Тогава начена да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето не се покаяха. (Мат. 11:20)
Тези дни по едно и също време излязоха два типа информация. Едната от чужбина. Другата – идваща от нашата столица.
В първата се говори за едно музикално предаване, свързано с предстоящите във Великобритания дни около т.нар. „Нощ на огньовете“ (празник, отбелязващ неуспешния опит на група католици в началото на ХVII в. да взривят Камарата на лордовете в Лондон и да убият краля).
За какво музикално предаване обаче става дума? Нарича се „Pet Classics“ и е по британското радио Classic FM, чиито автори за поредна година (тази година в продължение на три дни – 5, 6 и 7 ноември) ще пускат класическа музика, за да – забележете! – успокояват животните, засегнати от шума на характерните за въпросния празник фойерверки. Така домашните любимци и техните собственици ще могат да чуят произведения като „Карнавал на животните“ на Камий Сен-Санс, „Мина“ на Едуард Елгар (композиторът е написал творбата в чест на любимото си куче) и др.
По същото време у нас стана известен случай, при който мъж в София с ритник уби малко куче по особено жесток начин.
Няма как да не се замислим върху тези факти.
Защо британците, независимо дали са вярващи и в какво вярват, се отнасят човешки дори към животните си, а ние, биещите се в гърди като православен български народ, отглеждаме такива псевдо-бабаити и садисти?
Хората гледат да успокояват подплашените си животни, а ние пък мине, не мине и чуем за някой нов случай на жестокост към „нашите братя по болка“. Ту нарочно прегазили някое куче, ту го вързали за задния калник на някой автомобил, ту го пребили с прът. Стана известен и случай, при който наши сънародници заснемали как малтретират и убиват животни с цел да задоволят извратените щения на своите клиенти.
Списъкът е безкраен. Както са безкрайни глупостта и жестокостта ни.
И като споменахме пускане на музика за животни, ми се ще да отбележа, че намирам връзка между културата на човека и отношението му към себеподобния и към животинския свят. Защото културата, драги читатели, не е нещо второстепенно (макар че, ако съдим по заплащането на хората, работещи в тази сфера у нас, изглежда е така).
Културата ни изгражда, изгражда поведението ни в обществото. Поетът Й. Бродски беше казал, че който е чел Достоевски и Дикенс, по-трудно би вдигнал оръжие срещу ближния си. Струва ми се, че е прав. Дори бих добавил: такъв човек трудно би посегнал и на животно (вж. например повествованието за битата до смърт кобила в романа на Достоевски „Престъпление и наказание“).
Защото това, което четеш/гледаш/слушаш, се отразява и на реакциите ти в социума. То донякъде формира лицето на този социум.
И накрая, за да не претрупвам този замислен като кратък текст, ми се ще да отбележа: вместо постоянно да заклеймяваме общества, различни от нашето, като негодни, да вземем да научим нещо от тях. В противен случай ще продължим да си бъдем такива, каквито сме.
Чуйте непременно тази музика: тук
