чета много книги, но се опитвам да се запознавам с повече православна литература.

- Според статистиката близо 30 % от корейците са християни, около 15% се определят като протестанти, а 8 % са римокатолици. Вие кога решихте да станете православен и защо?

- Като дете не принадлежах към никакво вероизповедание, а когато отидох в университета станах протестант. Една от причините е, че вече не харесвах толкова съвременната младежка култура и затова исках да намеря хора, които са ми по-близки като манталитет и да общувам с тях. Към това ме насочи майка ми, която е протестантка. Наистина мнозинството корейски християни са протестанти. Тогава не знаех много за православието. Научих за него едва две години по-късно.

KakaoTalk 20221124 223142218Първата ми среща с православието беше, при пътуването ми до Москва – столица на православна държава, и именно тогава започнах да се интересувам от славянската култура и самото православие. Аз самият вече имах усещането, че на протестантите им липсва благоговение, на богослуженията те танцуват и пеят в модерен стил. Не можеш да разбереш – това богослужение ли е или концерт. Освен това – речта на пастора трае повече от час, на повечето присъстващи не им е интересна и през цялото време дремят. Това всъщност дори не може да се нарече богослужение. Няма реално общение с Бога.

По-късно два пъти посетих православния храм в Сеул и окончателно реших да не ходя повече в протестантската „църква“. Разбира се, не беше толкова лесно веднага да се откажа от протестантските учения и навиците, придобити там, тъй като съм свикнал с тях от миналото си. Може да се каже, че още не познавам добре православието и все още съм далеч от искрената вяра. Но се уча и се стремя към нея.

- Разкажете ни за семейството си? Как Вашите родители приеха това, че сте православен и активно участвате в живота на енорията?

KakaoTalk 20221124 223303999- Какво да кажа за семейството ми: майка ми е протестантка, а баща ми е невярващ. Всъщност, той не се отнася положително към никоя религия, в частност към християнството, и досега не съм му казал, че съм вярващ и ходя на църква. Когато съм в къщата му, винаги тайно се моля късно през нощта, когато всички спят, сякаш съм в съветско време. А майка ми вече знае, че вече съм приел православната вяра. Тя също не е много съгласна, но гледа на нещата по-спокойно от баща ми. Тя не разбира всичко – например, почитанието на св. икони. В техния град изобщо няма православен храм, което ме затруднява, когато съм там. А що се отнася до останалите хора – просто им е все едно дали съм православен, така че нямам проблем с тях. Сега живея отделно от семейството си и засега всичко е наред.

- Какво можете да ни кажете за Православната църква в Корея?

- Историята на православието в Корея започва около 1900 г. Сега в Корея има две енории на Корейската епархия към Руската православна църква (начело с архиеп. Теофан). Едната е в Сеул – храм „Възкресение Христово“, а другата е в Пусан – църквата там е в чест на Рождество на Пресвета Богородица. В някои градове има и църкви на Константинополската патриаршия, но аз никога не съм ходил там. Доколкото знам, ние не сме в общение с тях сега, тъй като Константинополският патриарх признава неканоничната независима Украинска църква, но някои енориаши лично общуват с енориашите на гръцките църкви.

- Разкажете за храма, където ходите на Литургия.

- Кръстен съм в църквата „Възкресение Христово“ на Корейската епархия на Руската православна църква. Имаме различни енориаши – корейци, руски корейци,[2] руснаци, а напоследък към нас се присъединяват и англоговорящи от различни страни. В нашата епархия служат епископ, един свещеник и един дякон. Литургия се отслужва всяка неделя, както и на важни църковни празници. Богослужението се извършва както на корейски, така и на църковнославянски език. След литургията енориашите често се събират на чай в руското училище, което е в близост до църквата, а в делничните дни сутрин и вечер се отслужват утринна и вечерна, в сряда – параклис с акатист на Пресвета Богородица.

- Искате ли да посетите и други православни страни?

- Разбира се! Знам, че има и други като Гърция, България, Румъния, Сърбия, Грузия и още. Освен това нашата корейска епархия принадлежи към Патриаршеската екзархия в Югоизточна Азия. Към нея принадлежат енории в Сингапур, Тайланд, Виетнам, Филипините и други страни.

- Продължете фразата „Да бъдеш кореец – означава…“. А фразата „Да бъдеш православен – означава…“?

- Според мен, „да бъдеш православен означава да вървиш по искрения и единствен тесен път към Бога и спасението“. А „да си кореец означава ммм, трудно е да се измисли вариант тук, тъй като да си кореец означава просто да си роден кореец.

Благодаря за интервюто и се надявам да се видим може би в България.

Снимките са от личния архив на Мьонджун О

[1] Чеджудо (на корейски: 제주도, Jeju-do) е остров в Корейския проток, притежание на Южна Корея, който в много отношения се различава от вътрешността на страната. Много от корейските деца смятат, че островът е „чужбина“. В миналото на него са били заточвани изпаднали в немилост държавни служители, а днес е известен курорт, любимо място на младоженци за сватбени пътешествия и на почитатели на голфа от Япония. Наричат го „Хавай на Ориента“.

[2] Руските корейци са  две категории. Едните идват от Корея в руското Приморие (Далечния Изток на Русия) в търсене на препитание. Част от тях са от китайска Манджурия и се преселват в края на 1910 г. и в началото на 1920 г., за да избегнат японците, които пращат войски там, а през 1937 г. по заповед на Сталин насилствено преселват част от корейците в Средна Азия. Втората група са изселени от японците в южен Сахалин, който тогава е бил тяхна територия. След края на Втората световна война не са могли да се върнат по родните си места. Много от тях все още живеят там.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dku9q 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин